Р Е Ш Е Н И Е
№323 03.08.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и първи юли 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №382 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София срещу Заповед №ФК-154-0042644/18.02.2020г.,
с която Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, налага
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар
„Оазис“, гр. Павел баня, ул. „Освобождение“ 01 и забрана на достъпа до него за
срок от 14 дни на основание чл. 186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС и поради извършено нарушение
на чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на МФ /
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/ вр. чл. 118 ал.1 от ЗДДС /всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ/, което се явява основание по смисъла на чл. 186 ал.1 т.1 б.А от ЗДДС - Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Фактите, подведени под този състав за
прилагане на принудителната административна мярка са следните: На 13.02.2020 г.
в 14,53 ч. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е извършена
контролна покупка на два броя кафе, два броя минерална вода и 1 брой сметана на
обща стойност 5.00лв, платени в брой на сервитьор от проверяващия преди
легитимацията. За контролната покупка не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DT 557997 и ИН
на ФП 02557997, нито от кочан с ръчни касови бележки отговарящ на изискванията
на Наредбата. Доказателство за извършеното нарушение е установеното наличие на
касова разлика в размер на 23.50лв. между наличните парични средства в касата в
размер на 176.60лв 153.10лв. Извършената проверка, контролна покупка и
установената разлика между касовата наличност и маркираните във ФУ парични
средства от продажбите са отразени в съставен Протокол за извършена проверка №0042644
от 13.02.2020г., като не е вписан началния час на проверката, а само крайния –
16.33часа, както и часът на контролната покупка – 14.53часа.
Мотивите за продължителност на срока са
следните: Капацитет от 20 места на закрито с местоположение в курортно населено
място, с голяма посещаемост, с постоянно търсене на предлаганите стоки, които
са в широк ценови диапазон, като и работното време от 7.00ч до 19.00ч всеки
ден, без почивка. Вписано е, че са взети предвид тежестта на извършеното
нарушение, без да са посочени конкретни факти, които я указват, както и
последиците от не издаването на касова бележка, а именно нарушението е
резултатно, водещо до не отразяване на
приходи.
По отношение принципа на съразмерност е
посочено, че срокът е съобразен с целта, а именно да се преустановят
незаконосъобразните практики в обекта, както и да се даде необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта
е промяна в начина на извършване на дейността като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният
недопускане вреда за фиска.
ПРО ЕАД е обжалвало мярката по
административен ред като с Решение № ГДФК-42/13.03.2020г на Директор дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП жалбата е отхвърлена.
Решението е връчено на 09.06.2020г, с указания за срок, ред и съд, пред който
може да се обжалва Заповедта за налагане на принудителната мярка.
С жалбата си до АС Стара Загора, ПРО ЕАД
иска да бъде отменена принудителната мярка като незаконосъобразна, тъй като
съставът по чл. 186 ал.1 т.1 буква“А“ е недоказан.
Позовава се на всички касови бележки, които са включени в отпечатания при
проверката КЛЕН, конкретно на касова бележка с последни номера 4040 и 4044, от
които е видно, че контролната покупка е отразена в паметта на ФУ, но причината
за двете касови бележки е пропускът да се регистрира единия артикул. Дружеството
е изрядно в изпълнение на своите задължения към държавния бюджет, а контролните
органи са подходили в нарушение на принципа, че принудителната мярка не е
санкция, а в случая представлява тъкмо наложено второ по ред наказание,
съвместно с предвиденото за административното нарушение на чл.3 от Наредбата.
Изложени са подробни съображения и за несъразмерност на срока на мярката от 14
дни спрямо установените факти, като се твърди, че тя не цели и няма да изпълни
целта на чл.22 от ЗАНН, а тъкмо напротив, ще представлява неоснователно
санкциониране на дружеството за нарушение, което не се доказва от паметта на
използваното ФУ. Изложени са подробни правни аргументи, че КЛЕН доказва
регистриране на контролната покупка, че срокът на мярката е несъразмерен, че ПРО
ЕАД е изряден данъкоплатец, като си иска то съда да бъде отменена Заповед №
ФК-154-0042644/18.02.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив
и да се присъдят разноските по делото, както и възнаграждение за юрисконсулт.
Ответника- Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва
основателността на жалбата и твърди, че нарушението се доказва от липсата на
касова бележка на стойност 5 лв за часа на контролната покупка, който да е предоставен
при заплащането на сумата на контролния орган, както и от установената разлика
между касова наличност и регистрирания във ФУ оборот от продажбите. Срокът на
мярката съответствал на тежестта на нарушението. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200лв., за което представя списък / стр. 20 по делото/.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от лицето, което е адресат на
принудителната мярка и на 22.06.2020г., в рамките на 14-дневния срок, който
изтича на 23.06.2020г. Следователно е допустима, а разгледана по същество се
явява основателна, поради нарушаване на принципа на съразмерност и излагане на
формални мотиви по отношение определяне на срока на принудителната мярка.
Принудителната мярка по чл. 186 от ЗДДС се
налага, независимо от предвидените глоби или имуществените санкции. Това
означава, че ангажирането на административно наказателната отговорност на
субекта на административно нарушение, чийто състав е идентичен с този на
мярката, не е условие без което не може да бъде приложена. Този е смисълът и на
чл.22 от ЗАНН, според който принудителните административни мерки имат за цел да
предотвратят нарушение, да го преустановят, да предотвратят или да отстранят
вредните му последици. В настоящия случай ответникът се позовава на извършено
нарушение на чл. 3 ал.1 от Наредбата, чийто състав попада под този на чл.186
ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС, а именно не е изпълнено задължението да се
регистрира и отчита всяка продажба, чрез издаване на документ от въведеното в
експлоатация ФУ. Нарушението на чл.3 и съответно състава на чл.186 ал.1 т.1
буква А от ЗДДС се осъществява, чрез бездействие – не се издава съответен
документ за продажба по установения ред. С това бездействие се осъществява
състава на мярката и на административно нарушение по чл.3 ал.1 от Наредбата вр.
с чл.118 от ЗДДС, за което е предвидена имуществена санкция в чл.185 от ЗДДС.
Жалбоподателя твърди, че е издаден такъв документ и се позовава на следните
касови бележки: УНП 557997-0048-0004040 е на стойност 3.40лв , издадена в
14.40ч. за едно кафе с цена 1.20лв, за една смета от 0.20лв и за две минерални
води, всяка по 1.00лв.; Часът на контролната покупка е 14.53ч. / час на плащане
на сумата от 5лв/. В този фискален бон липсва едното от двете поръчани кафета,
поради което се твърди, че се касае за технически пропуск, който е отстранен в
15.23ч с УНП 4044 за едно кафе лаваца на стойност
1.60лв. Главното в случая обаче е, че няма данни да е връчен касовия бон с
номер 4040 при заплащане на сумата от 5.00лв, нито има възражения в
констативния протокол за проверка в този смисъл. Касовата бележка се предоставя
при плащането на сумата и ако това задължение бе изпълнено, то тогава би могло
да се обсъжда техническа грешка, допустим пропуск да се регистрира един от
всички поръчани артикули. Жалбоподателя твърди още, че разликата между
фактическа наличност по касата и регистрираните средства от продажби във ФУ не
е точно изчислена. Счита, че сборът от сумите на 88 броя продажби е равен на
166лв. и отразява включително закупените при контролната покупка напитки. По
делото е представен дневен финансов отчет за 166.10лв, но при проверката е
разпечатан КЛЕН в 15.43ч за сумата от 153.10лв с ДДС. В касата са установени
суми в размер на 176.60лв., за които няма данни да представляват служебно
въведени суми, нито да са лични средства на служителите. Разликата е равна на
23.50лв към момента на проверката и тя сочи на тежестта на нарушението – сумата
на укритите приходи, но срокът на мярката трябва да постига нейната цел, а не
да наказва. Като се има предвид, че не издаването на фискален бон за извършена
продажба има за резултат укриване на приходи – те не се регистрират и отчитат,
се налага извода, че мярката цели да предотврати извършването на нарушение от
същия вид занапред и така да осуети настъпването на вредните резултатни
последици. Констатираното при проверката нарушение вече е завършено като
изпълнително деяние и се състои в не издаване на касов бон за сумата от 5лв, но
не тази сума има значение за тежестта на нарушението, Законодателя е предвидил срок до 30 дни тоест
няма минимален период на прилагане на мярката, а той се определя за всеки
конкретен случай. Следователно било е необходимо да се съобрази и поведението
на данъчно задълженото лице до този момент, което обстоятелство е наведено от
жалбоподателя в хода на административното обжалване. Нарушението е за първи път
и за сумата от 23.50лв, поради което определянето на срок на мярката, който е
равен на почти половината от максималната й продължителност / 15 дни е 1/2 от
30дни/ се явява несъразмерно по тежест. Сумата от 23.50лв е около 13% от
176.60лв, което означава, че ако се следва тежестта на нарушението, както е
посочил административния орган, то се налага извода, че данъчно задълженото
лице би могло и в по-кратък срок да приведе поведението си в съответствие с
изискванията за отчитане и регистриране на всяка продажба, извършена в търговския
обект, а именно за не по-вече от 7
работни дни. По този начин съразмерно с тежестта да се постигне целта на закона
– охрана на държавния интерес от вярно деклариране на приходите и истинност при
изчисляване на дължимия данък. При несъразмерност на мярката се постига един
забранен от чл.22 от ЗАНН ефект, а именно тя се възприема като допълнителна
санкция, независимо от предвидената имуществена за извършеното нарушение. В мотивите си административния орган не е
обсъждал разликата в сумите като факт, който обуславя тежестта на нарушението,
чието бъдещо извършване цели да предотврати и по този начин да не допусне вреда
за държавния бюджет. Мярката има възпиращ ефект като отнема възможността за
повторно не изпълнение на законовите задължения, но не трябва да се засягат в
степен по-голяма от необходимото правата на данъчно задължените лица.
Съразмерността има решаващо значение и за превъзпитанието, което ответника
сочи, че иска да постигне, но когато не се е позовал на конкретните фактически
обстоятелства, които не са съставомерни и поради това
определят тежестта, у адресатите не се постига целената мотивация към спазване
на закона. Нещо повече, не се дават критериите, по които администрацията
определя продължителността на срока във всеки конкретен случай, за да обоснове,
че прилага закона еднакво спрямо всички. Формалните общи мотиви не разкриват
фактическите обстоятелства, които органът подвежда правно като критерии за
тежест и продължителност. Доводите за курортно населено място не се подкрепят
от оборот от 176.60лв, образуван след 8 часов работен ден на търговския обект,
в който стойността на отделните поръчки не е повече от 5 лв, видно от
разпечатания КЛЕН. На жалбоподателя се следва сумата от 50лв, държавна такса и
80лв възнаграждение за юрисконсулт. Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед №ФК-154-0042644/18.02.2020г
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да
заплати на „ПРО“ ЕАД ЕИК:********* сумата от 130лв/сто и тридесет/,
представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: