РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Силистра, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.
при участието на секретаря Ивелина М. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №
20223420100910 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на основание сключен
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 18412056 от
05.02.2021 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитна карта с лимит от 1000
лв., който последният усвоил и се задължил да ползва и възстанови съобразно условията от
Приложение към договора за кредит при лихва от 35 % годишно. Договорът за кредит
обективирал в тежест на кредитополучателя задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, дължимо при закъснение в плащането на погасителни
вноски по кредита. На 07.10.2021 г. било подписано Приложение № 1 към рамков договор за
цесия от 19.08.2019 г., по силата на който вземането срещу ответника било прехвърлено в
полза на ищеца, за което длъжникът бил уведомен. Тъй като длъжникът не изпълнил в
пълен обем задълженията си по обслужване на кредита, ищецът моли съда да признае за
установено, че той му дължи главница по договора за кредит в размер на 962,12 лв.,
договорна лихва за периода от 05.02.2021 г. до 06.10.2021 г. в размер на 25,62 лв.,
обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.10.2021 г. до 29.05.2022 г. в размер
на 55,96 лв. и законна лихва върху главницата от 30.05.2022 г. до окончателното й плащане,
за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 790 по описа на СРС за
2022 г. Претендира направените по делото разноски.
1
Ответникът М. Т. М. не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск, а в
съдебно заседание заявява, че кредитът е изтеглен от негово име, но от друго лице, негов
работник, по чиято молба той се съгласил да бъде страна по договора, считайки, че
задълженията ще бъдат обслужвани именно от неговия познат. Последният първоначално
погасявал вноските си към кредитора, но впоследствие загубил работата си и преустановил
плащанията, поради което ответникът признава, че задължения по договора действително са
налице, като не оспорва посочените в исковата молба размери на отделните вземания.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД
и чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 30.05.2022 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 331 от 31.05.2022 г. по ч.гр.д. № 790 по
описа за 2022 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение от
длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 05.02.2021 г. БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответникът встъпили в договорни
отношения на основание договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD – 18412056, чрез който кредиторът
предоставил на клиента си револвиращ кредит в размер на 1000 лв. подлежащ на усвояване
чрез кредитна карта Мастъркард, а кредитополучателят на свой ред се задължил да внася
минимални погасителни вноски по кредита, както и да заплаща възнаградителна лихва за
ползването му в размер на 35 % на годишна база. Според чл. 13 от договора погасяването на
усвоената част от кредита следвало да се извършва чрез заплащане на месечни погасителни
вноски в срок до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. Съгласно чл.
17 от договора за кредит при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, а при
просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората
погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, без да е необходимо изпращане на съобщение.
От представен по делото рамков договор за прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.
и приложение № 1 към него от 07.10.2021 г. е видно, че БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си по конкретно
упоменати в документа договори за заем, измежду които попада и вземането спрямо
ответника по договор CARD – 18412056. Цесията е осъществена в съответствие с чл. 26, ал.
1 ЗПК, тъй като в чл. 24 от договора за кредит длъжникът е позволил на своя кредитор да
прехвърли по свое усмотрение правата си по договора на избрано от него лице. Чрез
2
пълномощно от 2019 г. цедентът упълномощил приобретателя на вземанията по рамковия
договор за цесия да уведоми длъжниците за промяната на техния кредитор, за която цел
последният изготвил уведомление и направил опит за неговото връчване на адреса на
ответницата, посочен като неин настоящ адрес и адрес за кореспонденция в договора за
кредит. Същото било върнато като неполучено от пощенската служба поради
обстоятелството, че пратката не е била потърсена от получателя, но към момента при всички
случаи следва да се приеме, че ответникът е уведомен на промяната на кредитора си поради
връчването на уведомлението от първоначалния кредитор (действащ чрез цесионера) заедно
с исковата молба и другите приложения към нея. Тъй като по делото не са представени
доказателства и за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита
поради неплащането на две поредни погасителни вноски, съдът приема, че то също е
предприето чрез връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 790 по описа за 2022 г.,
която по ясен начин разкрива волята на новия кредитор да отнеме правото на длъжника за
разсрочено изпълнение на задължението му чрез заплащане на месечни погасителни вноски.
Същевременно ответникът не оспорва размерите на дълга - главница, възнаградителна лихва
и законна лихва за забава, поради което съдът приема, че съществуването на задължения по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD – 18412056 и тяхното прехвърляне в полза на ищцовото дружество обосновават
основателност на предявените искове за установяване на вземанията на ищеца, предявени
чрез исковата молба.
В конкретния случай ответникът не е депозирал писмен отговор на иска, поради
което следва да се приложат последиците на чл. 133 ГПК, който гласи, че когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по
чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Поради тези причини
възраженията на ответната страна, че сумите по договора за кредит са усвоени от трето
лице, което се е ангажирало с обслужването на задълженията по него, не следва да бъдат
разглеждани по същество; въпреки това следва да се отбележи, че евентуалното
изразходване на заетите средства по договора за кредит от трето лице, обещало, че ще
обслужва в бъдеще задълженията по договора, не представлява обстоятелство, което се
отразява върху неговата валидност, при положение че посоченият в него кредитополучател
се е съгласил да бъде страна в кредитното правоотношение. Симулацията като основание за
нищожност на сделката би възникнала когато страните, а в случая и третото лице, са наясно
помежду си кой е действителния титуляр на произтичащите от нея права и задължения,
както и че единият участник в нея получава само привидно качеството на страна; в случая
ответникът не се позовава на тази хипотеза, тъй като не твърди, че първоначалният
кредитор е бил запознат с уговорките между ответника и неговия познат и е бил съгласен с
единствено формалното му участие в договора в качеството на кредитополучател. В тази
ситуация се касае за споразумение между ответника и третото лице, което регулира техните
3
вътрешни отношения и обвързва единствено тях, а не и отпусналата кредита финансова
институция, която не е страна по него. Въз основа на него ответникът би могъл да предяви
претенции прямо съконтрахента си за възстановяване на платените суми по процесния
договор за кредит, но не би могъл да го противопостави на кредитора по този договор, за да
се освободи от отговорност спрямо него.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца и
направените по настоящото дело разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на
25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Поради изложените
аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Т. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “Х. С. ”,
бл. ., ет. ., ап. . дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ...........и адрес на
управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № .., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Ю.
Х. Ю., главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD – 18412056 от 05.02.2021 г. в размер на 962,12 лв.
(деветстотин шестдесет и два лв. и 12 ст.), договорна лихва за периода от 05.02.2021 г. до
06.10.2021 г. в размер на 25,62 лв. (двадесет и пет лв. и 62 ст.), обезщетение за забава върху
главницата за периода от 07.10.2021 г. до 29.05.2022 г. в размер на 55,96 лв. (петдесет и пет
лв. и 96 ст.) и законна лихва върху главницата от 30.05.2022 г. до окончателното й плащане,
които вземания ищецът е придобил чрез приложение № 1 от 07.10.2021 г. към рамков
договор за прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и за които се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 790 по описа на СРС за 2022 г.
ОСЪЖДА М. Т. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “Х. С. ”, бл. , ет. , ап. да заплати
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., бул.
“Д-р П. Д.” № .., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Ю. Х. Ю., направените по
настоящото дело разноски 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса, и 100 лв. (сто лв.) за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на
25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лв.) за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4