Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр. София, 02.02.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 14124 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявен от Е.С.К. срещу Н.Г.Д. иск с пр.кв. чл. 108 от ЗС, с който се иска да се признае спрямо ответника собствеността на ищеца върху недвижим имот, находящ се на адрес гр.София, район „Лозенец”, ул. „********, в жилищна сграда, построена в УПИ IV-1040 от квартал 29 по плана на град София, местност „Витоша Вец Симеоново“, представляващ АПАРТАМЕНТ №18, на 4-ти етаж, със застроена площ от 76,15кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и две тераси, при съседи: апартамент №19, коридор, апартамент № 17 и двор, заедно с 3,85 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 9, находящо се на сутерен с площ и съседи описани в ИМ, и 0,03% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е изградена, като ответникът бъде осъден да предаде владението върху същия, обективно кумулативно съединен с иск с пр.кв. чл. 59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 14101,38лв., представляваща обезщетение за ползване на имота без основание, за периода от 29,04,2014год. до 15,11,2016год., ведно с обезщетение за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се доводи ищцата да
е придобила собствеността върху процесния апартамент, чрез получено в замяна право на строеж, реализирано в
5-годишния давностен срок с изграждането през 2009год. в „груб строеж“ на
жилищната сграда, в която се намира същия. Твърди се строежът на последната да
е започнал, чрез издаване на разрешение за строеж от 09,10,2006год., издадено в
полза на М.М.и Й.Г.– собственици на недвижимия имот, в който е построена
сградата. Поддържа се последните с нотариален акт за учредяване на право на
строеж срещу задължение да се строи № 92, том V, рег. № 7219, дело №
847/2007год. на нотариус Д.Т.да са учредили право на строеж върху същия в полза
на праводателя на ищцата – „К.**” ЕООД.
Ищцата сочи да е придобила правото на строеж за процесния имот от дружеството
по силата на НА за замяна на недвижим имот № 113, том VI, рег. № 8491, дело № 1063 от 2007год.
Налице е Констативен протокол от 10,10,2008год. на Столична Община- р-н
„Лозенец“, от който е видно, че през 2008год. сградата е изградена в груб
строеж. На 01,03,2009год. е съставен Акт Образец № 14 за приемане на
конструкцията в груб строеж. С оглед изложеното се поддържа ищцата да е
собственик на процесния имот от 10,10,2008год. – датата на Констативния
протокол на СО, или най-късно от 01,03,2009год.
Излагат се доводи, че считано от 2013год. недобросъвестни лица се домогват да препродават имота, чрез водене на фиктивни дела и легитимиране на трети лица като собственици. Поддържа се, че на 21,01,2013год. в Търговски регистър е вписано „М.“ЕООД с управители- собствениците на земята, в което е апортирана сградата, в която се намира процесния апартамент. През месец март, 2013год. М.М.и Й.Г.са завели фиктивно дело срещу дружеството-праводател на ищцата, твърдейки нереализиране на правото на строеж за сградата в установения давностен срок. Тъй като делото е било фиктивно, „К.**“ ЕООД не е представило документи, удостоверяващи реализирането на правото на строеж, поради което с влязло в сила решение на СГС същото е признато за несъществуващо поради погасяване по давност. Решението не обвързва ищцата, тъй като е постановено след като е придобила собствеността върху имота. Сочи се, че с нотариален акт № 34, том XLVII, дело № 14968 от 29.04.2014год. процесния апартамент неправомерно бил продаден от несобственика „М.И. П.“ ЕООД на ответника по делото, който владее имота като собствен, считано от датата на продажбата. Ето защо се претендира обезщетение за ползване без основание на апартамента от ответника за периода от 29,04,2014год. до датата на ИМ.
Съобразно горното моли исковата претенция да бъде уважена като основателна. Претендира разноски.
Ответникът-Н.Г.Д. в едномесечния законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва прехвърлянето от „К.**“ ЕООД в полза на ищцата на правото за строеж на процесния имот, но поддържа същото да е погасено по давност, което обстоятелство е установено с влязло в сила на 25,03,2014год. съдебно решение на СГС. Сочи последното да обвързва валидно и ищцата, в качеството на правоприемник на дружеството. Доколкото правото на строеж не е реализирано в законоустановения срок, същото не е трансформирано в право на собственост. Твърди сградата да е била завършена на етап „груб строеж“ на 10,09,2014год. Сочи, че собствениците на земята са внесли като непарична вноска в капитала на „М.И. П.“ ЕООД дворното място, върху което е построена сградата. С оглед изложеното счита, че към момента на погасяване на правото на строеж и влизане в сила на решението на СГС собственик на процесния апартамент на основание чл. 92 от ЗС е неговият праводател – „М.И. П.“ ЕООД. Твърди да е придобил апартамента от последното на основание договор за продажба, обективиран в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, рег. № 935, д. № 39 от 29,04,2014год. на нотариус Н.В., с рег. № 014 на НК. Излага доводи за неоснователност исковата претенция по чл.59 от ЗЗД, а при условията на евентуалност оспорва размера й като завишен. Релевира възражение за заплащане на стойността на извършени подобрения в имота, уточнени по молба от 26,07,2017год., както и възражение за задържане на имота на осн.чл.72, ал.3 от ЗС до заплащане на сумата, с която е увеличена стойността му.
Съобразно горното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице помагач-„М.И. П.“ ЕООД излага становище за неоснователност на исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С нотариален акт №119/12,03,1994год. И.В.Т.е продал на М.Г.М.дворно място в гр.София, съставляващо имот пл.№1040 в м.Зоопарк, с площ от 700кв.м., при описани в акта съседи. Не е спорно, че приобретателяМ.е бил в брак с Й.В.Г., поради което недвижимият имот е придобит в режим на СИО.
С НА №92/07,11,2007год. учредителите М.Г.М.и Й.В.Г. са учредили на К.** ЕООД право на строеж върху дворното място като са запазили за себе си право на строеж върху описаните в р.ІІ от акта имоти.
С НА №113/20,12,2007год. е сключен договор за замяна, с който К.** ЕООД е заменило в полза на Е. С.К., наред с други физически лица право на строеж срещу недвижим имот находящ се в землището на гр.Созопол. Учреденото в полза на К. право на строеж е за имотите описани в т.3 от НА имоти, сред които и процесния апартамент №18, находящ се на ІV етаж, с площ от 76,15кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и две тераси, при описани в акта съседи, заедно с мазе №9 и 0,03%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Видно от влязло в сила на 25,03,2014год. съдебно решение от 24,01,2014год. на СГС, І ГО, 8 състав се установява, че по иск на М.Г.М.и Й.В.Г. предявен срещу К.** ЕООД, с пр.осн.чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.67 от ЗС е признато за установено несъществуването/поради погасяване по давност/ на право на строеж на жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина, върху недвижим имот, представляващ дворно място с местонахождение на ул.*******.
Не е спорно, че процесния имот е внесен в капитала на „М.“ ЕООД с извършен апорт през 2013год.
С НА №44/29,04,2014год. М. ЕООД продава на ответника Н. Г.Д. процесния апартамент №18, заедно с мазе №16 на „груб строеж“.
По делото е приложена преписката по издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация №434/26,04,2016год. на директора на дирекция“Общински строителен контрол“-СО, вх.№САГ17-ТК00-2242/15,09,2017год.
Не е спорно, че за процесната сграда е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №434/26,04,2016год.
В съдържанието към окончателен доклад съгласно чл.168, ал.6 от ЗУТ, в приложение №3 т.13, и т.14 от преписката приложена от Столична община, е отбелязано съставяне на акт образец №14 като в т.13 е посочено акт за приемане на конструкцията без хидроизолационни работи по покрива от 01,03,2009год. и акт образец №14 за приемане на конструкцията с хидроизолационни работи по покрива от 30,08,2014год. В преписката постъпила от Столична община акт 14 от 01,03,2009год. не се съдържа, но същия е представен от ищцовата страна. В заключение е посочено, че носещата конструкция на строежа „жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина“, находяща се в УПИ ІV-1040, кв.29, м.Витоша -Вец Симеоново, ул.******* е в състояние да понесе по време на последяващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба.
Приложен е констативен протокол от 10,10,2008год. съставен на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ и , вх. С №АБ 70/10/03,09,2008год. по искане на М.Г.М., в който се сочи, че сградата е изпълнена в груб строеж, частично монтиран ПВЦ дограма, изпълнени са ел.инсталации и ВиК инсталации, частично са изпълнени ОВ инсталации, с вътрешна мазилка, не са изпълнени външни мазилки.
От изслушаното по делото заключение на СТЕ, което като обективно
изготвено следва да бъде кредитирано при постановяван на съдебния акт се
установява, че единствената разлика между двата Акта образец 14/от
01,03,2009год. и 30,08,2014год./, е в отразяването на строителя на обекта. В
първия Акт обр.14 от 01.03.2009г. е посочен като строител - инж. М.Г.М., а във
втория Акт обр.14 от 30.08.2014 г. е посочен „Г.04“ ЕООД, а за технически
ръководител и управител на „Г.04“ ЕООД е посочен М.Г.М.. Съгласно анализ на строителните документи, приложени делото се излага
заключение, че процесната жилищна сграда е била изградена на груб строеж към
01,03,2009год. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че на 08.12.2008
г. е била излята бетоновата плоча на купола, който представлява най-високата
част от конструкцията на покрива на процесната сграда. На 13.01.2009г. е
извършено декофрирането на същата плоча, т.е. към тази дата е било завършено
изпълнението на носещата, ст. бетонова конструкция на процесната жилищна
сграда. Освен това в съставения Констативен протокол от 10.10.2008г., издаден
на осн. чл.181, ал.2 от ЗУТ, се сочи на изпълнени и инсталационни и
довършителни видове работи, сред които „изпълнени вътрешни мазилки“, което предполага,
че към датата на съставянето му са били изпълнени ограждащите стени на
сградата. Съгласно съставените и изброени по-горе актове, съставяни по време на
строителството на процесната, жилищна сграда, към м.01.2011г., същата е била изпълнена в степен на завършеност
„груб строеж“, по смисъла на ЗУТ, като в същата са били изпълнени и следните
довършителни и инсталационни видове работи: дъсчена обшивка по наклонени
участъци на покривната конструкция; покривните изолации - парозащитна мембрана,
топлоизолация и хидроизолация; монтирани метални олуци ф 100; мълниеотводна и
заземителна инсталации; цялата тухлена
зидария на сградата, както по външните ограждащи стени, така и по вътрешните,
преградни зидове; външното сградно, водопроводно отклонение към уличния
водопровод; водопроводна и канализационна инсталации; монтажа на дограмата по
прозорците и балконските врати; отоплителна инсталация; вентилационна
инсталация - смукателна и нагнетателна;
Към м.04.2014г., в процесната, жилищна сграда са били изпълнени и
посочените довършителни и инсталационни видове работи: ел. инсталация;
телефонна и интернет инсталации; звънчеводомофонна инсталация; изолации по
терасите; вътрешни мазилки; циментови замазки; фасадна топлоизолация; външна
мазилка; монтиран асансьор.
Определен е средния пазарен наем
за процесния апартамент, който за периода от 29.04.2014 г. до 16.11.2016 г., е 14 101,00лв., от които 3854,40лв. за 2014год., 3400,00лв. за
2015год. и 4906,98лв. за 2016год.
При
извършения оглед на процесното жилище СТЕ констатира, че претендираните
подобрения, уточнени по молба от 26,07,2017год.
са извършени. Същите представляват довършителни видове работи, които са
трайно прикрепени и увеличават стойността на процесния имот. Увеличената
стойност на имота, вследствие на извършените в същия видове СМР, представлява
стойността на същите към настоящия момент. Остойностяването на извършените
видове работи е извършено по пера, по средни, пазарни цени, към момента
на изготвяне на заключението, като е
приспаднато съответното овехтяване, а количествата са изчислени въз основа на
направени измервания, като стойността по пера е дадена в таблица по т.4 от заключението. Увеличената стойност
на процесния имот, вследствие на извършените в същия подобрения е 4 545,10
лв.
Не е спорно, че ответникът
ползва процесното жилище.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Живко Димитров Златанов, от които се установява, че в жилището са извършвани за сметка на ответника довършителни работи.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правна кв.чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищцата срещу Н.Г. Д. за описания недвижим имот на основание трансформация на право на строеж като ответника бъде осъден да предаде владението върху имота.
Искът е основателен като
съображенията за това са следните:
Искът
по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. За да бъде уважен е необходимо да се установи по безспорен начин,
че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно
основание.
Съгласно чл.299 от ГПК спор разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Постановеното влязло в сила решение по гр.д.№1881/2013год. по описа на СГС, І ГО, 8 състав, с което е установено несъществуване на право на строеж като погасено по давност, съдът намира да не обвързващо за ищцата. От една страна същата не е страна в приключилото производство, а съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни за същото искане и на същото основание. Изключение от този принцип е предвидено в нормата на чл.298, ал.2 от ГПК относно субективните предели на решението, а именно относно наследниците и правоприемниците на страните. Обвързаността на правоприемниците със силата на присъдено нещо по постановено решение предполага правоприемството да е настъпило, след като СПН е възникнала спрямо праводателя по делото, по което е легитимиран, но не и преди това, тъй като СПН е обвързана от легитимацията на праводателя за който е възникнала СПН.
Съобразно изложеното съдът намира, че в настоящото производство е процесуално допустимо установяване на възникването на основанието на претендираното от ищцата вещно право на собственост, чрез трансформация на учредено в нейна полза право на строеж. Съгласно чл. 67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя /чл. 63, ал. 1/ се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Срокът по чл.67, ал.1 от ЗС е давностен, като с оглед съответното приложение на института на давността и по арг. от чл.118 от ЗЗД, собственикът на земята не може да се позове на давността следа като правото на строеж е реализирано. Относно смисълът на понятието ”упражняване на правото на строеж”, съдът следва да се съобрази с тълкуването дадено с ТР №1/2011год. на ВКС от 04,05,2012год., на ОСГК на ВКС. Собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми /ЗУТ/. Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Т.е. завършването на грубия строеж е този момент, в който се придобива собственост за обектите в сградата. Относно наличието на понятието „груб строеж“ е налице законово определение по смисъла на § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, съгласно което "Груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост. От този момент се придобива и собствеността върху обектите, за които носители на правото на строеж са различни лица, с изключение на чл. 152, ал.2 ЗУТ - когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи /части/ на строежите, каквото не е процесното разрешение за строеж №372/09,10,2006год. Не е спорно между страните, че е налице валидно учредяване на право на строеж от страна на М.М.и Й.Г.в полза на праводателя на ищцата К.** ЕООД/07,11,2007год./, при което е последвало валидно прехвърляне в полза на ищцата на 20,12,2007год. Давностния срок доколкото липсва уговорка в друг смисъл тече от сключването на първоначалния договор 07,11,2007год. или суперфицията следва да бъде реализирана в срок до 07,11,2012год. За спорния между страните въпрос относно реализиране на грубия строеж на сградата, съдът обосновава извод от заключението на съдебно -техническата експертиза. Същата сочи, че към 01,03,2009год. сградата, в която се намира процесния апартамент е изградена в груб строеж. Посоченото обстоятелство се установи и от съставения констативен протокол от 10,10,2008год. по реда на чл.181, ал.2 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на ответника, че грубия строеж на сградата е констатиран към 10,09,2014год. Действително по преписката на строителните книжа е видно отбелязване на два акта образец 14 съставени по Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, но още при съставяне на първия от тях 01,03,2009год. е отбелязано извършване на покриваната конструкция. Наличието на хидроизолация или не на покрива не променя изводът за наличие на груб строеж по смисъл на §5, т.46 от ДР на ЗУТ. Ето защо и доколкото договорът за учредяване на право на строеж от 07,11,2007год. не е развален, то валидно прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на ищцата и завършването на грубия строеж на сградата са довели до трансформация и възникване на вещно право на собственост върху процесния апартамент към посочената дата -01,03,2009год. Освен изложеното следва да се отбележи и че праводателя на ищцата К.** ЕООД, вкл. към 2013год., по отношение на който се твърди да е погасено правото на строеж е извършил апорт на недвижими имоти, въз основа на учреденото за процесната сграда право на строеж в други дружества –Г.В.М.М.П. ЕООД към 07,01,2013год., както и извършен е апорт в ТЛП през м.януари 2013год. на недвижими имоти, изградени на груб строеж като управителя на дружеството-М.М.е именно лицето инициирало производство по установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК пред СГС І -8 състав относно погасяване на правото на строеж. Исковата молба по цитираното дело е депозирана на 08,02,2013год., т.е. учредителят е бил известен, че имотите са реализирани в „груб строеж“ към тази дата.
Налице е и вторият елемент от фактическия състав на предявения иск, а именно упражняването на фактическа власт върху имота от ответника предвид признанието на факти в отговора на исковата молба.
Предвид обстоятелството, че ответника владее имота въз основа на договор, който не прехвърля вещни права като сключен от лице което не е собственик, не поражда транслативно действие, и обосновава извода, че същия се ползва без основание.
Съобразно
изложеното предявената ревандикационната претенция е основателна и следва да
бъде уважена.
По възражението на
ответника с пр.кв.чл.72 от ЗС.
Предвид горното следва да бъде разгледано релевираното възражение от Николай
Г.Д. срещу Е. С.К., с пр.кв.чл.72 от ЗС за сума в размер на
общо 6960,00лв., представляваща увеличената стойност на имота вследствие
извършени подобрения, за периода от м.02,2015год. до м.,12,2015год.. Заявено
е възражение за задържане на основание
чл. 72 ал.3 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, ако упражнява фактическа власт върху веща на годно правно основание без да знае, че праводателя му не е собственик или предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Съобразно изложеното предвид установената фактическа обстановка и законоустановената презумпция на чл. 69 от ЗС, съдът намира, че ответникът –Н.Д. владее имота, в качеството на добросъвестен владелец, въз основа на правно основание-договор за покупко-продажба.
Съобразно събраните по делото гласни доказателства и изслушаното по делото заключение на СТЕ се установи, че от ответника по делото са извършени подобрения на процесния имот. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му и следва да бъдат разграничавани от стойността на разходите за извършване на подобрението. Увеличението на стойността се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. От изслушаната СТЕ се установи, че извършените ремонтни дейности са увеличили стойността на процесното жилище със сумата от 4545,10лева. Същите са извършени от ответника по иска с пр.кв.чл.108 от ЗС като настоящия състав приема, че към датата на извършването им последния е имал качеството добросъвестен владелец. От събраните доказателства /писмени и гласни/ се установи, че подобренията са извършени в края на 2015 година след закупуването на имота от ответника през м.04,2014год. и преди връчване на препис от исковата молба на 17,02,2017год.
Както е посочено с разясненията на ППВС № 6/74 г., разпоредбите на чл. 72-74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца. Неоснователното разместване на блага между правните сфери на лицето собственик и лицето - подобрител на чуждия имот е основанието да се иска възмездяване от страна на подобрителя за разликата в стойността на подобрената вещ преди и в резултат на подобрението, след като неговото владение е смутено, респ. е отстранен от упражняване на фактическа власт по отношение на чуждия имот. Неоснователно е релевираното възражение от ищцата, че в стойността на претендираните подобрения не следва да бъде включена определената стойност за интериорни врати по т.16 от таблицата към заключението на СТЕ, тъй като съставляват движими вещи и съобразно т.8,ІІ от ПП №6/1974год. на ВС. Цитираното разрешение сочи движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, да не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение. Настоящия състав намира тази хипотеза да не е налице, тъй като макар и интериорните врати да могат да бъдат отделени от жилището, то същите са полезни за веща и съобразени с обичайното й предназначение като липсата им намалява стойността на имота. Събраните гласни доказателства сочат безспорно, че при закупуване на имота същия е бил на „шпакловка и замазка“, без врати. Поставянето на интериорни врати не е предмет на лукс, с оглед цената им, съгласно заключението на приетата експертиза.
В случая обогатяването на собственика е в размер на сумата от 4545,10лв.
По възражението
за право на задържане с пр. кв. чл. 72, ал. 3 от ЗС. Доколкото същото има
акцесорен характер спрямо
възражението/иска за извършени подобрения обезпечаващ вземането за
подобрения, чрез задържане на имота до заплащане на сумите и основателността на
възражението за подобрения правото на
задържане е основателно. Налице са всички елементи от фактическия състав на
нормата, а именно изискуемо парично вземане на задържащия срещу лицето, срещу
което задържа за направени подобрения, задължение за връщане на вещ, собственост на ищцата,
връзка между подобренията и задържания имот и упражнявана фактическа власт от ответника върху
задържаната вещ.
По иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
Претендира се осъждане на ответника да заплати сумата от 14101,38лв., представляваща обезщетение за ползване на имота без основание, за периода от 29.04.2014год. до 15,11,2016год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-15,11,2016год. до окончателното изплащане на сумата/молба от 16,11,2017год./.
Вземането по чл. 59 от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ обедняване на един правен субект, обогатяване на друг, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на правно основание за тази имуществена не еквивалентност. Тежестта за доказване е за ищеца - тъй като всички тези факти са пораждащи спорното право.
Поради субсидиарния характер на този иск неговото приложение е възможно само тогава, когато липсват други специални правни средства за защита, т. е. когато ищецът не разполага с друг иск за защита на нарушените си права.
В процесната хипотеза безспорно се установи, че ответникът ползва процесния имот за
релевирания с исковата молба период.
Същевременно доколкото се установи, че ползването на имота за периода от 29,04,2014год. до 15,11,2016год.
е на основание действителен договор за
покупко–продажба/макар и без транслативен ефект/, то се обосновава
изводът, че е налице основание за това, поради което предвид липсата на елемент
от фактическия състав на иска по чл.59 от ЗЗД претенцията за неоснователно
обогатяване за периода е неоснователна. Аргумент за това е и нормата на чл. 71 от ЗС, съгласно която добросъвестният владелец се ползува от
вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за
връщането ѝ, т.е. до предявяване на ревандикационната претенция
ответникът ползва гражданските плодове от веща и не дължи обезщетение за
лишаване от ползване.
Предвид неоснователност на вземането по чл.59 ЗЗД
съдът не разглежда релевираното възражение за прихващане със стойността на
извършените подобрения.
Т.е. правото на задържане на осн.чл.72, ал.3 следва да бъде постановено за сумата от 4545,10лв.
По
разноските:
По предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 4321,92лв., от които 921,92лв.-д.т. и 3400,00лв. –адвокатски хонорар. /възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно. Същото определено по реда на чл.7, ал.2, вр.ал.5 от Наредбата за минимални размери на адвокатски възнаграждение и цената на ревандикационната искова претенция е 3295,77лв., поради което предвид фактическата и правна сложност на делото, релевирани от ответника възражения и ангажирани процесуални действия, съдът намира да не е в прекомерен размер/.
Съобразно изхода от спора по иска с пр.кв.чл.59 от ЗЗД на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата разноски не се дължат./720,00лв.- д.т., 300,00лв.-в.л. и 1500,00лв.-адв.хонорар/.
С оглед уважената част на възражението по чл.72 от ЗС на Н.Д. дължи държавна такса по сметка на съда в размер на 181,80лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената искова претенция по чл.59 от ЗЗД на ответника се дължат разноски в размер на 300,00лв.-СТЕ. Адвокатско възнаграждение не се присъжда, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие няма данни за договорен и платен адв.хонорар.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
|
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с пр.кв.чл.108 от ЗС от Е. С. К., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, че Е. С. К., е собственик на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №18, на 4-ти етаж, със застроена площ от 76,15кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и две тераси, при съседи: апартамент №19, коридор, апартамент № 17 и двор, заедно с 3,85 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 9, находящо се на сутерен с площ от 2,02кв.м., при съседи: мазе №10, коридор, мазе №8 и двор и 0,03ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата, на адрес гр.София, район Лозенец, ул.********, построена в УПИ ІV-1040, кв.29 по плана на гр.София, м.Витоша Вец-Симеоново, с площ по скица 652кв.м., а по документ за собственост 700кв.м., при граници УПИ V-489, УПИ ІІІ-494 и от две страни улица, идентичен с ПИ№1040, м.Зоопарка, с площ от 700кв.м., от които 48кв.м. са отредени за улица, а останалите 652кв.м. съставляват УПИ ІV-1040, при граници ПИ 1040 по НА: С. К., Е.М.П., улица, П.С.В.. ОСЪЖДА Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.108 от ЗС да предаде на Е. С. К., с ЕГН **********, с адрес *** владението върху недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №18, на 4-ти етаж, със застроена площ от 76,15кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и две тераси, при съседи: апартамент №19, коридор, апартамент № 17 и двор, заедно с 3,85 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 9, находящо се на сутерен с площ от 2,02кв.м., при съседи: мазе №10, коридор, мазе №8 и двор и 0,03ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата, на адрес гр.София, район Лозенец, ул.********, построена в УПИ ІV-1040, кв.29 по плана на гр.София, м.Витоша Вец-Симеоново, с площ по скица 652кв.м., а по документ за собственост 700кв.м., при граници УПИ V-489, УПИ ІІІ-494 и от две страни улица, идентичен с ПИ№1040, м.Зоопарка, с площ от 700кв.м., от които 48кв.м. са отредени за улица, а останалите 652кв.м. съставляват УПИ ІV-1040, при граници ПИ 1040 по НА: С. К., Е.М.П., улица, П.С.В., ПРИ УСЛОВИЕ, че Е. С. К., с ЕГН **********, с адрес *** заплати на Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.72 от ЗС сумата от 4545,10лв., представляваща увеличената стойност на имота за извършени в него подобрения, както следва: Направа на настилка от теракот в антре, направа на окачен таван от гипскартон на две нива в антре, Направа на преградна стена от гипскартон, Направа на куфар от гипскартон, Направа на настилка от теракот в баня, Направа на фаянсова облицовка в баня, Направа на окачен таван от гипскартон, Доставка и монтаж на "лунички" 7 бр., включително трансф, Боядисване с латекс по таван баня, Доставка и монтаж на душ батерия, Доставка и монтаж на тоалетна мивка, Монтаж на моноблок, Доставка и монтаж на ел.ключове и контакти, Направа на настилка от теракот в кухненски бокс, Направа на фаянсова облицовка в баня, Доставка и монтаж на вътрешни врати таблени като ОТХВЪРЛЯ възражението с пр.кв.чл.72 за разликата до 6960.00лв. като неоснователно. ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. К., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** иск с пр.основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 14101,38лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване, за периода от 29.04.2014год. до 15,11,2016год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-15,11,2016год. до окончателното изплащане на вземането като неоснователен. ОСЪЖДА Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е. С. К., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 4321,92лв. - разноски. ОСЪЖДА Е. С. К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300,00лв. - разноски. ОСЪЖДА Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл.73 от ГПК сума в размер на 181,80лв.-държавна такса. РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице помагач -„М.И. П.“ ЕООД. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|