№ 6
гр. Монтана, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241600600410 по описа за 2024 година
С присъда на РС М. от 21.06.2024г по НДЧХ № 112/2023г, подсъд. М. И. Д. от с. К.,
обл. В. е признат за невиновен в това, че на 13.0.2023г в гр. М., по време на провеждащо се
събрание на ЛРД „М. - Р.“, е казал нещо унизително за честта и достойнството на С. С. Д. -
че на 10.12.2022г, 17.12.2022г и 18.12.2022г не е допуснат до ловен излет, тъй като е бил в
неадекватно състояние, като обидата е нанесена публично - пред членовете на събранието на
ЛРД „М. - Р.“, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по
чл.148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 НК.
Със същата присъда съдът е оставил без уважение като неоснователен и недоказан
предявения граждански иск от С. С. Д. към подсъдимият М. И. Д. за причинени от деянията
неимуществени вреди в размер на 6000лв.
Със същата присъда съдът е осъдил С. С. Д. да заплати на подсъдимият М. И. Д.
сумата от 1200лв разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал жалбоподателят С. С. Д., като я
обжалва изцяло и в срок. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е възприел и
изтълкувал фактите събрани по делото и неправилно и незаконосъобразно е направил
изводите, че деянието не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Счита, че по делото са
събрани достатъчно доказателства за извършеното от подсъдимия престъпление, поради
което и моли настоящата инстанция да отмени присъдата и признае подсъдимия за виновен
и му наложи съответно наказание.
Искания за събиране на нови доказателства не са направени.
Поради отвод на всички съдии от ОС В., делото е разпределено на ОС Монтана с
определение на ВКС он 11.12.2024г по КЧД№1053/24г.
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 18.12.2024г и е
преценил, че не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови
гласни доказателства.
В открито съдебно заседание жалбоподателят С. Д. не се явява, явява се защитника
1
му адв. И. В. и заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемият М. Д. се явява със защитника си адв. С. Г. и моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Поддържа, че от обективна страна описаното в тъжбата не представлява
престъпление, а също така и че нейния подзащитен не е отправял обидни думи към
тъжителя Д. при провеждане на събрание на ЛРД „М.- Р.“ на 13.01.2023г в гр. М..
Окръжен съд Монтана,след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС М..
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правил-ното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на съдеб-ното следствие, проверен и приобщен от съда
по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в
своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено
значение за правилното решаване на делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно
обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на и субективна страна
не е доказано по несъмнен начин подсъд. М. И. Д. на 13.0.2023г в гр. М., по време на
провеждащо се събрание на ЛРД „М. - Р.“, да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на С. С. Д. - че на 10.12.2022г, 17.12.2022г и 18.12.2022г не е допуснат до
ловен излет, тъй като е бил в неадекватно състояние, като обидата е нанесена публично -
пред членовете на събранието на ЛРД „М. - Р.“, като с това да е осъществил състава на
престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които
биха наложили отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Към м. 12. 2022г тъжителя С. С. Д. бил член на Ловна дружинка, с. К., общ. Р.. В тази
връзка често посещавал ловни излети. Подсъд. М. И. Д. бил председател на тази ловна
дружинка. Двамата съвместно заедно с други ловци се срещали на определено място сутрин
преди началото на излетите, като това станало и на датите 10.12.2022г, 17.12.2022г и
18.12.2022г. На тези излети били попълнени съответно разрешителните за групов лов с
посочване имената на ловците, като видно от тяхното съдържание на л. 84 до л. 86 от делото
ръководител на лова бил свид. Ц.Ц. на 10.12.2022г , а на 17.12.2022г и 18.12.2022г
ръководител на лова бил свид. Ц. И.. По време на инструктажите и на трите ловни излета
тъжителя С. Д. заявил в присъствие на ръководителите на лова Ц.Ц. и Ц. И., както и и в
присъствие на подсъд. М. Д.,че „ще прави каквото си иска“. Тези думи били възприети
критично от М. Д., който ги определил като неадекватни, с оглед на обстоятелството, че на
лов се борави с огнестрелно оръжие. Тези обстоятелства принудили подсъдимия в
качеството на председател на Ловната дружинка с. К. да отстрани от лов тъжителя С. Д..
2
Непосредствено след първото отстраняване от лов на 10.12.2022г Д. подал жалба до
председателя на ЛРД „М. - Р.“. Тази жалба наложила провеждане на Общо събрание на
ловно - рибарска дружинка „М. - Р.“, което се провело на 13.01.2023г в гр. М. и на нея
присъствали много от членовете на ловната дружинка, вкл. тъжителя С. Д. и подсъд. М. Д..
Жалбата била подложена на обсъждане, при което подсъд. Д. заявил, че С. Д. бил отстранен
от ловните излети, тъй като е бил в „неадекватно състояние“ без да конкретизира в какво се
изразява.
Тъжителя С. Д. се засегнал от казаното и подал на 10.04.2023 г частна тъжба в съда
за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 НК извършено от М. И. Д..
Горната фактическа обстановка се установява от данните изложени в частната тъжба,
от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н.С. и С.Й., като членове на
ловната дружинка по това време, както и от показанията на Председателя на Ловното
сдружение Й.Г., протоколчика на събранието М.А., члена на ловната дружинка Й.Ц.,
показанията на свид. Ц.Ц., като ръководител на лова на 10.12.2022г и 18.12.2022г, както и от
показанията на Ц. И. в качеството му на ръководител на лова на 17.12.2022г.
Фактическата обстановка се установява и от подадената жалба от С. Д., за това, че не
е допуснат от подсъд. Д. на ловен излет на 10.12.2022г, както и от приложените по
съответния процесуален ред 3 бр. разрешителни за групов лов, съответно на 10.12.2022г,
17.12.2022г и 18.12.2022г.
Престъплението „обида“ може да бъде извършено само умишлено с пряк или
евентуален умисъл , но не и поради непредпазливост. От субективна страна деецът следва да
действа с умисъл - пряк или евентуален. Субектът трябва да съзнава, че обидните му думи
или действия са унизителни за честта, достойнството и доброто име на лицето, че
съществува възможност те да бъдат чути или видени от него и най-вече - деецът цели те да
бъдат възприети от жертвата. На второ място думите или действията следва да бъдат
обективно обидни и на трето място следва да бъдат възприети като такива от пострадалия. В
конкретния случай безспорно е налице само третата предпоставка – казаното от подсъд. Д. е
възприето като обидно за честта и достойнството на тъжителя.
Подсъд. Д. поддържа, че не е споделял по време на провеждащото се събрание на
ЛРД „М.- Р.“ на 13.01.2023г в гр. М. обстоятелства свързани с това, че тъжителя С. Д. не е
допускан до ловни излети на 10.12.2022г , 17.12.2022г. и 18.12.2022г поради „неадекватно
състояние“. Само двама от присъствалите на събранието лица, разпитани като свидетели от
първоинстанционният съд сочат, че подсъдимия определил състоянието преди ловните
излети на тъжителя С. Д. като „неадекватно“ и това са свидетелите Н.С. и С.Й.. Останалите
свидетели Й.Г., М.А., Й.Ц., Ц. И. и Ц.Ц. описват хронологията на провеждащото се събрание
и твърдят , че такъв израз не е използван от подъд. Д.. От показанията на протоколчика М.А.
се установява, че той е отразил реда на провеждане на събранието за което е съставен
съответен протокол , приложен на л. 53 до л. 54 . В т. 6 от същия са разгледани жалби от
ловците от ЛРД К., но в самия протокол липсват обстоятелства на обсъждане на подадената
жалба от С. Д., че не е бил допуснат на ловен излет на 10.12.202г.
3
При тези факти, съдът е приел, че действително подсъд. Д. пояснил пред събранието
на ЛРД „М. – Р.“ на 13.901.2023г, че до лов не е бил допуснат тъжителя С. Д., тъй като е бил
в „неадекватно състояние“. Дал е вяра на заявеното от двамата свидетели Н.С. и С.Й., като
не е дал вяра на показанията на останалите свидетели, като е приел че тези лица са познати и
приятели на подсъдимия, често заедно ловуват, поради което се поставя основателно
съмнение за тяхната безпристрастност. Това е вътрешно убеждение на съда, което е
изградено въз основа на непосредствено възприети показания на свидетели и настоящата
инстанция не може да го игнорира или промени, без извършване на преразпит на тези
свидетели. Последното и не е необходимо, тъй като, както правилно и законосъобразно е
приел първостепенният съд, в конкретния случай не се касае за доказаност или недоказаност
на обвинението, а изобщо за липса на престъпление.
На първо място съдът е изследвал причината която е мотивирала подсъдимият да
изрече словосъчетанието „неадекватно състояние“ насочено към тъжителя на
инкриминираната дата и място. В тази връзка от показанията на М.А. се установява, че
случаят тъжителя да не бъде допускан до лов не е инцидентен, като пояснява, че във връзка
с постъпила жалба за поредно недопускане му било известно, че пред ръководителя на лова
и в присъствието на председателя на сдружението М. Д. тъжителя заявил, че „ще прави
каквото си иска“. Конкретика обаче на обстоятелства свид. А. не заявява, но такива могат да
се изведат от ръководителя на лова на 10.12.2022г Ц.Ц., тъй като именно според жалбата на
С. Д. от 10.12.2022г / л. 57/ на тази дата му било отказано участие в ловния излет. Свид. Ц.Ц.
е отразен като ръководител на лова в разрешителното за групов лов от 10.12.2022г,
приложено на л. 86. От показанията на свид. Цветанов става ясно , че С. Д. е своенравен и е
заявявал преди лов, че ще прави каквото си иска. Държал се надменно, хвърлял билета и
провокирал подсъдимия. Това поведение било възприето от подсъд. Д. като неадекватно и
именно като такова се сочи в неговите обяснения като основен източник на доказателства и
същевременно защитно средство. Съдът е кредитирал като правдоподобни обясненията на
подсъдимия преди съответните ловни излети, че възприел като негативно заявеното от
тъжителя че „ще прави каквото си иска“, тъй като те били възприети от свид. Ц.Ц. и от свид.
Ц. И. като ръководители на лова на 17.12.2022 г. и 18.12.2022г, което било недопустимо с
оглед обстоятелството, че предстои извършване на лов с огнестрелно оръжие и тази дейност
4
е правно регламентирана като недопуска своеволия и изрази деклариращи нарушаването на
съответните задължения.
Следователно, както правилно е отбелязал първостепенният съд подсъд. Д. не е
отправил безпричинно словосъчетанието, че тъжителя С. Д. е бил в „неадекватно състояние“
и за това е отстранен от ловните излети, като това било заявено на провеждащото се
събрание на ЛРД „М. - Р.“ на 13.01.2023г в гр. М.. Именно наличието на мотив за тези изрази
изключва умисъл към обида, тъй като подсъдимия по този начин чрез тези изрази е показал
отрицателна оценка за поведението на тъжителя, която представлява критика. Практиката на
ЕСПЧ е последователна и категорична, че при наличие на критика чрез правото на свободно
изразяване не е налице нарушение на нормативни разпоредби свързани с отправена обида,
като е без значение критиката дали е основателна или не, тъй като се касае за лично изразено
критикуващо мнение.
Доколкото думата „неадекватно състояние“ представлява обида според тъжителя, то
не се изисква да се установява дали казаното е истина или не, така, както е при клеветата по
чл. 147, ал.1 НК свързана със заявено позорно обстоятелство или преписване на
престъпление. Казано по друг начин без значение е обстоятелството дали обидата е свързана
с реални факти, тъй като законът в чл. 146,ал.1 НК изисква единствено казаното да е
унизително за честта и достойнството на другиго. В случая се касае на право за свободно
изразяване чрез основателна критика свързана с действия на подсъдимия чрез изрази за
самоволно поведение по време на лов и произтичащо за това боравене с огнестрелно
оръжие.
Съдът е направил анализ на думата възприета за обидна от тъжителя „неадекватен“
като е използвал Речник на думите в българския език и е установил, че означава
„неравнозначен“, „който не съответства на обичайното, на нормалното“. Като пример в
речника е дадено използването й в словосъчетания като „неадекватно поведение“ и
„неадекватни реакции“. Като синоними на думата „неадекватен“ са думите „непълен“,
„несъответстващ“, „неудовлетворителен“, „незадоволителен“. За да е налице обида следва
използваната дума да е насочена към конкретно лице в негово присъствие и да е унизителна
по естеството си за честта или достойнството му. В случая думата „неадекватен“ не съдържа
нито едно от тези изисквания, поради което от обективна страна не е налице престъпление
по основният състав на чл.146 ал.1 НК
От субективна страна също не е налице вина като основният признак на деятелността
за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 НК. Вината е субективно отношение на
дееца към извършеното деяние. В случая липсва както пряк, така и евентуален умисъл за
накърняване достойнството на тъжителя. Словосъчетанието „неадекватно състояние“
действително е отправено от подсъдимия към тъжителя, но това е станало в резултат на
заявено от последния преди начало на ловните излети, че ще прави каквото си иска.
Последвала е изразена критика от подсъдимия използвайки думата“ неадекватно
състояние“, тъй като е недопустимо с оглед характера на дейността „ловуване“ участниците
да заявяват произволно поведение при предстояща дейност свързана с огнестрелно оръжие.
5
При тези доводи не е извършено както от обективна, така и от субективна страна
престъплението в което е обвинен подсъд. М. И. Д. по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 НК,
поради което съдът намира жалбана за неоснователна.
При този изход на процеса правилно и законосъобразно е оставен без уважение като
неоснователен и недоказан предявения граждански иск от тъжителя С. Д. към подсъд. М. Д.
за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 6000лв.
На основание чл. 190 ал.1 НПК настоящата инстанция възложи в тежест на тъжителя
С. Д. да заплати сумата от 3000лв на подсъд. М. Д., представляващи разход по договорна
защита и платен за нея хонорар според отразеното в адвокатското пълномощно.
При извършената служебна проверка ОС Монтана не намира основание за отмяна
или изменение на атакувания съдебен акт, поради което и същият следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334,ал.1,т.6 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.06.2024г. по НДЧХ №112/2023г по описа на РС М..
ОСЪЖДА С. С. Д. ЕГН ********** от гр. Ч., обл. П. ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д. ЕГН
********** сумата 3000 /три хиляди/лв разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6