№ 34633
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110102648 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от И. В. В. срещу ............ осъдителни искове с правно основание чл. 2б
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 4 968 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, от която: 1 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по досъдебно производство № 368/2021 г. по описа на 08 РУ
при СДВР, пр. пр. 12259/2021 г. СРП и сума в размер на 3 786 лева, представляваща
стойност на разходи за закупуване и монтаж на охранителна система, ведно със законната
лихва за забава върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, които вреди са вследствие от
нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на висящо
наказателно производство – досъдебно производство № 368/2021 г. по описа на 08 РУ при
СДВР, пр. преписка № 12259/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
Ищецът И. В. твърди, че пред 08 РУ при СДВР било образувано досъдебно
производство № 368/2021 г., прокурорска преписка № 12259/2021 г. по описа СРП, за
разследване на престъпно деяние, извършено на 16.04.2021 г. в.з. .................. и изразяващо се
в противозаконно отнемане на чужди движими вещи – АТВ марка „..........“, модел „..........“;
джет с марка „..........“, модел „ .......... ........с рег. № ........ и колесар - ремарке за джет “...........”
без съгласие на владелеца с намерение за присвояване – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1 НК. Излага, че като собственик на отнетите движими вещи, И. В. е и
пострадало лице в хода на образуваното досъдебно производство. Поддържа, че последното
е спряно в досъдебна фаза с мотиви на разследващите органи, че деецът не е разкрит, което
спиране от своя страна ищецът обжалвал пред съда. С Определение от 01.04.2022 г. по н. ч.
дело № 4099/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 8-ми състав постановлението е
отменено и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за извършване на
необходимите процесуални действия. Ищецът твърди, че в хода на досъдебното
производство не били обявени за издирване голяма част от откраднатите му вещи, не бил
проведен разпит на ключов свидетел, който единствено присъствал на
местопрестъплението, не били снети записите от АПИ, относими към случая. Поради това
намира, че не са предприети всички необходими действия по досъдебното производство,
които да обезпечат разглеждането и решаването на делото в разумен срок и установяването
на обективната истина. Заявява, че в резултат от неефективните действия на разследващите
органи е бил принуден да потърси услугите на адвокат, който да го представлява по
досъдебното производство, поради което се наложило да стори и допълнителни разходи в
1
размер на сумата от 1 200 лева за адвокатско възнаграждение. Сочи, че след извършване на
процесното деяние и вследствие от бездействието на органите на досъдебното
производство, довело до неразкриване на дееца на престъплението в разумен срок, И. В.
изпаднал в неадекватно психическо състояние, нервност, тревожност, неспособност да
изпълнява служебните си и семейни задължения. Изпитал страх, стрес, хронично
безпокойствие, огорчение, разочарование, като претендира обезщетение за така
претърпените неимуществени вреди в размер от 4 000 лева. Посочва се също, че поради
бездействието по досъдебното производство, В. и опасността от нови посегателства, В.
закупил и монтирал охранителна система в дома си, представляващ е мястото на
извършване на разследваното деяние, за което направил разход в размер на сумата от 3 768
лева. Излага се, че с оглед бездействието на органите на досъдебното производство и
необоснованото му забавяне е нарушено правото на ищеца, като пострадало лице, за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следващо от чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Посочва
се, че така описаните неимуществени и имуществени вреди са в пряка причинна връзка с
неспазване от ответната страна на разумния срок за разследване. С тези съображения
ищецът отправя искане за присъждане на претендираните парични обезщетения, ведно със
лихва за забава върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.01.2023 г. до окончателното изплащане на съответното вземане.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна ............,
чрез прокурор Цанова – прокурор в Софийската районна прокуратура, оспорва редовността
на исковата молба, както и основателността на предявените искове. Обосновава липса на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2б ЗОДОВ. Твърди, че
процесното досъдебно производство е образувано на 16.04.2021 г. и до настоящия момент
все още не е приключило, като са изминал период от по-малко от две години, което не е
извън разумния срок, следващ от разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията. Оспорва, че
забавянето се дължи на бездействията на Прокуратурата, както и описаните вреди да са пряк
резултат от неоснователно бездействие и забавяне на производството. Посочва се, че
липсват доказателства относно ритмичността на действията, извършвани от ответната
страна. От значение са и обемът на извършените процесуално-следствени действия,
фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и на техните
процесуални представители, както и на останалите участници в процеса. Възразява относно
реално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, състоящи се в стрес, безпокойство,
огорчение, нервност, тревожност, неспособност да изпълнява служебните си и семейни
задължения, несигурност, страх, чувство на загуба на вярата в съдебната система и
полицията и др. Намира претенцията за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева за
прекомерна и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Излага доводи, че в процесния
случай своевременно и без забавяне за извършвани необходимите следствени действия, като
едва след това производството е било спряно поради неразкриване на извършителя на
престъпното деяние. Оспорва размера на претендираните от ищеца имуществени вреди, с
доводи, че адвокатската защита в хода на досъдебното производство на пострадалото лице
не е задължителна такава. Липсва причинно-следствена връзка между заплатения
адвокатски хонорар и воденото наказателно производство. Намира, че такава не е налице и
между неприключилото по твърдения на ищеца в разумен срок досъдебно производство и
закупуването и монтирането на охранителна камера в дома му. Последното действие е израз
на личната преценка на И. В. и е неотносимо към въпроса за приключване на разследването
в съответния срок, респ. към разкриване и наказване на извършителя. Намира за завишен и
размерът на обезщетенията за имуществени вреди, тъй като в случая се касае за ниска
степен на увреждане. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на
предявените обективно съединени искове или алтернативно за присъждане на обезщетения в
по-нисък размер от претендирания, който да отговаря на действително претърпените вреди.
След извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК и с оглед конкретните
2
оспорвания, направени в отговора на исковата молба, съдът намира, че исковата молба е
редовна и отговаря на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като с депозираните по делото
уточнителни молби ищецът ясно е очертал основанието на исковите си претенции, а именно
твърдяно нарушение от органите на досъдебното производство на правото му като
пострадало лице за разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство №
368/2021 г. по описа на 08 РУ при СДВР, като изложените едновременно с това доводи за
липсата на конкретно извършени процесуални действия са във връзка с основното твърдение
за нарушение на чл. 6 от КЗПЧОС поради липсата на фактическа и правна сложност на
производството по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1). качеството си на пострадало лице
от престъпление, за което е било образувано наказателно производство – досъдебно
производство № 368/2021 г. по описа на 08 РУ при СДВР, пр. пр. 12259/2021 г. СРП; 2). това
наказателно производство да не е приключило в разумен срок; 3). вследствие именно от
забавянето ищецът да е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди; 4).
размерът на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възраженията си за изключване или намаляване на отговорността му.
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и към отговора писмени материали са относими към
предмета на спора и необходими за правилното решаване, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
Като относимо и своевременно заявено следва да бъде уважено искането на ищеца за
допускане до разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелствата относно претърпените от него вреди, предвид насочеността му за
установяване на релевантни за делото факти в доказателствена тежест на ищеца. В тази
връзка съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че искането не отговоря на
изискванията на чл. 156 ГПК, тъй като в исковата молба изрично е посочено за какви
конкретно обстоятелства ще бъдат разпитвани свидетелите, а доколкото се касае за
свидетели при режим на довеждане, то посочването на имената и адресите им не е сред
изискванията за редовност на доказателственото искане – арг. чл. 156, ал. 1 ГПК. Съдът
намира, че следва да бъдат допуснати и двамата свидетели с оглед начина на посочване от
ищеца на обстоятелствата, за които ще бъдат разпитвани, а именно за претърпените от него
разнородни по характера си вреди (в т.ч. имуществени) и начина на отразяването им в
личния и професионалния и живот.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2023 г. от
11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
3
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата,
свързани с претърпените от него вреди вследствие от соченото неоснователно забавяне на
наказателно производство срещу него.
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание да
вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4