Решение по дело №363/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 793
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Румяна Спасова
Дело: 20221100900363
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 793
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100900363 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 68 ЗБН.
Образувано е по възражение на „К.А.м.“ ЕООД срещу отказ на синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ да приемат и включат в Списъка на
вземанията, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност за съдебни
разноски, за които е издаден изпълнителен лист по т.д. № 6679/2016 г. на СГС, VI-11 състав.
Възразилият кредитор твърди, че синдиците на „КТБ“ АД /н/ са отказали да приемат
и включат в Списъка на вземанията, възникнали след откриване на производството по
несъстоятелност, на вземане на „К.А.м.“ ЕООД за сумата 12 600 лева, представляващо
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, за което е издаден изпълнителен
лист по т.д. № 6679/2016 г. на СГС, VI-11 състав. Твърди, че исковете, по които в негова
полза са присъдени разноски, са предявени от синдиците с искова молба от 30.08.2016 г., т.е.
повече от година след откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД и
съдебното производство е приключило на 11.01.2019 г., поради което е абсурдно
изложеното в отказа на синдиците, че правните възможности за предявяване на вземането са
преклудирани. Счита, че вземането за присъдените разноски по т.д. № 6679/2016 г. на СГС,
VI-11 състав следва да бъде прието от синдика, тъй като ангажирането на правната защита е
било необходимо за „К.А.м.“ ЕООД с оглед спецификата на производствата за попълване на
масата на несъстоятелността. Твърди, че процесните съдебни разноски по своята същност
представляват разноски по несъстоятелността и следва да бъдат включени в Списъка на
приетите вземания с ред на удовлетворяване чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН, тъй като в този ред се
включват задълженията на неплатежоспособната банка, които са възникнали след откриване
на производството по несъстоятелност, каквото именно е вземането на „К.А.м.“ ЕООД или
евентуално процесното вземане следва да бъде включено в Списъка на приетите вземания с
ред на удовлетворяване чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, в който ред се включват „всички останали
вземания, които не отговарят на условията по т. 11-15“. Предвид изложеното иска да се
1
включи в Списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН или
евентуално чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН вземането му в размер на 12 600 лева, представляващо
съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, което длъжникът „КТБ“ АД е
осъден да плати във връзка с връщането на исковата молба и прекратяване на т.д. №
6679/2016 г. на СГС, VI-11 състав, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Синдиците на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/, в проведеното
редовно първо съдебно заседание, изразяват становище чрез процесуалния си представител
адв. Матев, че производството за недопустимо, а по същество – неоснователно.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
С определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, е отменено определение № 180/30.03.2021 г.
по ч.т.д. № 276/2021 г. на САС, ТО, както и потвърденото с него определение №
260414/19.01.2021 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС и делото е върнато за разглеждане по
реда на чл. 68 ЗБН на подаденото от кредитора „К.А.м.“ ЕООД възражение с вх. №
303776/17.12.2020 г. срещу отказа на лицата, упражняващи правомощията на синдик на
„КТБ“ АД /н/ да допълнят списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН.
Настоящото производство е образувано във връзка с дадените задължителни указания
от ВКС за разглеждане на направеното възражение от кредитора „К.А.м.“ ЕООД срещу
отказа на синдиците, обективиран в писмо с изх. № 2835/09.12.2020 г. на „КТБ“ АД /н/ да
включат предявеното от дружеството вземане в списъка на приетите вземания по реда на чл.
68 ЗБН.
За претендираното вземане е издаден изпълнителен лист от 25.01.2019 г. по т.д. №
6679/2016 г. на СГС, по който „КТБ“ АД /н/ е осъдено да заплати на „К.А.м.“ ЕООД сумата
12 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
4 ГПК. Следователно вземането на „К.А.м.“ ЕООД е установено с влязло в сила решение,
постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в
производство, в което участие е взел синдикът и не може да се оспорва, както изрично е
предвидено в чл. 70 ЗБН.
Спорен е въпросът дали е налице правна възможност за предявяване на вземане в
производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, възникнало след откриване на
производството по несъстоятелност, респективно след изтичане на сроковете по чл. 63, ал. 1
ЗБН и чл. 66, ал. 1 ЗБН, извън случаите, които са изрично посочени в закона.
Отговор на въпроса е даден в цитираното по-горе определение на ВКС по повод
процесното вземане на „К.А.м.“ ЕООД. В определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. №
1212/2021 г. на ВКС, I Т.О. е прието, че: „Страните в производствата по исковете за
попълване на масата на несъстоятелността, за които са присъдени разноски, не следва да
бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от страните в останалите производства,
обусловени от образуваното производство по банкова несъстоятелност. Забрана за
включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в производствата по
исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се изведе и от
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБН. Разпоредбата установява общия принцип, че масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски
и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени
при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. С ал. 2 на същия
текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или
договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се
2
удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8
от ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на
удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на
решението възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и
общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и
вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се
удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 ЗБН не са уредени
изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е
предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат
удовлетволявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по
несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които
могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по -силното основание, че
безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства,
обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от
масата на несъстоятелността. От друга страна случаите, при които страните по делата не
заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото, както и в които
са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в закона. След като липсва
изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова
несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и
преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този
правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято
полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност“.
Прието е също така, че чл. 71, ал. 1 ЗБН задължава синдикът да допълни списъка по
чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 ЗБН,
както и с вземанията, които са предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се
признава претендираното от кредитора вземана към банката. Отговорността за разноски е
последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези
производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН.
При съобразяване постановеното определение от ВКС, съдът намира, че на основание
чл. 71, ал. 1 ЗБН списъкът с приети вземания следва да се допълни с процесното вземане на
„К.А.м.“ ЕООД за съдебни разноски, чието съществуване е установено с влязло в сила
решение, за което е издаден изпълнителен лист от 25.01.2019 г. по т.д. № 6679/2016 г. на
СГС и в размер на 12 600 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на възразилия
кредитор вземането да е с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. В този ред се
изплащат направените разноските по несъстоятелност, като в чл. 54 ЗБН изрично е изброено
кои са те, като процесното вземане за съдебни разноски, направени в производство, заведено
от синдиците на „КТБ“ АД /н/ за попълване на масата на несъстоятелността, не е сред тях.
В допълнение следва да се посочи, че при извършена служебна проверка по
партидата на „КТБ“ АД /н/ съдът констатира, че въпреки становището на синдиците на
„КТБ“ АД /н/ за недопустимост на искането на възразилия кредитор, в списък по чл. 64, ал. 2
от ЗБНЗ на вземания, приети от синдика на „КТБ“ АД /н/, по които не са направени
възражения пред съда, обявен в търговския регистър на 07.05.2020 г. под № 19 е вписано
вземане на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД с основание: присъдени разноски по чл. 78
ГПК в размер на 3 600 лева.

С оглед изхода на спора „КТБ“ АД /н/ следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
3
СГС дължимата държавна такса за разглеждане на иска, която възлиза в размер на 540 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН списъка на приети вземания на
кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с вземането на „К.А.м.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, район Лозенец, бул. ****, за сумата в размер на 12 600 лева /дванадесет хиляди и
шестстотин лева/, представляващо съдебни разноски, присъдени по т.д. № 6679/2016 г. на
СГС, за които е издаден изпълнителен лист и е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал.
1, т. 8 ЗБН /доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. „****, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата, бул. „Витоша“ № 2, сума в
размер на 540 лева /петстотин и четиридесет лева/, представляваща дължима по делото
държавна такса за разглеждане на предявения иск, от чието заплащане ищецът е
предварително освободен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4