№ 18707
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110104692 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 24813/25.01.2024 г. на Л. Б. Т., ЕГН
**********, чрез адвокат А. И., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Дякон .“
№ 4, ет. 1, офис 7, против ЧСИ Б. И. Б., с рег. № 856 в КЧСИ и адрес в гр.
София, ул. „Врабча“ № 10, ет. 1, чрез адвокат Д. К. със съдебен адрес в гр.
София, ул. „Христо .“ № 9, ет. 1, с която е предявен иск с правно основание
чл. 74 от ЗКЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 473 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско
възнаграждение, държавна такса по сметка на СГС, такса по ТТРЗЧИ,
понесени от ищеца в резултат на незаконосъоразно издадено разпореждане
(постановление) по изп. д. № . по описа на ЧСИ Б., отменено с влязло в сила
решение № 369 от 19.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 458/2024 г. на СГС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е длъжник по образувано
изпълнително дело № № . по описа на ЧСИ Б., рег. № 856 на КЧСИ. Твърди,
че като такъв е подал жалба срещу разпореждане (постановление) от
31.10.2023 г. по изпълнителното дело, с което е отказано намаляване на
размера на приетите от съдебния изпълнител разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството по посоченото изпълнително дело, както и
размера на таксите и допълнителните разноски по ТТРЗЧСИ, начислени по
същото и обективирани в Покана за доброволно изпълнение от 18.09.2023 г.
Твърди, че с решение № 369 от 19.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. №
1
458/2024 г. на СГС, цитираното разпореждане (постановление) е било
отменено и съдът е постановил намаляване на разноските и таксите по
ТТРЗЧСИ. Сочи, че решението е влязло в сила. Счита, че ответникът отговаря
за вредите, които му е нанесъл в посочения размер и претендира тяхното
присъждане в негова полза. Счита, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника. Моли съда да уважи исковете
претенции. Претендират се разноски по делото.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Признава част от
обстоятелствата, но оспорва твърдението, че са извършени незаконосъобразни
действия от ответника, които са предпоставка за обезщетение, както и че са
налице вреди, причинени на ищеца от действията на ответника. Счита, че не е
налице нито един елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане
от действия на ЧСИ. Счита, че решението, с което СГС е намалил разноските в
изпълнителното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е
задължително за настоящия състав. Позовава се на съдебна практика на ВКС,
като счита, че съдебният състав, разглеждащ деликтния иск, следва да
извърши самостоятелна преценка дали очертаните в исковата молба действия
на ответника са незаконосъобразни. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено във връзка с ч.гр.д. № 458/2024 г. по
описа на СГС, като излага доводи в тази връзка. Моли исковата претенция да
бъде отхвърлена, както и да му се присъдят разноски.
Трето лице помагач на страната на ответника „. застраховане“ АД
депозира становище по делото, с което оспорва предявения иск като
неоснователен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл.
235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е прието заверено от съдебния
изпълнител копие на изпълнително дело № ., видно от което пред ЧСИ Б. Б. е
образувано срещу длъжника Л. Б. Т. горепосоченото изпълнително дело по
молба с вх. № 27507/26.07.2023 г. на „. София“ ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 58265/2016 г. по описа на СРС, 69
състав, с който длъжникът е осъден да заплати в полза на топлофикационното
дружество сумата в размер на 3 325,97 лева, представляваща незаплатена цена
на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58,
находящ се в гр. София, ж. к. Обеля, бл. 116, вх. В с аб. № 318653 за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 18.10.2016 г. до
окончателно изплащане на вземането. С молбата е направено искане да бъде
присъединена за събиране и сумата в размер на 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
производство.
С Разпореждане за образуване на изпълнително дело от 26.07.2023 г. са
2
приети като разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение, като е посочено и че са начислени такси по
ТЗЧСИ в размер на 699,80 лева, от които сумата в размер на 586,20 лева,
представляваща пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗКСИ.
Изготвена е сметка № **********/26.07.2023 г., видно от която са
начислени допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата, а именно сумата в
размер на 2,60 – държавна такса справка Регистър на банковите сметки и
сейфове, 1,50 лева - такса куриер МИМБ и 1,50 лева – такса за съобщение с
изх. № 26908/18.09.2023 г. Видно от сметка № **********/26.07.2023 г. са
начислени такси в общ размер на 108 лева с вкл. ДДС, от които по т. 1 –
образуване на изпълнително дело в размер на 20 лева, т. 2 – цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника в размер на 50 лева,
както и изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на
книжа до работодател в размер на 20 лева. По сметка №
**********/18.09.2023 г. са начислени такси в общ размер на 72 лева с вкл.
ДДС, а имено: по т. 4 - изпращане на призовка по пощата, на призовка ПДИ –
30 лева и две такси по т. 9 – налагане на запор БС в ЦКБ и ПИБ в общ размер
на 30 лева. По сметка № **********/18.09.2023 г. са начислени такси по т. 31
– допълнителни разноски – такса куриер МИМБ 3 бр./А1/МО/МВР в общ
размер на 4,50 лева.
Изходирано е съобщение с изх. № 26908/18.09.2023 г. до Министерство
на правосъдието с искане за справка относно наличието на трудово
правоотношение на министерството с длъжника Л. Т..
В покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх.
№ 26894/18.09.2023 г. е посочено, че задължението му към дата 02.10.2023 г.
възлиза на следните суми: 3 325,97 лева – главница, 2 397,21 лена – законна
лихва за забава за периода от 18.10.2016 г. до 02.10.2023 г., 150 лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство, както и
сумата в размер на 864,62 лева – такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ.
Изпратени са две запорни съобщения за налагане на запор на банкови
сметки на длъжника, открити в Централна кооперативна банка АД и Първа
инвестиционна банка АД, както и две съобщения с искане за справка относно
получавано от длъжника трудово възнаграждение от Министерство на
външните работи, респ. от Министерство на отбраната.
По сметка № **********/09.10.2023 г. са начислени такси в общ размер
на 30 лева с вкл. ДДС, а именно: такса по т. 9 – налагане на запор ТВ – 15 лева
и т. 4 изпращане на съобщение до работодател – изх. № 28965/09.10.2023 г. –
10 лева.
С възражение с вх. № 36236/24.10.2023 г. длъжникът, чрез процесуалния
си представител адв. И., е възразил срещу начислените такси в
изпълнителното производство, както и срещу размера на присъденото
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 31.10.2023 г. ЧСИ Б. е
отказала намаляне размера на приетото по изпълнителното дело
3
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и намаляването
на начислените такси и допълнителни разноски по ТТР към ЗЧСИ, във връзка
с което длъжникът е депозирал частна жалба по реда на чл. 436 ал. 1 вр. чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Видно от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 09.11.2023 г. Л. Т. е заплатил в брой на адвокат А. И. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева за осъществяване на процесуално
представителство, защита и съдействие по повод изготвянето и подаването на
частна жалба до СГС срещу действията на ЧСИ Б. по изп. дело № 837/2023 г.
Представено е и платежно нареждане за сторени разноски в размер на 25 лева,
представляващи държавна такса за частна жалба. Видно от представеното по
делото платежно нареждане от 17.11.2023 г. е заплатена сумата в размер на 48
лева, представляващи такси по т. 5 за връчване на препис от жалба в размер на
20 лева и по т. 8 за изготвяне на копие на изпълнително дело – 20 лева, за
които такси е издадена сметка № **********/15.11.2023 г.
По депозираната от длъжника в изпълнителното производство Л. Т.
частна жалба е образувано в. гр. д. № 458/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-А
състав, по което е постановено Решение № 369/19.01.2024 г., с което съдът
отменя Разпореждане от 31.10.2023 г. по изпълнително дело
№ 2023856040837, с което е отказано намаляване на размера на приетите от
съдебния изпълнител разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по посоченото изпълнително дело, както и на размера на
таксите и допълнителните разноски по Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители, начислени по изпълнително дело №
2023856040837 по описа на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ, обективирани в
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 26894 от 18.09.2023 г. по описа на
ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ, като вместо това постановява намалява на
основание чл. 78, ал. 8 и ал. 5 ГПК разноските в изпълнителното производство
за юрисконсултско възнаграждение на сумата от 50 (петдесет) лева, както и
намалява разноските, приети по изпълнителното дело: с размера на таксата по
т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ над сумата от 573,42 лева с ДДС, с размера на таксата
по т. 4 ТТРЗЧСИ над сумата от 12 лева с ДДС, с размера на таксите по т. 31
ТТЗЧСИ в общ размер от 10,10 лева за допълнителни разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът формира
следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения
предявеният иск е с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответника, действащ в качеството си на частен съдебен изпълнител, да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Подлежащите на обезщетение вреди се изразяват в сторените от ищеца
разноски по обжалване на незаконосъобразни действия на ЧСИ при
4
определяне на разноските за юрисконсултско възнаграждение на взискателя в
изпълнително производство и начисляване на дължимите такси и
допълнителни разноски по Тарифата към ЗЧСИ.
Отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ представлява специален
състав на деликтната отговорност. За да бъде ангажирана тя, по делото следва
да се установи, че със свое противоправно и виновно поведение при
изпълнение на дейността си като ЧСИ ответницата е причинила твърдените
имуществени вреди на ищеца в качеството му на страна – длъжник в
изпълнителния процес, като претърпените вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вината за причиняването им се
предполага до доказване на противното чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а доказателствената
тежест за установяване на другите елементи от състава на претендираното
спорно материално право е върху ищеца.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това
дали същите действия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на
съда по жалбата. Процесуалната законосъобразност на принудителното
изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и по жалба
срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае
да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно
действие или отказ на съдебния изпълнител. И в двата случая защитата е
искова, но в първия случай предмет на делото е вземането за обезщетение,
което възниква от виновно и противоправно деяние, което е причинило вреда,
и делото се разглежда по реда на общия съдебен исков процес
(триинстанционно), а във втория случай делото се разглежда
едноинстанционно от окръжния съд, като предмет на делото е потестативното
право на страната да иска отменяването на отделно действие или отказ на
съдебния изпълнител. В първия случай със сила на пресъдено нещо се
установява съществуването или несъществуването на едно парично вземане, а
във втория случай – на едно потестативно право, т. е. както са различни
предметите на делата, така са различни и обективните предели на силата на
пресъдено нещо на съдебните решения. По деликтния иск противоправността,
която е елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение, се
състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието
на съдебния изпълнител, а по конститутивния иск процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието е преюдициалното
правоотношение, което поражда потестативното право, предмет на делото, т.
е. нито противоправността като елемент от фактическия състав на спорното
право се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на
решението по деликтния иск, нито преюдициалното правоотношение, което
поражда потестативното право, се обхваща от обективните предели на силата
на пресъдено нещо на решението по конститутивния иск. Двете производства
(по иск за обезщетение и по жалба срещу действие на съдебния изпълнител)
5
имат различен предмет и висящността на едното с нищо не влияе на
висящността на другото, както и изходът по едното не обуславя с нищо изхода
по другото, тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо на
решенията по двата различни предмета не съвпадат (в този смисъл
вж. Решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на ВКС, IV ГО).
По изложените съображения съдът, пред който е предявен деликтният
иск, следва да извърши самостоятелна преценка дали очертаните в исковата
молба действия на ЧСИ са незаконосъобразни. Действието на съдебния
изпълнител ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки
нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се
налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно,
бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие,
което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки
направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице
предвидените в закона предпоставки за извършване на действието (в този
смисъл вж. Решение № 207/11.04.2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г. на ВКС, IV
ГО).
В конкретния случай Съдът приема, че произнасянето на ЧСИ Б. Б. с
разпореждане от 31.10.2023 г. в частта, в която е отказано намаляване на
юрисконсултско възнаграждение, е законосъобразно. Същото е определено от
съдебния изпълнител в рамките на нормата на чл. 27 от НЗПП, а именно – не
по-малко от 50 лева и не повече от 150 лева.
Законосъобразни са и действията на съдебния изпълнител по
начисляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която е
начислена на база материалния интерес по делото, включващ главница и
законна лихва, както и присъединените разноски. Законосъобразни се явяват и
действията по начисляване на такси в общ размер на 108 лева с ДДС,
начислени по т. 1, т. 2 и т. 5 от ТТРЗЧСИ, както и начислените по т. 4 и
допълнителните разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ. За всеки един от допълнително
сторените разходи по изпълнително дело е представена фактура.
Предвид констатираната от съда липса на противоправно поведение от
страна на ответника ЧСИ Б. Б., съдът счита, че предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в размер на 400
лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Б. Т., ЕГН **********, чрез адвокат А. И., със съдебен адрес в
6
гр. София, ул. „Дякон .“ № 4, ет. 1, офис 7, против ЧСИ Б. И. Б., с рег. № 856 в КЧСИ и
адрес в гр. София, ул. „Врабча“ № 10, ет. 1, чрез адвокат Д. К. със съдебен адрес в гр. София,
ул. „Христо .“ № 9, ет. 1, иск с правно основание чл. 74 от ЗКЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата
в размер на 473 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено
адвокатско възнаграждение, държавна такса по сметка на СГС, такса по ТТРЗЧИ, понесени
от ищеца в резултат на незаконосъоразно издадено разпореждане (постановление) по изп. д.
№ . по описа на ЧСИ Б., отменено с влязло в сила решение № 369 от 19.01.2024 г.,
постановено по ч.гр.д. № 458/2024 г. на СГС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Л. Б. Т., ЕГН **********, чрез адвокат А. И., със съдебен адрес в гр. София, ул.
„Дякон .“ № 4, ет. 1, офис 7, да заплати на ЧСИ Б. И. Б., с рег. № 856 в КЧСИ и адрес в гр.
София, ул. „Врабча“ № 10, ет. 1, чрез адвокат Д. К. със съдебен адрес в гр. София, ул.
„Христо .“ № 9, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата в размер на 400 (четиристотин)
лева за сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
„. застраховане“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7