№ 125
гр. Пазарджик, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220201413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. А. Л. от с.Варвара,
обл.Пазарджик, подадена чрез адв.К. У. от АК- Пазарджик, против НП №24-
0340-000834 от 09.08.2024г., издадено от ВПД Началник РУ- Септември,
ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени възражения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното НП. Твърди се, че деянието представлява
маловажен случай, съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН. Настоява се за отмяна
на атакуваното НП и присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си адв.У., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, доразвити в представена по делото писмена защита по
съществото на спора.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или
процесуален представител. По делото е получено писмено становище от
пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което се иска
потвърждаване на обжалваното НП, като в тази насока са изложени бланкетни
съображения. Прави се възражение за прекомерност на евентуално
1
претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна и се иска
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като провери основателността на жалбата и
съобрази становищата на страните, съгласно закона, по вътрешно
убеждение и след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 18.05.2024г., около 20:51
часа, в с.Варвара ул.27-ма, в посока за гр.Велинград, е управлявал МПС- лек
автомобил Хюндай I 40 с рама № *** без регистрационни табели, доколкото
същото не било регистрирано по надлежния ред.
Деянието е квалифицирано от АНО като нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
Процесното нарушение било установено от намиращия се в
непосредствена близост до мястото на негово извършване полицейски
автопатрул при РУ- Септември, ОД на МВР-Пазарджик в състав, включващ
полицейските служители- св.Д. С. и колегата му Боян Стоичков. На
посоченото в НП време двамата изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътя, като били позиционирани на кръстовището между ул.27-ма и
ул.28-ма в с.Варвара, когато чули удар в непосредствена близост до тях.
Приближавайки се до мястото, на около 20-30м, те забелязали реализирано
леко ПТП между два автомобила, единият от които- процесният. След
проведен разговор с двамата водачи, полицейските служители установили
самоличността на жалбоподателя, който управлявал лек автомобил Хюндай I
40 с рама № *** без регистрационни табели. Водач на другото МПС бил
неговият баща- св.А. Л.. От техните обяснения станало ясно, че ПТП се
осъществило, докато двамата се движили един след по ул.1-ва в посока от
с.Варвара към Варварски минерални бани, където св.А. Л. стопанисвал
заведение с паркинг, ползван от жалбоподателя за излагане на продаваните от
него автомобили. На знака „Стоп“, поставен на кръстовището с ул.27-ма, св.А.
Л. отклонил вниманието си и се блъснал в задната част на движещия се пред
него лек автомобил Хюндай I 40 с рама № *** без регистрационни табели,
управляван от неговия син. Пред двамата полицейски служители
жалбоподателят представил СУМПС, издадено от РАвстрия с №20396599.
След като св.Д. С. извършил проверка на процесния лек автомобил Хюндай I
40 с рама № *** без регистрационни табели и по този начин установил, че
същият не е регистриран по надлежния ред, той съставил срещу водача АУАН
№1230376/18.05.2024г. за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во от ЗДвП.
Впоследствие актът бил изпратен в РП-Пазарджик с оглед преценка за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. От страна на прокуратурата
2
била образувана пр.пр. №3332/24г., по която била извършена проверка,
завършила с Постановление от 02.07.2024г. за отказ да се образува досъдебно
производство, с което материалите по преписката били върнати на РУ-
Септември при ОДМВР-Пазарджик за преценка относно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на
ЗДвП. По този повод и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, било издадено
атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 10.10.2024г., а
жалбата против него била подадена чрез АНО на 23.10.2024г., т.е. в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което същата се явява процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния районен
съд.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира, доколкото
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така очертаната фактическа обстановка, разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
На първо място, при издаване на атакуваното НП не са допуснати
процесуални нарушения, тъй като то е издадено от компетентен орган, в срока
по чл.34 от ЗАНН и съдържа всички реквизити, предвидени в нормата
на чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП се съдържат обстоятелства
и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника
нарушение /управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и без
поставени рег. табели/, посочени са обстоятелствата при които то е извършено,
както и нарушената законова норма, като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение.
По-нататък, не спорно по делото, че на посочените в НП време и място,
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което не е било регистрирано
по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Отделно от това, фактът на извършеното от страна
на жалбоподателя нарушение се установява по категоричен начин и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. При това положение
правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност по чл.140 ал.1 от ЗДвП .
Всички възражения на жалбоподателя касаят въпроса дали нарушението
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Действително, по делото беше установено, че жалбоподателят е
управлявал процесното, нерегистрирано по надлежния ред, МПС с цел да го
придвижи от с.Варвара до паркинга на заведението във Варварски минерални
бани, стопанисвано от неговия баща. Този паркинг жалбоподателя използвал
за излагане за продаваните от него автомобили след докарването им с автовоз
3
от чужбина. Безспорно е, че разстоянието между двете населени места е в
порядъка от около 4 км. Вярно е също така обаче, че за тази макар и малка
дистанция е възможно да се реализира ПТП с нерегистрираното МПС, както е
станало в случая. Само доброто стечение на обстоятелствата е спомогнало
резултатите от същото да се ограничат само до наличие на минимални
имуществени вреди за двата автомобила. В същото време, ако с едно
нерегистрирано МПС, което логично е и без регистрационни табели, бъде
извършено например ПТП /в т.ч. с жертви/ по вина на водача, който веднага
след това напусне местопроизшествието, то би било невъзможно или
значително затруднено неговото установяване и издирване.
Съгласно нормата на чл.28от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В същото
време разпоредбата на чл.189з от ЗДвП изрично предвижда забрана за
нарушенията по ЗДвП да се прилага чл.28 от ЗАНН. Действително, в §6, т.32
от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на "маловажно" по смисъла
на този закон нарушение и това е нарушението, което, макар и с незначителни
отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в
движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Това обаче не влиза в разрез с нормата на
чл.189з от ЗДвП , доколкото §6, т.32 от ДР на ЗДвП е относима единствено
при преценката за налагането на принудителни административни мерки /по
арг. от чл.171 ал.1 т.1 б."в" от ЗДвП/. В този смисъл и въпреки изложените в
показанията на св.Л. и обясненията на жалбоподателя причини за
управлението на нерегистрираното МПС от с.Варвара до Варварски
минерални бани, които съдът приема за достоверни, деянието не може да се
квалифицира като маловажен случай. По същите съображения не може да
бъде прието като годен аргумент в полза на изложените от жалбоподателя
възражения относно приложението на чл.28 от ЗАНН и наличието на
незначителен брой нарушения, отразени в неговата справка за
нарушител/водач /л.45/.
Вярно е това, че в настоящия случай НП е издадено на основание чл.36
ал.2 от ЗАНН, което е изрично отбелязано и в обстоятелствената част на
самото НП- след като от РП- Пазарджик е била извършена проверка за
наличие на данни за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, завършила с
постановление за отказ да се образува ДП /л.35,36/, в което се съдържат
мотиви за явно незначителна обществена опасност на деянието по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК, респ. за липса на престъпление. Ноторно известно е в
правната теория и практика, че когато деянието засяга един и същи кръг
обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно нарушение, или за
4
престъпление, но не и за двете едновременно, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление. В този смисъл не е налице основание
да се приеме, че приключилата с акта на прокурора проверка представлява
основание да се изключи последващо ангажиране на
административнонаказателната отговорност за същата деятелност на лицето,
съставляваща нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като в този случай АНО не е
обвързан по никакъв начин с изводите на прокурора относно приложението на
чл.28 от ЗАНН вр. чл.9 ал.2 от НК.
Както вече беше посочено, съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от
ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице,
което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. В случая съдът намира, че правилно АНО е констатирал
наличието на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. При определяне размера на наказанията глоба и
лишаване от правоуправление по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наказващият орган
се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административното наказание. Двете наказания са наложени при пълен превес
на смекчаващите обстоятелства и са определени на минимума от 200 лева и 6
месеца, с което целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат
постигнати.
Предвид всичко, изложено дотук, обжалваното НП се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че пред въззивната
инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира писмено
становище по съществото на спора, с което се прави искане за присъждане на
разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от
ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултското възнаграждение следва
да се определи в размер, съгласно чл.37 от ЗПП, към която препраща
разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Поради това, заплащането на правната
помощ е необходимо да е съобразено с вида и количеството на извършената
дейност, като конкретния размер се определи съобразно предвиденото в
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ- от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, без лично
явяване на юрисконсулта и не е с фактическа или правна сложност, поради
което на последния следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0340-000834 от 09.08.2024г., издадено от
ВПД Началник РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на Д. А. Л. ЕГН
********** са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200
/двеста/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/
месеца.
ОСЪЖДА Д. А. Л. ЕГН **********, да заплати на ОД МВР-Пазарджик,
представлявана от директор, с административен адрес гр.Пазарджик,
пл.Съединение №3, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6