№ 293
гр. Варна, 19.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500205 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 205/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България, подадена чрез прокурор при ОП –Варна, против
решение № 206/19.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1651/2021г. по описа на
Варненския окръжен съд, в осъдителната му част, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати: - на ПЛ. ХР. К. сумата от 33000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от
осъждане; траен стрес, персистирал в дистрес; душевни страдания; негативни
отношения и отчуждение от близките и колегите; уронване на престиж и
добро име; социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие,
напрежение, тревожност, потиснатост, влошено качество на живот;
отключени заболявания (хипертония III-та степен, кардиологични
заболявания и захарен диабет тип 2), които налагат постоянно лечение с
медикаменти, всички от които – в резултат на неоснователното привличане
като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на
обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД
№431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на
ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД
№370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС , върнато на въззив и
образувано във ВНОХД №137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че
на 20.04.2010г. причинил смърт на дете, прието за лечение в МБАЛ „Света
Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е
признат за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по
последното ВНОХД, ведно със законната лихва върху главницата от
1
25.07.2018г. до пълното изплащане на сумата; - на ПЛ. ХР. К. сумата от
1257.50лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от интереса по
делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; - в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на ОС – Варна сумата от 250.00лв. – припадащата се част от
сторените от БСВ разноски (за експертизи), според уважената част от
интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост. Молила е за отмяната му в тази част и за отхвърляне на иска
изцяло. Изложила е, че решението не било мотивирано, не били обсъдени и
наведените от прокуратурата възражения и при липсата на доказателства за
твърдяните негативни преживявания (включително и срив в личния и в
професионалния живот) и психични такива и за връзката им с обвинението,
както и за влошаване на здравословното състояние на ищеца и за връзката на
установените му заболявания (хипертонична болест, предсърдно мъждене и
захарен диабет) с незаконното обвинение, окръжният съд неправилно осъдил
прокуратурата за заплащане на обезщетение. Евентуално, обезщетението
било определено в завишен размер, в разрез с принципа за справедливост
съгл. чл. 52 от ЗЗД и при неотчитане от съда на разумния срок на
разследването и продължителност на делото в досъдебната фаза
(прокуратурата не можела да влияе пряко за срока в съдебната фаза), както и
леката мярка за неотклонение „подписка“ и липсата на ограничения в този
смисъл.
Въззиваемият П.К., чрез адв. Ю.Г., е подал писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
правилността на решението в обжалваната осъдителна част е молил за
потвърждаването му и за присъждане на разноските.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част
(отхвърлителната).
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
Въззивната жалба е подадена в срок от Прокуратурата на РБ срещу
неизгодната за нея част от първоинстанционното решение и е допустима. В
същата, обаче се съдържат и оплаквания за неправилно присъдени от
окръжния съд разходи за адвокатски хонорари при липсата на документи,
удостоверяващи плащането им. Това оплакване е срещу решението в частта
на разноските, но липсва заявено искане до окръжния съд за изменение на
решението в този смисъл по чл. 248 ГПК, т.е. в тази част въззивната жалба е
нередовна и следва да бъде оставена без движение. На въззивника следва да
бъдат дадени указания в едноседмичен срок, с писмена молба с препис за
другата страна, да заяви ясно дали отправя искане по чл. 248 от ГПК до
окръжния съд за изменение на решението в частта му за разноските, като
2
указва че при неостраняване на нередовността в срок, ще приеме че липсва
такова искане във въззивната жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д. №205 по описа
на съда за 2022 г., като УКАЗВА на въззивника - Прокуратурата на
Република България в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с
препис за другата страна, да заяви ясно дали отправя искане по чл. 248 от
ГПК до окръжния съд за изменение на решението в частта му за разноските,
като при неостраняване на нередовността в срок, съдът ще приеме че липсва
такова искане по чл. 248 от ГПК във въззивната жалба.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3