№ 3327
гр. Варна, 14.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500980 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 104472/27.12.2024 г. на М. М.
И., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул.
"***, против Решение № 4308/01.12.2024 г. по гр. дело № 20233110104976 по
описа за 2023 г. на ВРС, 30 с-в, с което съдът:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 ЗН извършеното в полза на
ответницата М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ.
Варна, гр. Варна, ул. "*** от наследодателката Марийка Добрева А., ЕГН
**********, починала на 22.04.2018 г. дарение с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 87, том XVI, дело 4362/97 г., съставен от Светлана С. -
Нотариус с район на действие Районен съд – Варна на собствената й ½ ид.ч. от
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, представляващ
жилище, апартамент с идентификатор 10135.5502.210.2.14, съгласно КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно
изменение засягащо самостоятелния обект от 27.06.2018 г., находящо се на
адрес: гр. Варна, ул. „Народни будители“ №61, вх. Б, ет.5, ап. 38 с площ от
45,55 кв.м, при граници на обекта: съседни самостоятелни обекти:
10135.5502.210.2.13, 10135.5502.210.2.15, под обекта: 10135.5502.210.2.11, над
обекта: 10135.5502.210.2.17, ведно с прилежащата му изба №38 с площ от 2,68
кв.м и прилежащите 0,8313% ид. ч. от ОЧС, като ВЪЗСТАНОВЯВА
1
запазената част на Й. А. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Варна,
общ. Варна, гр. Варна, ул. "Народни будители" № 61, вх. Б, ет. 5, ап. 39 от
наследството на Марийка Добрева А., ЕГН **********, починала на
22.04.2018 г. в размер на 96045/294060 ид.ч. от гореописания имот.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение за поради необоснованост и нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон.
Сочи се, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по
нередовна искова молба.
Освен това обжалваното съдебно решение е неправилно по следните
съображения:
Районният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани
по делото доказателства и да отговори на всички възражения и доводи на
въззивника.
Съдът не е обсъдил довода, че към датата на извършване на дарственото
разпореждане - 31.03.1997г. в полза на ответницата М. М. И. (понастоящем В.)
Алекси Алексиев и Марийка А. са притежавали дарения имот в СИО, която е
прекратена едва през 2013г. със смъртта на Алекси Алексиев, т.е. към датата
на дарението наследодателката Марийка А. не е притежавала дял ( ½ ид.ч.
както неправилно е прието в мотивите на решението).
Районният съд не е обсъдил представеното в съдебно заседание на
23.04.2024г. писмено доказателство - квитанция №2793/29.12.1983г. от ДСК за
извършено от Дафинка А. И. плащане на сумата от 9537лв., представляваща
стойността на ап.№61, вх.В на ул.”Народни будители” (ул.”Джанавара”) без да
го съпостави и цени заедно с представения и приет нотариален акт № 78, том
11, дело №4603/1984г., с който Дафинка А. И. е призната за собственик на ап.
№61. Изрично в нотариалния акт е записано, че общата цена на имота е
9537лв., която представлява сбор от цената на правото на строеж-887лв. и
цената на жилището- 8650лв. След като Дафинка И. - майка на доверителката
ни е заплатила цялата сума, считаме че е доказано възражението ни за
закупуване на ап.№61 с лични средства на Дафинка И..
С оглед представените писмени доказателства - квитанция
№2793/29.12.1983г., издадена от ДСК и нотариален акт № 78, том 11, дело
2
№4603/1984г. районният съд не е имал основание да допусне гласни
доказателства за опровергаване на същите, още повече че няма открито
производство по реда на чл.193 ГПК.
Съдът не е обсъдил довода, че изброените в удостоверението по ч.гр.д.
№10584/2018г. на ВРС движими вещи, освен оспорените с ОИМ, са били
съпружеска имуществена общност на Алекси Йосифов Алексиев, починал на
22.04.2013г. и преживялата му съпруга Марийка Добрева А., като при
откриване на наследството на Алекси Алексиев, Марийка А. е придобила 4/6
идеални части, а ищцата Й. А. И. и Дафинка А. И. по 1/6 идеални части от
прекратената със смъртта СИО. Неправилно районният съд е включил цялата
стойност на движимото имущество в наследствената маса.
Не е обсъдено възражението, че ищцата Й. А. И. не е приела по опис
наследството на Алекси Алексиев.
При определяне на наследствената маса от наследството на Марийка А.
следва да се съобрази, че ищцата е получила по дарение право на имотно
обезщетение срещу отчужден имот, собственост на баща й Алекси Алексиев,
по реда на ЗТСУ (отм.). Ищцата не е била собственик на отчуждения имот, а
на основание чл.102 ЗТСУ(отм.) й е отстъпено правото на имотно
обезщетение, т.е. ищцата е получила по дарение правото на имотно
обезщетение. С построяване на жилището, определено в заповедта по чл.100
от ЗТСУ(отм.) - заповед №2357/28.10.1982г. на Председателя на ИК на ГНС-
Варна, дадено като обезщетение за отчуждения на Алекси Алексиев имот
ищцата и родителите са придобили същото при равни дялове, т.е. ищцата е
придобила ½, а родителите й в СИО другата ½ идеална част, което право е
признато в КНА №63, том ХІ, дело №4588/1984г. на ВН, който в последствие е
бил предмет на съдебната делба по гр.д.№622/1996г. на ВРС. Твърдението, че
ищцата не е заплатила определената със заповед №2357/28.10.1982г. на
Председателя на ИК на ГНС-Варна сума, представляваща стойността на
правото на строеж и на жилището, която сума е била изцяло изплатена от
нейните родители, не се оспорва от процесуалните й представители. С
включване на ищцата в заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.) в хипотезата на
чл.102 ЗТСУ(отм.) последната е придобила вещни права за ½ ид.ч. от дадения
като обезщетение имот - жилище №38а (бивш 38,39), което по-късно е
поделено по гр.д.№622/1996 ВРС, Х състав. В този смисъл е неправилен
3
изводът на съда, че имотите, дадени в обезщетение за отчужден имот са по
реда на чл.81, ал.1 и ал.2 ЗТСУ(отм.).
Съдът не е обсъдил твърдението, че съгласно представения с исковата
молба протокол по гр.д.№622/1996г. на ВРС за сключена спогодба ищцата е
получила в собственост дял първи, представляващ жилище – апартамент №39
с площ 95.63 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.” Народни будители” №61, вх.
Б, ет.5 на стойност 750 000 неден. лв., а Алекси Йосифов Алексиев и Марийка
Добрева А. са получили в собственост дял втори по СТЕ- апартамент №38,
гр.Варна, ул.” Народни будители” №61, вх. Б, ет.5 на стойност 360 000
неден.лв. Страните не са уговорили уравнение на дяловете.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ В. С. пазарната
стойност на апартамент №39 към датата на откриване на наследството
22.04.2018г. е 92125лв. Считат, че сумата от 92125лв., представляваща
стойността на полученото безвъзмездно от ищцата право на собственост
върху ап.№39 трябва се прибави към наследствената маса, за да се определи
дали е накърнена запазената част на ищцата.
Съдът необосновано е приел, че в наследствената маса следва да се
включат движимите вещи, които са били налични към датата на смъртта на
наследодателката и са били нейна собственост. В противоречие със събраните
по делото доказателства съдът е приел, че стойността на движимите вещи,
изброени от 1-11 са собственост на наследодателката.
Въззивникът моли въззвиния съд да обезсили решението на районния
съд като недопустимо, в евентуалност да го отмени като неправилно и да
отхвърли предявения иск с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата. В него се излага становище за правилност и
законосъобразност на обжалвания акт и неоснователност на въззивната жалба.
Поддържа се, че тъй като отстъпването на жилищата е станало съгласно
ЗТСУ и ППЗТСУ при специфични жилищни нужди, като са взети предвид на
собствено основание нуждите на двете деца на Алекси Йосифов Алексиев,
както на Й. И., така и на сестра й Дафинка, но тъй Й. И. като е била вече
пълнолетна и в законен брак, то същата е получила това жилище и на лично
основание, както е посочено и в заповедта за отчуждаване: „Собственикът
Алекси Йосифов Алексиев да бъде обезщетен с едно тристойно жилище за
4
задоволяване на жил. нужди на смейството му и жил. нужди на семейството
на дъщеря му Й. А. Йосифова...”, както и това на сестра й - „Дафинка А. И. –
дъщеря на Алекси Йосифов Алексиев, да бъде обезщетена с тристайно
жилище за задоволяване на жил. нужди на семейството си...”.
Така, реално с прехвърлянето чрез дарение на своята внучка М. М. В., с
ЕГН ********** - ответник по настоящото дело и племенница на доверителя
ни, на Апартамент № 38, намиращ се на етаж 5, вход „Б”, град Варна, община
Варна, област Варна, район Аспарухово, ул. „Народни Будители” № 61,
майката на ищцата - Марийка Добрева А., в нарушение на забраната на чл. 28
от ЗН, е 3 накърнила запазената част на ищцата.
Оспорват твърдението на ответника за доказано закупуването на
апартамент № 61 с лични средства на Дафинка И., представяйки квитанция №
2793/29.12.1983 г. от ДСК. Неоснователно е и твърдението за липсата на
основание за допускане до събиране на гласни доказателства.
Оспорват твърдението, че при определяне на наследствената маса от
наследството на Марийка А. следва да се съобрази, че ищцата е получила по
дарение право на имотно обезщетение срещу отчужден имот, собственост на
баща й по реда на ЗТСУ /отм./. В случая, първоинстанционният съд правилно
е преценил, че този апартамент не е получен лично изцяло и само в
собственост на ищцата, а в дял заедно с баща й, за разлика от апартамента,
даден на сестра й Дафинка като обезщетение. Дори и да се приеме, че това
получаване от ищцата на дял от апартамент трябва да се вземе предвид, то
тогава трябва да се вземе предвид и апартаментът, който е бил даден като
обезщетение на Дафинка, което също е вид дарение.
Несъстоятелно е и твърдението, че тъй като липсва уговорка за
уравнение на дяловете при извършената доброволна делба, не може да се
говори за съответствие или не с действителната пазарна цена на имуществото,
предмет на делбата. Уравнението може и да не съответства на действителната
пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, тъй като доброволното
ликвидиране на съсобствеността се основава и на взаимни отстъпки и
компромиси от страна на съсобствениците.
Правилни са изводите на съда, че получените като обезщетение
апартаменти от двете сестри са равностойни, тъй като разликата е
несъществена – едва 6 кв. м, а и са получени за задоволяването на аналогични
5
нужди. Правилно, съдът е включил в наследствената маса и движимите вещи,
с които е разполагала наследодателя към момента на смъртта си и оспорват
твърденията на въззивника в обратния смисъл. Размерът на запазената част на
ищцата също е определен правилно от първоинстанционния съд.
Не са допуснати и сочените във въззивната жалба процесуални
нарушения - в обжалваното решение са налице всеобхватни, конкретни и ясни
мотиви, съдът е изследвал в пълнота доводите, възраженията и твърденията на
страните, като е обсъдил в детайли и всички събрани по делото доказателства.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
По делото е постъпила и частна жалба вх. № 28000/36.03.2025г. от Й.
А. И., с ЕГН **********, против Определение № 2641 от 26.02.2025 г. по
гр.д. № 20233110104976/2023 г. на ВРС, 30 с-в, с което съдът ОСТАВЯ без
уважение подадената молба с вх. № 103128/18.12.2024 г. от Й. А. И., чрез адв.
С. А., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение №
4308/01.12.2024 г., в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.
В частната жалба се сочи, че определението на съда е неправилно и
незаконосъобразно. Списъкът по чл. 80 от ГПК е само процесуално основание
за допустимост на искане за изменение на решението в частта за разноските,
но сам по себе си той не доказва самото плащане на разноските. Това, че в
списъка по чл. 80 от ГПК е допусната по опущение грешка в размера на
заплатеното възнаграждение, не следва да води до занижаване на присъдения
адвокатски хонорар в полза на ищеца. Сумата от 1 920.00 /хиляда деветстотин
и двадесет/ лева е реално заплатена, съгласно сключения Договор за правна
защита и съдействие № 44 от 20.04.2022 г., поради което същата следва да
бъде присъдена като разноски по делото.
Моли се за отмяна на обжалванот определение и присъждане в цялост на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В отговора на частната жалба е изразено становище за нейната
неоснователност. Сочи се, че с постановяване на обжалваното определение
съдът е следвал диспозитивното начало в процеса. Значението на представяне
на списъка по чл.80 ГПК е да се определят по размер разноските, които
страната, която го представя, иска да й бъдат присъдени. Съгласно
Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на
6
ОСГТК на ВКС задължението за представяне на списък представлява
задължителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните и липсата
му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на
решението в частта за разноските, което прави искането недопустимо за
частта, която не присъства в списъка. Със списъка са се запознали при
представянето му в последното съдебно заседание и поради претендирания
размер /с 320лв. по-малко/ не са направили възражение за прекомерност. Ако
се приеме за допустимо присъждането на разноски в по-голям размер от
претендирания, насрещната страна би се оказала лишена от възможността да
направи възражение за прекомерност.
Съдът намира, че искът е приведен в състояние на редовност, а
постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260
от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително
доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството
подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са направени доказателствени искания:
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
104472/27.12.2024 г. на М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.
Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. "***, против Решение № 4308/01.12.2024 г.
по гр. дело № 20233110104976 по описа за 2023 г. на ВРС, 30 с-в и частна
жалба вх. № 28000/36.03.2025г. от Й. А. И., с ЕГН **********, против
Определение № 2641 от 26.02.2025 г. по гр.д. № 20233110104976/2023 г. на
ВРС, 30 с-в.
НАСРОЧВА производството по делото за 20.10.2025 год. от 10.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора, както и препис
от уточняващите молби на насрещната страна по молбите.
7
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „***, в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят
и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
*********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8