РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Троян, 03.05.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд,
втори състав, в публичното заседание
на трети април, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: СВЕТЛА И.
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията -
И. гр. дело № 12 по описа за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във
връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД гр.София, представлявано от И.М.– изп.директор
и Емил Кръстев- прокурист, чрез юрисконсулт Й.М., с която се иска от съда да
признае за установено по отношение на И.К.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание чл.422 ал.І вр. чл.415 от ГПК, че има вземане в размер на: 6
539,20 лева- главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.07.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, 523.00 лева- договорна лихва за периода от 18.02.2013 г.
до 20.08.2013 г., 43.68 лева- мораторна лихва за
периода от 25.02.2013 г. до
20.08.2013 г., 60.00 лева- заемни
такси.
Претендира направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Претендира направени по заповедното производство
разноски.
При условията на
евентуалност, в случай че съдът счете за неоснователен предявения иск по чл.422
от ГПК, моли съда да счита, че с факта па получаването на настоящата искова
молба от длъжника, да се счита за удостоверено наличието на необходимата
предпоставка за пораждане на действието на предсрочната изискуемост на кредита.
Моли съда, да осъди И.К.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ОТП Факторинг България ЕАД, неизплатена
главница в размер на 5261.86 лева, от която: за периода от 25.10.2013 г.
до 25.09.2018 г. дължима сумата в размер
от 2738.22 лева, представляваща главница за 59 вноски с настъпил падеж,
сума в размер на 2523.64 лева,
представляваща дължими 32 вноски по главницата от 25.10.2018г. до крайния падеж
на задължението, договорна
лихва в размер на 1483.84 лева от 25.10.2015 г. до 25.09.2018 г., като и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление и поръчителство,
сключен на 05.07.2011г. между Банка „ДСК“ ЕАД и И.К.Д., банката предоставила на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 6 000 лв. , със срок за издължаване от 120 (сто и
двадесет) месеца, считано от датата на усвояването, усвоен еднократно чрез
разплащателна сметка , по която става и погасяването с месечни вноски дължими
на всяко 25-то число от месеца съгласно погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит - „Приложение № 1" към Договора.
Излага се, че поради преустановяване на погасяването на
задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 05.07.2011 г. и не плащане на вноски по
погасителен план за периода от 25.02.2013г. до 25.04.2013г. кредиторът „Банка
ДСК" ЕАД е приложил санкциите, предвидени
в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции" от Общите условия към
Договора за кредит и е превърнал кредита автоматично
в предсрочно изискуем.
Твърди се, че вследствие неизпълнение на задълженията
от страна на кредитополучателя по Договора, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е
пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред. На 20.08.2013
г. е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК срещу
кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. № 913/201 Зг. по описа на Районен съд
Троян, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК"
ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.
Излага се, че на
07.11.2013 г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия"), „Банка ДСК" ЕАД, прехвърля на "ОТП Факторинг
България" ЕАД, с ЕИК *********, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви, в това число е прехвърлено и възникнало от сключен
между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и И.К.Д., като кредитополучател вземане,
по Договор за кредит за текущо потребление от 05.07.2011 г.
Ответникът
оспорва така предявените искове, както по основание, така
и по размер. Навежда довод, че за да бъде изискуемо вземането, то следва ищецът
надлежно да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, като
твърди, че в ИМ ищецът не е навел твърдения за това. Възразява, че в случая не
е налице изискуемо вземане за заявените суми, тъй като към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК ищецът не е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. По изложените съображения настоява за
отхвърляне на исковете. По отношение на предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск, изразява становище за недопустимост, като излага
подробни аргументи. Претендира разноски. В о.с.з. ищeцът „ОТП Факторинг” ЕАД се представлява от
юрисконсулт Людмила Горанова. По същество поддържа предявения иск, като
подробни аргументи излага в писмени
бележки. Ответникът И.К.Д. не взема лично участие в процеса, като
се представлява от упълномощен представител – адв. А.Ч., който моли,
предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани да
бъдат отхвърлени по подробно изложените в отговора съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните
по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно,
че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 05.07.2011г. „Банка
ДСК” ЕАД е предоставила на И.К.Д., в
качеството на кредитополучател, кредит в размер на 6000 лева, със срок за
издължаване 120 месеца, считано от неговото усвояване. Уговорено е, че
месечните погасителни вноска са дължими на 25-то число на месеца, при лихвен
процент по кредита общ 13,95% към датата на сключване на договора и падежна
дата за окончателното издължаване на кредита – 27.06.2021г. Определен е и
годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 16.11%. Не се спори, че в
изпълнение на поетите с договора задължения Банката е предоставила отпуснатия
кредит по сметка с титуляр И.Д.. С
подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
приема Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица, които съставляват неразделна част от договора.
Представен и приет като доказателство по
делото Договор за покупко – продажба на
вземания/цесия/ от 07.11.2013г., от който е видно, че „Банка ДСК”ЕАД, от една страна като Цедент, е прехвърлила и продала на „ОТП Факторинг”ЕАД,
в качеството на купувач /цесионер/ вземанията по
просрочени кредити, вкл.и вземането по процесния
договор, заедно с всичките им принадлежности и изтекли лихви, подробно
индивидуализирани по основание и размер в приемо-
предавателен протокол.
По силата на т.5.4 от
Договора за цесия, продавачът се съгласява да упълномощи изрично купувача, от негово име да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания, като за целта
снабди купувача със съответното пълномощно. Към цесионния
договор е приложено пълномощно, по силата на което „Банка ДСК” ЕАД, чрез
изпълнителните директори Андрей Илиев Николов и Доротея Николаева Николова, е
упълномощила „ОТП Факторинг България”ЕАД. с правата
да уведоми от името на Банката всички длъжници по вземанията по кредити,
необезпечени с ипотеки от портфейла на РЦ Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас,
Плевен, София – запад, София –изток, Ст.Загора и В.Търново, които банката е цедирала с Договор за покупко- продажба на вземания от 07.11.2013
г., като за извършената цесия
пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД, от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в приемо-предавателния протокол към Договора за цесия.
Приобщено към доказателствата по делото е писмо от 21.11.2013 г., с
което по силата на учредената му представителна власт, действайки като
пълномощник на „Банка ДСК” ЕАД, „ОТП Факторинг”ЕООД е
уведомил ответника, че по силата на Договор за цесия от 07.11.2013г. между
„Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг България”ЕАД,
вземането на Банката срещу ответника в неговата цялост е прехвърлено на „ОТП Факторинг България”ЕАД. Считано от получаване на писмото
той се счита за негов кредитор, като ответникът е уведомен относно общия размер
на задълженията по договора и е поканен в 14-дневен срок от датата на
получаване на писмото да преведе дължимите суми в размер на 7406.75 лева по
посочената сметка. Видно от приложеното известие за доставяне, писмото не е
получено от ответника, като е отбелязано, че „получателят отсъства“ и на 11.12.2013г.
същото е върнато.
От приложеното ч.гр. д №913 по описа РС-Троян
за 2013 год. се установява, че е подадено заявление от цедента
„Банка ДСК”ЕАД и е издадена Заповед №594
от 23.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с
която съдът е разпоредил длъжникът И. Д. да заплати на Банка „ДСК“ ЕАД сумата
6 539.20 –шест хиляди петстотин тридесет и девет лева и двадесет стотинки,
дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
05.07.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата
523.00 – петстотин двадесет и три лева, представляваща договорна лихва
за периода от 18.02.2013г. до 20.08.2013г., сумата 43.68 – четиридесет и три
лева и шестдесет и осем стотинки, представляваща мораторна
лихва за периода от 25.02.2013г. до 20.08.2013г., сумата 60.00 – шестдесет
лева, представляваща заемни такси, сумата 143.32 – сто четиридесет и три лева и
тридесет и две стотинки - разноски по
делото за платена държавна такса и сумата 354.00 – триста петдесет и четири
лева представляваща юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер на основание Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В
законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал писмено
възражение, с което е оспорил вземането с твърдения за недължимост,
по повод на което заповедният съд е указал на заявителя възможността в
едномесечен срок от съобщението, да предяви иск за установяване на вземането си
по отношение възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса. Исковата
молба е постъпила в РС-Плевен на 15.10.2018
г., по повод на която е образувано гр.д.№7405/2018г. по описа на ПлРС, последното прекратено с Определение №4790 от
06.12.2018г. и изплатено по подсъдност
на РС-Троян. По
искане на ищеца, по делото е реализирана съдебно - икономическа експертиза,
която е дала отговор на въпроси от значение за правния спор. Съгласно
заключението, по процесния
Договор за кредит за текущо потребление от 05.07.2011г., сключен между „Банка
ДСК и И.Д., от предоставената хронология на кредитна сметка № 0000000019601848
за периода от 01.07.2011 г. до 30.11.2013 г., експерта е установил, че
отпуснатият кредит по Договор от 05.07.2011 г. е усвоен на 05.07.2011 г. в пълен размер – 6000лева, като в периода 01.07.2011
г. до 30.11.2013г. са постъпили суми в
общ размер на 1342,88 лева/ Погасена главница
282,96 лева; Погасени лихви
706,65 лева; Погасени санкционни лихви върху главница 5,55 лева; Платени такси за закъснение 282,62 лева и
Платени такси по заем - 170,00 лева/. Констатирано е, че поради забава на плащанията, по решение на
банката под № 135/21.10.2012 г. и осчетоводено към дата 01.11.2012 г. са
капитализирани лихви в размер на 822,16 лева, които са увеличили първоначално
сумата на кредита, т.е. сумата на
кредита 6000,00 лева е намалена с погасената главница 282,96 лв. и същевременно
увеличена с капитализираната сума на лихвите в размер на 822,16 лв., което към
30.11.2013 г. формира салдо на кредита 6539,20 лв., като подробна справка за
размера на постъпилите суми по дати, както и информация за погасените главница,
лихви и такси, експерта е приложил в Приложение №1. Вещото
лице е отразило, че на 01.11.2012 г. „Банка ДСК" ЕАД е увеличила кредита
с капитализираните лихви. Поради преустановяване на погасяване на задължението
по Договора за кредит за текущо потребление от 05.07.2011 г. и не плащане на
вноски по погасителен план за периода от 25.02.2013 г. до 25.04.2013
г. кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е приложил санкциите предвидени в
чл.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции" от Общите условия към
Договора за кредит, а именно: "при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До представяне на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорен лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10/десет/ процентни
пункта" и е превърнала кредита автоматично в предсрочно изискуем. Последната погасителна вноска преди просрочието от три последователни вноски, която е направена
от И.К.Д. по кредитната сметка е на 18.02.2013
г.. Месечни погасителни вноски с падеж 25.02.2013 г., 25.03.2013 г.
и 25.04.2013 г. съгласно
Погасителен план към Договора за кредит за текущо потребление от 05.07.2011 г.
не са направени. На 29.04.2013 г.
„Банка ДСК" ЕАД обявява кредита за предсрочно изискуем, след което,
Банката е пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред и
е подала на 20.08.2013 г.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. На 07.11.2013г. по силата на Договор
за покупко-продажба на вземания/"Договор за цесия"/сключен между „ОТП
Факторинг България" ЕАД и „Банка ДСК" ЕАД,
Банката е продала вземането си на И.К.Д. на обща стойност 7406,75 лева включващ: главница 6539,20 лв.; редовна лихва
446,78 лв.; наказателна лихва
167,45 лв., разходи - 253,32 лв. Вещото лице е констатирало,
че след дата на прехвърляне на вземането от „Банка ДСК" ЕАД на „ОТП Факторинг България" ЕАД чрез Договор за цесия,
длъжникът И.К.Д. е направил две плащания към „ОТП Факторинг
България" ЕАД - на 13.01.2014 г. и 21.03.2014
г. по сто лева, които дружеството „ОТП Факторинг
България" ЕАД е осчетоводило за погасяване на разноски и законна лихва,
т.е. разноските са останали в размер на 50,00 лева. Към датата на подаване на Исковата молба - 15.10.2018 г., експертизата изчислява
размер на задължението 10 483.49
лв., а към датата на изготвяне на експертизата - 20.03.2019 г. - 10766,86 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна
квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК - положителeн установителен
иск за установяване със СПН, че в полза
на ищеца „ОТП Факторинг България/ цесионер
по Договор за покупко-продажба на вземания/ съществува вземане срещу ответника
- предмет на заповед №594 от 23.08.2013 г., издадена по ч.гр.д. №913/2013 г.по
описа на РС-Троян, която длъжникът/ответник в исковото производство/е оспорил
по реда на чл.414 от ГПК.
Констатира се, че съобщението с
указания за възможността за предявяване на установителен
иск е получено от ищеца, който в качеството си на цесионер
е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен
срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
Настоящия състав счита, че активно легитимиран да предяви
иска е цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1
от ГПК, което обстоятелство е налице в настоящия казус и е в съответствие с възприетата постановка по т.10 б. на ТР
№4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.
От страна на ищеца са наведени твърдения,
че ответникът е преустановил да погасява
уговорените месечни вноски, поради което считано от 29.04.2013 г. Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, на
основание чл.19.2 от Общите условия.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право,
установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Във всички случаи
обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, вкл.и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Според възприетото разрешение в т.18 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и волеизявлението й да е достигнало до длъжника –
кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът упражнява правото
си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението
е надлежно съобщено. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се
приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като
т.18 от ТР №4/2014 г.изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на
чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната
изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички
случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника.
В процесния
казус ищецът не е ангажирал доказателства,
които да установяват, че преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение Банката е уведомила ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост. Съдът не споделя доводът на
ищеца, че ответникът е уведомен за настъпилата изискуемост на вземането, чрез връчване на препис от
исковата молба. Поради неангажиране на доказателства за уведомяването от страна
на стария кредитор на длъжника за упражненото право за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да бъде
установена изискуемостта на претендираното вземане по
договора за банков кредит.
С оглед на изложените съображения
съдът намира, че ищецът не е доказал
всички факти, относими към настъпването на
предсрочната изискуемост на кредит, поради което, предявеният иск от ”ОТП Факторинг
България”ЕАД, в качеството му на частен правоприемник/цесионер/
на ”Банка ДСК”ЕАД, против И.К.Д., с
правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК - за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на "ОТП Факторинг България" ЕАД(като правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по
предявения от ищеца, при условията на обективно съединяване, евентуален иск .
Предявените
евентуални осъдителни искове са процесуално допустими, като възражението на
ответника в обратна насока е неоснователно. По
същество на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове: Както
вече беше обсъдено по главните установителни искове
безспорно доказано е качеството на ищеца на цесионер
на процесното вземане, произтичащо от сключен между
предишния кредитор Банка“ ДСК" ЕАД и ответника в процеса Договор, основано на Договора за цесия породил действие
спрямо длъжника с връчването на ИМ и приложенията към нея /уведомление до
длъжника/ в хода на настоящия процес. По
принцип, ИМ може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника, но уведомяването не може да промени с
обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението. Правото
на цесионера да иска предсрочно изпълнение на
задължението по сключения договор за заем произтича от вътрешните отношения
между цедента и длъжника. Доколкото същото има
самостоятелен характер, то следва да бъде съобщено на длъжника, съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД, за да произведе действие по отношение на него. В Исковата молба, депозирана по делото, както
и в съдебното заседание, проведено на 05.03.2019 год., ищецът прави уточнение,
че претендираната сума от 5261.86 лв. /пет хиляди
двеста шестдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/ главница включва
сумата от 2738.22 лв., представляваща вноски по главницата за периода от
25.10.2013 год. до 25.09.2018 год., които представляват вноски по погасителен
план от № 28 до № 87, като тези вноски се претендират на основание настъпил
падеж и сумата от 2523.64 лв., представляваща вноски по главницата от датата на
подаване на исковата молба до крайния падеж на задължението и които
представляват вноски по погасителен план от № 88 до № 120, като тези вноски се
претендират на основание настъпила предсрочна изискуемост. Ищецът не е посочил какъв е размерът
на отделните вноски, които се твърди, че са с настъпил падеж; кога е настъпил
падежът, как се е формирал общият размер на претендираната
сума, както и размера на тези, които се претендират на основание настъпила
предсрочна изискуемост, кога е настъпила
твърдяната предсрочна изискуемост; как се е формирал общият размер на сумата,
която се претендира на основание настъпила предсрочна изискуемост, поради
което при вменена му доказателствена
тежест, същия не е изпълнил задължението си. Ангажираната
по делото ССчЕ, установява размерът на непогасените
изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение; към датата на изготвянето на заключението и
към датата на предявяване на исковата молба, изхождайки от обстоятелството, че кредиторът е
обявил предсрочна изискуемост на целия кредит на 29.04.2013 год., без да
установи размера на непогасените падежирали вноски по кредита, които се претендират чрез
предявения осъдителен иск, както и на тези, претендирани
на основание настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, обявена към датата на завеждане на делото чрез
предявената по делото Искова молба. Вещото лице не е имало задача да установи и
размера на акцесорната претенция за договорни лихви
за посочения от ищеца период-от 25.10.2015 год. до 25.09.2018 год. В
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установен размерът на
задълженията по кредита ЕДИНСТВЕНО с оглед на едностранно обявената от страна
на кредитора на 29.04.2013 год. предсрочна изискуемост на кредита, но експерта
не е установил размера на вземането с оглед на другите основания, въведени от
ищеца - настъпил падеж на вземането и обявена предсрочна изискуемост на
вземането в, последващ момент - не към 29.04.2013 год., а този на получаване на
препис от исковата молба по настоящето дело. Предвид правилото за разпределение на
доказателствената тежест недоказаните факти следва да се счита неосъществени,
като за ищеца настъпват неблагоприятните последици от това, тъй като съдът не би следвало да извлича сам от
доказателствата по делото фактите и обстоятелствата, на които ищецът основава
претенциите си. След като това не е сторено, съдът приема, че искът,
заявен на посоченото основание, е недоказан. При този изход на процеса, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сторените
по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК , а именно:
сумата от 1355 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 21.11.2018г./л.44от гр.д.№7405/2018г. на
РС-Плевен/, както и сторените по ч.гр.д.№913/2013г. разноски в размер на 500-
петстотин лева, съобразно приложения на л.34 от същото, списък на разноските/. Съдът намира,
че възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ищеца е неоснователно. Същия е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и правната сложност на предявениите искове.
Мотивиран от горните съображения , съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан, предявеният „ОТП Факторинг
България“ ЕАД гр.София, представлявано от И.М.– изп.директор
и Емил Кръстев- прокурист, против И.К.Д., ЕГН ********** с адрес: *** иск с
правно основание чл.422 ал.І вр. чл.415 от ГПК, с
искане съдът да признае за установено по отношение на ответника съществуването
на вземания в полза на цесионера по Договор за
покупко-продажба на вземания/цесия/ -
"ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК
*********, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 594 от 23.08.2013г. и
Изпълнителен лист по ч.гр.дело № 913/2013 г. на PC – Троян, в полза на „Банка
ДСК” ЕАД – заявител и цедент, произтичащи от отпуснат кредит по Договор за кредит за
текущо потребление от 05.07.2011г., включващи: 6
539,20 лева- главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,
523.00 лева- договорна лихва за периода от 18.02.2013 г. до 20.08.2013 г.,
43.68 лева- мораторна лихва за периода от 25.02.2013 г. до 20.08.2013 г., 60.00 лева- заемни такси. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София, представлявано от И.М.– изп.директор и Емил Кръстев- прокурист, против И.К.Д., ЕГН **********
с адрес: ***, евентуален осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД -
за заплащане на следните суми: главница в размер на 5261.86 лева, от която:
за периода от 25.10.2013 г. до 25.09.2018 г. дължима сумата в размер от 2738.22 лева, представляваща главница за
59 вноски с настъпил падеж; сума в размер на
2523.64 лева, представляваща дължими 32 вноски по главницата от
25.10.2018г. до крайния падеж на задължението, договорна лихва в размер на 1483.84 лева от
25.10.2015 г. до 25.09.2018 г., като и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София, представлявано от И.М.– изп.директор и Емил Кръстев- прокурист ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Д., ЕГН ********** с адрес: *** разноски в размер на 1855/хиляда осемстотин петдесет и пет/ лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 21.11.2018г./л.44от гр.д.№7405/2018г. на РС-Плевен/ и сторените
по ч.гр.д.№913/2013г. на РС-Троян разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила,да се приложи по ч.гр.д.№ 913/2013 г. по описа на РС-Троян.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: