Решение по дело №225/2018 на Окръжен съд - Шумен

                               Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е  № 76

                                      гр. Шумен, 27.03.2019 г.

 

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и осми февруари  две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова                                    

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Д.

                                                                                       2. мл.с. Н. Цветанкова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Д. в.гр.д. № 225 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:             

         Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

Делото е било образувано по въззивна жалба на П.С.Г., действаща чрез пълномощника адв. Д. С. от ШАК, срещу решение № 364/19.04.2018 г. по гр.д. № 950/2017 г. по описа на ШРС, с което e отхвърлен предявения от нея иск по чл.439 от ГПК за недължимост на сумите от  15 000 лева – главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс„ № BL12655/28.05.2008 г. и 1 533.43 лева – лихва за периода 06.07.2012 г. - 24.01.2013 г.,  за които има издадена заповед за незабавно  изпълнение № 130/29.01.2013 г. и изпълнителен лист  по ч.гр.д. № 214/2013 г. по описа на ШРС и образувано изпълнително дело № 20168760400598 по описа  на ЧСИ Д. З., рег. № 876, поради изтекла погасителна давност, и е прекратено, поради недопустимост, откритото по реда на чл.193 от ГПК производство за оспорване автентичността на подписа положен в известие за доставяне  от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД  R № 1100014784773.

          Жалбоподателката е обжалвала решението като незаконосъобразно и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата й и е поискала от съда да го отмени изцяло, като вместо него постанови друго, с което да уважи исковата й претенция и й присъди извършените по делото разноски.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият ТБ „ Юробанк България „ АД, гр. С., ЕИК ...., представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., чрез адв. Г. Д. от САК е депозирал отговор на жалбата, в който я е оспорил като неоснователна.   

          С решение № 225/05.11.2018 г. въззивният съд е върнал, като депозирана след срока, въззивната жалба срещу решение № 364/19.04.2018 г. по гр.д. № 950/2017 г. по описа на ШРС в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено, поради недопустимост, откритото по реда на чл.193 от ГПК производство за оспорване автентичността на подписа, положен в известие за доставяне  от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД  R № 1100014784773 и е прекратил производството по в.гр.д. № 225/2018 г. по описа на ШОС досежно нея. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решение № 364/19.04.2018 г. по гр.д. № 950/2017 г. по описа на ШРС в частта, в която е отхвърлен като неоснователен, предявения от П.С.Г. срещу ТБ „ Юробанк България „ АД, гр. С., ЕИК ...., иск с правно основание чл.439 от ГПК, за недължимост на сумите от  15 000 лева – главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс„ № BL12655/28.05.2008 г. и 1 533.46 лева –  лихва за периода 06.07.2012 г. - 24.01.2013 г., за които има издадена заповед за незабавно  изпълнение № 130/29.01.2013 г. и изпълнителен лист  от 29.01.2013 г. по ч.гр.д. № 214/2013 г. по описа на ШРС и образувано изпълнително дело № 20168760400598 по описа  на ЧСИ Д. З., рег. № 876, поради изтекла погасителна давност.

          Решението е обжалвано от жалбоподателката пред ВАпС в частта, в която е върната, като депозирана след срока, въззивната й жалба срещу решение № 364/19.04.2018 г. по гр.д. № 950/2017 г. по описа на ШРС в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено, поради недопустимост, откритото по реда на чл.193 от ГПК производство за оспорване автентичността на подписа, положен в известие за доставяне  от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД  R № 1100014784773 и производството по в.гр.д. № 225/2018 г. по описа на ШОС е прекратено досежно нея.

          В останалата част, въззивното решение е влязло в сила, като неподлежащо на касационно обжалване.

          С определение № 52/30.01.2019 г. по ч.т.д. № 4/2019 г. ВАпС е отменил решение № 225/05.11.2018 г. по в.гр.д. № 225/2018 г. на ШОС в обжалваната от П.С.Г. част и е върнал делото за продължване на съдопроизводствените действия, с оглед на което предмет на разглеждане в настоящото производството е ваззивната й жалба срещу  решение № 364/19.04.2018 г. по гр.д. № 950/2017 г. по описа на ШРС, в частта, в която е прекратено, поради недопустимост, откритото по реда на чл.193 от ГПК производство за оспорване автентичността на подписа положен в известие за доставяне  от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД  R № 1100014784773.

          Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

          По допустимостта на жалбата, съдът съобрази, че според  практиката на ВКС, когато в нарушение на закона, първоинстанционният съд не се е произнесъл с определение по допускането и приемането на представено от страна по делото писмено доказателство и не е дал възможност на насрещната страна да заяви становището си по него в срока по  чл.193, ал.1 от ГПК, съответно не е разпредил доказателствената тежест между страните и не е събрал допустими и относими доказателства във връзка с оспорването, и по повод на това е направено оплакване във въззивната жалба или искане в отговора на същата, въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК следва да отстрани това процесуално нарушение, като се произнесе по допустимостта на това писмено доказателство, а, ако то е своевременно представено, относимо към правния спор и необходимо за установяването и изясняването на обстоятелствата по делото - и да го приеме в открито съдебно заседание, като даде възможност на страната, която не го е представила да заяви становището си по него, както и, ако прецени, че са налице основания за това, да открие производство по оспорване на документа по чл.193 от ГПК, разпредели доказатествената тежест между страните и предостави възможност на всяка от тях да докаже твърденията си във връзка с оспорването. Горното налага извод, че пропуските на първоинстанционния съд за откриване на производство по чл.193 от ГПК при валидно оспорване на представен по делото документ от една от страните подлежат на отстраняване от въззивния съд по пътя на обжалване на постановеното по спора решение, което налага извод, че обжалването на решението на ШРС в частта, в която е  прекратено производство по чл.193 от ГПК е допустимо.  

           Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

          Гр.д. № 950/2017 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу въззиваемия, в която ищцата е заявила, че, в качеството й на поръчител, срещу нея е бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника, по  ч.гр.д. 214/2013 г. на ШРС, в който е бил вписан адрес на длъжника, различен от декларирания от нея настоящ и постоянен такъв от 2009 г. насам. Срещу ищцата е било образувано изпълнително дело № 622/2013 г. на ЧСИ Д. З., което е било прекратено по силата на закона, по перемпция, тъй като по него не са били извършвани изпълнителни действия. Посоченото изпълнително дело е било образувано по недопустима молба - чл.426, ал.2, вр. чл.129 от ГПК,  като не е имало поискани от взискателя и извършени валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността.  Впоследствие кредиторът е образувал срещу нея изпълнително дело № 598/2016 г. по описа на ЧСИ Д. З.. Вземането по договор за банков кредит и договор за поръчителство към него от 28.05.2008 г. е било погасено с пет годишна давност, която е изтекла на 28.06.2013 г., а изп.д. № 622/2013 г. на ЧСИ Д. З. е било образувано на 08.07.2013 г., като до 04.03.2017 г. не е било поискано и извършено валидно изпълнително действие, с което да се прекъсне давността за вземането от 28.05.2008 г., т.е. за вземането по изпълнителен лист от 29.01.2013 г. е изтекла абсолютната давност от пет години за главницата и три години за лихвите, считано от датата на издаването му, поради което не дължи посочените в него суми. Ищцата е възразила също, че не е била надлежно уведомена за упражненото от ответника право да обяви дълга за предсрочно изискуем.

          С молба рег. № 13892/27.09.2017 г.  ответникът е представил надлежно заверено копие от известие за доставяне от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД  R № 1100014784773, удостоверяващо изпращане до жалбоподателката на покана-уведомление за обяваване на кредитните й задължения за предсрочно изискуеми / л.95 и л.96 от първоинстанционното дело /. В съдебно заседание на 13.07.2017 г. съдът е предявил документа на жалбоподателката, която в същото заседание е оспорила автентичността на подписа си, положен срещу получател. С протоколно определение от 13.07.2017 г., съдът е откирил производство по оспорване автентичността на положения от П.С.Г. подпис върху известие за доставяне от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД  R № 1100014784773, по повод на което е назначил СГЕ, на разноски на ищцата, заплатени от последната в срок. В съдебно заседание на 07.12.2017 г. съдът е изслушал и приел като обективно и компетентно дадено заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ, според което подписът, положен върху известието за доставяне не пренадлежи на лицето, посочено като негов автор. С пороколно определение от 07.12.2017 г. съдът е допуснал назначаване на нова СГЕ за изследване автентичността на подписа на ищцата върху процесното известие, по искане на ответника и въз основа на поставени от него задачи към вищото лице. С протоколно определение от 15.03.2018 г., съдът е отменил определението си за назначаване на тази експертиза, по съображения, че е невъзможно извършването й от вещи лица от замолените НТЛ служби и в тази връзка до датата на съдебно заседание не са постъпили други доказателствени искания от ответника. С решението си съдът е прекратил поради недопустимост, откритото в полза на ищцата производство по чл.193 от ГПК като в мотивите си е приел, че е лишено от правен интерес, тъй като въпросът за предсрочната изискуемост на кредита не подлежи на обсъждане по делото.

          Въззивният съд намира, че така постановеното определение за прекратяване на производството по чл.193 от ГПК, обективирано в решението на първоинстанционния съд по съществото на спора е валидно, допустимо и правилно, тъй като, според практиката на съдилищата, оспорването на документ по реда на чл.193 от ГПК има характер на инцидентен установителен иск, по който съдът дължи да се произнесе в диспозитива на решението си. С оглед характера на претенцията като искова, следва, че тя е допустима само при наличие на правен интерес от предявяването й в конкретното исково производство, в която е възведена, доколкото касае доказателствената стойност на представените в рамките на същото  писмени доказателства, които могат да бъдат както частни, така и официални документи, при положение, че се оспорва тяхната автентичност. В случая, предявеният от ищцата иск е с правно основание чл.439 от ГПК, който има за предмет установяване недължимост на подлежащи на принудително изпълнение вземания, произтичаща от факти и обстоятелства, настъпили след  приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и стоящи извън него, като ищецът дължи да установи, при условията на пълно и главно доказване, отпадането на основанията за упражняване правото на кредитора на принудително изпълнение за вземанията си, респ. възникването на нови основания, който го преклудират. Претенцията по чл.439 от ГПК е допустимо да се основава само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца  и, които  той е могъл да посочи  в срока за възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, се преклудира. Неподаването на възражение или оттеглянето му имат за последица създаване стабилитет на заповедта за изпълнение, с настъпването на който възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането отпада, освен ако не са налице специалните хипотези на чл.439 и чл.424 от ГПК, във връзка с последната от които не се навеждат твърдения от ищцата в настоящото производство. В исковата си молба жалбоподателката се е позовавала на погасителна давност, изтекла, както преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, така и след това и навежда възражения, че не са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането, тъй като не е била уведомена за упражненото от кредитора право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, че в изпълнителния лист е бил посочен адрес, който не е неин настоящ или постоянен и, че първото  изпълнително дело срещу нея е било образувано въз основа на нередовна молба.  От наведените основания за недължимост на вземанията в производството по чл.439 от ГПК е допустимо да бъде разгледано само това за погасяването им по давност, изтекла след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение и стабилизиране на издаденото въз основа на нея изпълнително основание. Останалите възражения са недопустими в производството по чл.439 от ГПК, тъй като по отношение липсата на предпоставки за настъпване предсрочна изискуемост на вземането, допуснати неточности в съдържанието на издадения изпълнителен лист и погасяване правото на вземане на кредитора към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, жалбоподателката е могла да се защити чрез възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, което не е сторила в преклузивния законен срок. Предвид това и, че по силата на чл.416 от ГПК подаването на възражение след срока се приравнява на липса на възражение, визираните основания за недължимост на вземанията са преклудирани и не могат да бъдат предмет на разглеждане в  производството по чл.439 от ГПК. В тази връзка, доколкото оспорването автентичността на подписа на жалбоподателката върху известие за доставяне „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД  R № 1100014784773 е въведено от нея във връзка с въражението й, че не  е получила надлежно уведомление за предсрочна изискуемост на кредита и такава не е настъпила, който въпрос и ирелевантен и не подлежи на обсъждане и доказване в производството по чл.439 от ГПК, тъй като е извън предметния обхват на спора, следва извод, че за жалбоподателката не  е бил налице правен интерес от предявяване на инцидентен установителен иск по чл.193 от ГПК за оспорване автентичността на документа в това производство. Ето защо и, въпреки, че е допуснал откриване на производството, впоследствие първоинстанционният съд правилно го е прекратил поради недопустимост.

          В съотвествие с изложените правни доводи, въззивният съд приема, че в обжалваната му част, имаща характер на определение, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

          Водим от горното,

 

                                  Р       Е        Ш        И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение  № 364/19.04.2018 г. по гр.д. № 950/2017 г. по описа на Районен съд – Ш. в ЧАСТТА, имаща характер на определение, с която  е прекратено, поради недопустимост, откритото по реда на чл.193 от ГПК производство за оспорване автентичността на подписа, положен в известие за доставяне  от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД  R № 1100014784773.

          В останалата част решението е влязло в сила.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.