Р Е Ш Е Н И E
№
гр. Враца 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 26.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Цветелина Цекова като разгледа докладваното от
съдията НАХД№493 по описа за 2020г. на ВРС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-1795- 000023 от 22.05.2020г. на Началник С
„ПП” при ОД на МВР - гр.Враца, с което
на А.Ц.Ц.
***, с ЕГН **********, с което за
извършено нарушение на чл.104 Б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А
ал.1 пр.3 от ЗДвП, са му наложени административни наказания, както следва:
-
ГЛОБА в размер на 3000
лева и
-
ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ на МПС за срок от 12 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред Врачански
Административен Съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
А.Ц.Ц. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-1795-000023 от 22.05.2020г. на Началник С „ПП” ОДМР Враца, Сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР – Враца, с което за извършено
нарушение на чл.104 Б т.2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 3000/три хиляди/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за
срок от 12 месеца на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП. В
жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Г.А.
се излагат съображения за отмяна на НП, като се твърди, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение, че единственият свидетел твърдящ да е очевидец
на извършеното от жалбоподателя деяние е негативно настроен против него и че
наложените му наказания са незаконосъобразни, несправедливи и необосновани,
поради което моли за отмяна на наказателното постановление. Със жалбата и в
с.з. се прави искане да бъдат допуснати и разпитани в съдебно заседание петима
свидетели, които да бъдат призовани от съда, както следва – М.С.М., св.Ц.А.В., св.П.И.П., В.П.Н. и М.М.В..
Ответникът по делото в придружително писмо ангажира становище в
подкрепа на издаденото НП.
Производството
по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 10.04.2020г.
следобед между 15.00 и 15.30 часа, жалбоподателя
с личният си автомобил марка„БМВ“ модел“320Д“ с рег****заедно
с други жители на гр.Криводол, се намирал в гр.Криводол на ул.“Александър
Стамболийски“ с посока към ЖП Прелеза, където автомобилите им били в покой,
същите били извън тях и разговаряли, когато там в посочения времеви диапазон
пристигнал екип на РУ Враца в състав - служителите св.П.К. П. и Х.К.Х., във връзка с подаден сигнал на
тел.112 за извършващо се на посоченото място нерегламентирано движение с
автомобили с висока скорост и въртене на гуми /дрифт/. Дошлият на място св.В.П.Н.
заявил, че той е подал сигнала и че лично е видял жалбоподателя преди малко да
кара с висока скорост собственият си
автомобил и да върти гуми на посоченото място. Жалбоподателя отрекъл да е
сторил това. При извършената документална проверка установили, че водач на
автомобила е А.Ц.Ц. ***.
С оглед направените
констатации от екипа служители на пътна
полиция и съгласно подадената информация от тел.112 и заявеното
от св.Н. - св.П.К.П. - младши автоконтрольор при ОД
МВР Враца, с-р „Пътна полиция“, в присъствието на пол.служител - Х.К.Х. и св.В.П.Н./очевидец/ съставил акт за
административно нарушение №36 с.Г и бл.№860200
от 10.04.2020г. срещу А.Ц.Ц. за
това, че на 10.04.2020г.. около 15:15 часа в гр.Криводол, на ул.“Александър Стамболийски“ с
посока към ЖП Прелез - Криводол, е управлявал собственият си лек автомобил марка„БМВ“
модел“320Д“ с рег****, като използва участъка от пътя,
отворен за обществено ползване, не по предназначението – за превоз на хора и
товари, а именно извършва демонстративни маневри, изразяващи се в превъртане на
гуми хлъзгане на автомобила по пътното платно /дрифт/, с което създава опасност
за движението и поставя в опасност здравето и живота на останалите участници.
Актосъставителя приел, че жалбоподателя виновно е
нарушил чл.104 Б т.2 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателя А.Ц.Ц. отказал да подпише АУАН, и последният бил оформен
като при отказ с подписа на св. Х.К.Х., като
в графата за възражения Ц. посочил: „Възразявам, имам свидетел –М. С..Ние бяхме
спрели на гарата и видяхме със очите си как друг направи демонстративна маневра“.
Тъй като жалбоподателя, отказал да подпише акта, то и екземпляр от АУАН не му бил
връчен.
В тридневния
срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН на 13.04.20г. жалбоподателя подал писмено възражение
против акта в РУ на МВР Враца, входирано с №179500-2979, в което изложил
доводите си, че не е извършил вмененото му административно нарушение и че акта
е незаконосъобразен, тъй като е основан на неприязнените/на расова основа/
отношения на св.В.П.Н. към него.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-1795- 000023 от 22.05.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца,
с което при идентична фактическа обстановка с АУАН, на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе от АУАН, съставен на 10.04.2020г., от Наказателно
постановление №20-1795- 000023 от 22.05.2020г. на
Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца, Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед рег.№ 369з
-346 от 27.02.2019г. справка за нарушител, Справка писмо от РЦ 112 Монтана, от
изслушаният в с.з. запис, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели св.П.К.П., св.В.П. Н., Х.К.Х., М.С.М.,
св.Ц.А.В., св.П.И.П., М.М.В., П.С.Х., С.А.Н., а и от останалите приложени писмени и Веществени
доказателства - 2бр. СД от Регионален център 112 – Монтана, материали по
преписка №179500 -2979/20г. на РУ Враца и др.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална
легитимация, а разгледана по същество същата е процесуално допустима, и
основателна по следните съображения:
На първо
място съдът приема, че както АУАН,
така и НП са издадени от компетентните органи и в рамките на техните правомощия
и компетенции съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед рег.№ 369з -346 от 27.02.2019г. на ОД МВР Враца.
Правилно е квалифицирано деянието, с оглед текстовото
му описание, посочена е дата и място на
нарушението, както и неговият извършител. Посочена е и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
От правна страна обвинението се
основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т. 2 от ЗДвП забрана :
- "На водача на моторно
превозно средство е забранено да: 1. организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване - за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. "
От фактическа
страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано
с констатацията, че на 10.04.2020г. около 15.15ч. в гр.Криводол, ул.“Александър Стамболийски“ с
посока към ЖП Прелез - Криводол, жалбоподателя управлявал собственият си лек
автомобил марка„БМВ“ модел“320Д“ с рег****, като
използва участъка от пътя, отворен за обществено ползване, не по
предназначението – за превоз на хора и товари, а именно извършва демонстративни
маневри, изразяващи се в превъртане на гуми, хлъзгане на автомобила по пътното
платно /дрифт/, с което създава опасност
за движението и поставя в опасност здравето и живота на останалите участници.
В жалбата, си жалбоподателя твърди, че не е дрифтирал, на 10.04.2020г. около 15.15ч. в гр.Криводол, по ул.“Александър Стамболийски“
с посока към ЖП Прелез – Криводол, а единствено, че се е намирал по това време
на площадката до ЖПГ с приятели, с които разговаряли и пиели безалкохолна
напитка.
Тези твърдения по категоричен и обоснован начин се
опровергават от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел В.П.Н..В
своите показания, свидетелят твърди, че е видял в посочения ден и час жалбоподателя
с автомобила си да се движи с висока скорост по улица „Александър Стамболийски“
с посока към ЖП Прелез - Криводол, тъй като по това време е изпълнявал
служебните си задължения на посоченото място, където е бил заедно с колегата си
св.П.С.Х., който дезинфекцирал подлеза.Свидетелят Н. твърди в съдебно заседание,
че е видял автомобила на жалбоподателя, който се е движел с висока скорост,
форсирайки двигателя и превъртайки гуми, като е оставял следи по асфалта. Виждайки
това се е обадил на телефон 112 и е съобщил за случващото се, през което време
жалбоподателя втори път е минал по същият маршрут и със същата скорост, като
шума от движението /пищенето на гумите/ е било чуто от свидетелите П.С.Х. и С.А.Н., а също така записан при обаждането му на 112, /записа
от които се прослуша в съдебно заседание и в които ясно се чува движението на
автомобил с висока скорост и форсирането на двигателя/ след което жалбоподателя
паркирал в близост до ЖП Гарата автомобила си. В това състояние на покой го
заварили дошлите на място полицейските служители изпратени на сигнала - свидетелите
св.П.К.П., Х.К.Х., последните възприели разказаното им от св.Н. за достоверно и
разпоредили на жалбоподателя да ги последва до районното. Според свидетелят Н.
автомобила се управлявал от водача си А.Ц. с висока скорост, с форсиране на
двигателя и превъртане на гуми, от които са останали дори следи по паважа.
Св.Н., сочи и че това поведение не е еднократно за
жалбоподателя и че и друг път го е виждал да прави същото и че въпреки
отправените му забележки същият не поправя своето поведение, като дори и след
този случай жалбоподателя е продължил да се държи така включително и на 23.05.2020г.,
когато отново св.Н. е подал сигнал на 112 за същото поведение на същото лице,
което е видно от представеното Писмо справка от РЦ 112 Монтана.
Показанията на свидетеля В.П.Н. се подкрепят косвено,
както от прослушаният запис на телефон 112, така и от показанията на свидетелите П.С.Х. и С.А.Н., а
също и от показанията на полицейски служители – св.П.К.П. - актосъставител
и Х.К.Х. - свидетел по акта.
Свидетелите П.С.Х. и С.А.Н. посочени от св.В.П.Н., като очевидци на действията на жалбоподателя потвърдиха, че са
чули обаждането му на 112. Св.Х. сочи, че незнае Н.
и жалбоподателя да са в обтегнати отношения. Св.Х.
сочи, че излизайки от подлеза е чул силен шум от автомобил движещ се с висока
скорост определил го като /въртене на гуми/, като твърди: „Попитах Н. какво става, на кого се обажда и той ми каза, че
сигнализира на 112, че кола върти гуми, като ми показа колата, която е на А., който
познавам лично.“
Св.С.А.Н. дори
сочи, че е виждала жалбоподателя Антъни да управлява сив автомобил, като неможе
да посочи марката, а за конкретният ден твърди,
че е видяла автомобил сив на цвят/какъвто жалбоподателя управлява/, който се е движел с висока скорост и е вдигал
много шум при движението си, но че не е видяла водача в него, а че от св.Н. е
разбрала, че шофьора е А..
И двамата свидетели - и П.С.Х. и С.А.Н. заявиха, че на това място по тази улица почти ежедневно се
извършват състезания с коли и мотори, от което и двамата се възмущават.
От показанията на разпитаните, като свидетели
полицейски служители - на актосъставителя св.П.К.П. и Х.К.Х.
/свидетел при съставяне на АУАН/ се установява, че полицаите са реагирали на подадения
сигнал, като са отишли веднага след получаването му на място, като там и в
близост други автомобили освен този на жалбоподателя не са установили.А след
пристигането си са разговаряли с жалбоподателя и със свидетеля Н., който дошъл
при тях и им разказал за видяното.
Според двамата свидетели мястото, датата и часът на
вмененото нарушение се потвърждават, като нямат лични възприятия касателно
случилото се, а са възприели съобщеното им от Н., както и че жалбоподателя отрекъл да е управлявал автомобила
си БМВ с висока скорост, като и П. и Х. сочат, че няма причина поради, която да
смятат твърденията на св.Н. за неистинни, тъй като той е лицето подало сигнала,
служител е на Общината, а освен това и друг път са получавали сигнали за
неправомерни действия по управление на МПС на посочения пътен участък на
територията на града - ул.“Александър
Стамболийски“ с посока към ЖП Прелез – Криводол.
От показанията на посочените до тук свидетели, които
съдът приема за достоверни и последователни се установява, че жалбоподателя А.Ц.Ц. на
описаната дата и час и място е допуснал административното нарушение на чл. 104Б ал.1 от ЗДвП.
За да обоснове и докаже своето твърдение, че не е извършвал
демонстративни маневри, изразяващи се в превъртане на гуми, хлъзгане на
автомобила по пътното платно /дрифт/, с което създава опасност за движението и
поставя в опасност здравето и живота на останалите участници, жалбоподателя
сочи гласни доказателства.В тази посока са разпитани, като свидетели, приятелите
на жалбоподателя - М.С.М., Ц.А.В., М.М.В. и полицейски служител
св.П.И.П., от които единствено първият е бил на мястото и по време на
твърдяното деяние.
Св.П.И.П. -
полицейски служител дава показания, от които се установява, че когато е видял
жалбоподателят на процесното мястото, описано в АУАН и наказателното
постановление, то автомобила му е бил в покой, без да е извършвал маневри или
да е въртял гуми и да е извършвал „дрифт“, като жалбоподателя заедно с други
момчета просто стояли и разговаряли. Показанията на този свидетел в тази им
част съдът приема за достоверни, но предвид факта, че се отнасят за времеви период
- преди или след извършване на процесното деяние, то и същите не спомагат
съществено за изясняване на случилото се. От друга страна този свидетел твърди
в противовес на твърдяното от предходните петима свидетели, някои от които
негови колеги, че не му е известно на посоченото място да се извършва „дрифт“ и
то при положение, че живее и работи в това населено място, къде всички се
познават.
От своя страна св.М.С.М. приятел на жалбоподателя не изнася факти от съществено значение твърди
в показанията си, че същият слетобяд
жалб. А.Ц. го е взел с автомобила си и двамата са отишли на паркинга до
ЖПГ, където се събират всеки ден и където се срещнали с други техни приятели –
Цветослав, Ц. и братовчед му Милен, които били с МПС -то на Ц.. Тоест
този свидетел нито потвърждава, нито отрича изнесените в АУАН факти. От друга
страна св.М.С.М. макар да твърди, че всеки ден се събират на това място, твърди
и че не му е известно на посоченото място да се извършва „дрифт“, а и според
него неможело, понеже имало знак стоп и кръстовище.
В този смисъл показанията на свид.П.,
Х., Н., П.Х., Н. и дори на св.В. опровергават тези на св.М. и Пл. П. че на
посоченото място немогат да се извършват дрифтове.
Предвид изложеното, като недостоверни и в противоречие
с останалия събран доказателствен материал съдът не кредитира показанията на
свидетеля М.С.М..
Св.Ц.А.В. също
приятел на жалбоподателя също сочи че му е известно на това място да се правят
дрифтове, но че той не е участвал в конкретният ден в тях, както и че на
посочената дата и място - тоест по ул.“Александър Стамболийски“, но преди обед се е движел с автомобила си след
този на жалбоподателя, като двамата са спрели да изпушат по цигара и да
поговорят на паркинга до ЖПГ, а след това си тръгнал, като сочи, че докато са
били заедно и на посоченото място жалбоподателя не е извършва „дрифт“, доколкото
показанията на този свидетел не са относими по време на извършеното деяние, то
и същите не са от съществено значение за процесният случай.
Последният от
свидетелите св.М.М.В. в показанията си единствено изнася данни в насока за това, че св.Н. и
жалбоподателя са в лоши отношения, но не и касателно твърдяното нарушение.
Що се отнася до наведените съображение, че св.Н.
изнася неверни обстоятелства по делото воден от етническа неприязън, то и съдът
приема това като плод на защитна позиция. Факта че жалбоподателят, е от
цигански етнос, а свидетеля от български не означава, че действително
свидетелят е недобросъвестен, или че лъжесвидетелства още повече, че
показанията си свидетеля Н. дава под страх от наказателна отговорност - за
разлика от жалбоподателя, които може да твърди в жалбата си включително и
неверни факти.
Съдът възприема твърдението на св.М.В., че св.Н. бил
нарекъл жалбоподателя, неизвестно кога и
по друг повод – „циганин“, не означава, че св.Н. обезателно има негативно
отношение към жалбоподателя. Още повече, че самият жалбоподател не отрича, че е
от цигански етнос. Ако за него обръщението „циганин“, е обидно то това би
означавало всеки българин да се обижда когато го нарекат „българин“, което от
своя страна звучи несериозно.
В случая съдът възприема показанията на св.М.В. като
такива нямащи отношение към процесното
нарушение, а единствено целящи да дискредитират показанията на св.Н..
Жалбоподателят не представя убедителни доказателства,
в подкрепя на твърдения си в жалбата си или такива които да опровергават по
категоричен начин изяснената фактическа обстановка, описана в АУАН и
наказателното постановление.
С оглед изложеното, съдът достига до извода, че
действително жалбоподателят А.Ц. е допуснал, визираното в АУАН и наказателното
постановление, административно нарушение.
От друга страна при служебната проверка на издадените
АУАН и наказателно постановление настоящият съдебен състав, достига до извода,че
административнонаказателното производство е протекло при допускане на
съществени процесуални нарушения, които са основание за неговата отмяна.
За да бъдат спазени изискванията на
административнонаказателната процедура, е необходимо актът да бъде съставен от
надлежни лица и в установените срокове - при съставянето му да бъдат спазени
законовите изискванията относно формата, необходимите реквизити и начина на
съставяне; да бъде връчен на нарушителя препис; в последствие НП да бъде
издадено от надлежен орган и в установените срокове, като същото да отговаря на
изискванията за форма и реквизити; с него да бъде наложено наказание от вид и
размер, предвидени в закона за съответното нарушение.Това е така, тъй като
при съставянето на акта са допуснати нарушения изразили се в следното:
Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН Административно
наказателното производство започва със съставянето на АУАН, който се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или при
установяване на нарушението. След като АУАН е бил съставен съобразно
изискванията на визирания законов текст и е била дадена възможност на жалбоподателя да впише
възраженията си в него, той е отказал да подпише същият понеже не е бил
съгласен с отразеното в него.
Въпреки, че в ПУ Криводол
е имало и други служители акта е оформен, като при отказ с подписа на свидетеля
по съставяне на акта Хр. Х., което действие е в нарушение на предвиденото в чл.43 ал.2 от ЗАНН предвиждащо отказа на жалбоподателя да
подпише акта да се оформи с подписа на свидетел за когото изрично е упоменато да се посочат неговите имена,
адрес, което сочи на това, че законодателя е имал в предвид оформянето да
стане със свидетел различен от тези по чл.40
от ЗАНН.
На следващо място съгласно чл.43 ал.5 от ЗАНН след съставянето и
подписването на акта същият е следвало да бъде предявен на жалбоподателя, като
му бъде връчен препис от него срещу разписка. Правото да се получи препис от
АУАН е самостоятелно право на нарушителя различно от правото да му бъде
предявен за подпис същият. Правото да се получи препис от акта е свързан от
една страна с възможността за предяваване на писмени възражения в 3 дневен срок,
а от друга това е необходимо защото с АУАН се повдига Административнонаказателното
обвинение и по този начин нарушителя ще има възможност да се запознае с него,
да разбере в какво е обвинен и подготви защитата си. Предявяването на АУАН за
запознаването със съдържанието му и подписването от нарушителя е действие
самостоятелно и независимо от действието по връчване на препис от същият.
При това следва да се
посочи и че процедурата по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава
правото на защита на наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да
направи възражения в дадения му по закон срок, да поиска събирането на други
доказателства. В този смисъл процедурата по предявяване и подписване на акта не
е формално задължение за административнонаказващия орган, а е гаранция за
осъществяване на правото на защита на наказаното лице.
В този смисъл невръчването
на жалбоподателя на екземпляр от АКТА нарушава съществено правата на
жалбоподателя и означава, че процедурата по съставяне и връчване на акта на
наказаното лице, не е спазена в своята цялост, което ограничава неговото право
на защита.
Да безспорно същият е
упражнил правата си по чл.44 от ЗАНН с подаденото от него
възражение във връзка с АКТА, но това по никакъв начин не игнорира вече
допуснатите процесуални нарушения при съставянето и предявяване на АКТА. Така
допуснатите процесуални нарушения не са взети в предвид от административно
наказващият орган при преценка на обстоятелствата по конкретният случай.
Неизпълнението
на задължението от контролните органи по чл.43 ал.5 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение
допуснато в Административоннаказателното производство и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП, в този смисъл е и т.11 от Постановление №10 /28.09.1973г.
на Пленума на ВС , което не е изгубило сила. Според която т.11 :
„При подписването на акта на нарушителя задължително
се връчва препис от него.“
При това НП следа да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, с оглед допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили значително правото на защита на жалбоподателят. АУАН и НП са строго
формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. За това
неспазването от страна на административнонаказаващия
орган на изискването на цитираните норми от ЗАНН и издаденото наказателно
постановление води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също
така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на
чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на
описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на
фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма,
регламентираща същото като административно нарушение.
В изложеният по горе смисъл съдът ОТМЕНИ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ№20-1795- 000023 от 22.05.2020г. на Началник С „ПП” при ОД на МВР - гр.Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: