Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5019 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 7697
от 10.01.2020 г. по гр.д. № 69872/2018 г. по описа на СРС, 68 с-в, е признато
за установено, на основание чл. 422, ал. 1, във вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че А.И.С., ЕГН **********, дължи на "Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 602,32 лв., представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.*******, с абонатен № 261559,
по договорни отношения между страните през периода от месец 06.2015г. до месец
03.2016г.; 134,11 лв., представляващи 1/2 част от мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 31.07.2015г. до
17.07.2018г.; 16,25 лв.,
представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от месец 06.2015г. до месец 03.2016г. , и 4,26 лв.,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.07.2015г. до 17.07.2018г., заедно със законната
лихва върху двете главниците от датата на предявяването на заявлението по чл.
410 ГПК- 06.08.2018г. до окончателното изплащане за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното
гр.д. № 51588/ 2018г. по описа на СРС,68 състав; признато за установено, на
основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр.
чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че В.Х.С., ЕГН ********** дължи на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, следните
суми: 602,32 лв., представляващи 1/2 част
от стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.*******,
с абонатен № 261559, по договорни отношения между страните през периода от месец 06.2015г. до месец 03.2016г.; 134,11 лв.,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху
цената на топлоенергията за периода от 31.07.2015г. до 17.07.2018г.; 16,25 лв., представляващи 1/2 част от
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
месец 06.2015г. до месец 03.2016г., и 4,26 лв., представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
31.07.2015г. до 17.07.2018г., заедно със законната лихва върху двете главниците
от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 06.08.2018г. до
окончателното изплащане за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 51588/ 2018г.
по описа на СРС,68 състав.
Решението е постановено при участие на
подпомагаща страна на страната на ищеца – Б.Б. ООД.
Решението в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от ответниците А.И.С. и В.Х.С. с основни доводи, че решението
е неправилно, постановено е
в противоречие със събраните
по делото доказателства, в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Въззивниците поддържат,
че през процесния период имота
е ползван от наемателя Джуниър 1998 ЕООД, който е и титуляр на партидата, поради което неправилно
съдът е уважил отправените срещу тях претенции
за признаване съществуване
на парично задължение за
потребената в имота ТЕ. Излагат
доводи, че решението е постановено
при несъобразяване с даденото
задължително тълкуване по
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГТК на ВКС, че носители на задължението са наемателите, които са сключили договор с
топлопреносното предприятие, както е и в случая. Поддържат, че съдът в нарушение
на процесуалните правила е отказал събиране на доказателства, които са относими
към спора. Молят постановеното решение в обжалваната част да бъде отменено като
неправилно, а предявените искове-отхвърлени като неоснователни.
Въззиваемата страна "Т.С."
ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. В подадена молба на 09.04.2021 г. изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.
Подпомагащата
страна на ищеца Б.Б.
ООД не изразява становище по жалбата.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 68-ми състав, решение за валидно и допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
В производството е установено, чрез
събраните пред първата
инстанция доказателства, че за исковия
период от месец 06.2015г. до месец
03.2016г. ответниците са ползватели на имота, за който са доставяни
количества ТЕ, които са установени чрез събраните в производството писмени документи. Породи това и същите се явяват клиенти на потребената в имота ТЕ. Възражението
им, че ползвател на имота
за този период е наемателя
- фирма Джуниър 1998 ЕООД, която е и титуляр на партидата останаха недоказани в производството, поради което съдът намира
същите за неоснователни. В проведеното производство на ответниците
е предоставена възможност
да докажат този фактически
довод с прилагане на договор за наем, което не е сторено в указания
срок. Съобразно правилата
на чл.154 ГПК тежестта от недоказването
му е за ответниците.
Чрез представеното пред първата
инстанция заявление подадено от В.Х.С. на 23.02.2010 г. и приложените към него
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 125/ 26.05.2011г., том ІІ, рег. №
7678, дело № 302/2011г. на нотариус М.Д-С.се установява, че партидата на имота
е открита на името на единия ползвател. При това настоящият състав намира, че
при произнасяне на своето решение СРС е съобразил дадените по задължителен път
разяснения с ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1. В същото е
разгледана хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче
не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Прието
е, че собственикът притежава т. нар. "гола собственост" върху имота и
докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да
упражнява правомощието да я ползва. С оглед на това и на основание чл.57, ал. 1
ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е ползвателят. Отговорността
на собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване
на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС. В случая в
производството са ангажирани доказателства за извършен отказ от правото на
ползване от страна на ответниците след месец 03.2016г. който е крайният момент за претендираните
от ищеца суми в настоящето производство.
Доколкото
чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено потреблението
на ТЕ за битови нужди в имота- апартамент № 8, находящ се в гр.София, *******,
с абонатен № 261559, съдът намира че правилно и законосъобразно СРС е уважил
претенциите срещу всеки от двамата ползватели поотделно за сумите 602,32 лв.,
представляващи 1/2 част от
стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабдения имот за периода
от месец 06.2015г. до месец 03.2016г.;
134,11 лв., представляващи 1/2 част от мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 31.07.2015г. до
17.07.2018г.; 16,25 лв., представляващи 1/2 част от
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
месец 06.2015г. до месец 03.2016г., и 4,26 лв., представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.07.2015г. до 17.07.2018г., заедно със законната
лихва върху двете главниците от датата на предявяването на заявлението по чл.
410 ГПК- 06.08.2018г. до окончателното изплащане за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното
гр.д. № 51588/ 2018г. по описа на СРС,68 състав.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото,
съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивниците. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата 75.00 лв.-разноски за възнаграждение на
юрисконсулт за настоящата инстанция.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7697 от 10.01.2020
г. по гр.д. № 69872/2018 г. по описа на СРС, 68 с-в.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН ********** да заплатят
на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 75.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: „Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.