Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 15.09.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Росица Караджова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 656 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Н.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** против Наказателно постановление №20-1006-000146/04.02.2020 г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР Пазарджик, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Излагат се доводи за приложение на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага съображения за нейната основателност. Основно акцентира на това, че
вмененото административно нарушение не било съставомерно от субективна страна.
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за
това, че на 17.11.2019 г. в 15.30 часа на АМ Тракия, км 88+200, в посока към
гр. Пловдив е управлявала л. а. „….“ с
рег. № …., собственост според СРМПС на С… Б… А.., което не било регистрирано по
надлежния ред, тъй като било със служебно прекратена регистрация от 12.11.2019 г.
по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.
За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
Серия GA №22812 от 17.11.2019 г. Въз основа на
същите фактически обстоятелства е била образувана преписка за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 27.01.2020 г. на
Районна прокуратура Пазарджик е постановен отказ да се образува наказателно
производство. Прието е че престъплението не осъществено от субективна страна
като материалите са изпратени на административен орган за проверка на случая и
евентулано ангажиране на отговорност за административно нарушение. Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Доколкото същите спомагат за
пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото и са абсолютно непротиворечиви, съдът основава на тях фактическите си констатации.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че обжалваното НП е издадено
от материално компетентно лице по смисъла на закона, видно от представената
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай НП е
издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно който – ако прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган, какъвто е процесния случай, административно наказващия орган може да
издаде НП – независимо от наличието или липсата на съставен АУАН. В последния
случай срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, ще тече от момента на отказа на прокуратурата
да образува досъдебно производство или от издаване на постановлението за
прекратяване на образуваното такова, респективно от влизане в сила на съдебния
акт за прекратяване на производството. В конкретния случай нарушението е
извършено на 17.11.2019 г., постановлението за отказ да се образувано ДП е
издадено на 27.01.2020 г., а НП е издадено на 04.02.2020 г., поради което и
следва да се приеме, че всички давностни срокове за реализиране на
отговорността на жалбоподателя са били спазени. Самото наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, като вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение поради нарушаване
на принципа ne bis in idem (не два пъти за едно и също), както и че
наказателното постановление, с което на жалбоподателя са наложени
административните наказания, било издадено при наличие на висящо наказателно
производство за същото деяние. При обосноваване на възражението от
жалбоподателя не е отчетена разликата между правната природа и следващите се
последици на прокурорските постановления за отказ да се образува наказателно
производство и за прекратяване на вече образувано такова производство. В
процесната хипотеза прокурорското постановление от 27.01.2020 г. по пр.
преписка № 159/2020 г. по описа на РП – Пазарджик не е за прекратяване на
наказателното производство, а за отказ да се образува наказателно производство.
Следва да се подчертае, че в случая досъдебно производство въобще не е било
образувано, а единствено е извършена предварителна проверка. В резултат е бил
постановен и процесният отказ за образуване на наказателно производство. Налага
се извод, че няма как да е налице конкуренция между наказателно и
административнонаказателно производство, нито да е налице твърдяното от
жалбоподателя висящо и неприключило наказателно производство, след като такова
никога не е било образувано за процесното деяние. Наред с посоченото по-горе, настоящият
съдебен състав констатира, че в приложената административнонаказателна преписка
и в материалите от водената предварителна проверка не се съдържат документи,
установяващи спазването на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗАНН, съгласно която,
при констатиране на признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Не са налице и данни за последващото му
възобновяване след постановения отказ за образуване на ДП. Ето защо съдът
намира, че е налице нарушение на чл.33, ал.2 ЗАНН, което не е съществено, тъй
като в настоящия случай, следва да се има предвид, че процесното наказателно
постановление не е издадено въз основа на АУАН, който е съставен при
констатиране на административно нарушение извършено от жалбоподателя, а е
издадено на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, съгласно който – ако прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган, какъвто е процесния случай,
административно наказващия орган може да издаде НП. Изрично АНО се е позовал
именно на постановлението за отказ да се образува ДП при издаването на
наказателното постановление.
Жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя задължително изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
Не е спорно, и
от доказателствата по делото се установи, че на посочената в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал
процесният и описан по-горе лек автомобил. Не се спори и категорично бе установено, че регистрацията на автомобила е прекратена на
12.11.2019 г. по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП във връзка с чл. 18б, ал. 1, т.
10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Причина за прекратяването на регистрацията
бил фактът, че жалбоподателят закупил автомобила от предишният му собственик –
С. Б. А., ЕГН **********, като прехвърлянето на собствеността станало по
предвидения в закона нотариален ред. Сделката за покупко-продажбата на
автомобила била изповядана пред нотариус на 11.09.2019 година, за което по
електронен път били подаден данни към системата на Сектор "Пътна
полиция". Жалбоподателят Г. бил въведен в системата на Сектор "Пътна
полиция" като "предстоящ собственик" на автомобила и имал
задължение в двумесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на
собствеността над автомобила, т.е. до 11.11.2019 година, да регистрира
превозното средство на свое име. Той обаче не сторил това и продължил да го
използва съобразно предназначението му.
На 12.11.2019 г. поради това, че срокът по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – 2
месеца, считано от покупката на автомобила, бил изтекъл, регистрацията на
процесното МПС била служебно прекратено по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП във
вр. с чл. 18б, ал.1, т. 10 от цитираната вече наредба.
На инкриминираната дата Г. управлявал
автомобила и бил спрян за проверката от служители на МВР, които констатирали,
че автомобилът е действително с прекратена регистрация.
При така установеното настоящият съдебен
състав намира, че поведението на жалбоподателя запълва от обективна и
субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото безспорно бе установено, не
се отрича и от жалбоподателя, че именно той е управлявал лек автомобил л. а. „Ситроен
Ксара“ , който е с прекратена служебно регистрация, т. е. не
е регистриран по надлежния ред, по АМ Тракия, км 88+200, на 17.11.2019 г., в
нарушение на изискването на цитирана правна норма, която разписва императивно,
че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДв.П, служебно, с отбелязване
в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. При
служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДв.П,
разпоредбата не изисква и не предвижда задължение за уведомяване на собственика
от страна на сектор ПП, за да е налице валидност на прекратената регистрация,
каквито доводи навежда процесуалният представител на жалбоподателя. Незнанието
не може да бъде прието като липса на субективен елемент на състава на
нарушението – незнанието на закона не извинява незнаещия. Обстоятелството,
че жалбоподателят не е знаел какви неблагоприятни последици ще понесе с
неспазване срока за регистриране на придобитото МПС също не е смекчаващо
отговорността обстоятелство или изключващо я. Напротив жалбоподателят е бил
длъжен при придобиването на собственост на МПС да предприеме необходимите и
законосъобразни действия, които следва да извърши, в т. ч. да регистрира в
двумесечен срок от придобиването МПС в КАТ Сектор „ПП“. От материалите по
делото се установява, че този срок е изтекъл, поради което правилно е била
прекратена служебно регистрацията на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП. След
като към момента на управление на МПС е била прекратена регистрацията му, то
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в случая вината е под формата на чл. 11, ал. 3 от НК, приложима
по силата на чл. 11 от ЗАНН. В този смисъл Решение № 480 от 21.07.2020 г. по к. адм. н. д. №
111/2020 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик; Решение № 742 от 08.11.2019 г. по
к. адм. н. д. № 920 / 2019 г. на X състав на Административен съд – Пазарджик;
Решение № 865 от
04.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 1043 / 2019 г. на XI състав на Административен
съд - Пазарджик
Така
констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай. Действително
преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г.
по описа на ВКС, но в случая настоящият съдебен
състав споделя извода на административно наказващия орган, че деянието не
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Имайки предвид вида на нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което е
формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен
вредоносен резултат и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че
в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на
посочената законова норма. Не е установено също така наличието на някакво
конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното
неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на
цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със
спазване на правилата за движение по пътищата, за които нормативната база
предвижда строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява
тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата
би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани
с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С
оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, нарушението
е типично за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда
жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на
обществената опасност на извършеното, поради което не
са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай. За
формирането на този извод допринасят и данните от приложената справка за
нарушител/ водач, видно на жалбоподателя са налагани наказания за други две
нарушения по ЗДвП в рамките на около една година от издаването на СУМПС.
Административнонаказващият
орган правилно е издирил и приложил административнонаказателната разпоредба на
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П, предвиждаща санкциониране на водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е наложил
минималния размер на предвидената “глоба” и шестмесечен срок на “лишаване от
право да управлява МПС”.
С оглед изхода на делото, не
се дължат разноски на процесуалния представител на жалбоподателя.
По изложените съображения и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №20-1006-000146/04.02.2020 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР Пазарджик, с което на Б.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: