О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ
състав, в закрито заседание на 25.02.2022г., като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 2690 /2021г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е искане с вх.№ 2875/22.02.2022г. от Н.А.Н. с искане за отвод на съдия-докладчика поради
съмнения в безпристрастността на съда изразяващи се в следното: Н.Н. е завел
иск по чл.49 във връзка с чл.45 и чл.52 от закона за задълженията и договорите
срещу съдия-докладчика, която е оставен без разглеждане като недопустим с
определение №634/15.02.2022г. от Варненския окръжен съд по гражданско дело
№20223100500294/2022г.
Жалбоподателят Н.Н. смята, че
съдия-докладчика по настоящото дело е пристрастен, защото определенията му, с
които отказана правна помощ и е отхвърлено искане за освобождаване от заплащане
на държавна такса са били отменени от Върховния административен съд.
Подобно твърдение за пристрастност е
неоснователно и дори абсурдно.
Във връзка с посочените от жалбоподателя
основанията за отвод, настоящия съдебен състав изразява следното становище:
В решение на Европейския съд по правата на
човека по делото Пиерсак срещу Белгия от 01.10.1982г. /жалба №8692/79, А.53/,
както и в решение от 23.06.1981г. на същия съд по делото Льо Конт, Ван Льовен и
Де Мейере срещу Белгия има ясно тълкуване на понятието „независим и
безпристрастен съд”, употребено в чл.6 т.1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. Това понятие е в тясна взаимовръзка с основанието
за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. Законодателят в разпоредбата на чл.22 ал.1
т.6 от ГПК е изтъкнал, че за да се поиска отвод трябва да съществува основателно съмнение в безпристрастието
на съда. Според тези две цитирани решения личната безпристрастност на съдията
следва да се предполага до доказване на противното. В тях се подчертава, че за
да се твърди, че съдията е предубеден трябва да са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. Съдът в Страсбург
задълбочено е обяснил, че за да са основателни съмненията трябва да се
установят, т.е. да се докажат факти, които от обективна /а не от субективна/
гледна точка водят до извода, че са нарушени гаранциите за безпристрастност. В
тази връзка в цитираните решения са посочени примери, че проверката на
безпристрастността трябва да бъде сторена по обективен подход като се вземат
предвид факти свързани с вътрешната организация на съда, изпълнението на
служебните задължения на съдията по конкретния правен спор, както и дали той е
участвал административната фаза по този спор,
предхождаща съдебното производство.
Следвайки насоките дадени в посочените
по-горе решения на Европейския съд по правата на човека, че личната
безпристрастност се предполага до доказване на противното, то доводите на жалбоподателя трябва да бъдат
преценени по обективния подход, т.е. жалбоподателя да установи, че са налице
факти от действителността, които да нарушават гаранцията за безпристрастност по
делото.
Настоящият съдия-докладчик се е позовал
на доказателствата и данните, събрани в
хода на разглеждане на административно дело №2716/2020г., образувано по жалба
на Н.Н. срещу решение №365000-49097/07.12.2020г. на директора на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – гр.Варна, с което е отказано възобновяване
на производството по издаване на заповед за налагане на принудителна административна
мярка №20-0819-001128/02.07.2020г., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. В административно-наказателната преписка
се съдържат следните доказателства, събрани от административно-наказващия орган:
1/ комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вх.№ 28961/20.05.2020г.,
назначена от Варненския районен съд по ч.н.д. №1332/2020г. по Закона за
здравето във връзка с принудителното лечение на Н.А.Н. и поставената му
диагноза: параноично личностно разстройство;
2/ заключението от
психиатрично-психологичната експертиза за параноично личностно разстройство и
уведомително писмо от Психиатрична
клиника при УМБАЛ „Света Марина“ с изх.№ 2380/01.07.2020г., според което Н.Н. е
бил настанен за лечение от 07.05.2020г. до 03.06.2020г. в ДПБ с.Карвуна за срок
от три месеца въз основа на решение
№699/20.05.2020г. по ч.н.д. №1332/2020г. по описа на Районен съд гр.Варна;
3/ досъдебно производство
№ 87/2020г. по описа на Трето РУ – Варна, образувано срещу Н.Н. е била
назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вх.№
439000-4325/20.02.2020г., чието заключение е, че лицето страда от психично
разстройство в тесния смисъл на думата – психоза и установени данни за налудно разстройство /F 22.0 според МКБ 10/;
4/ решение
№86/19.06.2020г. по в.ч.н.д. №557/2020г. на Варненския окръжен съд, като е
прието за установено, че Н.Н. страда от тежко личностово разстройство и на
основание чл.146 ал.1 от Закона за здравето е налице медицински критерии за
настаняването му на задължително лечение.
След изискана справка по
частно касационно административно дело №1764/2021г. относно дееспособността на Н.А.Н. беше получена докладна записка с вх.№12557/25.08.2021г., от
която е видно, че е образувано дело от бащата
Ангел Н.А. за поставяне под запрещение на сина Н.А.Н., което е с № 1731/2021г. по описа на
Варненския окръжен съд, и не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Следователно, преценката
на доказателства, събрани по делото е в правомощията и в задълженията на всеки съдия и може да бъде предмет на проверка относно
правилността на постановения съдебен акт пред по-горната инстанция. Функционалният
имунитет на съдията е установен с разпоредбата на чл.132 от Конституцията на
Република България и не може да бъде предмет на оспорване, нито да се сочи като
основание за отвод.
Фактът, че Н.Н. е завел
недопустим иск срещу съдия-докладчика също не води до извода за пристрастност
на съда. В противен случай, би означавало, че всяка страна по делото ще може да
отстранява от разглеждане или да си избира съдия, само въз основа на нарочно
подадени жалби и искове, които изначално са недопустими.
Определения, с които е
отказана правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса не са
актове по съществото на спора и тяхната отмяна
от Върховния административен съд не може да обоснове извод за
пристрастност на съдията при по-нататъшното разглеждане на делото.
Воден от изложеното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането
на Н.А.Н. в молба с вх.№ 2875/22.02.2022г. за отвод на настоящия
съдия-докладчик.
Определението не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: