РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд,ТРЕТИ наказателен състав
в публичното
заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретар Валя
Стоянова като разгледа
докладваното от съдията
МИТЕВА НАХ дело № 1370 по
описа за 2019 година на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В.В.В. , ЕГН ********** *** , срещу наказателно постановление
№ 19-0938-001105 от 11.03.2019г., издадено от Началника група към ОДМВР Плевен,
Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателят на основание чл.179, ал.2
пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лв.
В жалбата се
излагат съображения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че в АУАН и НП е допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в несъставомерност на нарушението на
чл.23,ал1 от ЗДвП извършено виновно.НП не съдържа задължителните реквизити в
нормата на чл 57 ал1 от ЗАНН.
Адмитистративно наказващият орган, не се явяват и не заемат становище
по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Срещу В.В. е съставен АУАН
серия АА № 201448/02.03.2019г. за това, че на 02.03.2019г г.,в 16,50 часа,
в ***,ПП -3,км 63+690,с посока на
движение гр.Русе, като водач на пътнически бус ***, не спазва необходимата дистанция от
намаляващия пред него и спиращ рязко
поради намалена видимост от дим вследствие на горски пожар край пътното
платно л.а. ***с водач ***, ЕГН **********
грВ.***, го удря и реализира ПТП с материални щети.
Нарушения по
чл. 23 ал.1 от ЗДвП.
За така установеното
нарушение, срещу В. е издадено и процесното
НП № 19-0938-001105 от 11.03.2019г издадено от Началника група към ОДМВР Плевен,
Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателят, за извършено нарушение на
чл.23, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № серия
АА № 201448/02.03.2019г . и наказателно
постановление /НП/ №19-0938-001105 от 11.03.2019г . При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалба е основателна, по изложените в нея
съображения.
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна.
Въпреки,че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление не са спазени някой от императивните разпоредби на ЗАНН.
От събраните по
делото доказателства се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 23,
ал.1 от ЗДвП, като при управление на МПС
не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Поради неспазването на дистанция жалбоподателят е причинила ПТП. Същият като водач на МПС,
участващо в движението е бил длъжен да съобрази разстоянието между управлявания
от него автомобил и предно движещия се, тъй като в разпоредбата на чл.23, ал.1
от ЗДвП законодателят е предвидил дори хипотеза, при която движещото се отпред
превозно средство може рязко да спре, която ситуация въпреки трудно предвидима,
изисква от движещия се отзад водач да спре, като избегне настъпване на
удар.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от
Закона за движението по пътищата, водачът на пътното превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство така, че да може да избегне удряне в него, когато се промени
скоростта. В тази насока, при допуснато нарушение по смисъла на чл.23 от ЗДвП и
реализирано ПТП, виновният водач следва да понесе административно-наказателна
отговорност по реда на чл.179, ал.2 от ЗДвП, а именно за допускане на ПТП
поради неспазване на дистанция, като законодателят е предвидил за това административно
нарушение глоба в размер 200 лева, и то
само в случаите, когато деянието не съставлява престъпление. Това задължава
всеки един водач на пътно превозно средство сам да преценява начина си на
движение по пътното платно и разстоянията спрямо другите водачи или участници,
като винаги да има възможност да спре и да не реализира ПТП.
Въз основа
на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както
е в акта.
По делото се събраха както гласни доказателствени средства /показания
на свидетелите – актосъставител Д.Д. и свидетелят К.А. .
Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните
по делото свидетели, независимо от по – общия им характер при излагане на относимите за делото обстоятелства. Отдава последното на
естеството на работа на свидетелите, предполагаща ежедневно извършване на
еднотипни проверки по ЗДвП. Противоречиви доказателства не се събраха, поради което не се и налага
отделното им обсъждане.
От свидетелските показания се
установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта
, също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели
– очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят
е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично
е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. В АУАН бланкетната
разпоредба „ посочва се какъв е свидетеля:очевидец,присъствал при установяване
на нарушението или при съставяне на акта „ , са подчертани с химикал: „присъствал при установяване на нарушението
или при съставяне на акта „ ,което са две различни една от друга
хипотези,затова са разделени и със съюза „или”.
При
така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори
свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП за нарушението по чл.23
ал.1 от ЗДвП/, като незаконосъобразно. Нарушена е и разпоредбата на чл.40, т.9 от ЗАНН,
като са посочени имената и ЕГН,но не и точните адреси на лицето, което е
претърпело имуществени вреди от нарушението. С
оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са
настъпили, обаче не е ясно и какви. Вписването в акта, че от
деянието се претъпяни имуществени вреди описани в протокол за ПТП от02.03-2019г,
не санира допуснатото нарушение по чл. 42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази
обстоятелства следва да се описани в описателната част на акта, а не да се
извличат от приложени по делото писмени доказателства.
При съставяне на обжалваното НП не е изследвана
действителната фактическа обстановка при ПТП-то. Вследствие на неправилна
преценка на фактите, довели до внезапното спиране на управлявания от
жалбоподателя автомобил, неправилно е възприето, че именно В.В. е виновният водач. В АУАН не е изяснен въпросът относно
поведението на предностоящия автомобил предвид разпоредбите на ЗДвП, уреждащи правилата за
спиране на ППС на пътното платно. Императивните разпоредби на ЗДвП (чл. 28, чл.
29, чл. 59 и чл. 94 от ЗДвП) вменяват определени задължения на водачите на МПС
при спиране на пътното платно и предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие.
При изпълнение на редовен автобусен превоз на пътници
по маршрут Свищов - Плевен на 02.03.2019 г., преминавайки през посоченият в НП
пътен участък, водачът В.В. внезапно попада в облак
гъста мъгла причинен от горски пожар в близост до пътя. Поради рязко намалената
видимост жалбоподателят намалил скоростта на движение и започнал да търси
подходящо място за спиране, знаейки че наблизо има отбивка.
В следващия момент управляваният от него пътнически бус
се удря най- неочаквано в обект, намиращ се на пътното платно.
Впоследствие В. разбира, че става въпрос
за лек автомобил, който просто е спрял на пътното платно за движение. В
нарушение на чл. 28 и чл. 29 от ЗДвП спрелият на пътното платно лек автомобил
Хюндай Санта Фе не бил подал никакъв светлинен сигнал, водачът не бил сигнализирал спряното МПС е
предупредителен светлоотразителен триъгълник или
включен авариен сигнал
в нарушение на чл.
59 и сл. от ЗДвП.
По изложените
съображения съдът счита , че водачът на удареното МПС е нарушил и разпоредбата
на чл. 94, ал. 1 от ЗДвП, тъй като за престой извън населените места пътните
превозни средства се спират извън платното за движение, а когато това е невъзможно, спирането за престой се
извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно. В конкретния
случай водачът на удареното МПС бил спрял на пътното платно за движение без да
е подал светлинен сигнал на останалите участници в движението, без да е
обозначил спрялото МПС или най-малкото да е отбил най-вдясно на пътя, както
изисква законът.
В този
случай,съдът счита че не се касае
за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, тъй като според разпоредбата водачът е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Разпоредбата
поставя изискване за наличие на два движещи се един след друг автомобила, а
това в случая не е така***не е бил движещ се пред пътническия бус на жалбоподателя. а вече е бил спрял на пътното платно без
никакво предупреждение за останалите участници За това свидетелстват
и нанесените материални щети по двете МПС-та. Пътническият бус
на водача В. е с нанесени материални щети в предна лява част, а лекият
автомобил е с материални щети в дясна задна част, поради това, че МПС-то е било
разположено изцяло на пътното платно за движение, а не най-вдясно, както
изисква ЗДвП. При опит да отбие от пътя водачът В. удря спрелият на пътното
платно лек автомобил.,но за това се съди от приложеният протокол за ПТП.
Възприетата
в АУАН и НП фактическа обстановка, въз основа на която е наложено
административното наказание, е неправилно преценена. В
хода на административното производство АНО не е проверил обстоятелствата във
връзка с настъпилото ПТП. Административно наказващият орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства - дали в действителност се касае за неспазване на
дистанция между две движещи се МПС-та или неправилно спрял на пътното платно
лек автомобил. Не е бил взет предвид факта, че водачът В. не е имал възможност да види спрелия на
пътното платно лек автомобил поради гъстата мъгла причинена от пожара, както и
поради факта, че спирането на самото пътно платно не било обозначено по
никакъв начин, не бил подаден сигнал за спиране или авариен
сигнал за наличие на извънредно обстоятелство. Не е взет предвид и фактът, че
удареният лек автомобил не се е движел, както изисква разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, а вече е бил спрял на платното за движение.
Предвид
на гореизложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0938-001105 от 11.03.2019г., издадено от Началника група към ОДМВР Плевен,
Сектор „Пътна полиция“, с което на В.В.В. , ЕГН **********
*** на основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.23,
ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :