Решение по дело №10503/2018 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№4822/11.11.2019г.

гр.Варна,11.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в публично заседание, проведено на единадесети октомври, през две хиляди и  деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА Ж.при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10503 /2018 год.по описа на ВРС , ХLII – ри състав ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба с регистрационен вх. № 45255/03.07.2018 г. депозирана от ищцата И.С.В., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес, този на процесуалният й представител- адвокат Т.Р.З. ***, против ответната страна Е. С. на жилищна сграда с административен адрес: *, представлявана от управителя - П.Ж.Я.,с етажни собственици: 1. Н.Р.Б.,ЕГН **********,***, 2. „Б.1“ ООД –ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя си В. А. АV, З. П.Ж.Я., ЕГН **********,***, 4. Г.П.Б., ЕГН **********,***, 5. В.И.Б., ЕГН **********,***, 6. Х.М.М., ЕГН **********,***, 7. И.С.А., ЕГН **********,***, 8. К.Й.А., ЕГН **********,***, 9. О.Л.Н., ЕГН **********,***, 10. М.Г.Г., ЕГН **********,***, 11. И.Л.В., ЕГН **********,***; 12. Д.С.В., ЕГН: **********,***,13. И.Н.- род. на *** год. в *, 14. „М.2.“ ООД - ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, партер, чрез управителя си Р. Х. К., всички с адрес за призоваване: *, ет. 3, ап. 3, чрез управителя на етажната собственост - П.Ж.Я..Исковата молба е с правна квалификация на иска чл. 86, ал. 1 ЗЗД /правилно посочена и от самата ищца/ и с цена - 3059.19 лв. и 254.93 лв.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

С влязло в законна сила съдебно Решение на ВРС - XI-ти състав, под № 4041/19.10.2015 год., постановено по гр. д. № 4275/2015 г., частично отменено и изменено с Решение № 772/08.06.2016 год. на ВОС по в. гр. д. № 3374/2015 год. , ответниците по делото били осъдени да заплатят солидарно на ищцата И.В. следните обезщетения за причинени вреди: сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от И. В. в периода 05.01.2012 г. - 30.06.2012 год. имуществени вреди; сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от И.В. в периода 05.01.2012 г. - 30.06.2012 г. неимуществени вреди (повишена тревожност и дълбоко безпокойство), които вреди настъпили в резултат от преграждането на автомобилния подход на сградата, находяща се в *, което обстоятелство препятствало ползването на притежаваното от ищцата бистро в същата сграда, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

В частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 000 лв. цитираното решение,твърди ищцата, влязло в законна сила на 02.05.2017 год., а в частта относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. - решението влязло в законна сила на 08.06.2016 год. С горецитираното съдебно Решение не била присъдена законната лихва върху главниците от датата на завеждането на исковата молба (17.04.2015 год. ) до датата на погасяване на задължението.

В процесния случай плащането на дължимите от ответниците главници от 12 000 лева и съответно - 1000 лв., твърди ищцата, било извършено на 18.10.2017 год. в рамките на производството по изпълнително дело № 2017-716-0400374 по описа на ЧСИ Н. Г., ЧСИ с peг. № *и район на действие ВОС. (В тази връзка ищцата представя извлечение от банковата си сметка от което било видно, че на 18.10.2017 год. И.С.В. получила сумата от 14 503.03 лв. - сума, включваща присъдените главници и присъдените разноски във връзка с воденето на делото). Сумата от 14 503,03 лева, твърди ищцата, не включвала законната лихва, дължима върху главниците за периода от датата на предявяване на исковата молба до датата на погасяване на паричното задължение.С оглед тези твърдения, ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да претендира на основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху присъдените като обезщетение главници - за причинени имуществени и неимуществени вреди, за периода от 17.04.2015 год. до 18.10.2017 год., т. к. тази лихва не е била присъдена с горепосоченото решение на ВОС и не е била предмет на принудително събиране.Заявено е още в исковата молба, че към момента на постановяване на съдебно решение по в. гр. д. № 3374/2015 год. на ВОС – гражданско  отделение, всички ответници имали качеството на етажни собственици в жилищната сграда с административен адрес *., като в последствие ответникът „Б.1“ ООД, ЕИК *, изгубил качеството на етажен собственик. Тези обстоятелства имали отношение към връчването на съдебните книжа. Ето защо и ищцата счита, че връчването на съобщения и призовки до всички ответници, с изключение на „Б.1“ ООД, можело да се извършва чрез управителя на ЕС - П.Ж.Я.,***, а на „Б.1“ ООД - чрез управителя на дружеството на посочения в търговски регистър адрес на управление.Отделно от горното с исковата молба е представено Уведомление по чл. 46 б от ЗУЕС с вх. № РЕС 13000055П/12.02.2013 год. по регистъра на Район „Приморски „ - гр. Варна и копие от Протокол от проведено ОС на етажните собственици на сграда в *, от които документи било видно, че за управител на ЕС е избрана П.Ж.Я. - собственик на апартамент № * в същата сграда. Самата Е. С. в конкретния случай,подчертава ищцата е неперсонифицирана, т. к. не е регистрирана като юридическо лице.При горните твърдения ищцата е сезирала РС Варна с исковата си молба със следното ИСКАНЕ: Да бъде постановено Решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищцата

сумата от 3059.19 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 12 000 лв., присъдена съгласно Решение № 772/08.06.2016 год. по в. гр. д. № 3374/2015 год. на ВОС, за периода от 17.04.2015 год. до 18.10.2017 год.;

сумата от 254.93 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 1000 лв., присъдена съгласно Решение № 772/08.06.2016 год. по в. гр. д. № 3374/2015 год. на ВОС, за периода от 17.04.2015 год. до 18.10.2017 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обекитивирано е искане ответниците да заплатят всички разноски за водене на настоящото дело - съдебно-деловодни и за адвокатско възнаграждение.С исковата молба е заявено искане призоваването на ответника „Б.1“ ООД да се извърши по общия ред - чрез неговия управител и представляващ на посочените в търговския регистър седалище и адрес на управление на търговеца, а призоваването на останалите ответници да се извърши чрез управителя на етажната собственост - П.Ж.Я.,*** подкрепа на твърденията си ищцата е направила искания за събиране на доказателства.В уточнителна молба от дата 25.7.2018 г. ищцата е навела следните твърдения: (л. 46 – 48):

Ответниците се индивидуализирали със следните данни:

1. Н.Р.Б.,ЕГН **********,*** – етажен собственик съгласно договор за доброволна делба, № *, том *, дело № * г. по описа на нот. К.,вписан в АВСВ Варна на 27.12.2010 г.

2. „Б.1“ ООД –ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя си В. А. АV – към настоящия момент ООД – то нямало качество етажен собственик, т.к. притежавания самостоятелен обект - ап. № *, на първия етаж в същата сграда ,в режим на ЕС бил продаден на публична продан и придобит от тлето на спора лице И. С. Н., което било видно от Постановлението за възлагане от * г. на ЧСИ Н.Г., приложено към уточнителната молба.

З. П.Ж.Я., ЕГН **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв въз основа на нот.акт *, том *, дело № * г. по описа на нот. Ал.Г.– рег.№ *, акт вписан в АВСВ Варна на * г.

4. Г.П.Б., ЕГН **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв въз основа на нот.акт № *, т. *, дело № * г. на нот.Ал.Г., акт вписан в АВСВ Варна  на * г. ;

5. В.И.Б., ЕГН **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв въз основа на нот.акт № * т. *, дело № * г. на нот.Ал.Г., акт вписан в АВСВ Варна  на * г.

6. Х.М.М., ЕГН **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв въз основа на нот.акт № *, т.*, дело № *г. на нот.Ал.Г., акт вписан в АВСВ Варна  на * г.

7. И.С.А., ЕГН **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв с нотариален акт № *, дело № * г. по описа на нот. К., акт вписан в АВСВ Варна на * г.

8. К.Й.А., ЕГН **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв въз основа на нот.акт №*, дело № * г. по описа на нот. Ал.Г., акт вписан в АВСВ Варна на * г.

9. О.Л.Н., ЕГН **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв въз основа на нот.акт № *, дело № * г. по описа на нот.Ал.Г., акт вписан в АВСВ Варна на * г.

10. М.Г.Г., ЕГН **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв въз основа на нот.акт № *, дело № * г. по описа на нот.Ал.Г., акт вписан в АВСВ Варна на * г.

11. И.Л.В., ЕГН **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв въз основа на нот.акт № *, дело № *г. по описа на нот. Ал.Г., акт вписан в АВСВ Варна на * г.

12. Д.С.В., ЕГН: **********,*** – етажен собственик, легитимиращ се като такъв въз основа на нот.акт № *, дело № *г. по описа на нот. Ал.Г.,акт вписан в АВСВ Варна на * г.

13. И.Н.- род. на *** год. в *, с адрес в РБ – *, БУЛСТАТ *, легитимираща се като етажен собственик въз основа на нотариален акт № *, дело № * г. по описа на нот. Ж. К., акт вписан в АВСВ Варна на * г. и

14. „М.2.“ ООД - ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, партер, чрез управителя си Р. Х. К.-легитимиращо се като етажен собственик въз основа на нотариален акт № *, дело № * г. по описа на нот. АЛ.Г., акт вписан в АВ СВ Варна с вх.рег.№ * г., акт номер *, том *, дело № * г., стр. * .В същата уточнителна молба е наведено ясното твърдение, че в предходното дело по описа на РС Варна, приключило окончателно, законна лихва не е претендирана, не е била заявена и с исковата молба, като са представени описаните писмени доказателства чието приобщаване към материалите по делото се желае. От следващата уточнителна молба от дата 30.8.2018 г. се установява,че изпълнителното дело водено по описа на ЧСИ Н.Г.е било прехвърлено при ЧСИ Л.С.– ЧСИ с рег. № * по описа на КЧСИ и заведено под номер 2017 – 895 – 0400-912, като е направено искане за снабдяване със съдебно удостоверение, което да послужи на ищцата пред ЧСИ С.и е посочена банкова сметка ***, по която се желае да бъде извършено плащане. Със същата уточнителна молба са представени писмени доказателства, чието приобщаване по делото се желае. В следващата по ред уточнителна молба от дата 27.9.2018 г. ищцата ясно е посочила, че въз основа на представеното със същата молба удостоверение от ЧСИ С.се установявало, че сумата от 14 503,03 лева която е била преведена на ищцата по изпълнителното дело и от протокола от 16.10.2017 г. за извършено погасяване , се констатирало ,че законната лихва върху двете суми не е била начислявана и плащана за исковия период от 17.4.2015 г. до 18.10.2017 г. С молбата са представени писмени доказателства, чието приобщаване като доказателствен материал по делото се желае.

В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на искова молба като следва

На 19.11.2019 г. е постъпил отговор от отв.И.А., чрез адв. Кр.К. ***. Отговорът на искова молба е заведен с рег. вх. № 75758 ведно с приложено надлежно пълномощно за процесуално представителство и препис от отговора за връчване на ищцата.В отговора си отв. А. се спира на фактическите твърдения на ищцата и исканията й, като заявява, че оспорва предявените искове и по основание и по размер. 1. Ответникът се спира на твърденията на ищцата за приключилия правен спор и получено от нея окончателно плащане на паричните задължения станало в рамките на изпълнително дело № 374/2017 г. по описа на ЧСИ Н. Г.. 2. Ответникът не спори фактическата обстановка и счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорени са исковете и по основание и по размер. Не се спори, че Решение № 4041/19.10.2015 г. по гр.д. № 4275/15 г. по описа на ВРС, частично отменено и изменено с Решение № 772/8.6.2016 г. по в.гр.д.№ 3374/15 г.по описа на ОС Варна, ответникът солидарно с останалите ответници по настоящото дело е бил осъден да заплатят на ищцата  сумата от 12 000 лв. и от 1000 лв. Възразява се срещу твърдението, че с Решението не била присъдена законната лихва върху главниците, т.к. самата ищца в производството тогава не била поискала въобще присъждане на законни лихви. При положение, че лихви не били претендирани, възразява ответникът, нямало правно основание съдът да ги присъди с Решението си, в тази връзка се прави възражение,че ответникът и останалите етажни собственици дължат законни лихви за забава. На следващо място ответникът И.С.А., чрез процесуалния му представител адв. К. сочи, че поддържа изцяло изразеното в писмените отговори срещу исковата молба, депозирани от процесуалните представители на останалите ответници по делото и изложените в тях факти и обстоятелства, релевантни към спора. ЕС, чрез управителя на ЕС - П.Я., твърди ответникът, предприели необходимите фактически и правни действия за доброволно плащане на дължимите суми на И.В. и то веднага, след като Решението влязло в сила – изпратена била покана до ищцата и упълномощения от нея адвокат, с която покана били помолени да посочат банкова сметка ***. Освен това изрично било посочено в писмото-покана, че сумите са налични и могат да бъдат изплатени и в брой или по друг начин. Поканите били изпратени на ищцата и адвоката й на дати 22.08. и 31.08.2017 г. с препоръчани писма и обратни разписки, на посочените в производството от ищцата и адвоката й адреси, но умишлено и тенденциозно били върнати като непотърсени, според ответника, поради което и отв. А. твърди, че длъжниците не дължат лихви за забава по отношение на сумите 12 000 лева и 1000 лева, считано от 22.08.2017г. В подкрепа на горното, отв.А. чрез адв.К. сочи, че процесуалните представители на другите ответници в подадените от тях отговори са приложили писмени доказателства от „*“ ЕАД, които следвало да бъдат приети като доказателства по делото.Отв. А. счита,че на осн. чл. 95 ЗЗД кредиторът и ищец по делото е този, който е изпаднал в забава, т.к. не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на задължението на длъжниците и неоправдано ги поставил в невъзможност да го извършат.Налице била хипотеза на чл. 96 ЗЗД, съгласно която разпоредба рискът поради забава на самия кредитор преминал върху него и длъжникът следвало да се освободи от последиците от забавата.В интерес на обективната истина, ответникът намира за необходимо да отбележи, че ответниците по делото, чрез един от етажните собственици – „М. 2.” ЕООД на 08.09.2017г. доброволно погасили паричните си задължения към ищцата И.В. и платили дължимите суми по банков път, по сметка на ЧСИ Н. Г.. Оттук, сочи ответникът, следвал и безспорния извод, че дори и да била налице забава на ответника и останалите ответници по делото, крайната дата от визирания в исковата молба период не можело да бъде 18.10.2017 г., а би следвало да бъде 08.09.2017 г. – датата на която било осъществено плащането. Ето защо ответникът счита, че искът  в тази част , в която се претендират лихви за забава до 18.10.2017 г. се явява не основателен и недоказан и следвало да се отхвърли. На следващо място,ответникът сочи, че лихвите за забава се претендират от ищцата от дата 17.04.2015 г. – датата на която била заведена исковата молба по предходното дело. Настоящата искова молба, подчертава ответникът, била депозирана във ВРС на 03.07.2015 г., което означавало, че за периода от 17.04.2015 г. до 03.07.2015 г. изтекла предвидената по закон давност и лихвите за забава преди 17.04.2015 г. били погасени по давност. На осн. чл. 111, буква „в“ ЗЗД, отв. А., чрез адв. К., прави възражение че вземането за изтекли лихви върху главницата от 12 000 лева и за периода от 17.04.2015 г. до 03.07.2015 г. е погасено по давност и за този период лихви не се дължат. По аналогия прави възражение за изтекло по давност вземане за лихви върху втората сума от 1000 лева за същия период. На основание гореизложеното ответникът възразява, че за периодите веднъж от 22.08.2017 год. до 08.09.2017 г. и втори път от 17.04.2015 г. до 03.07.2018 г., се дължат суми представляващи лихви за забава върху главниците. Възразява се, че въобще се дължат суми за лихви за просрочие, тъй като ищцата сама не била поискала присъждането им по приключилите граждански дела и нямала основание да ги претендира в настоящото производство. Оттук, обобщава ответникът, следвал и извода,че щом лихви за забава не били поискани в предходните производства, не била налице и отправена покана за доброволно изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД и ответникът и останалите ответници не били изпадали в забава, за да се претендирали лихви за забава в отделно производство. Ответникът твърди още, че както той, така и останалите етажни собственици не били дали повод и не били станали причина за завеждането на настоящите съдебни искове, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не дължали разноски по делото. Посочено е още, че според ответника А., ищцата И.В. съвсем съзнателно, по свое усмотрение, по своя воля, не била поискала в предходните дела присъждането на лихви за просрочие и със завеждането на отделни искове, целяла да увреди ответника и останалите ответници и заплащане на последните на допълнителни разноски по делото. Налице била недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на ищцата, имайки предвид заведените от нея през последните две години съдебни искове пред различни съдилища, но срещу същите ответници и за същите претенции. Дори съдът да стигнел до извода за основателност и доказаност на претенцията, ответникът А. и процесуалният му представител адвокат К., твърдят, че самата ищца с поведението си допринесла за създалата се ситуация и следвало да понесе негативите за бездействието си в предходните две производства а и както е посочено и по-горе, ищцата умишлено инициирала нови и нови съдебни спорове между страните по делото.С оглед изложеното по-горе отн. А. желае ВРС да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани.В отговора на искова молба е изразено становище по доказаелствените искания на ищцата, като ответникът се противопоставя да бъде допусната ССчЕ, т.к. за изчисляване на законна лихва не са необходими специални знания. В условията на евентуалност ответникът в т. 2 подкрепя вече изложеното от адв. Св. Т. и се присъединява към искането за допълнителни въпроси към ССчЕ. В срока по чл. 131 ГПК отв. А. е направил доказателствени искания

В срока по чл.131 ГПК ответникът И.Н. –чрез адвокат С.Т. е депозирала отговор на искова молба, заведен във ВРС с регистрационен вх. № 84355/18 от 20.12.2018 г. На първо място в отговора е изразено становище по правната същност на предявените искове и обстоятелствата на които се основават искове, като се повтарят твърденията на ищцата и исканията.На второ място, в раздел Втори от отговора ответницата Н. намира исковете за допустими и редовни, като ги оспорва и по основание и по размер.В следващия раздел Трети ответницата сочи следното: Не оспорва твърденето, че с влязло в законна сила на 2.5.2017 г. Решение № 772/ 8.6.2016 г.по въззивно гр.дело № 3374/2015 г. по описа на ОС Варна, всички ответници по настоящото дело са били осъдени за заплатят на ищцата, в условията на солидарност, суми от 12 000 и 1 000 лева, като с посоченото Решение, законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, не е била присъдена, тъй като не е била претендира. Непосредствено след влизане в сила на Решение № 772/ 8.6.2016 г.по въззивно гр.дело № 3374 /2015 г. на ВОС, ответниците направили опит да за заплатят доброволно присъдените на ищцата суми по посоченото дело. На 22.08. и 31.08.2018 г., твърди И.Н., чрез адв.Св.Т., ответниците изплатили съответно на ищцата и на адвоката й по приключилото дело по телепоща препоръчани писма с обратни разписки, с които молели ищцата да им посочи банкова сметка, ***ите й суми и ли да им посочи друг способ за доброволно изпълнение, като и предлагали също да получи сумите в брой от управителя на етажната собственост. Писмата били изпратени на адресите на ищцата и на адвоката й –посочени в исковото производството. И двете писма били върнати като непотърсени, въпреки че съдейки от адресите в исковото производство ищцата следвало да е могла да бъде открита на същите. По този начин, считано от 22.08.2017 г. длъжниците поставили кредитора си в забава и се освободили от последиците на собствената си забава по отношение на задължението им да заплатят сумите от 12 000 лева и 1 000 лева. По тази причина и те не дължали лихва върху присъдените главници, считано от по-ранна дата от двете дати на изпращане на посочените писма а именно от 22.08.2017г.Присъдените главници с цитираното и по-горе Решение,заявява отв.И.Н., били платени доброволно,по банков път, в рамките  на изпълнително дело № 374/2017 г. по описа на ЧСИ Н. Г.- ЧСИ с рег. № *и район на действие ОС Варна, от един от ответниците „М. 2.“ ЕООД на 08.09.2017г. Доколкото със съдебното Решение ответниците били осъдени солидарно да платят присъдените суми, с плащането извършено от един от солидарните ответници,доброволното плащане от посоченото дружество погасило цялото  задължение. Следователно, прави извода отв. Н., крайната дата, към която би следвало да се изчислява претендираното обезщетение за забава не следвало да бъде 18.10.2017 г. (когато ищцата получила плащане на главниците от ЧСИ) а 08.09.2017 г.- т.е. датата на която фактически задължението било погасено от длъжниците. Обстоятелството, че ЧСИ се забавил да преведе сумите на взискателя, твърди отв.Н., не носело негативни последици за доброволно заплатилия притезанието длъжник, нито продължавало да дължи последния в забава. В случая, заявява ответницата, меродавна била датата на постъпване на плащането в банковата сметка на ЧСИ а не окончателното изплащане от ЧСИ към взискателя. Настоящата искова молба, подчертава отв.Н., била депозирана във ВРС на дата 03.07.2018 г. Обезщетенията за забава се претендирали за период,считано от дата 17.04.2015г. Ответниците в тази връзка твърдят, че прететвидираните обезщетения за забава в настоящото дело са погасени по давност за периода от 17.04.2015 г. до 03.07.2015 г. На следващо място са направени следните ВЪЗРАЖЕНИЯ: 1. На осн. чл.111, б. „в“ ЗЗД ответницата възразява ,че вземанията за законна лихва върху главниците от 12 000 лева и 1 000 лева са погасени по давност за периода от 17.04.2015 т. до 03.07.2015 г. и за този период отв.Н. не дължи лихви от 260,27 лв. върху първата главница и от 21,96 лева върху втората главница.2. Ответницата възразява, че не дължи лихви за забава върху двете главници за периода от 08.09.2017 г. до 18.10.2017 г.- т.е. сумата от 136,94 лева и 11,41 лева за същия период – лихви за забава върху главницата от 12000 лв. и 1000 лв. 3. На основание чл. 95 ЗЗД ответницата възразява, че не дължи обезщетение за забава върху главницата от 12000 лв. и главницата от 1000 лв. за периода от 22.08.2017 г. датата на която ищцата била поканена да посочи способ за доброволно изпълнение до 08.09.2017 г. – датата на която ищцата получила окончателно плащане по изпълнителното дело. За този период, възразява ответницата Н., недължимите лихви върху главниците възлизала на 60,12 лева и 5,01 лв. върху посочените две главници.4. Ответницата възразява,че изобщо не дължи сума от 457,33 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата от 12000 лв. в претендирания от ищцата период и 38,38 лева върху главницата от 1000 лв. за същия период – или общ размер  на недължими обезщетения като сбор възлизал на 495,71 лв. 5. Ответницата е възразила, че не дължи изцяло претендираните обезщетения за забава, доколкото ищцата пропускайки да ги претендира в производствата по приключилите граждански дела, в които били присъдени главниците, изобщо била изгубила възможността да ги претендира по-късно.В отговора на искова молба е направено и изрично възражение по отношение на разноските: Ищцата, твърди отв. Н., по нейно усмотрение не била претендирала обезщетение за забава в размер на законна лихва върху сумите от 12 000 лв. и 1 000 лв. по гр.д.№ 4275/2015 г. по описа на ВРС и в.гр.д. № 3374/2015 по описа на ВОС, следователно ответниците нямали задължение да й заплатят доброволно обезщетения за забава до депозиране в съда на исковата молба по настоящото дело, при липсата на изрично отправена извънсъдебна покана в тази насока. С оглед горното ответницата намира, че не е станала причина за завеждане на настоящото исково производство по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК и не дължала разноски по настоящото дело.На последно място в отговора си на искова молба отв. И.Н., чрез адв. Св. Т. е направила доказателствено искане по делото да бъдат приети описаните в т.1 заверени за вярност с оригинала копия на документи, с цел доказване на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.В т. 2 е изразено становище в случай, че ВРС допусне провеждане на ССчЕ с поставени въпроси в буква „ а“ и „б“ и на трето място ответницата сочи,че с оглед становището на ищцата ще ангажира и други доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответниците по делото: К.А., Д.В., И.В., И.Н. и „М. 2.“ ЕООД- всички чрез адв.Св.Т. са депозирали отговор на исковата молба,заведен с рег. вх. № 71147/18 от 31.10.2018 г. Отговорът на ответниците по същество е напълно идентичен като твърдения и възражения и искания с отговора на искова молба, депозиран само от И.Н., поради което не се и налага да бъде преповтаряно гореизложеното.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците О.Н., М. Н., В.Б. и Г.Б. – всички чрез адвокат Д.В. са депозирали отговор на искова молба, заведен с рег. вх.№ 71 817/1.11.2018 г.

Ясно е становището на ответниците,представлявани от адв. В., че искът е допустим. В раздел Втори от отговора на искова молба са наведени възражения против основателността на иска.Според ответниците исковите претенции на ищцата са неоснователни по следните съображения: Оспорен е иска изцяло по основание и по размер.Ответниците повтарят фактическите твърдения на ищцата, като възразяват,че към датата на подаване на настоящия иск и понастоящем ищцата се намира в положение на кредиторова забава, поради което и ответниците били освободени от последиците на забавата и не дължали претендирата в това производство законна лихва за забава.За обосноваване на това възражение ответниците излагат следните фактически твърдения: С телепощта изх. № 43 от 22.08.2017 г. на „Български пощи“ ЕАД П. Ж.Я., в качеството й на управител на ЕС на *и представляваща солидарно осъдените с цитираните решения на ВРС и ВОС етажни собственици,  изпратила до ищцата И.С.В. уведомление за доброволно плащане по съдебно решение № 722/08.06.2016г. по гр.д. № 3374/2015г. на ВОС.Видно било от съдържанието на поканата, че ответниците, като етажни собственици, чрез управителя на ЕС на *, предприели действия по изпълнение на своето задължение по решението на съда веднага след неговото постановяване. С уведомлението ответниците поискали от ищцата-кредитор да предостави банкова сметка ***, като в поканата ответниците указали, че сумите са на разположение и могат да бъдат получени и в брой от управителя на ЕС, на адреса на ЕС и в часовете от 09-19 ч.И.С., твърдят ответниците, не била потърсила пощенската пратка, което било удостоверено с отбелязването на обратната разписка. Този факт поставял в забава кредитора, считано от 26.08.2017 година и от тази дата ответниците не дължали заплащане на лихва върху главниците по решенията на съда, тъй като се освобождавали от последиците на забавата.Поради връщане на подателя на изпратената до И.В. телепощата изх. №43 от 22.08.2017 г. на „Български пощи“ ЕАД като непотърсена, сочат ответниците, управителят на ЕС изпратил уведомително писмо и до адвоката на ищцата в производството - адв. В. К., който, видно от пълномощното му по делото, имал права да получава парични престации от името на доверителя си по водените от него производства. Това писмо също било върнато на подателя му като непотърсено. В подкрепа на горните твърдения процесуалният представител на ответниците –адв.В. представя изпратените от управителя на ЕС на *Телепощата изх.№43 от 22.08.2017г. на „Български пощи“ ЕАД и писмо-уведомление от 31.08.2017г. - R PS 9000 02JAWO 5 до пълномощника на ищцата - адв. В. К..По аргумент от нормите на чл. 95 ЗЗД и чл. 96, ал. 1 от ЗЗД,ответниците, представлявани от адв. В. твърдят,че ищцата, като кредитор, към 26.08.2017 година (връщането на първата покана), евентуално към 20.09.2017 година (връщането на втората покана), била изпаднала в забава да окаже съдействие на длъжниците да заплатят доброволно сумите по решението на съда, а длъжниците се освобождавали от последиците на забавата (чл. 96, ал. 2 от ЗЗД), които последици в случая били претендираните акцесорни вземания за законна лихва върху присъдените суми.Ответниците считат, че искът е неоснователен и в ЧАСТТА, в която се претендира заплащане на законна лихва за периода от извършване на фактическото плащане на задължението - 08.09.2917 година до последния ден на датата на процесния период - 18.10.2017г., съвпадащ с датата на извършеното разпределение от ЧСИ в хода на изп.дело.В подкрепа на това твърдение се сочи следното: Въз основа на издаден от ВРС на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК изпълнителен лист № 4861 от 06.06.2017г. по гр.д.№ 4275/2015г. по описа на ВРС срещу ответниците било образувано изпълнително дело № 20177160400374 по описа на ЧСИ Н. Г., ЧСИ с peг. № *на КЧСИ, препратено последствие на ЧСИ Л. С., ЧСИ с peг № * на КЧСИ, район на действие ВОС, под № 20178950401912.С молба вх. № 4307 от 22.08.2017г. от И.С.В., представлявана от АД „А. И. К.“, чрез адв.И. Н. А., поискала изпълнителните действия да бъдат предприети само срещу длъжниците - ЮЛ.С преводно нареждане от 08.09.2017г. на „*“ АД по сметка на ЧСИ Н. Г. била наредена сумата от 15 856,67 лева от страна на единия от солидарните длъжници - „М. 2.“ ЕООД. В подкрепа на горните твърдения ответниците представлявани от адв. В. представят и молят съдът да приеме цитираното преводно нареждане, удостоверяващо заплащането на пълния размер на задължението на 08.09.2017 година, към който и момент следвало да бъде преустановено начисляването на законна лихва за забава върху главниците Обстоятелството, че месец по-късно с извършено разпределение, обективирано в Протокол за извършено погасяване от 16.10.2017 г. по изпълнително дело № 20177160400374 по описа на ЧСИ Н. Г., едва на 16.10.2017г. в полза на взискателя била преведена разпределената сума от 14 503.03 лева, според същите ответници било ирелевантно за факта на настъпило погасяване на задължението чрез плащане в полза на кредитора още на 08.9.2017 г. и респективно - ответниците не дължали след тази дата законна лихва за забава.Предвид горното, исковата молба за заплащане на законна лихва за забава ответниците намират за неоснователна и в тази част и следвало да бъде отхвърлена за сумата 136,94 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 12 000 лева, за периода от 08.09.2017г. до 18.10.2017г., както и за сумата от 11,41 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 1000 лева, за периода от 08.09.2017г. до 18.10.2017г.

На следващо място ответниците, представлявани от адв. В. твърдят, че искът за заплащане на законна лихва за забава е неоснователен и следвало да бъде отхвърлен и в ЧАСТТА за сумата от 260.27 лева. представляваща законна лихва върху главницата от 12 000,00 лева, за периода от 17.04.2015 година до 03.07.2015 година, както и за сумата от 21.69 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 1000,00 лева, за периода 17.04.2015 година - 03.7.2015 година, поради погасяването по давност.Наведено е възражение за изтекла към датата на предявяване на иска тригодишна погасителна давност вземането за лихви върху главниците за периода от 17.04.2015г. до 03.07.2015г. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, конкретизират ответниците, давността започвала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо, като по аргумент на чл.111, буква „в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасявали вземанията за лихви.Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасявали вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В конкретния случай,сочат ответниците, исковата молба по гр.д.№10503/2018г. на ВРС била подадена в съда на 03.07.2018 г., поради което искът за заплащане на обезщетение за забава за периода от 17.04.2015 година до 03.07.2015 г. бил неоснователен, като погасен по давност и следвало да бъде отхвърлен.На следващо място ответниците възразяват и против претенцията на ищцата за присъждане на сторени в настоящото производство разноски - дължима държавна така за образуване на производството и заплатен адвокатски хонорар по следните съображения. Отговорността за разноски произтичала от процесуалния закон, където била регламентирана, като фактическият състав за ангажирането й и включвала три елемента: неоснователно иницииран правен спор, извършени разноски по този съдебен спор и акт на съд, в който се съдържа произнасяне по искането за разноски. Отговорността за разноски, заявяват още ответниците, била обективна а не отговорност за вреди, доколкото се изчерпвала единствено с извършени разходи за защита на процесуални права, т.е. невиновна. Ищцата, според представляваните от адв. В. ответници, следвало да понесе отговорността за разноски в това производство дори и при уважаване на иска й, а ответниците не следвало да заплащат такива, тъй като с поведението си не били дали повод за завеждане на делото, като тази искова претенция по настоящото дело съставлява явна злоупотреба с право. Още с подаване на исковата молба по гр.д.№4275/2015г. по описа на ВРС, ищцата можела да предяви искането си за законна лихва върху главното вземане от датата на неговото предявяване пред съда до окончателното му изплащане. Това искане, което се явявало законна последица и било обусловено от уважаване на главния иск по гр.д.№4275/2015г. на ВРС, по което не се дължала държавна такса, нито разноски в тежест на страните,  било пропуснато в петитума на исковата молба и целенасочено изключено от предмета на спора. След като ищцата по своя собствена воля се била лишила от облагата да брани в цялост накърненото си право, то тя следвало да понесе и негативните последици от това свое поведение. Диспозитивното начало на гражданския процес , посочват ответниците, визирани  нормата на чл. 6 от ГПК, допускало свобода на страните да определят обема на дължимата от съда защита при предявяване на спорните права, като същевременно законодателят ограничавал злоупотребата с тази свобода, като изисквал от страните добросъвестност , съгласно чл. 3 от ГПК. Тъй като съдебната защита на правото на ищцата да получи законна лихва за забава върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба, до заплащане на задължението, била предприета понастоящем именно за да се допълнела пропусната по-рано по небрежност или целенасочено (поради въздържане) защита, то според ответниците можело да се направи обоснован извод, че целта за настоящия иск била да се увреди насрещната страна с вменяване в тежест на допълнителни разноски, които иначе тази страна нямало да понесе при осъществена от нея защита в хода на главното производство по претенцията по главния иск. Ето защо ответниците, чрез адв. В. възразяват, че разноските за заплатена държава такса и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата не следвало да бъдат възлагани в тежест на ответниците, независимо от изхода на спора.На трето място ответниците, чрез адв. В. възразяват срещу основателността на иска, като твърдят, че иска цели и съставлява злоупотреба с право. Поведението на ищцата можело да се определи като порочна практика, която представлявала недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Настоящото производство касаело парично задължение, изискуемостта на което не  била определена с изтичането на определен срок, а след като нямало определен ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава след като бъде поканен от кредитора по аргумент от чл.84, ал. 2 от ЗЗД. В конкретния случай кредиторът не бил отправил покана за доброволно изпълнение, а направо предявявал осъдителната си претенция, изцяло обусловена от вече неоспорван и погасен главен дълг, като повод: „да се увреди насрещната страна с допълнителни разноски“.В отговора си ответниците,представяни от адв.В. изразяват становище по доказателствата и доказателствените искания на ищеца: Възразяват по допускането на представените доказателства и по доказателствените искания за допускане на ССчЕ; т.к. не са нужни специални знания за определяне на размер на законната лихва за претендирания период върху главниците. Назначаване на ССчЕ щяло да увеличи излишно размера на разноските по делото.В отговора на искова молба са направени и искания за събиране на доказателства.При изложеното по-горе се желае ВРС да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от И.С.В. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като се присъдят в полза на ответниците направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на искова молба с рег. № 82 088/18 от ответницата П.Я.,*** М.Л. .

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на искова молба с рег.№ 14023/22.02.2019 г. от ответниците П.Я., Н.Б. и Х.М.,*** М.Л..

В срока даден на ответниците ,представлявани от адв.Л., на дата 06.03.2019 г. по делото е депозирана писмена молба с рег. вх. № 16 933 с която отв. Н.Б. и Х.М. са представили 2 броя пълномощни за процесуално представителство към адв.Л. ведно с преписа от отговора на отв. Н. Я., Н. Б. и Хр. М..

В отговорите си по чл.131 ГПК ответниците представлявани от адвокат М.Л. също оспорват предявените срещу тях искове от ищцата, като се спират на основното твърдение свързано с основанието на иска на ищцата. Оспорен е изцяло предявения иск. По отношение на претендираните лихви върху главниците за периода от 17.04.2015 г. до 03.07.2018 г., сочат тримата ответника, представлявани от адв. Л. – исковете били погасени по давност съгласно чл. 111, буква „В“ ЗЗД,поради което и желаят исковете да бъдат отхвърлени на това основание. Пълният размер на задължението по главниците,твърдят ответниците, бил погасен на дата 08.09.2017 г., което било основание за преустановяване на начисляването на законна лихва за забава върху главниците. В подкрепа на това твърдение, сочат и тримата ответника, било представено доказателство от което и те щели да се ползват – представеното от адв. В. с отговора на искова молба. От обстоятелството че сумите били преведени на ищцата по делото от страна на ЧСИ в по-късен момент, твърдят ответниците, не можело да бъде вменено в тяхна вина от което и следвал извода за неоснователност на предявения иск за периода от 08.09.2017 г. до 18.10.2017 г. Според същите ответниците в случая била налице хипотезата на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД по съображение че ответниците положили всички усилия и действия  в частност ответницата в качеството й на управител на ЕС да изпълнят задължението  си към ищцата по влязлото в сила Решение на ВРС. Сочи се още, че в цялостното си поведение ищцата и процесуалният й представител неоправдано не били предприели предложението на ответниците да изпълнят задължението си за плащане, което ги освобождавало от последиците за претендираната лихва за забава ,като доказателства в този смисъл също били представени по делото. Счита се, че искането на ищцата за назначаване на ССчЕ е неоснователно, с оглед на което ответниците се противопоставят на искането за провеждане на тази експертиза.

Единственият ответник по делото, който не е подал отговор по предявения от ищцата иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е дружеството „Б.1“ ООД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.10.2019 г.ищцата,представлявана от адв.Т.З., моли ВРС да постанови Решение, с което да уважи исковите претенции. Адв.З. счита,че от събраните по делото писмени доказателства се установява обосноваността на претенциите за присъждане на лихва за процесния период 17.04.2015 г. – 18.10.2017 г., когато станало плащането на главницата. Счита, че възраженията на ответниците за забава на кредитора са неоснователни, като препраща към вече изложените съображения.Обективирано е искане за предоставяне на срок за писмени бележки ,като се поддържа искането за присъждане на разноските по делото. По отношение на разноските адв.З. желае същите да бъдат присъдени така, както са претендирани със списъка по чл. 80 от ГПК, в т.ч. тези разноски, които са направени по повод събиране на доказателства, както и разноските, направени за адвокатска защита.

В същото съдебно заседание ответникът „Б.1” ООД, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител.

Ответниците К.А., И.В., Д.В., И.Н. и „М. 2.” ЕООД, редовно уведомени от предходно съдебно заседание чрез адв.Св.Т., не се явяват в откритото заседание и не изпращат представител,но в писмена молба са изразили становището си за неоснователност на иска.

Ответниците Г.Б., В.Б., О.Н. и М.  Г., редовно уведомени от предходно съдебно заседание, представлявани от адвокат Д.В. изразяват следното становище : Искането на ответниците,представлявани от адв.В.  е ВРС да  отхвърли исковата претенция като недоказана и неоснователна. По отношение на направеното уточнение в първо съдебно заседание, извеждайки претенцията на основание на деликт,адв.В. конкретизира, че ще вземат становище с писмената защита, защото считаме това за изключително важно обстоятелство и водещо до неоснователност на исковата претенция.По отношение на претенцията за разноски, адв.В. моли  ВРС да редуцира адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата до минималния размер, като съдът съобрази, че в общата сума за адвокатско възнаграждение  адв.Т.З. е посочила минималните възнаграждения за всеки един по така субективно съединени искове, които са с едно и също основание – чл. 86, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД, което счита адв.В. за неправилно, и в този смисъл е направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. В условията на евентуалност, дори и съдът да прецени ,че искът е основателен, адв.В. моли съдът да не осъжда доверителите ѝ за заплащането на разноски, доколкото не били станали повод и причина за воденето на това дело, което ищцата считат, че по собствена своя воля се била лишила от облагата да черпи и да брани правата си да претендира законната лихва от завеждането на исковата молба върху сумите по главница още в производството, в което била претендирала главницата и следователно следвало да понесе негативните последици от това свое поведение като ответниците не бъдат осъждани да платят сторените от нея в това производство разноски. Адв.В. също е заявила искане за срок за писмени бележки. Изрично е заявено отново искането ВРС да присъди разноските в полза на ответниците, представлявани от адв.В. .

Ответниците Н.Б., П.Я., Х.М., редовно уведомени от предходно съдебно заседание, представлявани от адвокат Д.И. (процесуален представител на посочените ответниците, надлежно упълномощен,след настъпилата смърт в хода на производството на адв.М.Л. ) желаят ВРС да постанови Решение с което да приеме исковата претенция за неоснователна и недоказана. Становището на адв.Д.И. е че вземането е погасено по давност.Твърди се,че няма доказателства за отправени покани към ответниците представлявани от адв.Д.И..Адв.И. също е направила искане за предоставяне на срок за писмени бележи и идентично възражение на стореното от адв.В. по реда на чл. 78, ал.5 ГПК . Обективирано е искане за присъждане на разноските в полза на ответниците, представлявани от адв.Д.И. .

При внимателен прочит на протокола от откритото съдебно заседание, с оглед характера на спора и броя на ответниците ще бъде установено,че единствено ответникът И.С.А. ,представляван от адв.К.К. не фигурира в същия.

Това е така , т.к. единствения ответник, спрямо когото ищцата е направила частичен отказ от иска по чл.233 ГПК е именно отв.Ив.А..В тази връзка и в проведеното открито съдебно заседание от дата 27.09.2019 г. съдът е прекратил частично производството по делото / л. 414 – 415 том.II /.

В рамките на предоставяния от съда срок, ищцата чрез адв. З. и ответниците по делото представлявани от адвокати В., Т. и И. са депозирали писмени защити, в които ищцовата страна се е спряла подробно на фактически и правни доводи(цитирайки конкретни Решения на ВКС ) за основателност на исковете а ответниците са обосновали възраженията си за неоснователност на исковете с посочване на конкретни факти и относимата по делото по същество съдебна практика на касационната инстанция .

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Спор няма по делото ,че предявеният от ищцата иск с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД е заявен от ищцата против изброените по –горе общо четиринадесет ответника, като само спрямо един производството по делото е прекратено частично. При събрания по делото обем на доказателствен материал съдът се спира по същество на действително правно релевантните факти и обстоятелства,извършвайки съвкупен и поотделен анализ на събраните доказателства .

На първо място съдът още с проекто за доклада по делото , с цел спазване на императивите норми на ГПК и яснота относно тежестта на доказване по предявения иск е отделил безспорните от спорните факти.

С проекта за доклад по делото,обявен за окончателен,съгласно изложеното от ищцата в искова и уточнителни молби и становищата на ответниците подали в срока по чл.131 ГПК отговори , съдът на осн. чл.146, ал. 1, т. 4 и т.5 ГПК, е обявил, че не е спорно и не се нуждае от доказване между същите че:

С Решение на ВРС - XI-ти състав, под № 4041/19.10.2015 год., постановено по гр. д. № 4275/2015 г., частично отменено и изменено с Решение № 772/08.06.2016 год. на ВОС по в. гр. д. № 3374/2015 год., ответниците по делото били осъдени да заплатят солидарно на ищцата И.В. следните обезщетения за причинени вреди: сумата от 12 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от И. В. в периода 05.01.2012 г. - 30.06.2012 год. имуществени вреди; сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от И. В. в периода 05.01.2012 г. - 30.06.2012 г. неимуществени вреди (повишена тревожност и дълбоко безпокойство), които вреди настъпили в резултат от преграждането на автомобилния подход на сградата, находяща се в *, което обстоятелство препятствало ползването на притежаваното от ищцата бистро в същата сграда, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.;С горецитираното съдебно Решение не била присъдена законната лихва върху главниците от датата на завеждането на исковата молба (17.04.2015 год.) до датата на погасяване на задължението.

В процесния случай извършеното разпределение на сумите от ЧСИ на дължимите от ответниците главници от 12 000 лева и съответно - 1000 лв., било извършено на 18.10.2017 год. в рамките на производството по изпълнително дело № 2017-716-0400374 по описа на ЧСИ Н. Г., ЧСИ с peг. № *и район на действие ВОС – видно от извлечение от банковата сметка на ищцата удостоверяващо твърдения от ищцата факт, че на 18.10.2017 год. И.С.В. получила сумата от 14 503.03 лв. - сума, включваща присъдените главници и присъдените разноски във връзка с воденето на делото – т.е. приключилото предходно производство и

Че в предходния спор, приключил с влязъл в сила съдебен акт ищцата не е претендирала законна лихва върху главниците.

Именно с проекта за доклад, обявен за окончателен съдът е разпределил и тежестта на доказване между страните както следва: Съгласно общото правило на разпределение на тежестта на доказване в гражданския процес, съдът е указал и на двете страни, че нормата на чл. 154 ГПК повелява , че всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищцата ВРС е възложил да установи и докаже, при условията на пълно и главно доказване,че именно за исковия период върху главницата от 12 000 лева и главницата от 1 000 лева ответниците при условията на солидарност дължат на ищцата законни лихви върху всяко от главните вземания; да докаже ,че за заплащането на законните лихви върху двете главници ответниците са били поканени, датата на която са били поканени ; да установи при условията на пълно и главно доказване, че в нейна полза съществува ликвидно и изискуемо парично вземане в посочените размери и на посоченото основание, което не е погасено, респ. че е дължимо от ответниците в условията на солидарност. В тежест на всички солидарни ответници съдът е възложил да установят и докажат наведените в отговорите на искови молби подробни възражения и против основанието и против размера на исковете а именно ; че ищцата е тази която се намира в забава и наличието на фактическия състав на чл. 95 и 96 ЗЗД освобождаващ ответниците от отговорността им да заплащат лихви върху главници.В тежест на ответниците е било и да ангажират доказателства затова,че не са изпадали в забава, като съобразят, че съгласно задължителната практика на ВКС отрицателните факти не подлежат на доказване, поради което могат да се позоват на положителни факти и или обстоятелства.

При така изложеното по-горе е видно,че спорът между ищцата е по-скоро правен отколкото фактически. Според ищцата ответниците въпреки че са й били заплатили присъдени по предходното водено между същите страни гражданско дело,в хода на изпълнителното дело суми , именно поради факта ,че в предходното дело не е била търсена законна лихва върху исковите суми – ответниците й дължат законните лице върху двете присъдени главни задължения .Точно противоположно е становището на ответниците ,като са наведени отделни групи възражения : липсата на акцесорност на исковата претенция, забава на кредитора  и погасяване на вземанията по давност .

При така изложеното до тук ВРС отчита основните факти по делото :

На първо място от приобщеното по настоящото исково производство като писмено доказателство гр.дело 12 409/2016 г.по описа на ВРС ,IX-ти състав е видно ,че е постановено Решение № 3103 / 27.07.2017г.по предявена искова молба от същата ищцата против същите ответници ,заведена във ВРС на 12.10.2016г. с правно основание чл. 86, чл. 84,ал.3 ЗЗД. С цитираното Решение ВРС е осъдил етажните собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес гр.Варна, *, а именно: Н.Р.Б., ЕГН**********; „Б.1” ООД, ЕИК*; П.Ж.Я., ЕГН**********; Г.П.Б., ЕГН**********; В.И.Б., ЕГН**********; Х.М.М., ЕГН**********; И.С.А., ЕГН**********; К.Й.А., ЕГН**********; О.Л.Н., ЕГН**********; М.Г.Г., ЕГН**********; И.Л.В., ЕГН**********; Д.С.В., ЕГН**********; И.Н., родена на ***г. в Украйна и „М.2.” ООД, ЕИК*, да заплатят солидарно на И.С.В., ЕГН**********, сумата 4021.99лв. –  мораторна лихва за  периода 05.01.2012г. – 17.04.2015г. върху присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение №772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, главница от 12000лв. за имуществени вреди от противоправни действия на етажните собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес гр.Варна, *, извършени в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г., както и за сумата 335.16лв. – мораторна лихва за периода 05.01.2012г. – 17.04.2015г. върху присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение №772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, главница от 1000лв. за морални вреди от противоправни действия на етажните собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес гр.Варна, *, извършени в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г., на осн. чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.

Настоящата искова молба е заведена във ВРС на дата 03.07.2018 г.от същата ищца против същите ответници, но с искане за присъждане на законната лихва върху вече присъдените главници по първото от общо трите заведени до момента дела . Никой от страните не спори, а и това е видно и от писмените доказателства по делото, вкл. и от диспозитива на Решението на ВРС по гр.дело № гр.дело 12 409/2016 г.по описа на ВРС ,IX-ти състав, че още през 2015 г. ищцата е предявила във ВРС първата си искова молба против ответниците, като тогова е било заведено във ВРС гр.дело № 4275/2015 г. по описа на ХI –ти състав / л.13,14 от гр.д. № 12409/16 /.

Факт е, че по гр.дело 4275/2015г. ВРС (образувано по предявена на 17.4.2015г. искова молба ) ВРС е постановил Решение, с което е отхвърлил исковете на ищцата и че това Решение е било обжалвано.Пред ОС Варна е било образувано въззивно гр.дело № 3347/2015г., като резултатът по същество на спора се свежда до частично обезсилване на първоинстанционното Решение, частично отменяване на същото и частично потвърждаване КАКТО СЛЕДВ :Решение № 4041/19.10.2015 г., постановено по гр. д. № 4275/2015 г. по описа на ВРС, ХІ състав, е било обезсилено в частта му, с която са отхвърлени предявените от И.С.В. срещу Н.Р.Б., „Б.1” ООД, П.Ж.Я., Г.П.Б., В.И.Б., Х.М.М., И.С.А., К.Й.А., О.Л.Н., М.Г.Г., И.Л.В., Д.С.В., И.Н. и „М. 2.” ООД искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди през периода 03.12.2010 г. – 04.01.2012 г., настъпили в резултат от незаконно извършено от ответниците строителство в общите части – автомобилен подход на сградата с адм. адрес: гр. Варна, *, което е препятствало ползването на притежаваното от ищцата бистро в същата сграда, и прекратено производствата по гр. д. № 4275/2015 г. по описа на ВРС, ХІ състав, и по в. гр. д. № 3374/2015 г. по описа на ВОС, гр. о., в тази им част.

В останалата част ОС Варна по в.гр.д.№3374/2015 г.е отменил решение № 4041/19.10.2015 г., постановено по гр.д. № 4275/2015 г. по описа на ВРС, ХІ състав, в частите му, с които: 1) са отхвърлени предявените от И.С.В. срещу Н.Р.Б., „Б.1” ООД, П.Ж.Я., Г.П.Б., В.И.Б., Х.М.М., И.С.А., К.Й.А., О.Л.Н., М.Г.Г., И.Л.В., Д.С.В., И.Н. и „М. 2.” ООД искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 12000 лв., представляваща дължима за причинените й през периода 05.01.2012 г. – 30.06.2012 г. имуществени вреди поради незаконно извършено от ответниците строителство в общите части – автомобилен подход на сградата с адм. адрес: гр. Варна, *, което е препятствало ползването на притежаваното от ищцата бистро в същата сграда, както и сумата 1000 лв. – неимуществени вреди поради преживените от нея през този период повишена тревожност и дълбоко безпокойство, дължащи се на невъзможността да ползва притежаваното от нея бистро по предназначение и съответно да погасява кредитните си задължения, както и 2) И.С.В. е осъдена да заплати на П.Ж.Я. сумата, представляваща разликата над 235.29 лв. до 1000 лв., съставляваща сторените пред ВРС разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и вместо него е постановено друго по силата на което ОС Варна :

ОСЪЖДА Н.Р.Б., ЕГН **********, „Б.1” ООД, ЕИК *, П.Ж.Я., ЕГН **********, Г.П.Б., ЕГН **********, В.И.Б., ЕГН **********, Х.М.М., ЕГН **********, И.С.А., ЕГН **********, К.Й.А., ЕГН **********, О.Л.Н., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН **********, И.Л.В., ЕГН **********, Д.С.В., ЕГН **********, И.Н. и „М. 2.” ООД, ЕИК *, всички с адрес: гр. Варна, *, да заплатят на И.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно сумата 12000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата в периода 05.01.2012 г. – 30.06.2012 г. имуществени вреди, както и сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата в периода 05.01.2012 г. – 30.06.2012 г. неимуществени вреди /повишена тревожност и дълбоко безпокойство/, които вреди са настъпили в резултат от преграждането на автомобилния подход на сградата, находяща се в гр. Варна, *, което обстоятелство е препятствало ползването на притежаваното от ищцата бистро в същата сграда, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В третата част от решението ОС Варна е потвърдил решение № 4041/19.10.2015 г., постановено по гр. д. № 4275/2015 г. по описа на ВРС, ХІ състав, в частите му, с които: 1) е отхвърлен предявеният от И.С.В. срещу Н.Р.Б., „Б.1” ООД, П.Ж.Я., Г.П.Б., В.И.Б., Х.М.М., И.С.А., К.Й.А., О.Л.Н., М.Г.Г., И.Л.В., Д.С.В., И.Н. и „М. 2.” ООД иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата, представляваща разликата над 1000 лв. до 5000 лв., претендирана като обезщетение за причинените й през периода 05.01.2012 г. – 30.06.2012 г. неимуществени вреди, изразяващи се в повишена тревожност и дълбоко безпокойство, дължащи се на невъзможността да ползва притежаваното от нея бистро по предназначение и съответно да погасява кредитните си задължения поради незаконно извършено от ответниците строителство в общите части – автомобилен подход на сградата с адм. адрес: гр. Варна, *, както и 2) И.С.В. е осъдена да заплати на П.Ж.Я. сумата 235.29 лв., съставляваща сторените пред ВРС разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Със същото Решение ОС Варна се е произнесъл и по отговорността за разноски като е осъдил Н.Р.Б., ЕГН **********, „Б.1” ООД, ЕИК *, П.Ж.Я., ЕГН **********, Г.П.Б., ЕГН **********, В.И.Б., ЕГН **********, Х.М.М., ЕГН **********, И.С.А., ЕГН **********, К.Й.А., ЕГН **********, О.Л.Н., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН **********, И.Л.В., ЕГН **********, Д.С.В., ЕГН **********, И.Н. и „М. 2.” ООД, ЕИК *, всички с адрес: гр. Варна, *, да заплатят на И.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2156.47 лв. /две хиляди сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сторени в първоинстанционното и въззивното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. И на последно място ОС Варна е осъдил И.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П.Ж.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 235.29 лв. /двеста тридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решение 772/ 8.6.2016г. по Гражданско дело 3374/2015 по описа на Окръжен съд Варна е влязло в сила в деня на постановяването му ,без частта касаеща присъдените имуществени вреди,подлежаща на обжалване пред ВКС.Против тази част също е била подадена Касационна жалба,к ато с Определение от 2.5.2017г. по гражданско дело 4217/2016 Върховен касационен съд не е допуснал до касиране въззивния акт.

В обобщение : Решение № 4041/19.10.2015 г., постановено по гр. д. № 4275/2015 г. по описа на ВРС, ХІ състав е влязло в сила, след постановяване на Решение № Решение 772/ 8.6.2016г. по Гражданско дело 3374/2015 по описа на Окръжен съд Варна, на дата 8.6.2016 г. в частта в която ответниците по делото/ответници и по настоящото а и по дело № 12 409/2016  на ВРС IX –ти състав/ са били осъдени да платят на ищцата сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата в периода 05.01.2012 г. – 30.06.2012 г. неимуществени вреди /повишена тревожност и дълбоко безпокойство/,а на дата 02.05.2017г. в частта в която ответниците са били осъдени да платят солидарно на ищцата солидарно сумата 12000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата в периода 05.01.2012 г. – 30.06.2012 г. имуществени вреди.

За правилното изясняване на фактическата страна на спора и най –вече за преценка основателността и или доказаността на възраженията на ответниците за забава на кредитора, след изискване на цитираното гр.дело № 4275/2015 г. от ОС Варна /приобщено като част от писмения доказателствен материал по друго дело на ОС Варна / настоящият съдебен състав е изготвил копия на всички книжа и документи по делото от които може да се установи адрес на ищцата и процесуален представител/и.Ето защо и по делото са приобщени и копия от цитираното дело.,въз основа на които се доказват възраженията на ответниците.

Отделно от горното като част от писмените доказателства са приобщени по настоящото дело представените от ищцата с исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: Решение № 4041/19.10.2015 г. по гр. д. № 4275/2015 г. по описа на РС – Варна, 11 състав; Решение № 772/08.06.2016 г. по в.гр.д. № 3374/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение; Определение № 489/02.05.2017 г. по гр.д. № 4217/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение; извлечение от банкова сметка *** И.В.; 2 бр. справки от електронен калкулатор на законна лихва; уведомление по чл. 46б от ЗУЕС с вх. № РЕС 13000055П/12.02.2013 г. по регистъра на Район „Приморски” - Община Варна; протокол от проведено на 01.02.2013 г. ОС на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда с адрес: гр. Варна, *; справка от TP за фирма „Б.1” ООД и „М. 2.” ЕООД; Договор за правна помощ и съдействие № 19/02.07.2018 г. с адв. пълномощно (оригинал); Анекс към Договор за правна защита и съдействие № 19/02.07.2018 г. от 02.07.2018 г.; операционна бележка № 46/02.07.2018 г.; фактура № **********/03.07.2018 г.; пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 5392/26.04.2011 г. на нотариус Р. К., ВРС, рег. № * на НК; удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 3274/16.12.1972 г.; извлечение от Решение по чл. 19, ал. 1 от ЗГР ; Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № *, т. *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. * г., т. *, акт № *; Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.11.2016 г. на ЧСИ Н. Д., рег. № *, ВОС, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.рег.№ * г., т. *, акт *, дв. вх. № *; схема № 15-240638-18.05.2016 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *; нотариален акт за учредяване на право на строеж № *, т. *, рег.№ *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с  вх.рег. № * г., акт № *, т. *, дело № * г., стр. *; нотариален акт за продажба на недвижим имот и право на строеж № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.рег. № * г., акт № *, т. *, дело № * г., стр. *; нотариален акт за дарение на недвижим имот и право на строеж № *, т. *, рег.№ *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.рег. № * г., акт № *, т. *, дело № * г., стр. *; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.рег. № * г., акт № *, т. *, дело № * г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.рег. № * г., акт № *, том *, дело № * г., стр. *; нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.peг. № * г., акт № *, т. *, дело № * г., стр. *; нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията - Варна с вх.рег. № * г., акт № *, т. *, дело № * г., стр. *; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том * рег.№ *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.рег. № * г., акт № 169, т. IV, дело № * г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.рег. № * г., акт № *, т. *, дело № * г., стр. *; искова молба вх.№ при ВРС * г., по която е образувано гр.д. № 4275/2015 г. по описа на РС – Варна, 11 състав; справка от ел. регистър БУЛСТАТ.; оригинал на уведомление изх.№ 13290/06.08.2018 г. по изпълнително дело№ 20177160400374 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № *, район на действие ВОС; заверено копие на сметка за размера на дълга по ИД № 20177160400374 с изх.рег. № 10231/23.11.2017 г.; удостоверение изх. № 14092/14.09.2018 г. по изпълнително дело № 20178950401912 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № *, район на действие ОС – Варна, ведно с приложеното към него копие на протокол за извършено погасяване от 16.10.2017 г. по изпълнително дело № 20177160400374 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № *, район на действие ВОС.

Приобщени по делото са по надлежния ред като писмени доказателства представените с отговор на искова молба вх.рег.№ 84355/20.12.2018 г. и отговор на искова молба вх.рег.№ 71147/31.10.2018 г. заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: ПДИ изх. № 7420/31.08.2017 г. по изп.дело № 374/2017 г. по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № *, с район на действие ОС-Варна; Изпълнителен лист № 4861/06.06.2017 г., издаден по гражданско дело № 4275/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, 11 състав; платежно нареждане за кредитен превод от 08.09.2017 г.; плик от телепоща с пощенско клеймо от 22.08.2017 г., ведно с известие за доставяне и обратна разписка, ведно със съдържащото се в плика уведомително писмо; плик от телепоща с пощенско клеймо от 31.08.2017 г., ведно с известие за доставяне и обратна разписка, ведно със съдържащото се в плика уведомително писмо; представените с отговор на искова молба вх.рег.№ 71817/01.11.2018 г. заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: уведомително писмо № 2 от 31.08.2017 г., ведно с известие за доставяне; телепоща  изх.№ 43 от 22.08.2017 г. на „Български пощи” ЕАД до И.С.В.; платежно нареждане за кредитен превод от 08.09.2017 г.; покана за доброволно изпълнение изх.№  7420/31.08.2017 г. по ИД № 20177160400374 на ЧСИ Н. Г., рег. № *, район на действие ВОС; Изпълнителен лист № 4861/06.06.2017 г., издаден по гр.д.№ 4275/2015 г.  по описа на ВРС, 11 състав; уведомление изх. № 13290/06.08.2018 г. по ИД № 20177160400374 на ЧСИ Н. Г.рег. № *, район на действие ВОС; удостоверение изх.№ 14092/14.09.2018 г. по ИД № 20178950401912 на ЧСИ Л.С., рег.№ * на КЧСИ, ведно с протокол за извършено погасяване от 16.10.2017 г.; сметка за размера на дълга изх.рег.№ 10231/23.11.2017 г. по ИД № 20177160400374 на ЧСИ Н. Г., рег. № *, район на действие ВОС.Приобщена по делото е и справка от НБД „Население” за И.С.В. ***.06.2019 г. и справка за задгранични пътувания на И.В..

Следва да бъде отбелязано още,че по делото са събрани и гласни доказателства за установяване на възраженията на ответниците,че И.В. е била търсена да й бъде платено присъденото от ОС Варна обезщетение,но ответниците не са срещнали съдействие.

Отделно от горното по дело е открито производство по реда на чл.193 ГПК относно пълномощно на лицето Х.М. към покойната вече адв.М.Л. и свързаните с това пълномощно още два частни документа, като от проведената по делото съдебно графолична експертиза се установява несъмнено,че оспорването на автентичността е останало неуспешно.Несъмнено е доказано по делото,че Хр.М. е упълномощил по надлежния ред адв.М.Л., като дори и е потвърдил действията й .

На следващо място се налага да бъде посочено че ищцата е оспорила така наречената телепоща, представена с отговора на искова молба от адв.В., като оспорването касае от правна страна съдържанието на телепощата и в тази връзка ответниците са ангажирали гласни доказателства и представили оригиналите на оспорените документи.

Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Спор няма по делото какъв е характера на иска, кога искът е предявен .

Спорът е дали ответниците дължат на ищцата исковите суми представляващи законна лихва върху присъдени с Решението на  ОС Варна по в.гр.д. № 772/ 8.6.2016г. по Гражданско дело 3374/2015 по описа на Окръжен съд обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,предмет на иска по гр.дело № 4275/2015 г.

На първо място ВРС счита, че искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД,предявен на дата 03.07.2018г.е допустим. Допустимостта на иска се определя от факта, че по гр.д. №4275/2015 г. по описа на РС Варна искане за присъждане на законна лихва ищцата не е направила а по гр.дело №  12 409/2016 г.по описа на ВРС ,IX –ти състав е търсила мораторни лихви,не и законна лихва, като са й били присъдени сумата 4021.99лв. –  мораторна лихва за  периода 05.01.2012г. – 17.04.2015г. върху присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение №772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, главница от 12000лв. за имуществени вреди от противоправни действия на етажните собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес гр.Варна, *, извършени в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г., както и за сумата 335.16лв. – мораторна лихва за периода 05.01.2012г. – 17.04.2015г. върху присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение №772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, главница от 1000лв. за морални вреди от противоправни действия на етажните собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес гр.Варна, *, извършени в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г., на осн. чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.

Т.е. СПН на цитираните Решения постановени от РС Варна и ОС Варна не обуславя недопустимост на настоящата претенция за законна лихва,която има акцесорен характер спрямо главните вземания.

На второ място, така както е посочено и от А.Калайджиев /  /“Облигационно право „– Обща част,Шесто издание, издателство „СИБИ“ 2013г./ особен вид задължение е задължението за лихва .В зависимост от юридическия факт, който поражда задължението, се говори за договорна и законна лихва. Според същия автор, задължението за лихва се ползва с известна самостоятелност, като изрично е подчертано,че лихвата се погасява с тригодишна давност докато давността за главницата може да бъде пет години – чл.111,б.“в“ ЗЗД и че за вземането за лихва може  да се предявя отделен иск – така р. по ВАД 30/1994 .Настоящия казус е идентичен – предявен е иск за законна лихва върху вече присъдени главници ,които спор няма че са и платени.

Следва да бъде съобразен периода на изискуемост на главните задължения, датата на влизане в сила на Решението на ВРС по гр.дело № 12 409/2016 на ВРС IX –ти състав, Решението на ВРС по гр.д. №4275/2005 Г по описа на ВРС ХI –ти състав, да бъдат преценени правилно писмените доказателства по делото свързани с отправянето на искане от ответниците до ищцата за получаване на присъдените й суми с цитираното Решение;  плащането на присъдените главни вземания на единия от всички солидарни длъжници в хода на изпълнителното дело,  за да бъде даден правилен отговор на въпроса :  Дължима ли е към момента законна лихва на ищцата или не?.

Правопораждащия факт на който основава ищцата претенцията си вдействителност е деликт, така както е твърдяно по гр.дело № 4275/2005 год.по описа на ВРС ХI – ти състав.Постановеното от РС Варна Решение по цитираното дело както бе посочено е било частично обезсилено,частично отменено и частично потвърдено,като не е допуснато до касация .С Решение на ОС Варна № 772/ 8.6.2016г. по гр.д.3374/2015 по описа на Окръжен съд ВАРНА, влязло в сила на дата 8.6.2016 г. в частта в която ответниците по делото/ответници и по настоящото а и по дело № 12 409/2016  на ВРС IX –ти състав/ са били осъдени да платят на ищцата сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата в периода 05.01.2012 г. – 30.06.2012 г. неимуществени вреди /повишена тревожност и дълбоко безпокойство/,а на дата 02.05.2017г. влязло в сила  в частта в която ответниците са били осъдени да платят солидарно на ищцата солидарно сумата 12000 лв. /дванадесет хиляди лева/, на ищцата са били присъдени цитираните парични вземания - обезщетение за претърпените от ищцата в периода 05.01.2012 г. – 30.06.2012 г. имуществени вреди

При така влязлото в сила Решение, ВРС дължи отговор на спорния въпрос основателен ли е иска на ищцата, доказан ли е по размер, налице са правоизключващи основателни и доказани възражения на ответниците .

Отговорът на този въпрос се съдържа в практиката на касационната инстанция в редица решения постановени по реда на чл.290 ГПК . В Решение № 93 от 6.7.2010 г. постановено по търговско дело №808/2009 г.по описа на Първо т.о. ТК, буквално е записано ,че : „ Обезщетението по чл.86 ЗЗД се дължи при забава в изпълнението на парично задължение от датата на падежа в размер на законната лихва върху главницата. Вземането за обезщетение за забава се погасява с изтичането на 3 годишна давност съгласно чл.111, б.“б“ ЗЗД, считано от деня, в който вземането е станалото изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.Дори и само на база на това Решение, при деликт, осъществен в периода 5.1.2012 – 30.6.2012 г. и 5.1.2012 – 30.06.2012 г. се налага извод от правна страна, че искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД е погасен по давност на дата 30.6.2015 г. и 30.6.2012 г (за всяка от двете главници ).,респективо не е доказано основанието на иска за да се разсъждава по всички останали иначе правно релевантни и относими възражения на ответниците.

На второ място при запознаване дори и само с диспозитива на Решение № 3103 / 27.07.2017г. постановено по гр.д.№ 12 409/2016 г.по описа на ВРС,IX-ти състав( по предявена искова молба от същата ищцата против същите ответници,заведена във ВРС на 12.10.2016г.) e видно, че и по второто заведено от ищцата исково производство не е претендирала законна лихва а само лихви за забавено изпълнение, като на основание чл. 86, чл. 84,ал.3 ЗЗД всички ответници са били осъдени да заплатят солидарно на И.С.В., ЕГН**********, сумата 4021.99лв. –  мораторна лихва за периода 05.01.2012г. – 17.04.2015г. върху присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение №772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, главница от 12000лв. за имуществени вреди от противоправни действия на етажните собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес гр.Варна, *, извършени в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г., както и за сумата 335.16лв. – мораторна лихва за периода 05.01.2012г. – 17.04.2015г. върху присъдената на ищцата, солидарно срещу ответниците, с влязло в сила Решение №772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, главница от 1000лв. за морални вреди от противоправни действия на етажните собственици в сграда в режим на ЕС, с адрес гр.Варна, *, извършени в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г.

Т.е. настоящия процес е трети по ред заведен от същата ищца против същите ответниците,но само с предмет законна лихва върху вече присъдени главници,в последствие и мораторни лихви.

Вярно е,че ищцата има субективното потестативно право да претендира или не присъждане на законна лихва върху главница за непозволено увреждане, но е вярно,че тази възможност е имала както по 4275/2005 г. по описа на ВРС ХI –ти състав, така и по гр.дело № 12 409/2016 по описа на ВРС IХ – ти състав.Преценката обаче кога и по какъв начин ищцата да предяви иска си по чл. 86, ал.1 ЗЗД с оглед на принципиа в гражданския процес – на диспозитивното начало - е именно на ищцата . В тази връзка и съставът на ВРС постановил Решението по гр.дело № 12409/2016 г.е изложил мотиви в аналогичен смисъл – за допустимост на иска, който е бил предмет на гр.дело 12409/2016 г. ,като е направил и разграничения между договорна и деликтна отговорност .Още IX-ти състав с Решението  си по гр.д.–12409/16 г. е отчел факта ,че с Решение №772/08.06.2016г. по в.гр.д. №3374/2015г. на ВОС, всички ответници са  били осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумите 12000лв. – обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия на етажните собственици в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г. и 1000лв. – обезщетение за морални вреди от противоправни действия на етажните собственици в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г., на осн. чл.45 ЗЗД и чл.53 ЗЗД, както и че това Решение е влязло в законна сила, в цялост на 2.5.2017 г.Цитираното решение и предходния съдебен състав е приел, а и настоящият се солидаризира напълно, че се ползва със силата на пресъдено нещо по обуславящия деликтен фактически състав, която СПН обвързва страните и настоящия съдебен състав (чл.298 ГПК) и води до непререшаемост всички въпроси, свързани с елементите на деликта. При така изложеното предходния състав е приел за доказано по делото противоправното и вредоносно за имота на ищцата поведение на ответниците в периода 05.01.2012г. – 30.06.2012г.- факт, по който не се и спори.Настоящият съдебен състав също, както съдебния състав присъдил мораторни лихви на ищцата приема, че при деликт покана не е нужна, т.к. са налице отлики между договорна и деликтна отговорност, като не намира за необходимо да цитира в този смисъл трайната съдебна практика.

Няма и спор по настоящото дело, че с оглед СПН на Решението постановено от ОС Варна, отговорността на ответниците е солидарна, но т.к. всички ответници отговорят солидарно, погасяването на главното задължение от един от тях ползва и останалите. Ето защо, след като и с доклада по делото е прието за безспорно а и от прочита на материалите по цялото дело се установява,че ответникът „М. 2. „ ЕООД е платил на ищцата главниците по ИД № 20178950401912 на ЧСИ Л.С., рег.№ * на КЧСИ, като е съставен протокол за извършено погасяване от 16.10.2017 г. , то главните задължения са окончателно погасени и ако е била дължима лихва, то тя не се дължи. Настоящият състав счита, че след като по сметка на ЧСИ на дата 08.09.2017 г. дружество „М. 2. „ ЕООД е платило/превело/ присъдените с влязло в сила Решение на ОС Варна суми от 12 000 лв. и 1000 лв., ищцата е получила плащане на тези суми, то законна лихва не се дължи върху главниците поради погасяване на вземанията чрез плащане.

Верни и доказани са възраженията на ответниците, че са търсили ищцата като са й пращали телепоща с цел да й платят, като този въпрос вече законодателно е разрешен с нормата на чл.127, ал.4 ГПК с последните изменения в ГПК.

Съдът споделя напълно възраженията на ответниците затова,че ищцата като кредитор на присъдените й главни вземания се е поставила сама в забава, като намира ,че не следва да преповтаря тези възражения нито цитираните съдебни актове в писмените защити а отново да се спре на разясненията направени от А.Калайджиев. Така във вече цитирания научен труд А.Калайджиев ясно и точно сочи, че забавата на кредитора освобождава длъжника от всички последици на собствената му забава – чл. 96, ал.1 ЗЗД .Длъжникът престава да отговоря за мораторни лихви ,а ако задължението му е парично – за законни лихви. Ето защо съдът намира иска на ищцата за неоснователен и за недоказан и като такъв го отхвърля изцяло . Ищцата в случая не е провела пълно и главно доказване на основанието си на иска а възраженията на ответниците в частите касаещи погасяването на вземанията за лихви с изтичане на тригодишна давност , която спор не може да има че тече от датата на деликта и затова, че ищцата като кредитор сама се е поставила в забава, съдът намира за основателни и доказани на база както на писмените доказателства по делото, така и на гласните кореспондиращи с писмените.

При този изход на спора, съдът присъжда в полза на ответниците,които са поискали да им се възстановят съдебно деловодните разноски разноските за които има доказателства за реалния им размер и основание, като съобразява и частичното прекратяване на производството по делото .

Съгласно списъците по чл.80 ГПК представени от ответниците/ л. 406 и сл. от том II на делото/ съдът присъжда следните съдебно деловодни  разноски в полза на ответниците,така както са поискани :  

В полза на ответниците: Кр.А., Д.В., Ив.В. , И.Н. и М. 2. ЕООД сумата от 462 лева за адвокатско възнаграждение на адв.Св.Т. – общо 462,00 лв. (четиристотин шестдесет и два лева ).;

В полза на отв. О.Н., М.Н., В.Б. и Г.Б., представлявани от адв.В. сумата от 460 лева за адвокатско възнаграждение и 5 лв. за 1 бр.съдебно удостоверение- общо 465,00 лв. (четиристотин шестдесет и пет лева ) и

в полза на ответниците:Х.М., П.Я. и Н.Б.,представлявани от адв. Д.И. сумата от 120 лева за внесен депозит за СГЕ ,87,75 лева за заверка на документи в Посолство на Франция и 1500 лв. адвокатски хонорар за представителство на тримата ответника /по 500 лв./ - или общо разноски-общо 1 707,75 лв. (хиляда седемстотин и седем лева и седемдесет и пет стотинки ).

 

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищцата И.С.В., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес, този на процесуалният й представител- адвокат Т.Р.З. ***, против ответната страна Е. С. на жилищна сграда с административен адрес: *, представлявана от управителя - П.Ж.Я.,с етажни собственици –ответниците: Н.Р.Б.,ЕГН **********,*** ;„Б.1“ ООД –ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***;П.Ж.Я., ЕГН **********,*** ; Г.П.Б., ЕГН **********,***; В.И.Б., ЕГН **********,***; Х.М.М., ЕГН **********,*** ; К.Й.А., ЕГН **********,***; О.Л.Н., ЕГН **********,***   ; М.Г.Г., ЕГН **********,*** ; И.Л.В., ЕГН **********,***; Д.С.В., ЕГН: **********,***; И.Н.- род. на *** год. в *, с адрес в РБ – гр.Варна, *, ап. 10, БУЛСТАТ *и „М.2.“ ООД - ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, партер, чрез управителя си Р. Х. К. С ИСКАНЕ ответниците ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ да заплатят СОЛИДАРНО на ищцата :

СУМАТА от 3059.19 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 12 000 лв., присъдена съгласно Решение № 772/08.06.2016 год. по в. гр. д. № 3374/2015 год. на ВОС, за периода от 17.04.2015 год. до 18.10.2017 год.;

СУМАТА от 254.93 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 1000 лв., присъдена съгласно Решение № 772/08.06.2016 год. по в. гр. д. № 3374/2015 год. на ВОС, за периода от 17.04.2015 год. до 18.10.2017 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .

 

ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ солидарно на ответниците :К.Й.А., ЕГН **********,***; Д.С.В., ЕГН: **********,***; И.Л.В., ЕГН **********,***; И.Н.- род. на *** год. в *, с адрес в РБ – гр.Варна, *, ап. 10, БУЛСТАТ *и „М.2.“ ООД - ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, партер, чрез управителя си Р. Х. К. СУМАТА от ОБЩО 462,00 лв. (четиристотин шестдесет и два лева ) сторените от ответниците съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ солидарно на ответниците :О.Л.Н., ЕГН **********,*** ;М.Г.Г., ЕГН **********,*** ; В.И.Б., ЕГН **********,*** и Г.П.Б., ЕГН **********,*** СУМАТА от ОБЩО 465,00 лв. (четиристотин шестдесет и пет лева ) сторените от ответниците съдебно -деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ солидарно на ответниците Х.М.М., ЕГН **********,*** ; П.Ж.Я., ЕГН **********,*** и Н.Р.Б.,ЕГН **********,*** СУМАТА от ОБЩО 1 707,75 лв. (хиляда седемстотин и седем лева и седемдесет и пет стотинки ) сторените от ответниците съдебно -деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски ОКРЪЖЕН съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: