МОТИВИ към присъда № 4 от 06.10.2014 год.
по Н.Ч.Х.Д. № 5 по описа на 2014 година на Районен съд- Чирпан
Производството е по реда на глaва XX от НПК.
Oбразувано е по подадена частна
тъжба от Д.К.Д., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на майка си Д.Г.К.,
ЕГН:**********, с която са повдигнати следните обвинения срещу подсъдимия Ж.Д.Г.:
за това че на
10.09.2013 г. в с. Зетьово, община Чирпан, обл. Стара Загора, Ж.Д.Г. е казал на
Д.К.Д., унизителни за честта и достойнството й думи („двойкаджийка” и “нищо
няма да излезе от теб”), в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично
(в присъствието на Юлиян С. И., Н. К. К. и Д.Г.К.) – престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК;
за това, че на
10.09.2013 г. в с. Зетьово, община Чирпан, обл. Стара Загора, Ж.Д.Г. е причинил
лека телесна повреда на Д.К.Д., изразяваща се в причиняване на болка, без
разстройство на здравето (травматичен /контузионен/ оток в дясната половина на
лицето) – престъпление по чл. 130, ал.2 НК.
Съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от частната тъжителка Д.К.Д.
против подсъдимия Ж.Д.Г. граждански иск в размер на сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на
изречените на 10.09.2013 г. обидни думи (“двойкаджийка” и “нищо няма да излезе
от теб”) от подсъдимия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието - 10.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, и граждански иск в размер на сумата от
2000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, вследствие на
нанесената й от подсъдимия на 10.09.2013
г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието - 10.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Д.К.Д.
е конституирана като граждански ищец в съдебното производство.
В хода на съдебните
прения частната тъжителка Д.К.Д. и нейният повереник – адв. Иванов поддържат повдигнатите
с частната тъжба обвинения, като излагат доводи за доказаност на същите, както
и за основателност на гражданските искове.
Защитникът на подсъдимия
– адв. Раева счита обвиненията за недоказани. Оспорва авторството на деянията.
Моли подсъдимия да бъде оправдан и да бъдат отхвърлени предявените срещу него
граждански искове. В същия смисъл е и искането на подсъдимия.
Подсъдимият Ж.Д.Г. не
се признава за виновен по повдигнатите обвинения. Дава обяснения, че действително
с майката на частната тъжителка са в изключително влошени отношения, но никога
нищо не е изричал спрямо детето й и не го е „докосвал”. Твърди, че това е инсценировка, че някой друг е ударил детето и са обвинили
него, за да оправдаят извършеното над него нападение от страна на фактическия
съжител на майката.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид становищата на страните, прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Ж.Д.Г. е роден на *** ***, община Димитровград. Женен е за св. С.Г.Г.. От брака
си имат едно дете.
Видно от
свидетелство за съдимост № 516 от 15.09.2014 г. подсъдимият Ж.Д.Г. е неосъждан
– реабилитиран по право за осъждането по НОХД № 725/ 2006 г. по описа на РС - Димитровград
за извършено в периода 2001 – 2006 г. престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК. Видно
от същото свидетелство за съдимост Ж.Д.Г. е освобождаван 4 /четири/ пъти от
наказателна отговорност с налагане на администрирано наказание в рамките на
една година по наказателни дела от частен характер, по три от които частен
тъжител е майката на частната тъжителка в настоящото производство Д.Г.К., а по другото ЧНХД чатен
тъжител е нейният приятел св. Димитър Г.Д..
Подсъдимият
Ж.Д.Г. и съпругата
му С.Г.Г. се познавали с майката на частната
тъжителка Д.Г.К. и приятелят й Димитър Г.Д., тъй като и двете двойки се
занимавали търговска дейност – продажба на стоки, която реализирали на едни и
същи пазари в различни населени места. Във връзка с работата им често
възниквали скандали между Ж.Д.Г. и съпругата му С.Г.Г.,
от една страна и Д.Г.К. и приятелят й Димитър Г.Д., от друга страна. Понастоящем отношенията им били изключително влошени, имали
множеството заведени помежду им дела от частен характер, част от които - висящи
все още.
Всеки вторник подсъдимият Ж.Д.Г. и съпругата му С.Г.Г., Д.Г.К. и приятелят й Димитър Г.Д., ходили на
пазара в с. Зетьово да продават стоките си. Пазарът представлявал една улица,
която се използвала от търговците с около 10 – 15 на брой маси.
Така на 10.09.2013
г. /вторник/, сутринта, първо на пазара в с. Зетьово пристигнали Д.Г.К., заедно
с непълнолетната си дъщеря Д.К.Д..
След тях, около 8.00
часа, на пазара дошли и св. Ю.С.И. и неговата приятелка – св. Н.К.К.а, които
също извършвали търговска дейност и оттам се познавали, както със семейството
на подсъдимия, така и със семейството на частната тъжителка. Били в добри
отношения с Д.Г.К. и нейните близки, не поддържали отношения и не си говорили с
подсъдимия Ж.Д.Г. и съпругата му С.Г.Г..
Около 9.00 – 9.15
часа на пазара в с. Зетьово пристигнали и семейство Гочеви - подсъдимият Ж.Г.,
неговата съпруга св. С.Г.Г., дъщеря им и тъщата му – св. Г.М.П. По повод на
това кой къде си е разположил стоките и оставил кашоните от тях и кой къде е
застанал, възникнал словесен конфликт между подсъдимия и майката на частната
тъжителка. Подсъдимият обидил Д.Г.К., като я нарекъл: „натурална циганка и
курва”, за което понастоящем е осъден с влязла в законна сила присъда по НЧХД
413/2013 г. по описа на РС – Чирпан. В спора било въвлечено и детето Д. (частната
тъжителка), на която подсъдимият й казал: „двойкаджийка” и „нищо няма да излезе
от теб”. Д.К.Д. била отличничка и
засегната от думите на подсъдимия, му казала, че не е такава и че може да му
покаже бележника си. Спорът бил преустановен.
Към 12.00 часа на
същия ден Д.Г.К. и Д.К.Д. започнали да прибират стоките от масите за продаване
и да се подготвят за тръгване от пазара. Междувременно на пазара вече били
дошли приятелят на Дияна св. Димитър Г.Д. и брат й. Частната тъжителка Д.К.Д.
започнала да събира одеалата от сергията, на която продавала. Тогава възникнало
спречкване между нея и св. С.Г.Г., която я блъснала,
а Д.К.Д. я попитала защо я блъска. В този момент подсъдимият Ж.Д.Г. се
намесил. Бил лице в лице с Д.К.Д. и с лявата си ръка й нанесъл шамар по дясната
буза. Частната тъжителка се разплакала, хванала се за бузата, върху бузата й се
появила червенина. Св. Н.К.К.а издърпала детето настрани и започнала да го
успокоява.
Виждайки това св. Димитър
Г.Д. се нахвърлил върху подсъдимия Ж.Д.Г.. Какво се е случило помежду им и
събитията след това във връзка с подадения сигнал от св. Г.М.П. на тел. 112, съдът
не обсъжда, защото, от една страна - тези факти са неотносими към настоящото
дело, не касаят отношения между частната тъжителка и подсъдимия, а от друга
страна - са предмет на разглеждане на друго дело.
Единственото
релевантно за настоящия случай е, че след като са тръгнали от пазара частната
тъжителка Д.К.Д. и нейните близки, автомобилът им е бил спрян от полицай в
близост до съседно село във връзка с подадения на тел. 112 сигнал, след което
на мястото пристигнали св. Г.Д.Г. (полицейския инспектор, отговарящ за с.
Зетьово), заедно със семейството на подсъдимия. Свидетелят Г.Д.Г. възприел
лично червинината по бузата на частната тъжителка, както и състоянието на
момичето - същата била много афектирана от случилото се.
Видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза, в резултат на нанесения
шамар, частната тъжителка е получила травматичен /контузионен/ оток в дясната
половина на лицето, който й е причинил болка, без разстройство на здравето.
Гореизложените фактически обстоятелства са безспорно установени въз основа
на събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- частично от обясненията на
подсъдимия ЖивкоДимитров Г.;
- изцяло от показанията на
свидетелите Юлиян С. И., Н. К. К., Димитър Г.Д. и Г.Д.Г.;
- частично от показанията на
свидетелите С.Г.Г. и Г.М.П.;
- от приетото от съда заключение на
съдебно – медицинската експертиза;
- от приетите в хода на съдебното
следствие писмени доказателства - справка за съдимост на подсъдимия, съдебно –
медицинско удостоверение, постановление на РП – Чирпан за отказ да образува ДП;
Съдът не сочи и не обсъжда
показанията на св. А.Ж.К., защото в показанията му не се съдържат релевантни за
делото факти.
Конкретно по
релевантните факти и по доказателствата:
Обстоятелствата по делото, по
отношение на които не са събрани противоречиви доказателства, които да налагат
отделното им обсъждане, (а и да има някакви противоречия, те са несъществени и
не променят смисъла на релевантно установеното по делото), са: относно личността на подсъдимия и на частната
тъжителка, познанството между семействата и отношенията помежду им, относно
това, че на 10.09.2013 г. са
продавали стоки на пазара в с. Зетьово и че същия ден на пазара са продавали
стоки Ю.С.И. и Н.К.К.а. В частите
относно тези факти, съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията
на всички разпитани по делото свидетели /изброени по - горе/.
Всъщност противоречиви
доказателства са събрани относно основните релевантни за обвинението факти, а
именно: изрекъл ли е подсъдимият спрямо частната тъжителка посочените в тъжбата
думи: „двойкаджийка” и „нищо няма да излезе от теб” в присъствието на майка й и
на св. Иванов и на св. Карабашова и нанесъл ли й е шамар в дясната буза.
За да приеме за установено, че
подсъдимият е изрекъл думите „двойкаджийка” и „нищо няма да излезе от теб” към Д.К.Д.
в присъствието на майка й и на св. Иванов и на св. Карабашова, съдът кредитира
изцяло показанията на Юлиян С. И., Н. К. К., Димитър Г.Д., относно тези факти, тъй
като същите са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Неоснователни са доводите на защитата, че нито един от тези свидетели не
възпроизвежда да е чул точно тези думи. Видно от показанията на св. Иванов, той
казва: „Имаше обиди и към детето Д.. То си беше там – на пазара, имаше обиди
към нея, че е двойкаджийка и че от нея нищо няма да стане” (стр. 4, първи абзац
от разпита му, от съдебен протокол от 09.07.2014 г.), а св. Карабашова казва:
„След Дияна Д. им каза да си преместят кашоните, а те й казаха, че е
двойкаджийка, и че няма нищо да излезе от нея”(стр. 6, първи абзац от същия
съдебен протокол). Св. Д. пък казва: „Каза ми, че обиждали детето като го
наричали двойкаджийка” /стр. 5 от съдебен протокол от 17.09.2014 г./.
За да приеме за установено, че
подсъдимият е нанесъл шамар с лява ръка в дясната буза на Д.К.Д., съдът изцяло
кредитира показанията на Ю.С.И., Н.К.К. и Димитър Г.Д., относно тези факти, тъй
като същите са непротиворечиви и взаимодопълващи се. Нещо повече, същите
намират опора в показанията на св. Г.Д.Г., който няма отношения и с двете
страни в спора и който е възприел непосредствено частната тъжителка след
случката и свидетелства, че бузата на детето е била червена, поради което съдът
кредитира и неговите показания изцяло. Отделно от това, механизмът, по който е била
нанесена телесната увреда на частната тъжителка, за който дават пълни и
подробни сведения двамата свидетели Иванов и Карабашева се доказва и от
заключението на СМЕ. Съдът дава вяра на това заключение, като пълно, ясно и
добросъвестно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице, при разпита му в
съдебно заседание, заяви, че класическият вариант на нанасяне на шамар, който е
най – вероятният е, когато лицата са един срещу друг, шамарът да бъде нанесен с
лява ръка върху дясна буза – точно, както го описват двамата свидетели Иванов и
Карабашева, разпитани много преди изготвянето на заключението по делото, т.е. те
не са имали възможност да се запознаят с него предварително и е нямало как да
знаят какво ще каже експертът в съдебно заседание, което също е показател за
достоверността на техните показания. В съдебно заседание, вещото лице заяви
също, че е дал заключение, че нанесеното телесно увреждане е причинило само
болка на Д.К.Д., тъй като не са били констатирани увреждания, каквито се
получават при по – силен шамар – кръвонасядане, рана или счупване. Така че
частната тъжителка е изпитала само краткотрайна физическа болка, която не е
прераснала в страдание.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия Ж.Д.Г., че не е удрял частната тъжителка и че не е отправял към нея описаните
в тъжбата думи, както и не кредитира показанията на свидетелите С.Г.Г. и Г.М.П.,
в този смисъл. За да стигне до извода за недостоверността на показанията им в
тези им части, съдът взе предвид тяхната заинтересованост от изхода на делото (първата
от тях е съпруга на подсъдимия, а втората – тъща) и изходи от това, че същите
се опровергават от изнесеното от другите свидетели по делото и са в
противоречието с писмените доказателства по делото – съдебно – медицинско
удостоверение, както и със заключението на вещото лице по СМЕ. Освен това,
обясненията на подсъдимия и показанията на неговите роднини С.Г.Г. и Г.М.П. звучат
житейски нелогично – те разказват, че не е имало никакъв конфликт между двете
семейства въпросния ден, че изобщо не са разговаряли с частната тъжителка и
майка й, че не са се карали и че всичко е било мирно и спокойно и изведнъж по
обяд, без причина, подсъдимият бил нападнат и набит от приятеля на майката на
частната тъжителка. Нещо повече, подсъдимият Ж.Д.Г., който в обясненията си не
оспорва факта, че частната тъжителка е имала червенина на бузата, разказвайки
как полицаят (св. Г.Д.Г.) му е казал да види бузата на детето, че е червена,
излага версията, че най – вероятно детето е било ударено от неговите близки, за
да „оправдаят постъпката на Димитър” (от когото подсъдимият твърди, че е бил
набит безпричинно). Тази негова версия не намира опора в нито едно
доказателство по делото и се опровергава от показанията на свидетелите - очевидци.
Затова съдът я цени като защитна и не й дава вяра. Неоснователни са твърденията
на защитника на подсъдимия, че показанията на единствения незаинтересован
свидетел Г.Д.Г. били в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че не е обидил и
не е ударил детето Д.. Напротив, точно св. Г. свидетелства за червенината по
бузата на частната тъжителка. А по отношение на показанията му, че не е видял
нищо, а е бил почти през целия ден в района на пазара, като е преминавал периодично
с личния си автомобил, те не могат да бъдат тълкувани в смисъла, влаган от
защитата, че обиди и удар към частната тъжителка не е имало. От внимателния
прочит на показанията на Г.Д.Г. е видно,
че той не изключва тази възможност, казвайки:„явно много бързо е станало” (стр.
4, абзац втори от съдебен протокол от 17.09.2014 г.).
При така установеното от
фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият
Ж.Д.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 148, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
От обективна
страна на 10.09.2013 г. в с. Зетьово, община Чирпан, обл. Стара Загора, Ж.Д.Г.
е казал на Д.К.Д., думите „двойкаджийка” и “нищо няма да излезе от теб” в нейно
присъствие и в присъствието на Юлиян С. И., Н. К. К. и Д.Г.К.. Съдът приема, че
тези думи са обидни, тъй като са унизителни за честа (положителната обществена
оценка за личността) и за достойнството (самооценката на отделния индивид за
обществената му значимост). Образованието е изключително важно за всеки човек.
Доброто образование е предпоставка за успех в живота. Всеки се стреми към добро
образование и добра реализация в живота. Обективно думите „двойкаджийка и нищо
няма да излезе от теб” имат отрицателен смислов заряд, особено когато са
изречени по отношение на непълнолетно дете, което е ученик, тъй като засягат
неговото самочувствие, виждане и очакване за собственото му бъдеще. За това
свидетелства и реакцията на частната тъжителка, която отговорила, че може да си
покаже бележника, че не е двойкаджийка. Същата се е почувствала несправедливо
засегната от казаното по нейн адрес в нейно присъствие, тъй като думите на
подсъдимия представляват негативна оценка и мнение за нейната личност.
За да приеме, че е
налице квалифицирания състав на обидата по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК, съдът изходи от това,
че същата е била нанесена на обществено място, където е имало повече от две-три
лица, които са я възприели (в този смисъл са решение № 28 от 15.01.1972 г. по
н.д. № 622/1971 г. на II н.о. на ВС, решение № 102 от
24.02.1976 г. по н.д. № 59/1976 г. на I н.о. на ВС
и решение № 51 от 19.02.1980 г. по н.д. № 26/1980 г. на II н.о. на ВС).
От субективна
страна, деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал съдържанието
на своите думи и че са от естество да обидят частната тъжителка, че ги изрича пред
нея, на публично място и в присъствието на няколко още лица, които могат да ги
възприемат т.е. разбирал е общественоопасния характер на постъпката си и е
предвиждал общественоопасните последици, като във волево отношение е целял този
резултат – да обиди частната тъжителка публично.
Подсъдимият Ж.Д.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130,
ал.2 НК.
От обективна
страна, на 10.09.2013 г. в с. Зетьово, община Чирпан, обл. Стара Загора, Ж.Д.Г.
е нанесъл шамар по дясната буза на Д.К.Д., като по този начин й е причинил травматичен
/контузионен/ оток в дясната половина на лицето. Това увреждане, според
заключението на СМЕ, е причинило само болка на частната тъжителка, без
разстройство на здравето. Следователно същото съставлява лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал.2 НК.
От субективна
страна, деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал,
че нанасяйки шамар на частната тъжителка ще й причини болка, т.е. разбирал е и общественоопасния
характер на постъпката си и е предвиждал общественоопасните последици, като във
волево отношение е целял този резултат – да нанесе лека телесна повреда на
същата.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия Ж.Д.Г. престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК, се предвижда наказание глоба от три хиляди до десет хиляди
лева и обществено порицание.
Водим от горното и
изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства - изключително влошените отношения между
семейството на подсъдимия и семейството на частната тъжителка, послужило като
улесняващ мотив за извършване на престъплението от подсъдимия, взе предвид
ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с деяния от същия
вид, предвид съдържанието на изречените думи, чистото съдебно минало на дееца
(реабилитиран по право) и като не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, му наложи минималния размер на наказанието глоба, предвиден за
извършеното от него престъпление, а именно глоба в размер на 3 000 лева,
както и му наложи кумулативно предвиденото наказание – обществено порицание, което
да се изпълни чрез обявяване на присъдата на определеното за това място в
Кметството на с. Брод, където подсъдимият живее.
Гореизложените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е
изключително, поради което наказанието не може да бъде определено при условията
на чл. 55, ал. 1 НК.
За извършеното от подсъдимия Ж.Д.Г. престъпление по чл. 130, ал.2 НК, се предвижда
наказание е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто
до триста лева.
Водим от горното и
изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства изключително влошените отношения между семейството
на подсъдимия и семейството на частната тъжителка, послужило като улесняващ
мотив за извършване на престъплението, взе предвид ниската степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с деяния от същия вид, предвид нанесената
телесната повреда, причинила само краткотрайна физическа болка, чистото съдебно
минало на дееца (реабилитиран по право) и като не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства, му наложи най – леко предвиденото за извършеното
от него престъпление наказание глоба в минималния предвиден размер, а именно глоба
в размер на 100 лева.
Гореизложените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е
изключително, поради което наказанието не може да бъде определено при условията
на чл. 55, ал. 1 НК.
Не са налице предпоставките
за приложението на чл. 78а, ал. 1 НК – за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност, въпреки че към датата на извършване на деянията той не се е водил осъждан
и за извършените от него умишлени престъпления законът не предвижда наказание
лишаване от свобода повече от 3 години, тъй като в случая е налице пречката по
чл. 78а, ал.7 НК – множество престъпления. Само за пълнота на изложението,
настоящият съдебен състав, намира за нужно да отбележи, че за други деяния,
извършени от подсъдимия при условията на реална съвкупност, са били завеждани
отделни дела с отделни частни тъжби, които не са били обединявани, поради което
се е стигнало до това в рамките на 1 година подсъдимият да бъде освобождаван от
наказателна отговорност 4 пъти, видно от справката му за съдимост, като по този
начин се е стигнало до заобикаляне на забраната по чл. 78а, ал.7 НК.
По причина, че
двете деяния, предмет на настоящото дело, са извършени при условията на реална
съвкупност – преди да има влязъл в сила
съдебен акт за което и да е от тях, са налице предпоставките за приложение на
чл. 23, ал.1 НК – определяне на едно общо наказание. Затова и на основание тази
разпоредба съдът групира така наложените на подсъдимия наказания по настоящото
дело, като му определи и наложи едно общо наказание, най – тежкото от тях, а
именно: глоба в размер на 3000 лева,
която да се заплати в полза на Държавата по сметка на РС – Чирпан. Съдът прие,
че така определеното и наложено най – тежко наказание не следва да бъде
увеличавано по реда на чл. 24 НК и е достатъчно за постигане на целите по чл.
36 НК. На основание чл. 23, ал. 2 НК към него обаче присъедини наказанието
обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на
определеното за това място в Кметството на с. Брод, обл. Хасково.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявените граждански искове
намират правно основание в чл.45, ал.1 ЗЗД, като в случая, видно от изложената
фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане: виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимия,
претърпени от гражданските ищци вреди от неимуществен характер, причинна връзка
между тях. При това положение за подсъдимия възниква
задължение за обезвреда– арг. чл. 45 ЗЗД /всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму/.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Районният съд, като изходи от обстоятелствата, при които е нанесена обидата
и от съдържанието на обидните думи и като взе предвид обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение на
частната тъжителка за нанесената й обида (престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 146, ал. 1 от НК. ) е 800 лева, ведно със законната лихва от датата на
деянието - 10.09.2013 г. до окончателното й изплащане, като искът над тази сума
до пълния претендиран размер от 2000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Районният съд, като изходи от обстоятелствата, при които са причинено телесното
увреждане /нанасяне на шамар с не голяма сила/, от вида и характера на
причинените увреждания и от тяхното времетраене /една лека телесна повреда, причинила
болка, отшумяла бързо/, местоположението на увредата /в бузата/ и като взе предвид обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение на частната тъжителка за
нанесената й лека телесна повреда (престъпление по чл. 130, ал. 2 НК) е 500
лева, ведно със законната лихва от датата на деянието - 10.09.2013 г. до
окончателното й изплащане, като искът над тази сума до пълния претендиран
размер от 2000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Определяне на по – ниски по размер на обезщетения, съдът намира за
несправедливи, а определянето на по - високи - за несъответни на доказаните по
делото неимуществени вреди.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски
от частната тъжителка в размер на 562 лева,
С оглед изхода на делото, съдът
присъди в тежест на подсъдимия и сумата в размер на 100 лева, представляваща
дължимата държавна такса за разглеждането на гражданските искове, съобразно
уважените им размери, както и сумата от 140 лева – част от дължимото
възнаграждение на вещото лице по СМЕ, които да заплати в полза на Държавата по
сметка на РС – Чирпан.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: