РЕШЕНИЕ
№ 16737
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110108507 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против Е.
К. Н., Т. Е. Н. и К. Е. Н. с искане да бъде установено, че ответниците дължат
на топлофикационното дружество, при условията на разделна отговорност,
сумата от 360,14 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена
в топлоснабден имот с адрес ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 45,62 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2022 г., сумата от
54,38 лева – цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,46 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след публикуване на фактурата на интернет страницата
на продавача. Ответникът К. Е. Н. е подал отговор на исковата молба, с който
е взел становище по предявените искови претенции като е приложил
доказателство за погасяване на дълга и е обективирал искане за прекратяване
на делото. Ответниците Е. К. Н. и Т. Е. Н. са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща
1
представител, поддържа исканията си, признава направеното плащане.
Ответникът не се явява, не изпраща представител, не взима становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
С оглед направените от К. Е. Н. признания, съдът намира, че всички
правнорелевантни факти, от които произтичат задълженията, са осъществени.
Възражението за плащане на вземането също се доказва от представеното
платежно нареждане. Поради изложеното исковете са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника К. Е. Н. плащане
е направено на 25.07.2023 г.– след входирането на исковата молба по
настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в
извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца са заплатени 50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за
заповедното и настоящото производство, както и сумата от 900 лева – депозит
за особен представител. Съобразно квотите в исковата молба Е. К. Н. следва
да заплати 733,33 лева, а К. Е. Н. и Т. Е. Н. – по 183,33 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: срещу Е. К. Н., ЕГН: ********** с адрес , искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 240,09 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г, ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до
погасяване на вземането, 30,41 лева – мораторна лихва, дължима за периода
15.09.2020 г. – 23.06.2022 г., сумата от 36,24 лева – цена за извършено дялово
разпределение за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 19.07.2022 г. до погасяване на дълга, както и
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, в
размер на 6,97 лева, дължима за периода 31.07.2019 г. – 23.06.2022 г., като
погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: срещу К. Е. Н., ЕГН: ********** с адрес искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 60,02 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г, ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до
погасяване на вземането, 7,60 лева – мораторна лихва, дължима за периода
15.09.2020 г. – 23.06.2022 г., сумата от 9,06 лева – цена за извършено дялово
разпределение за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 19.07.2022 г. до погасяване на дълга, както и
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, в
размер на 1,74 лева, дължима за периода 31.07.2019 г. – 23.06.2022 г., като
погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: срещу Т. Е. Н., ЕГН: ********** с адрес искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 60,02 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г, ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до
погасяване на вземането, 7,60 лева – мораторна лихва, дължима за периода
15.09.2020 г. – 23.06.2022 г., сумата от 9,06 лева – цена за извършено дялово
разпределение за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 19.07.2022 г. до погасяване на дълга, както и
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, в
размер на 1,74 лева, дължима за периода 31.07.2019 г. – 23.06.2022 г., като
погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА Е. К. Н., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 733,33 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА К. Е. Н., ЕГН: ********** да заплати на Т С ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 183,33 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Т. Е. Н., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 183,33 лева – разноски в
3
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4