РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Русе, 14.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и
с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА КАН
дело № 238 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от А.А.А. ***, чрез процесуалния му представител, против Решение
№ 347 от 16.05.2023 г., постановено по АНД № 286/2023 г. по описа на Районен съд
– Русе, с което е изменено Наказателно постановление № 22-0453-000028 от
25.02.2022 г., издадено от Началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с
което за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от същия закон на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец,
като нарушението е преквалифицирано в такова по чл. 175, ал. 1, т. 5, във
връзка с чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “а“
от ЗДвП. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната
инстанция съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и изменения с него
санкционен акт. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Началникът на РУ
Сливо поле при ОД на МВР – Русе не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че не са допуснати сочените в нея процесуални
нарушения, а решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна, първата съдебна
инстанция е установила следното:
Г.Г. предоставил на жалбоподателя за
управление собствения си л. а. БМВ с рег. № Р 2775 КН. Около
01:00 ч. на 08.02.2022 г. А. управлявал посочения автомобил в с. Юделник, общ. Сливо
поле, обл. Русе. При преминаване по ул. “Осъм“ в същото населено място А.
изгубил контрол над автомобила и се блъснал в къща, находяща се на същата
улица, собственост на бащата на разпитания от въззивната инстанция свидетел В.А..
От удара стената на къщата се пропукала, а част от поставените от вътрешната й
страна фаянсови плочки паднали. Вместо да уведоми компетентната служба на МВР
чрез позвъняване на телефон 112, касаторът се обадил на свой приятел – Л.Г.,
който живеел в близост и когото помолил да прибере катастрофиралия автомобил в
двора на къщата си. Георгиев се съгласил като касаторът оставил автомобила в
двора на къщата на своя приятел като го покрили с подръчни средства. След
подаден на следващия ден сигнал от св. Адем, била извършена проверка от
служители на РУ Сливо поле. При извършването й св. Г.Г. установил собственика
на автомобила и съставил срещу него АУАН серия GA, № 474577 от 09.02.2022 г. за
извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на този акт, за
същото нарушение и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП срещу касатора
било издадено и оспореното пред въззивната инстанция НП, с което му били
наложени предвидените в тази санкционна норма административни наказания в
техния минимален размер - „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец.
При тези факти, съдът
е приел от правна страна, че АНО е дал неправилна правна
квалификация на извършеното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като е
приел, че има извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вместо на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Така допуснатото нарушение е било санирано
от контролираната инстанция, като на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка
с ал. 7, т. 1 от ЗАНН е преквалифицирала нарушението в такова по чл. 175, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“ от ЗДвП, приемайки за
налична хипотезата за изменение на НП, при която са налице обстоятелствата да
се приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, без съществено да се изменя
обстоятелствената част на нарушението.
Решението е правилно.
Касационната инстанция напълно
споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Правилни и напълно
обосновани са съображенията на контролираната инстанция, с които е
преквалифицирала нарушението в такова по чл. 175,
ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. “а“ от ЗДвП.
АУАН и издаденото
въз основа на него НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението, вменено във вина на касатора, посочени са дата и място на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушените законови
норми. От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се
установява, че касаторът е причинил ПТП, удряйки с управлявания от него
автомобил имота на семейството на св. В.А. и по този начин причинявайки му
разрушения. Вместо, обаче, да окаже съдействие за установяване на причинените
имуществени вреди, касаторът е напуснал местопроизшествието и е укрил
управлявания от него автомобил в имота на семейството на Л.Г. в с. Юделник,
като автомобилът е бил открит от св. Станимир Стоянов в хода на извършваната от
него проверка. Законосъобразното поведение е изисквало от касатора да
сигнализира органите на МВР и да изчака пристигането им, каквото задължение
въвежда и чл.125, т.8 от ЗДвП, а не да напусне место- произшествието,
с оглед избягване на административнонаказателна отговорност.
АНО е дал неправилна
правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
като е приел, че има извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП — „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието“, вместо на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП – „ …когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието“. Така допуснатото нарушение е било санирано от контролираната
инстанция, като на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от
ЗАНН е преквалифицирала нарушението в такова по чл.
175, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. “а“ от ЗДвП,
приемайки за налична хипотезата за изменение на НП, при която са налице
обстоятелствата да се приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, без
съществено да се изменя обстоятелствената част на нарушението.
Правилни и напълно обосновани са изводите на контролираната инстанция, че
нарушението
е „същото“ по смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, която се включва в състава на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Преквалифицирайки нарушението в такова по чл.
175, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. “а“ от ЗДвП
не е нарушила забраната да не се изменят съществено обстоятелствата на
обвинението, тъй като същите са посочени ясно, недвусмислено и разбираемо в НП
– „не спрял на място и не установил последиците на ПТП“, като е очевидно, че
деецът е наказан за това, че не е уведомил компетентните органи на МВР, които
да посетят мястото на ПТП и да съставят протокол за настъпило ПТП с причинени
имуществени вреди. Налице е и следващата предпоставка за преквалифициране на
нарушението, а именно нарушението да е еднакво наказуемо, тъй като и двете
посочени нарушения се санкционират по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Не
е нарушено правото на защита на наказаното лице, като то е имало възможност да
се защитава по тези факти.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 347 от 16.05.2023 г., постановено по АНД № 286/2023 г. по описа на
Районен съд – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.