№ 5040
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20211110172969 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от /ЮЛ/ за издаване на заповед за изпълнение срещу В. И.
Р. за следните суми: 3497,75 лева - неплатена главница по договор за потребителски кредит
№ 30040104554; 1404,09 лева –договорно възнаграждение за периода от 10.09.2020г. до
05.10.2021г.; 263,65 – лихва за забава за периода от 11.11.2019г. до 05.10.2021г.; 153,45 лева -
законна лихва върху вземането за главница за периода от 05.10.2021г. до 20.12.2021г.; 606,70
лева - възнаграждение за закупена и използвана услуга /услуга/; 1759,30 лева –
възнаграждение за закупена услуга /услуга/.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В случая, в договора е посочено, че от длъжника е поискана допълнителна услуга от
клиента /услуга/, която предоставя правото за приоритетно разглеждане и /услуга/, която
предоставя гъвкав погасителен план. Съгласно споразумението възнаграждението за
предоставяне на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването на
споразумението.
Съдът намира, че заплащането на тези възнаграждения за допълнителни пакети са
предварителни, т.е., те са дължими само за възможността за предоставянето на
горепосочените услуги. Дължимостта на възнагражденията не е обусловено от ползването
на някоя от посочените услуги по време на действието на договора.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изисква
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. В този смисъл уговорката за предварително плащане на пакет
допълнителни услуги е в противоречие с принципа на добросъвестност. С оглед на това
съдът приема, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
1
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора.
Поради това клаузата за заплащане на допълнителните пакети от услуги, както и
клаузите за допълнително споразумение са нищожни на основание чл. 143, вр. чл. 146
Закона за защита на потребителите. Отделно, съдът приема, че уговорката за заплащане на
допълнителните пакети услуги е и нищожна като противоречаща на императивни правни
норми, а именно чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2, чл. 10а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
потребителския кредит.
Предвид на изложеното съдът намира, че заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде
отхвърлено в частта относно възнаграждението за закупени допълнителни пакети от услуги.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. № 112743 от
21.12.2021г., подадено от /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ срещу В. И. Р. ЕГН ********** в частта
относно следните суми: 606,70 лева - възнаграждение за закупена и използвана услуга
/услуга/; 1759,30 лева – възнаграждение за закупена услуга /услуга/.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2