Определение по дело №765/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

94

Година

23.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.03

Година

2013

Председател:

Секретар:

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът „О. И. Х.” Е. В. твърди, че е кредитор по образувано пред ЧСИ Р. К. изпълнително дело № 9/2006 г., като длъжник по това изпълнително дело е първият от двамата ответници – З. „Р.” с. В.. По това изпълнително дело се твърди, че З. „Р.” с. В. дължи на „О. И. Х.” Е., гр. В., сумата от 54 973,62лв. Към 21.06.2010 г. задължението на З. „Р.” с. В. възлизало на 45 499,20лв. С договор за цесия от 01.08.2008 г. длъжникът по изпълнението, в качеството си на цедент, е прехвърлил на новоучредена и новосъздадена К. К. „З.” с. В. вземане по изпълнителен лист от 10.04.2008 г. издаден въз основа на решение по т.д. № 96/2007г. на В. А. съд. По това решение „О. И. Х.” Е., гр. В., е осъден да плати на З. „Р.” с. В. сумата от 25 126лв., ведно със законната лихва върху същата от 22.04.2005г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 3 605,98 лв.

Новоучредената К. „З.” с. В., която е втори ответник по делото, се легитимирала като взискател на „О. И. Х.”Е. В. по образувано пред ЧСИ В. Г., с район на действие района на ВТОС, изпълнително дело № 217/2008 г. на основание изпълнителен лист от 10.04.2008 г., който е издаден в полза на З. „Р.” с. В. и на основание договор за цесия от 01.08.2008 г., с който вземането е прехвърлено на К. „З.” с. В..

Твърди се, че К. „З.”, с. В., е вписана в търговския регистър на 30.07.2008 г., само ден преди прехвърлянето на вземането от страна на З. „Р.” с. В.. Твърди се, че К. „З.”, с. В., е създадена с цел да бъде прехвърлено вземането на З. „Р.”, с. В.. От периода на създаването си вторият ответник нямал публикуван нито един отчет или баланс. Учредителите на К. „З.”, с. В., според ищеца са членове и на З. „Р.”, с. В., и се намират в родствена връзка помежду си, поради което представляват свързани лица.

Тези обстоятелства дават основание на ищеца да счете, че са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД по отношение на договора за цесия, сключен между З. „Р.”, с. В. и К. „З.”, с. В. на 01.08.2008 г. При наличието на описаната по- горе връзка между учредителите на двете кооперации, знанието по чл. 135,ал.2 от ЗЗД се презюмира. Договорът за цесия бил сключен между свързани лица, което било индиция за общата идея вземанията да бъдат извадени от патримониума на З. „Р.” с. В. и да постъпят в патримониума на К. „З.” с. В.. Договорът за цесия бил сключен в период, когато З. „Р.” с. В. се е намирала в лошо финансово състояние и сделките са имали за цел да защитят интереса на кооперацията, като същевременно злепоставят интересите на кредитора „О. И. Х.”Е. В..

З. „Р.” с. В. е знаел, че дължи на „О. И. Х.”Е. В. суми, които следва да се компенсират с насрещното му вземане против „О. И. Х.”Е. В. и договорът за цесия от 01.08-2008г. бил сключен именно с цел да се избегне тази компенсация.

З. „Р.” с. В. сключил процесния договор за цесия с намерението умишлено да намали своята платежоспособност спрямо „О. И. Х.”Е. В.. З. „Р.” с. В. не е имала друго имущество, от което ищецът да може да се удовлетвори, освен чрез извършване на прихващане на основание чл. 103 от ЗЗД .

В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на „О. И. Х.”Е. В. договор за цесия от 01.08.2008г., сключен между З. „Р.” с. В. и К. „З.” с. В., с който е прехвърлено вземане съгласно решение от 14. 05.2007г. на АС В. по в.т. д. № 96/2007г., по силата на което „О. И. Х.”Е. В. е осъден да заплати на З. „Р.” с. В. сумата от 25126лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 22.04.2005г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 3605,98лв.

Ответникът по делото З. „Р.” с. В. в подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба оспорва предявените искове. Сочи, че договорът за цесия, предмет на иска, не пречи на ищеца да извърши исканото прихващане.

Твърди, че за неплатежоспособността на З. „Р.” с. В. заслуга има ищцовото дружество, което е придобило цялото имущество на кооперацията на ниски цени чрез ЧСИ К. по изпълнително дело 197/2010г.

Заема становище за голословност на твърденията относно целта на учредяване на К. „З.” с. В..

Твърди се, че един от членовете на К. „З.” с. В. – А. Ч., е прекратил членството си в кооперацията и към момента на предявяване на иска не е неин член.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва горното твърдение, като сочи, че Ч. е бил член на К. „З.” с. В. към момента на сключване на процесния договор за цесия.

Ответникът К. „З. 08”, село В. не е представил отговор в законоустановения срок и след изтичането му е постъпило писмено становище.

В съдебно заседание представляващият кооперацията оспорва предявения иск.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съгласно Решение от 14.05.2007г, постановено по търг-. Дело № 96 на А. съд В. „О. И. Х.”Е. В. е осъден да заплати на З. „Р.” с. В. сумата от 25126лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 22.04.2005г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 3605,98лв. Въз основа на това решение З. „Р.” с. В. се е снабдила с изпълнителен лист от 10.04.2008г.

С договор за прехвърляне на вземане от 01.08.2008г. З. „Р.” с. В. е прехвърлила на К. „З.” с. В. горепосоченото свое вземане спрямо „О. И. Х.”Е. В. срещу сумата от 25126лв.

К. „З.” с. В. е вписана в търговския регистър въз основа на заявление вх. № *3537 на 30.07.2008г.

Към момента на регистрация на кооперацията членове на нейните органи на управление са били следните лица : ПРЕДСЕДАТЕЛ - К. Т. А.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ: К. Т. А., Н. К. Т., Х. З. М.; Контролен съвет: А. Н. А. , Й. Т. П., А. М. Т..

Към 01.08.2008г. в състава на управителните органи на З. „Р.” с. В. влизат следните лица: Председател7 Х. Д. Р., Управителен съвет: А. М. Т., Г. Д. А., П. Г. П.,Контролен съвет:А. Н. Т., Й. П. А., К. Н. Т. и П. Г. П..

Съгласно приложените към делото удостоверения за родствени връзки на горните лица се установява, че председателят на З. „Р.” с. В. към 01.08.2008г. Х. Д. Р. е роднина по права линия/дядо/ на Х. З. М.- член на УС на К. „З.” с. В.. Членът на КС на З. „Р.” с. В. Й. П. А. е роднина по сватовство / съпруга/ на члена на КС на К. „З.” с. В. А. Н. А.. Членът на УС на К. „З.” с. В. Н. К. Т. е роднина по права линия /син/на члена на КС на З. „Р.” с. В. К. Н. Т.. Членовете на КС на З. „Р.” с. В. П. Г. П. и на КС на К. „З.” с. В. Й. Т. П. са съпрузи. А. М. Т. е едновременно член на УС на З. „Р.” с. В. и на КС на К. „З.” с. В..

„О. И. Х.”Е. В. е взискател по образуваното против З. „Р.” с. В. като длъжник изпълнително дело на ЧСИ Р. К. с № *0009. Копие от това дело е приложено към настоящото дело.

Същевременно З. „Р.” с. В. е взискател по образуваното против „О. И. Х.”Е. В. като длъжник изпълнително дело 193/2010г. на ЧСИ Р. К.. К. „З.” с. В. е взискател образуваното против същия длъжник изпълнително дело № 217/2009г. на ЧСИ В. Г.. Последното изпълнително дело касае вземането, предмет на процесния договор за цесия. Към делото са приложени копия от посочените изпълнителни дела.

С постановление за прихващане на насрещни вземания от 21.06.2010г. ЧСИ К. е извършила прихващане на насрещни вземания на „О. И. Х.”Е. В. и З. „Р.” с. В. по изпълнителни дела 197/2010г. и 193/2010г. , като е прекратила производството по и.д. № 197/2010г. Съгласно удостоверение на ЧСИ К. по посочените изпълнителни дела след връчване на постановлението ,цитирано по- горе , изпълнителният лист , удостоверяващ вземането на З. „Р.” с. В. спрямо „О. И. Х.”Е. В. по т.д. № 98/2010г. на АС В., е бил върнат на пълномощника на З. „Р.” с. В. без да е отбелязано върху него прихващането.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и изслушани заключенията на съдебно-икономическа /СИЕ/експертиза и допълнителна такава. Заключенията съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани.

Съгласно заключението на СИЕ размерът на вземането на „О. И. Х.”Е. В. против З. „Р.” с. В. по изпълнително дело 197/2010г. на ЧСИ К. възлиза общо на 92 990,76лв., представляващи 78768,19лв. главница и14222,57лв. лихва. Непогасената част от това вземане към 31.12.2012г. е 58 562,59лв. главница и 20892,84 лв. лихва.

Заключението сочи, че към 31.12.2012г. З. „Р.” с. В. няма недвижими имоти, а общата стойност на актива възлиза на 246246,90лв., от които185 677,20лв. неразпределена печалба от минали години, 25 лв. съучастия 60,32лв. резервни части, 1597,98лв. горивни материали, 22,90лв. малоценни и малотрайни, 58282,00налични пари в брой , 2028 лв. налични пари в банка и 1554,32лв. натрупани общопроизводствени разходи.

Към 01.08.2008г. общата стойност на актива на З. „Р.” с. В. според вещото лице е 393625',43 лева, представляващи 196886.63 лева неразпределена печалба от текущата и от минали години, 61161,60лева земи и сгради, 97457.31 лева машини и съоръжения, 2203.20 лева транспортни средства, 2693.07 лева стопански инвентар, 25.00 лева съучастия; 60.32 лева резервни части, 1597.98 лева горивни материали, 22.90 лева малоценнии малотрайни, 29169.36 лева вземания от доставчици, от подотчетни лица, вземанияпо липси и начети и по съдебни спорове, 320.88 лева надвесен ДДС, и 2028.18 лева налични пари в банка.

Заключението сочи, че сумата от 25126,00 лева, представляваща цената по процесния договор за цесия е осчетоводена за 2012г, като е дебитирана сметка 501 "Каса" срещу кредитиране на сметка 498 "Други дебитори". Тази сума е получена в брой от Х. Д. Р.. Въз основа на разходен касов ордер №008//23.12.2008г. за 25126,00 лева, вещото лице прави заключение, че сумата е платена през 2008г. Плащането е извършено в брой от К. Т. А..

Поради непредставяне на счетоводна информация експертизата не е дала заключение относно размера на паричните средства на К. „З.” с. В. към датата на учредяването и към 01.08.2008г.

Сумата 25 126,00 лева е осчетоводена при К. „З.” с. В. за 2012г. като е дебитирана сметка 498 "Други дебитори" срещу кредитирането на сметка 501 "Каса". Сумата е платена в брой от К. Т. А..

Според заключението размерът на вземането на „О. И. Х.” Е. В. спрямоЗ. „Р.” с. В. възлиза общо на 106944.78 лева представляващи 78768.19 лева главница,14 221.57 лева лихва, 69 56.94 лева разноскии 6997.08 лева такси на ЧСИ.

По изпълнително дело N193/2010г. размерът на вземането на З. „Р.” с. В. е общо в размер на 33504.12 лева, представляващи31188.12 лева главница и 2316.00 лева разноски.

.По изпълнително дело N217/2009г. размерът на вземането на З. „Р.” с. В. е общо в размер на 52674.76 лева, представляващи25126.00 лева главница, 23942.78 лева законна лихва за периода от 22.04.2005г. до 31.01.2013г. и 3605,98 лева разноски.

Общият размер на вземанията на З. „Р.” с. В. спрямо"О. И. Х." Е. по двете изпълнителни дела е 86178.88 лева, представляващи 56314.12 лева главница, 23942.78 лева лихви и 5921.98 лева разноски.

В заключение вещото лице сочи, че към 31.01.2012г. вземанията на „О. И. Х.”Е. В. спрямо З. „Р.” с. В. са общо в размер на 72485.25 лева. Към същата дата вземанията на З. „Р.” с. В. от " „О. И. Х.”Е. В. по двете изпълнителни дела са общо в размер на 86178.88 лева.

При едно евентуално извършване на прихващане към 31.01.2012г. резултатът ще бъде вземане наЗ. „Р.” с. В. спрямо . „О. И. Х.”Е. В. в размер на 13693.63 лева.

Съгласно заключението на допълнителната съдебно –икономическа експертиза двете ответни кооперации водят двустранна форма на счетоводно отчитане, чрез използването на специализиран софтуер "А.", като са извършвани записвания по счетоводните сметки и в края на периода са съставяни оборотни ведомости.

В счетоводството на З. „Р.” с. В. стопанските операции не са отразявани своевременно в периодите, в които са извършени, поради което не може да се направи обосновано заключение, че счетоводствата на кооперациите са водени редовно.

Постановлението за възлагане на недвижими имоти от дата 18.06.2006 год. на ЧСИ Р. К., с което на "О. И. Х." Е. гр.В. са възложени недвижими имоти бивша собственост на З. "Р." с.В. нÕ е отразено през 2008г. Осчетоводяване/отписване/ в сметки N2201/земи/, N2203/сгради/, N2204/машини и съоръжения/, N2205/транспортни средства/, N2206/стопански инвентар/ е извършено през 2009г. въз основа на постановление за възлагане на недвижими имоти от дата 18.06.2006 год. на ЧСИ Р. К., с което на "О. И. Х." Е. гр.В., са възложени недвижими имоти бивша собственост на З. „Р.” с. В..

Настъпилите промени в оборотната ведомост на З. „Р.” с. В. са в резултат на извършено осчетоводяване/отписване/ през 2009г. от сметки N2201/земи/, N2203/сгради/, N2204/машини и съоръжения/, N2205/транспортни средства/, N2206/стопански инвентар/ въз основа на постановление за възлагане на недвижими имоти от дата 18.06.2006 год. на ЧСИ Р. К.. Дебитното салдо/загуба/ при З. „Р.” с. В. в размер на 171659,47 лева по сметка 122"Неразпределена печалба от минали години"е с произход от 2007г.през 2008г., 2009г. и 2010г. не е отчитано движение по сметката. През 2011г. сметката е дебитирана/загубата е увеличена/ със 80938,66 лева. В края на 2011г. дебитното салдо по сметка 122 "Неразпределена печалба от минали години" е в размер на 252598,13 лева. Дебитното салдо/загуба/ на сметка 123 "Печалби и загуби за текущата година" за 2008г. в размер на 15864,18 лева е с произход от предходната 2007г. През годината е реализирана загуба в размер на 9362,98 лева и в края на годината дебитното салдо /загубата е в размер на 25227,16 лева. Загубата в размер на 9362,98 лева е резултат от отчетените разходи за външни услуги в размер на 9962,98 лева намалени с отчетените приходи в размер на 600,00 лева, Т.е. за 2008г. е отчетен приход от търговска дейност в размер на 600,00 лева.

Заключението сочи, че през 2007г. от З. "Р." са отчетени приходи в размер на 2000 лева, а през 2008г. са отчетени приходи в размер на 600 лева, Т.е. в резултат на отчетените приходи може да се направи заключение, че е извършвана търговска дейност от страна на кооперацията

З. „Р.” с. В. не е регистрирана по реда на ЗДДС и респективно не е подавала справки - декларации по ДДС през 2007 год. и през 2008 год. За тези две години са съставяни отчети за приходите и разходите. На експертизата не е предоставена каса като материален актив, в която да се съхраняват парични средства.

За 2008г. съгласно представената оборотна ведомост сметка 501 "Каса" не е заведена. За 2012г. са посочени дебитни обороти в размер на 58282,00 лева, които към края на годината са налични като дебитно салдо. Не са представени протоколи инвентаризация за касова наличност.На експертизата, като основание за записването по дебита на сметка 501 "Каса" за 2012г. е бил представен приходен касов ордер N241/23.12.2008r. за сумата от 25126,00 лева. За остатъка от сумата в размер на 33 156,00 лева не са представени налични документи.

Сумата в размер на 2021.08 лв. по банковата сметка З. „Р.” с. В. е с произход от 2007г. /Дебитно салдо на сметка 503"Банка" към 31.12.2007г./и до момента не е отчетено движение по същата сметка.

Поради непредставяне на счетоводна отчетност за 2008г. на К. „З.” с. В. вещото лице не е отговорило на въпроса относно притежаваните към 23.12.2008г. парични средства по банкови сметки и касови наличности на кооперацията

В заключението е посочено, че размерът на вземането на взискателя "„О. И. Х.”Е. В., по изп. дело N 197/2010 год. с постановление за прихващане на насрещни вземания от З. „Р.” с. В. към 01.08.2008г. включващо главница, законна лихва, такси и разноски е в размер на 40352,73 лева, а към 29.04.2013г. е в размер на 67 938,77 лева.

Размерът на вземането на взискателя "О. И. Х." Е. гр. В., по изп. дело N197/2010 год. от З. „Р.” с. В. към 01.08.2008г. включващо главница, законна лихва, такси и разноски е в размер на 73856,85 лева, а към 29.04.2013г. е в размер на 101442,89 лева, без да се зачита постановлението за прихващане на насрещни задължения от 21.06.2010г. на ЧСИ К..

По делото са приложени редица други доказателства, които, макар да касаят отношенията между страните, нямат отношение към спора.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В случая е предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, който се явява неоснователен и недоказан, по следните съображения:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки:

На първо място, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор на ответника; на следващо място, сключеният между двамата ответници договор за цесия- предмет на исковата молба трябва да уврежда кредитора, т. е. длъжникът следва или да е намалил имуществото си, или да е затруднил чрез сключения договор упражняването на кредиторовите права. На трето място, длъжникът трябва да е знаел при сключване на договора, че с него уврежда ищцовата страна, като съконтрахентът на длъжника също следва да е знаел, че договорът уврежда кредитора, предвид неговия въþмезден характер.

По делото ищецът е доказал наличието само на част от гореизброените предпоставки .

На първо място, от изслушаните заключения на СИЕ и допълнителна СИЕ става ясно, че ищецът е кредитор на ответника З. „Р.” с. В.. Съдът приема, че размерът на вземането на „О. И. Х.”Е. В. към момента на сключване на процесния договор за цесия -01.08.2008г. е бил 73 856,85лв., така, както е посочено в заключението на допълнителната СИЕ /т.14 пр. последно от същото./ Цитираното постановление за прихващане на насрещни вземания, постановено от ЧСИ Р. К. според настоящия състав не е произвело никакъв погасителен ефект, тъй като съдебният изпълнител няма правомощията да извършва прихващане. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД прихващането се извършва само по силата на изявление на страните в едно правоотношение и то при наличието на другите предпоставки на този законов текст.

Доказвайки качеството си на кредитор ищецът е обосновал и наличието на правен интерес от предявяването на Павловия иск спрямо двамата ответници.

По делото категорично е установено, че З. „Р.” с. В. е имала вземане спрямо „О. И. Х.”Е. В., което е прехвърлено с процесния договор за цесия на К. „З.” с. В.. Между вземанията на ищеца и на З. „Р.” с. В. е можело да се извърши прихващане, както твърди самият ищец.

Доказано по категоричен начин по делото е и обстоятелството, че З. „Р.” с. В. и „О. И. Х.” Е. В. са „свързани лица” по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ. Това предполага, че ако договорът помежду им е сключен във вреда на кредитора „О. И. Х.”Е. В., се презюмира знание за тази увреда и у двете страни по договора/ чл. 135,ал. 2 от ЗЗД/.

Според настоящата инстанция ищецът не е доказал основната предпоставка, водеща до уважаване на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, а именно, че договорът между двамата ответници го уврежда. Както вече се посочи, увредата при Павловия иск може да се изразява както в намаляване на имуществото на длъжника, така и в затрудняване на кредитора при упражняване на неговите права .

В случая ищецът твърди, че чрез процесния договор страните са целели да осуетят възможността му да извърши прихващане между прехвърленото вземане и свое вземане спрямо З. „Р.” с. В.. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че „О. И. Х.”Е. В. и З. „Р.” с. В. имат един спрямо друг насрещни изискуеми парични вземания. Специално по отношение на З. „Р.” с. В. се установява, че прехвърленото с процесния договор за цесия от 01.08.2008г. вземане не е единственото вземане на кооперацията спрямо „О. И. Х.”Е. В.. Това следва от заключението на съдебно –икономическата експертиза, която в т. 11 сочи, че при евентуално прихващане на насрещните вземания на „О. И. Х.”Е. В. и З. „Р.” с. В., вземането на „О. И. Х.”Е. В. би се погасило изцяло. На следващо място, по аргумент за противното от чл. 103, ал. 3 от ЗЗД ако длъжникът по едно вземане не се е съгласил с цесията на това вземане, няма пречка той да прихване задължението си срещу свое вземане спрямо прехвърлителя/ цедента/ по цесионния договор. В този случай се оказва, че от една страна, дори и след прехвърляне на процесното вземане, ищецът разполага с възможността да извърши прихващане с насрещни вземания на първия ответник, а от друга страна, при несъгласие с процесната цесия, няма пречка за него той да извърши прихващане и с цедираното вземане.

Всичко това обосновава извода, че макар и сключен между свързани лица, договорът за цесия от 01.08.2008г. , по който страни са двамата ответници не уврежда ищеца.

Финансовото състояние на ответника З. „Р.” с. В. към момента на сключване на процесния договор действително не е било добро. Все пак договорът за цесия е възмезден и срещу прехвърленото си вземане ответникът З. „Р.” с. В. е получил една конкретна парична сума, равняваща се на главницата по прехвърленото вземане. Осчетоводяването на тази сума при двамата ответници е факт, макар и да е осъществено по- късно от фактическото й предаване. Налице е документ, удостоверяващ внасянето на сумата в касата на З. „Р.” с. В., като този документ не е оспорен от ищеца.

Недоказани по делото са твърденията на ищеца, че К. „З.” с. В. е учредена само и единствено с цел да се сключи процесният договор за цесия. Дори и да бяха доказани, те биха били ирелевантни за изхода на спора.

Гореизложените фактически и правни констатации мотивират настоящия състав да отхвърли предявения от „О. И. Х.”Е. В. против З. „Р.” с. В. и К. „З.” с. В. иск по чл. 135 от ЗЗД като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника З. „Р.” с. В. разноските по водене на делото пред първа инстанция в общ размер на 1875лв.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от „О. И. Х.”Е. В., ЕИК .............. против З. „Р.” с. В., ЕИК .............. и К. „З.” с. В., ЕИК............... иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на „О. И. Х.”Е. В. договор за цесия от 01.08.2008г., сключен между З. „Р.” с. В. и К. „З.” с. В., с който е прехвърлено вземане съгласно решение от 14. 05.2007г. на АС В. по в.т. д. № 96/2007г., по силата на което „О. И. Х.”Е. В. е осъден да заплати на З. „Р.” с. В. сумата от 25126лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 22.04.2005г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 3605,98лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН

ОСЪЖДА „О. И. Х.”Е. В., ЕИК ................ да заплати на З. „Р.” с. В. , ЕИК ................. сумата от 1875лв./ хиляда осемстотин седемдесет и пет лева/ разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: