Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Варна,
……………………03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ирена Обретенова
при
секретаря Румела Михайлова и като
разгледа докладваното от съдията Обретенова адм.д. N 540 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
:
Производството
е образувано по жалба
от „Финском” ООД със седалище и адрес на управление гр.В. против Акт за
установяване на задължения по декларация № МД-АУ-11796-1/20.10.2017г., издаден от старши
инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци” при Община Варна, с който на жалбоподателя са определени задължения за ДНИ за 2012г.,
2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. - главница в общ размер на
10 675,85 лева и лихви за просрочие
в размер на 3 558,49 лева. Твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен –
издаден в нарушение на административно-производствените правила и материалния
закон. Моли за неговата отмяна. Претендира за разноски, съгласно представен
списък.
Ответникът-
директорът на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна оспорва жалбата. В
представени по делото писмени бележки заявява, че жалбата е допустима, но
неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 156/20.12.2008г. на нотариус
Виктория Дякова с район на действие ВРС /акт № 69/22.12.2008г. на СВ-Варна - л.11-13/, жалбоподателят „Финском” ООД се
легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.3514.550 по
КККР на гр.Варна с площ 3 704 кв.м. и изградените в него: 1. Търговски
сервизен център /автосалон и автосервизи/ с идентификатор 10135.3514.550.1,
състоящ се от: сутерен, включващ складове 1, 2 и 3 – дребно габаритни
резервни части, котелно, резервоар, склад 4 – отработени масла, компресорно,
две тоалетни, баня, помещение за чистачка, съблекалня-битовка и склад 5; първи
етаж, включващ магазин /шоурум/, помещение за издаване на нови автомобили,
склад за дребногабаритни резервни части, склад за бои, бояджийно-тенекеджийно
задълбочен сервиз, стая за началник-сервиз, стая за сервизни инженери,
работилница, бърз сервиз, приемни тоалетни и помещение за чистачка; втори
етаж, включващ стая управител, стая секретар, стая на заместник-управител, офис 1,
счетоводство, архив, офис 2, стая за сключване на застраховки, помещение за
охрана, кафене, кафе-емпоре, клуб, заседателна зала, тоалетни и помещение за
чистачки със застроена площ 1335,25кв.м. по архитектурен проект, а по КК
– 1340кв.м.; 2. Бетонен комплексен трансформаторен пост /БКТП/ с идентификатор
10135.3514.550.2 с площ 10 кв.м. Видно от представената скица на сграда №
17936/2008г. на СГКК-Варна /л.14/, сградата с идентификатор 10135.3514.550.1 е
отразена в КККР като друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
По
делото не се спори, че жалбоподателят е декларирал в Община Варна по реда на
чл.14 от ЗМДТ описания имот – поземлен имот, търговски сервизен център и БКТП след
неговото придобиване, като декларирането на търговския сервизен център е
станало през 2006г. – след въвеждането му в експлоатация въз основа на
Удостоверение № 01/06.01.2006г. на гл.архитект на Община Варна /л.10/. За имота е била открита партида №
813089188001. С последваща декларация с вх.№ ДК14007986/29.03.2012г. /л. 52-66/
са коригирани данните досежно сградата – търговски сервизен център, като същата
е отразена като друг нежилищен обект с отчетна стойност
1 318 505,86 лева. Останалите обекти:
земя /поземлен имот/ е посочен с отчетна стойност 94 861,51 лева и
БКТП – производствена сграда - с отчетна стойност 4 814,00 лева. /част ІІІ
от декларацията на л.64 от делото/. При подаване на тази декларация е
представена от декларатора „Финском”ООД техническа експертиза /л.41-43/,
изготвена от лицензиран оценител, в която са детайлизирани данните за помещенията,
от които се състои сградата „Търговски и сервизен център /автосалон и
автосервизи/” и техните площи. Видно от експертизата, коментираната сграда е с разгъната
застроена площ /площта на двата надземни етажа и сутерена/ 2 500,41кв.м.,
от които 1742,75 кв.м. - помещения и 757,66кв.м. – маза, и се състои от: магазин - 173,79 кв.м., бърз
сервиз - 149,79кв.м., задълбочен сервиз - 227,08кв.м., бояджийно и тенекджийно,
произв.бои, боядисване, изпичане, сглобяване - 359,56 кв.м., офиси - 424,92
кв.м., кафе - 55,17кв.м. и офиси - 352,33 кв.м. Към експертизата е представено
и площообразуване на сградата /л.43/.
На
07.07.2017г. служители на Община Варна са извършили проверка на обекта с
идентификатор 10135.3514.550.1 / шоурум и автосервиз „Пежо”/ в присъствието на
представител на „София Франс Ауто”АД и са констатирали, че сградата е собственост
на „Финском”ООД с ЕИК ********* съгласно договор за наем от 29.05.2009г. и се
използва с търговска цел /продажба на автомобили, авточасти и ремонт на
автомобили – авторемонтни услуги/. Констатирано е, че в обекта има регистрирано
фискално устройство с посочен идентификационен номер и дата. При проверката са
иззети част от договор за наем от 29.05.2009г. /първата и последната страница/,
приемо-предавателен протокол за предаване на закупения от „София Франс Ауто” АД
ЕКАФП и договор за абонаментното му обслужване. За констатациите, служителите
на Община Варна са съставили Протокол № 270/07.07.2017г. /л.44/.
С
писмо с рег.№МД-Т17004554ВН от 18.07.2017г. /л.50/, на основание чл.103, ал.1 ДОПК ст.инспектор
И.Иванов е поканил „Финском”ООД в 14-дневен срок да отстрани несъответствия по
подадената от дружеството декларация по чл.14 ЗМДТ № ДК 14007986/29.03.2012г.
за сграда – търговски сервизен център. Съобщението е връчено на 26.07.2917г. В
отговор, дружеството е изпратило писмо до Дирекция „Местни данъци” /л.23/,
входирано с № МДТ 17004554ВН-001ВН/23.08.2017г., в което е посочило, че в
подадената от него декларация не са налице несъответствия за отстраняване.
Заявено е, че по-рано, през 2012г. по искане на инспекторите „Финском”ООД е
подало коригираща декларация, с която е променило вида на сградата от „промишлена”
в „друг вид нежилищна”; размерът на данъците е определен и заплащан редовно.
Поискано е уточняване на нередовностите, които следва да бъдат отстранени.
С
последващо писмо с рег.№ МД-Т-7004554ВН-002ВН/11.09.2017г. /л.24/ е посочено,
че в резултат на проверка на обекта, същият „некоректно” е деклариран като
„друг нежилищен обект”, вместо като „търговски обект”. Отразено е, че за
установеното несъответствие са предприети действия, съгласно разпоредбите на
ДОПК, като задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти за
периода 01.01.2012г. за 31.12.2017г. са коригирани. Дружеството е възразило с
писмо с рег.№ МД-Т 17004554ВН-003ВН от 11.10.2017г. /л.26/.
На
20.10.2017г., ст.инспектор „КРД” в дирекция „Местни данъци” при Община Варна е
издал Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № РД-АУ-11796-1/20.10.2017г. /л.168, 169/, с който
на дружеството за имоти с парт.№
8130891880001 са установени допълнително задължения за ДНИ за 2012г.-2017г. в
общ размер на 10 675,85 лева и лихви за просрочие 3 558,49 лева към
датата на издаване на акта. Актът е обоснован с извършена проверка на обекта,
констатациите на която са обективирани в Протокол № 270/07.07.2017г., при която
е констатирано наличието в обекта на фискално устройство, както и че в него се
извършва търговска дейност – продажба на автомобили, авточасти и авторемонтни
услуги. Органът е посочил също, че имотът е отдаден под наем с договор от
29.05.2009г. на „София Франс Ауто” АД, съгласно чл.2 от който същият се отдава
за ползване като търговски обект. От изложеното е изведен извод, че обектът е
некоректно деклариран като „друг жилищен обект”, вместо „търговски обект”, за
което „Финском”ООД е поканен да отстрани несъответствието в подадената за имота
декларация със съобщение от 18.07.2017г. Отразено е, че тъй като това не е
извършено, редът по чл.103 ДОПК е изчерпан. Като правно основание за издаване
на акта е посочен чл.107, ал.3 от ДОПК. Установените данъчни задължения са
посочени по години, ведно с дължимите лихви. На л.111-112 е представено
Разяснение относно начина на формиране на задълженията за ДНИ по оспорения акт,
в което за всяка от годините е посочена данъчната оценка на имотите /поземления
имот; автосалона и автосервизите; трафопоста/, тяхната отчетна стойност и облагаемата основа, съответно формирания
данък за всеки от обектите, платената част от него, неплатената и съответната
лихва. Представени са и лихвени листи по периоди /113-134/. Представена е и разпечатка
на служебно генерирана декларация по чл.14 от ЗМДТ, цитирана в оспорения АУЗД с
вх.№ ДК 14007986 от 08.09.2017г. -според уточнението на ответника в писмо с вх.№4430/02.03.2018г.
/л.110/.
Към
преписката са представени Заповед № 1172/26.04.2017г. /л.163-166/, с която
кметът на Община Варна е определил като органи по приходите за установяването,
събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци директора на
Дирекция „Местни данъци” – Н.В.Б. и старши инспектор „Контролно-ревизионни
дейности” – И.Б.И..
Издаденият
АУАЗД е съобщен на жалбоподателя на 31.10.2017г. /известие за доставяне на
л.78/. Същият е оспорен от него административен ред пред директора на Дирекция
„Местни данъци” при Община Варна -
ръководител на звеното за местни приходи в Община Варна с жалба с рег.№
МД-Т17007671ВН/20.11.2017г. /л. 38, 39/, подадена по пощата на 14.11.2017г.
/пощенско клеймо върху плика на л.40/. Произнасяне по жалбата няма.
С
жалба с рег.№ МД-Т18000827ВН/07.02.2018г. „Финском”ООД е оспорил АУЗД пред
съда, приемайки, че същият е мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни
данъци” при Община Варна.
По
делото е била изслушана СТЕ – основно и допълнително заключение. Същата
установява, че с Разрешение за строеж № 85/2004г. на гл.архитект на Община
Варна, въз основа на одобрени инвестиционни проекти е изграден обект „Комплекс
автосалон и автосервизи” – въведен в експлоатация с Удостоверение №
01/06.01.2006г. на същия административен орган. Експертизата описва обекта като
възпроизвежда данните по нотариалния акт и техническата експертиза /коментирани
по-горе/. Посочва, че от изброените помещения към комплекса само магазина и
кафе-емпорето представляват търговски обекти, но същите са част от комплекса и
не могат да съществуват отделно. Общата застроена площ на кафето и магазина е
366,20 кв.м., която е 21% от застроената площ на целия обект. Предвид
обстоятелството, че по-голямата част от комплекса представлява автосервизи е
направен извода, че процесният обект представлява сграда за обслужване, а не
търговска сграда. Вещото лице установява
още, че при направен оглед е констатирало, че обектът за периода от 2012г. до
момента на огледа – 29.05.2018г. се ползва по предназначение като автосалон и
автосервизи на автомобили марка „Пежо”; всички помещения са изпълнени по
одобрените проекти по част архитектурна и част технологично оборудване и се
ползват по предназначение с изключение на кафе-емпоре, което не работи.
Процесният обект с идентификатор 10135.3514.550.1 е сграда на транспорта с код
320 /стар код за съответствие 237/ според Класификатора за предназначението на
сградите и самостоятелните обекти в тях /Приложение № 2, таблица 3/ към Наредба
№ 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /отм./. По
същия начин /като сграда на транспорта с код 320 - стар код за съответствие
237/, процесният комплекс - автосалон и автосервизи е определен и съгласно
Класификатора за предназначението на сградите, съоръженията на техническата
инфраструктура със самостоятелни обекти
и на самостоятелните обекти в тях /Приложение № 4/ от сега действащата Наредба
№ РД-02-20-05/15.12.2016г. /в сила от 13.01.2017г./ за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР. Експертизата не е оспорена от страните, с
изключение на заключението, че сградата не е търговска /от ответника/.
По
делото е изслушана и приета ССч.Е – основно и допълнително заключения. В Таблица 1 и Таблица 2 от основното
заключение, вещото лице е посочило по години /2012г.-2017г./ размера на
данъчната оценка на всеки от обектите по партида № 813089188001 – земя, бетонен
комплексен трансформаторен пост и търговски сервизен център - автосалон и
автосервизи /ТСЦ/, изчислена по Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти -
Приложение № 2 към ЗМДТ. Данъчната
оценка на ТСЦ е изчислена във варианти – като „друг нежилищен имот” и като „търговски
обект”. Прави впечатление, че данъчните оценки на обектите: поземлен имот и ТСЦ – автосалон и автосервизи
/търговския сервизен център/ са по-високи от отчетните им стойности по
подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ, за разлика от данъчната оценка на БКТП
/трансформаторния пост/, която е
по-ниска от отчетната му стойност. При спазване на правилото на чл.21, ал.1 от ЗМДТ – данъчната оценка на недвижимите имоти /всички, с изключение на
жилищните/ на предприятията /каквото безспорно е „Финском”ООД/ е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2, вещото
лице в Таблица 3 от основното заключение е изчислило по години данъчните оценки
и дължимия данък /ДНИ/ за имотите по партида № 813089188001 във варианти – в случай, че ТСЦ - автосалон и
автосервизи е отчетен като „друг нежилищен имот” и като „търговски обект”. В
първия случай, дължимият ДНИ, определен съгласно чл. 14 от Наредбата за
определяне на местните данъци на територията на Община Варна, приета от
Общински съвет-Варна на основание чл. 22 от ЗМДТ /2 промила върху данъчната
оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ, чл.16, ал.1 от наредбата/ за 2012г. е
5 402,06 лева, за 2013г. - 5351,26 лева, за 2014г. - 5 325,85 лева, за 2015г. – 5 300,45
лева, за 2016г. – 5 275,05 лева и за 2017г. /за цялата година/ – 5 249,65
лева, а до 20.10.2017г. -2 624,82 лева. Във втория случай /при отчитане на
Търговския сервизен център - автосалон и автосервизи като „търговски обект”/,
дължимият ДНИ за 2012г. е 7 820,38 лева, за 2013г. – 7 745,27 лева,
за 2014г. – 7 707,71 лева, за 2015г .- 7 670,16 лева, за 2016г. –
7 632,61 лева и за 2017г. /за цялата година/ – 7 595, 05 лева, а до
20.10.2017г./към датата на издаване на АУЗД/ - 3 797,52 лева /половината/.
При
съобразяване на всички внесени суми за погасяване на задълженията за ДНИ по
години /в т.ч. и внесените след издаване
на АУЗД/, вещото лице е констатирало, че дружеството е погасило всички
задължения, включително и ДНИ, изчислен при отчитане на обекта Търговски
сервизен център - автосалон и автосервизи като „търговски обект”.
При
отчитане на внесените от дружеството суми за погасяване на ДНИ до датата на
издаване на оспорения АУЗД, вещото лице установява, че дружеството е
изплатило изцяло задълженията си - в случай, че обектът Търговски сервизен
център автосалон и автосервизи се отчете като „друг нежилищен обект”. Ако обаче
този обект се отчете като „търговски обект”,
задълженията за ДНИ на дружеството по партида № 813089188001 към
20.10.2017г. са както следва: за 2012г. – главница - 0,00лв., лихва
1 194,24лв., за 2013г. – главница 2 212,90 лева, лихва 995,82
лв., за 2014г. – главница 2 381,86 лева и лихва 721,41 лева, за
2015г. – главница 2 369,52 лева и лихва 515,07 лева, за 2016г.
– главница 2 357,56 лева и лихви 272,45 лева, за 2017г. – главница
1 172,70 лева и лихви – 36,79 лева, ИЛИ главница в общ размер
10 494,54 лева и лихви в общ размер 3 735,78 лева – Таблица 10 от Допълнително
заключение с вх.№ 3136/19.02.2019г. /л.298/.
Експертизата /основно заключение и
допълнително заключение - депозирано в съда на 19.02.2019г./ не е оспорена от
страните и се възприема от съда като обективно и компетентно дадена.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни
изводи:
Съдът констатира, че след провеждане на
предвидената задължителна процедура по обжалване по административен ред на АУЗД
№ МД-АУ-11796-1/20.10.2017г. на орган по приходите – старши инспектор „КРД” в
Дирекция „Местни данъци” при Община Варна и мълчаливото му потвърждаване от
директора на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна /ръководител на звеното
за местни приходи в Община Варна, упражняващ правомощията на териториален
директор на НАП – чл.4, ал.5 от ЗМДТ/, същият е оспорен пред съда в
регламентирания 30-дневен срок. В тази връзка съдът съобразява следното:
Първоначално
в съответствие с чл.107, ал.4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал.1, вр. с чл.4, ал.5 от ЗМДТ жалбоподателят е обжалвал АУЗД пред Директора на Дирекция „Местни данъци”
при Община Варна. Жалбата е подадена в срок
– АУЗД му е връчен на
31.10.2017г. /известие за доставяне на л.78/, а жалбата е изпратена по пощата
на 14.11.2017г. /пощенско клеймо върху плика на л.40/ чрез старши инспектор КРД
при Община Варна. Същата е постъпила в Община Варна на 20.11.2017г., при което
компетентният орган е дължал произнасяне в 60 дневен срок от изтичане на срока
по чл. 146 ДОПК /чл.155, ал.1 ДОПК/ - 7
дни от получаване на жалбата, т.е. до 26.01.2018г. /7дни + 60 дни, считано от
20.11.2017г./. Такова не е последвало и поради това е формирано мълчаливо
потвърждаване на акта. В този случай срокът за обжалване на АУЗД пред съда е
започнал да тече от 27.01.2018г. и като е подал жалбата си на 07.02.2018г.,
„Финском” ООД е спазил срока за оспорване на акта по чл.156, ал.5 ДОПК /30
дневен от изтичане на срока за произнасяне по адм.оспорване/. Същият като адресат
на АУЗД е лице с правен интерес да го оспори. С оглед изложеното, подадената от
него жалба е ДОПУСТИМА.
Съдът
не споделя становището на ответника, изразено в молба с вх.№ 20530/27.11.2018г.
за това, че след като цялото задължение по акта е било погасено от
жалбоподателя в хода на съдебното производство, за него е отпаднал правния
интерес от оспорване. Актовете от категорията на оспорения подлежат на
предварително изпълнение по силата на закона /чл.153, ал.1 и чл. 157, ал.1, вр.
с чл.144, ал.1 от ДОПК/ и именно поради това жалбоподателят е внесъл
установените с него задължения. Така извършеното действие е в изпълнение на
вменено от закона задължение на жалбоподателя, а не предвид признаване
законосъобразността на акта и респективно оттегляне на подадената жалба,
каквото изявление същият не е направил. Впрочем след изразеното становище на
жалбоподателя по отправеното искане за прекратяване на производството по
делото, в представените писмени бележки, ответникът го е изоставил, като е
посочил, че счита жалбата за допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите – чл.4, ал.3 ЗМДТ. Служителите по ал.3 се определят със заповед
на кмета на общината – чл.4, ал.4 ЗМДТ.
В конкретния случай, в съответствие с чл.4, ал.1 ЗМДТ, оспореният АУЗД ,
с който са установени задължения за ДНИ за жалбоподателя е издаден от
компетентен орган – И.Б.И. – старши инспектор „Контролно ревизионни дейности” в
Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, натоварен със Заповед №
1172/26.04.2017г. на кмета на Община Варна /л.163/ с правата и задълженията на
орган по приходите, съгласно чл.4, ал.4, вр. с ал.3 от ЗМДТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, Акт за установяване на задължение по
декларация се издава по искане на лицето или служебно - при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия.
Съгласно
чл.103, ал.1 от ДОПК, при установяване на несъответствие между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й, или несъответствия между данните в
декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или
администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното
законодателство за подаване на декларации и информация извън случаите по
чл.101, ал.4 и чл.102, ал.4, подателят се поканва да отстрани несъответствията
в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Оспореният
в настоящото производство АУЗД е издаден на основание чл.107, ал.3, вр. с
първата хипотеза на чл.103, ал.1 от ДОПК, а именно при установяване на
несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за
нейното попълване. В конкретния случай, органите по приходите са констатирали
несъответствие в подадената коригираща декларация от жалбоподателя през 2012г.
досежно вида на обекта „търговски сервизен център” и отразяването му като „друг
нежилищен имот”, вместо като „търговски обект”, какъвто са приели, че същият е.
В тази връзка в съответствие с чл.103, ал.1 ДОПК, жалбоподателят е бил поканен
с писмо на л.22 да се яви в Община Варна за отстраняване на несъответствие в
подадената декларация, досежно посочения имот в 14-дневен срок от съобщението.
Същото е било надлежно връчено на представител на дружеството на 26.07.2017г.
/обратна разписка на л.51/, за което сочи и изпратеното писмо от дружеството с
вх.№ МД-Т17004554ВН-001ВН/23.08.2017г. /л.23/, в отговор на поканата. По делото
няма представени доказателства дружеството да се е явило в Общината в
указания му срок и да е изпълнило указанията по поканата. Отделно от това –
същото е изразило несъгласие за коригиране на подадената декларация в последващо
писмо /на л.26/ и е поискало издаване на акт за установяване на задължения по
декларация.
С
оглед изложеното, Съдът намира, че не са налице нарушения на
административно-производствените правила при издаване на акта. Не се отчита
като такова и неуведомяването на дружеството за извършената проверка на обекта.
Същата е извършена в присъствието на представител на наемателя и с нея са
установени факти от значение за случая, а именно – с какво предназначение се
ползва имота.
По
отношение на съответствието на издаденият АУЗД с материалния закон, Съдът
намира следното:
Основният
въпрос, релевантен при извършване на тази преценка е свързан с вида на
процесния имот - Търговски сервизен център /автосалон и автосервизи/ - дали
същият представлява „друг нежилищен обект” или е „търговски обект”.
В
Закона за местните данъци и такси няма легална дефиниция за търговски обект по
смисъла на този закон. В чл.6, т.2 от Приложение № 2 „Норми за данъчна оценка
на недвижимите имоти” към ЗМДТ са изброени търговски обекти - магазини, аптеки, павилиони, складове за
търговия на едро, бензиностанции,
дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии,
механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения. Изброяването обаче не е
изчерпателно и не може да се ограничи до посочените в коментираната разпоредба
обекти. При отсъствие на легална дефиниция в ЗМДТ на посоченото понятие,
приложение следва да намери дефиницията, дадена за „търговски обект” в друг
данъчен закон – ЗДДС - §1, т.41 от
Допълнителните му разпоредби. Цитираната норма дефинира като „търговски обект”
всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и др.подобни/ на
открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно
за други цели /например:офис, жилище и др.подобни/, да е част от притежаван
недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или др. подобни/ или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Визираната
регламентация сочи, че основният критерий за определяне на един обект като
търговски е дали в него се извършват продажби на стоки или услуги. В конкретния
случай без съмнение част от разположените в процесния имот – Търговски сервизен
център /автосалон и автосервизи/ помещения – магазин /автосалон/ и кафене
попадат в примерно изброените обекти, посочени като търговски в чл.6, т.2 от
Приложение № 2 към ЗМДТ. Други помещения – автосервизи – бърз сервиз и
бояджийно и тенекеджийно, произв. бои, боядисване, изпичане, сглобяване са
предназначени и фактически се използват
за извършване на авторемонтни услуги /СТЕ/, които са предназначени за продажба.
Поради това, тези помещения също следва да бъдат определени като търговски с
оглед коментираната дефиниция за търговски обект по ЗДДС.
Поначало за това дали определен обект е
търговски или не, може да съди от
дейността, за която е предназначен да се извършва в него – ако дейността е
търговска, то и обектът следва да се определи като такъв. В случая без съмнение
извършването на авторемонтни услуги представлява търговска дейност по смисъла
на чл. 1, ал.1, т.13 от Търговския закон, с оглед на което и помещението, в
което същата се осъществява следва да се определи като търговски обект. Видно
от представената техническа експертиза магазинът, кафето и двата сервиза са с
площ повече от 50% общата площ на целия обект и като се отчете, че останалите
помещения - офиси са свързани с административното обслужване на обекта „Търговски сервизен център - автосалон и
автосервизи”, следва целият обект да се определи като търговски. Впрочем за
това сочи и самото наименование на сградата, съгласно издадения за нея
нотариален акт.
Коментираната
сграда – търговски сервизен център – автосалон и автосервизи не може да бъде
определена като производствена, с каквото предназначение е посочена в КК,
предвид установяванията на СТЕ, че същата е предназначена за осъществяване на
продажби и ремонт на автомобили. В тази връзка съдът приема, че с оглед
събраните по делото доказателства /СТЕ, техническа експертиза и нотариален акт/
не може да се зачете доказателственото значение на КК досежно отразените в нея
данни, свързани с предназначението на коментираната сграда като производствена /чл.2, ал.5 от ЗКИР/.
Съдът
не кредитира заключението по изготвената СТЕ в частта на извода, че коментираният
обект не е търговски – отговорът на този въпрос е правен и не е от
компетентността на вещото лице – архитект. Действително според Класификатора за
предназначението на сградите, съоръженията на техническата инфраструктура със
самостоятелни обекти и на
самостоятелните обекти в тях – Приложение № 4 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР /в сила от 13.01.2017г./ и Класификатора за предназначението на
сградите и самостоятелните обекти в тях –
Приложение № 2, таблица 3 към предходната Наредба № 3/28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР /отм./, автосервизите са
отразени като сгради на транспорта с код 320 /стар код за съответствие 237/. В
посочените класификатори обаче хотелите, сградите за обществено хранене и
складовете /отразени в чл.6, т.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ като търговски
обекти/, също не са отразени като търговски обекти –хотелите са посочени с код
160, сградите за обществено хранене са с код 210, складовете са с код 410, а
сградите за търговия - с код 200. Очевидно е, че предназначението на сградите
по посочените кодове е значително по-детайлно от диференцирането на сградите, което
е предвидено в ЗМДТ и следва да се декларира по чл.14 от ЗМДТ.
Според
указанията, съдържащи се във формуляра на декларацията по чл.14 ЗМДТ, по вид сградите
е необходимо да се декларират като:
-
жилище – къща, етаж от къща, апартамент, лятна кухня, вила и др. използвани за
живеене,
-
гараж /ж/ - гараж към жилищен или вилен имот;
-
второстепенна постройка /ж/ - - за обор,
хамбар и др.;
-
навес с оградни стени /ж/ - за навес с оградни стени;
-
търговски обект /който следва да се посочи/
-
производствен обект /който се използва за производство/;
-
селскостопански обект;
- друг нежилищен обект /който следва да се
посочи/ - за всички останали обекти, използвани като офиси, кантори, редакции и
др.административни, здравни, образователни и др.
Видно от утвърденият образец /формуляр на
декларацията/, обектите като цяло са разпределени в няколко групи - основно –
жилища, търговски обекти, производствени обекти, селскостопански обекти и други
нежилищни обекти, като за вида на конкретния обект следва да се изхожда от
неговото основно предназначение, свързано с дейността, за извършване на която
той служи. В конкретния случай продажбата на автомобили, резервни части в
магазина, кафенето и извършването на авторемонтни услуги в сервизите
/заключение на СТЕ/ безспорно са
свързани с осъществяване в тези обекти на търговска дейност - продажба на стоки
и услуги, поради което същите и имотът /Търговски сервизен център – автосалон и
автосервизи/ като цяло следва да се определи като търговски обект. Като го е
декларирал като „друг нежилищен имот”, а не като „търговски обект”, жалбоподателят
не е спазил изискванията за попълване на декларацията по чл.14 ЗМДТ –
декларирал е данни за този имот, които не съответстват на действителността. В
тази връзка при съобразяване с това обстоятелство и определяйки задължения за
ДНИ съобразно действителния вид на обектите по парт.№ 813089188001 и в частност
на сграда с идентификатор 10135.3514.550.1 вместо като „друг жилищен имот”,
като „търговски обект”, административният орган е издал своя акт в
съответствие с материалния закон.
По отношение на размера на установените
задължения:
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2, а за жилищни имоти –
данъчната оценка съгласно приложение № 2. В случая без всякакво съмнение е, че
процесните имоти по партида № 813089188001 – поземлен имот; търговски сервизен
център -автосалон и автосервизи; бетонен комплексен трансформаторен пост не са
жилища и са собственост на предприятие по смисъла на коментираната разпоредба.
Съпоставяйки определените данъчни оценки по години, определени от експертизата
съгласно Приложение № 2 за всеки от тези обекти с отчетната им стойност по
декларацията по чл.14 ЗМДТ се установява, че данъчните оценки на поземления
имот и търговския сервизен център са по-високи от отчетната им стойност, за
разлика от тези на БКТП – при него отчетната стойност е по-висока от данъчната
оценка. В Таблица 3 от основната експертиза, вещото лице е определило по години
данъчните оценки на обектите по партида № 813089188001, определени по реда на чл.21, ал.1 от ЗМДТ.
Изчислило е и ДНИ като 2 промила от тези оценки, с оглед чл. 14 от Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Варна, приета от Общински съвет Варна
на основание чл.22 от ЗМДТ, който регламентира, че ДНИ се определя с наредба на
общинския съвет в посочени граници. Така при отчитане на обекта „Търговски
сервизен център – автосалон и автосервизи”
като търговски, задължението за ДНИ /за всички обекти/ по посочената
партида за 2012г. е 7 820,38 лева, за 2013г. – 7 745,27, за 2014г. –
7 707,71 лева, за 2015г. – 7 670,16 лева, за 2016г. – 7 632,61
лв. и за 2017г. – 3 797,52 лева /последното определено към датата на акта
– съгласно чл. 28, ал.1 ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни части до 30.06. и до
31.10. на текущата година; тъй като АУЗД е издаден преди падежа на втората
вноска за 2017г., като дължима се отчита половината от задължението, предвидено
за цялата година/. При съобразяване с внесените до издаване на АУЗД
/20.10.2017г./ суми от жалбоподателя за ДНИ, дължимите /неплатени/ суми за ДНИ по години са както следва /Таблица 10
от допълнителното заключение на ССч.Е/:
-
за 2012г. – главница 0,00 лева, лихви за
просрочие 1 194,24 лева;
-
за 2013г. – главница 2 212,90 лева и
лихви за просрочие 995,82 лева;
-
за 2014г. – главница 2 381,86 лева и
лихви за просрочие 721,41 лева;
-
за 2015г. – главница 2 369,52 лева и
лихви за просрочие 515,07 лева;
-
за 2016г. – главница 2 357,56 лв. и
лихви за просрочие 272,45 лева;
-
за 2017г. – главница 1 172,70 лева и
лихви за просрочие 36,79 лева.
С оспореният АУЗД, за 2012г. е определено задължение за ДНИ -
лихви за просрочие в размер на 1 050,61 лева, която по-малка от
изчислената от ССч.Е. Тъй като със съдебното решение не може да се изменя акта
във вреда на жалбоподателя /чл.160, ал.5 ДОПК/, в частта за този период жалбата
следва изцяло да бъде отхвърлена.
С АУЗД за 2013г. е определено задължение за ДНИ - главница в
размер 2 394,01 лева и лихви за просрочие в размер на 966,11 лева. С оглед
установяванията на експертизата, по отношение на главницата актът в частта за
2013г. следва да бъде отменен за горницата над 2 212,90 лева, а до тази
сума - жалбата да бъде отхвърлена. По отношение на установените с АУЗД лихви за
просрочие за периода 2013г., жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, тъй
като установените от вещото лице лихви са в по-голям размер от тези по акта
/чл. 160, ал.5 от ДОПК/.
С АУЗД за 2014г. е
определено задължение за ДНИ - главница
в размер 2 381,87 лева и лихви за просрочие в размер на 719,15 лева, а
според ССч.Е – дължимата главница е
2 381,86 лева, а лихвите за просрочие - 721,41 лева. В тази част жалбата
изцяло следва да бъде отхвърлена, тъй като установените задължения от вещото
лице относно главницата са идентични с тези по акта, а задълженията за лихви
надвишават установените от органите по приходите.
С АУЗД за 2015г. е определено задължение за ДНИ - главница в размер на 2 369,71 лева и
лихви за просрочие – 514,04 лева, а според ССч.Е – дължимата главница е
2 369,52 лева и лихви за просрочие
- 515,07 лева. С оглед установяванията на експертизата, по отношение на
главницата актът в частта за 2015г. следва да бъде отменен за горницата над
2 369,52 лева, а до тази сума - жалбата да бъде отхвърлена. По отношение
на установените с АУЗД лихви за просрочие за периода 2015г., жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена, тъй като установените от вещото лице лихви са в
по-голям размер от тези по акта /чл. 160, ал.5 от ДОПК/.
С АУЗД за 2016г. е
определено задължение за ДНИ - главница
в размер на 2 357,56 лв. и лихви за просрочие 272,10 лева. Според ССч.Е –
дължимата главница е в същия размер /2 357,56 лв./ и лихви за просрочие -
272,45 лева. В тази част жалбата изцяло следва да бъде отхвърлена, тъй като
установените задължения от вещото лице относно главницата са идентични с тези
по акта, а задълженията за лихви надвишават установените от органите по
приходите.
С АУЗД за 2017г. е
определено задължение за ДНИ - главница
в размер на 1 172,70лв. и лихви за просрочие 36,48 лева. Според ССч.Е –
дължимата главница е в същия размер /1 172,70 лева/ и лихви за просрочие 36,79
лева. В тази част жалбата изцяло следва да бъде отхвърлена, тъй като
установените задължения от вещото лице относно главницата са идентични с тези
по акта, а задълженията за лихви надвишават установените от органите по
приходите.
С оглед изхода на спора частично
основателни е претенциите на страните за присъждане разноски. Жалбоподателят е
направил разноски в общ размер 1 565,30 лева за заплащане на държавна
такса в размер на 50 лева, депозит за вещи лица – 550 лева, адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на адвокат, от какъвто е бил
представляван по делото и 8,30 лева – преводни такси и такси за копия от
документи по делото. Съобразно отменената част от акта с оглед чл. 78, ал.1 ГПК,
вр. с § 2 от ДОПК /за сумата 181,30
лева/, на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в размер на 20 лева.
Ответникът е претендирал за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което
определено по реда на чл.161, ал.1 ДОПК, вр. с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение е в размер на 957 лева. Съобразно
отхвърлената част от жалбата с оглед чл.78, ал.3 от ГПК, вр. с §2 от ДОПК – за
сумата 14 053,04 лева, следващото му се юрисконсулско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото от юрисконсулт е в размер на
944 лева.
По компенсация, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати в полза на община Варна - Дирекция „Местни данъци” разноски
по делото в размер на 924 лева /944 лв. – 20 лв./.
Водим
от горното и на основание чл.160 ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения по декларация № МД-АУ-11796-1/20.10.2017г., издаден
от орган по приходите в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на
Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, в частта с която на „Финском” ООД е
установено задължение за ДНИ: за 2013г.
- главница за сумата над 2 212,90
лева и за 2015г. – главница за сумата над 2 369,52 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Финском”ООД със седалище и адрес на управление гр.В.,
ЕИК *********, представлявано от управителя А.М.М. против Акт за установяване на задължения по
декларация № МД-АУ-11796-1/20.10.2017г., издаден от орган по приходите в Община
Варна в частта, с която са установени задължения за ДНИ: за 2012г. – лихви за просрочие в размер на
1 050,61 лева; за 2013г. – главница за сумата до 2 212,90 лева и
лихви за просрочие в размер на 966,11 лева; за 2014г. – главница в размер на
2 381,87 лева и лихви за просрочие в размер на 719,15 лева; за 2015г. –
главница за сумата до 2 369,52 лева и лихви за просрочие в размер на
514,04 лева; за 2016г. – главница в размер на 2 357,56 лева и лихви за
просрочие 272,10 лева; за 2017г. – главница в размер на 1 172,70 лева и
лихви за просрочие в размер на 36,48 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя
„Финском”ООД със седалище и адрес на управление гр.В., ЕИК *********,
представлявано от управителя А.М. *** разноски по делото в размер на 924 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ:……………………….