Решение по дело №2208/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 735
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 9 ноември 2019 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330102208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

735/23.10.2019 г.                                                23.10.2019 г.                                           град Ямбол

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

Ямболският районен съд                                                                 16-ти граждански състав

На трети октомври                                                                 две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в състав

                                                                          

                                                                                                Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Т.К.,

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 2208 по описа за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Б.Х.П.,в качеството й на майка и законен представителна малолетното дете И.И.И.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,кантора ***,чрез адв.Б. В. - А.-ЯАК, против И.И. ***, с която се претендира постановяване на решение, с което да се даде разрешение за издаване на задграничен паспорт на малолетното дете,с което да се замести липсващото съгласие на бащата, като на малолетното дете  се разреши същото да напуска пределите на Р България,неограничено при пътувания до други държави до навършване на пълнолетие на детето.

            В исковата молба се сочи, че ответника е баща на детето,което се е родило от съвместното съжителство между страните,като през 2013 г. се разделили,като ищцата заедно с детето заживели в гр.Я. От съвместното си съжителстване имали родени още две деца,но същите не били припознати от ответника. Причина за раздялата им ищцата посочва физически и психически тормоз упражнен върху нея от ответника. Също така се твърди,че ответника нанасял побой и над детето. Посочва се,че ответника употребявал алкохол и не полагал грижи по отглеждането и възпитанието на детето,като последното получило говорен дефект /заекване/ и изпитвало силен страх когато се срещнало с него.

На 31.05.2019 г. ищцата сключила граждански брак с лицето Т. Г., който припознал другите две деца. С него имали планове да работят и живеят в чужбина,където спокойно да издържат децата си. Детето било силно привързано към майка си,като не искало да се среща с баща си,като за ищцата съществувало невъзможност да установи контакт с последния и същия да даде съгласие. Ищцата се стремяла да полага грижи за детето,като желаела да го извежда в други държави,членки на ЕС,но липсата на съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт,като и несъгласието му детето да пътува придружавано от нея или трето лице с цел почивка,туризъм или трайно установяване до навършване на пълнолетието му.  

Ето защо, предявява се настоящата претенция, с която се претендира постановяване на решение, с което се замести липсващото съгласие на бащата, като на малолетното дете бъде издаден задграничен паспорт и се разреши същото да напуска пределите на Р България и да пътува до страни от ЕС, вкл. до Г., с цел почивка и туризъм,  придружавано от майка си, за периода до навършване на 18-год. възраст на детето,респективно за срок какъвто съдът прецени.

           В съдебно заседание исковата молба се поддържа, сочат се доказателства и се претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез пълномощника му. Считат предявения иск за допустим,но за неоснователен. Твърди се,че в исковата молба не било посочено конкретно място,до което да пътува детето,времето за което ще пребивава там и лицето което ще го придружава,като липсвали доказателства,че това е в интерес на детето. Твърденията на ищцата,че не проявявал интерес към детето,че не се грижил и неподържал връзка с него,не отговаряли на истината. Майката била тази която възпрепятствала тези негови възможности. Счита,че даване на разрешение за неограничен период от време не било в интерес на детето,като същото ще бъде лишено от възможност да общува с баща се и връзката между тях щяла да бъде безвъзвратно прекъсната. Иска се от съда постановяване на решение,с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

В съдебно заседание отговора на исковата молба се поддържа,като се иска отхвърляне на исковата претенция, сочат се доказателства и се претендират разноски.

           Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По делото не се спори,а видно и от удостоверение за раждане от *** г.,издадено въз основа на акт за раждане № *** от 07.05.2007 г. на община-Я.,се установява, че страните са вписани като родители на И.И.И.,род. на *** г. Не е спорно, че към настоящия момент детето живее в гр.Я. при ищцата. Също така не е спорно, че отношенията между родителите на детето са влошени,като в тази връзка ищцата подала жалба срещу ответника в ЯРП,като било образувана преписка вх.№ ***/2017 г.,която приключила с отказ за образуване на досъдебно производство на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК.

            От представения социален доклад от 27.09.2019 г. на ДСП-Я., се установява,че от извършеното социално проучване,към настоящия момент Б. Г. осигурявала жизнените потребности на детето И.И.,като полагала необходимите грижи за него с подкрепата на своите родители,като и двамата родители заявили желание и в бъдеще да се грижат за детето,както и да му указват нужната помощ и емоционална подкрепа. При посещенията на адресите в с.Б.,общ.Т.,обл.Я. и в гр..Я. не било констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето, като в негов интерес било да се отглежда в стабилна семейна среда. 

           Изслушано по реда на чл. 15, ал.1 от ЗЗДЕт., детето И.И.И. заяви,че живее при майка си и учи в ОУ»***»,като бил в седми клас. С баща си не се виждали, защото той не искал да го вижда, като същия отишъл само два пъти да го види и му дал 5-10 лв. Когато живеел при него в с.Б. баща му го излъгал,че майка му е умряла при катастрофа, но откакто разбрал истината бил само с майка си, като последната отишла да го види в училище. Въпреки, че я виждал я попитал «Мамо ти ли си»,защото знаел от баща си,че е умряла. Не бил говорил затова с баща си и не го е питал защо го е излъгал, като знаел, че делото се води затова,че когато майка му излиза извън пределите на страната да може да пътува с нея. Преди две седмици майка му ходила в Г. при Т. сегашния й мъж,след което се върнала. Искал да пътува с майка си, брат си и сестра си,когато заминавали. Не знаел дали майка му има намерение да живее при Т. в Г.. Първо живял в гр.Я., когато дошла леля му по бащина линия и като се разхождали на «Б.» след това го завела в с.Б. при баща му. Стоял там 2-3 дни и когато поискал да се прибере в гр.Я. той го излъгал,че майка му е умряла. Винаги когато питал за нея той го биел и му казвал,че нямало как да я види,понеже е умряла. Тогава бил в първи клас и като се върнел понеже всички били на работа, ходил при баба си на краварника, а когато бил сам вкъщи си приготвил ядене.   

            По делото са събрани и гласни доказателства,чрезразпита на свидетелката Т. Г. И., без родство със страните. Същата заявява, че дълги години била Директор на ОУ «***» с.Б.,като познава ответника и неговото семейство. Детето И. учило в училището от началния клас,като преди началото на учебната 2017 г. било преместено в гр.Я., като учило четири учебни години при тях. Посещавало редовно учебните занятия,имало отсъствия в рамките на нормалното. Баща му и неговите родители се интересували от успеха му в училище и проявявали интерес. Знаела,че майката и бащата на детето са разделени,като майката понякога ходила да види детето,като тя лично и осигурявала достъп до училището. Сега чувала за първи път,че на детето било казано,че майка му е починала. Не била присъствала на самите срещи между детето и майка му,като не знаела детето да било подложено на тормоз от родителите си и да е било наказвано,като обикновенно децата споделяли затова. Понеже детето изявило желание да живее при майка си и да не го разстройват,решили да се премести в гр.Я.

На въпрос на процесуалния представител на ищцата свидетелката отговори, че детето пред нея е изявило желание да е с майка си, така и казали.

На основание чл.127,ал.3 ГПК съдът изслуша родителите на детето. Майката заяви,че желае от време на време да взема трите си деца и да ходи на гости на съпруга си,който живеел в Г.,като това да се случва когато детето е във ваканция и през лятото. Бащата заяви,че иска и той да се среща с детето,защото майката му забранявала. Детето не искало да го вижда защото било амбицирано, като не бил разговарял с него, защото то го избягвало. Искал да има достъп до него и да си разговарят както преди. Тази топлина вече я нямало между тях,като детето било корено различно. Не искал детето да напуска пределите на страната, защото не знаел какво щяло да стане нататък. Той не можел да го изведе без нейно разрешение,като нямал допир до чужбина. За голям човек било трудно да живее в чужбина,а не знаел как ще се оправя малко дете.Детето когато отишло да живее при майка си било на 11 години.   

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл. 127а ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Според ал.2, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Чл.76, т.9 от ЗБЛД гласи, че може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

По делото е безспорно, че страните са вписани като родители в акта за раждане на детето И.И. И.. В случая е безспорно, че детето е непълнолетно, а по арг. от чл.76, т.9 от ЗБЛД, малолетните и непълнолетните деца следва да имат писменото нотариално заверено писмено съгласие на своите родители, за да им бъде разрешено напускане на страната. Като български гражданин, съгласно чл. 35, ал. 1 от , детето  има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели

В случая нито към датата на подаване на исковата молба, нито към момента на приключване на съдебното дирене, към който съдът преценява наличието на релевантните факти, е било налице нотариално заверено писмено съгласие на ответника за пътуване на детето в чужбина. Налице е разногласие между страните по този въпрос -изрично ответната страна заявява несъгласие и в съдебно заседание, освен в писмения отговор.

Съдът счита, че пътуването на детето не застрашава интересите му. Освен това посочената  цел-екскурзия- също е в интерес на детето, тъй като пътуването би разширило неговия кръгозор и би го обогатило. Касае се при това до пътуване в държави членки на Европейския съюз, а не до опасна дестинация.

 В Тълкувателно решение №1/2016 г. от 03.07.2017 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСГК на ВКС се сочи, че когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата. В случая ответникът изтъква мотив,че между него и детето има отчуждение,нямало я тази топлина,както преди,същото не искало да го вижда и да разговаря с него,като не знаел,че ако то напусне страната ,какво ще стане нататък. Също така изтъква мотив,че голям човек трудно живеел в чужбина,като не знаел как ще се оправя малко дете.  В настоящия случай,съдът приема,че ответника се противопоставя на пътуването на детето в чужбина от нагласите му към другия родител и конфликтите между двамата,като това по никакъв случай не е в интерес на детето.Съдът счита, че пътуването на детето не застрашава интересите му, като пътуването извън пределите на страната  би спомогнало за неговото развитие,би разширило неговия кръгозор и би го обогатило. Касае се при това до пътуване в държави членки на Европейския съюз, а не до опасна дестинация. При решаване на въпроса относно пътуването на дете в чужбина, следва да се изхожда от неговите интереси, като се съблюдава баланс между гарантираните с нормативни актове права на детето и родителските отговорности. Упражняването на последните, не може да става по начин, противоречащ на най-добрия интерес на детето. Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва както възможността да се премества и установява в различни  места  на територията на страната, в която то живее, така и свободното да напуска и се завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл.35 от КРБ, както от чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е страна, като в тази насока съдът не споделя доводите на пълномощника на ответника. Извън изложеното всички налични по делото доказателства сочат, че към настоящия момент между страните освен, че не е провеждано производство по чл. 127,ал.1 или 2 от СК, т.е. не е определено на кого от родителите се присъждат родителските права и къде ще е местоживеенето на детето, то и бащата не реализира никакви контакти с детето през последните години. Самият той твърди,че между него и детето има отчуждение,нямало я тази топлина,както преди,същото не искало да го вижда и да разговаря с него. Още повече с исковата молба нито се твърди, нито се иска да бъде определено местоживеене на детето в друга държава.

В настоящия случай искането на ищцата е ограничено –за пътуване до конкретна държава и за определено време. Съгласно горепосоченото тълкувателно решение, съдът може да разреши пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. В случая искът следва да бъде уважен за разрешаване пътуване до Г. и др.държави членки на ЕС.

Съдът счита, че пътуването следва да се разреши за период от 5 години, като съгласно чл. 36 ал.1 от ЗБЛД, паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 години. Този срок е разумен, тъй като би осигурил основното право на детето на свободно придвижване, гарантирано на гражданите на Европейския съюз.

На основание чл. 127а, ал.4 от СК съдът счита, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното решение.

По разноските:

С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в настоящото производство, заплатени от ищцата в общ размер на 425, 00 лв.

          Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

                                                        

Р   Е   Ш   И   :

 

  РАЗРЕШАВА пътуването на малолетното дете И.И.И. , родено на *** ***, с ЕГН **********, в чужбина- до Г. и в държавите- членки на Европейския съюз, без да е необходимо за целта съгласие на бащата И.И. ***, ЕГН **********, за неограничен брой пътувания през ваканциите с цел екскурзия,когато не е ангажирано с учебни занимания в период от 5 години, придружавано от майката  Б.Х.П.,ЕГН **********, както и РАЗРЕШАВА да се издадат необходимите лични документи (паспорт) за пътуването на малолетното дете И.И.И. , родено на *** ***, с ЕГН ********** в чужбина, със съгласието на неговата майка  и законен представител Б.Х.П.,ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласие на бащата И.И. ***, ЕГН **********.

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН ********** да заплати на Б.Х.П.,ЕГН ********** сторените в производството разноски в размер на 425, 00 лв.

 

ДОПУСКА на основание чл. 127а ал. 4 СК предварително изпълнение на решението.

 

 

                Решението може да се обжалва пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

          

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: