Р Е Ш Е Н И Е №1534
ПЛОВДИВ 23.07.2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ гр.с-в, в публичното заседание на двадесет и трети
май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря Е.К.
разгледа докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 2492 по описа за 2013 година и
констатира следното:
По реда на
особеното исково производство по чл. 379 и следващите от ГПК са
предявени колективни искове от Комисия за защита на потребителите, гр. София,
ЕИК ********* против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД , гр. Пловдив,
ул.”Христо Г. Данов” 37, ЕИК ********* с
правна квалификация чл.146 вр. чл. 143 ал. 1, т.18 ЗЗП, чл. 186 ал.2, т.1
и ал.3 ЗЗП вр. чл. 379 от ГПК.
Ищецът твърди,
че в изпълнение на правомощията си по чл.148 ЗЗП с решение, прието в т.24.1. от
Протокол No ** от ***., Комисията за
защита на потребителите (КЗП) е установила наличието на неравноправни клаузи в
„Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация
Пловдив ЕАД („ЕВН България Топлофикация” ЕАД) на потребителите в
град Пловдив” (ОУ), както следва:
На първо място
се сочи, че клаузата на чл.20, ал.4 от ОУ, предвиждаща при установени при
проверката грешки в измерването, по-големи от допустимите по стандарта,
продавачът да преизчислява продаденото количество топлинна енергия за периода
след последното отчитане на топломера, но за не повече от 45 дни, противоречи
на разпоредбите на чл.47 от Наредбата за топлоснабдяване и е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.18 ЗЗП.
Съгласно
чл.47, ал.1, т.1 във връзка с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, в случай
на отклонения извън допустимите граници на метрологични и технически
характеристики на средствата за измерване за търговско плащане, установени с
протокол по реда на Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен
контрол по Закона за измерванията, топлопреносното предприятие коригира
сметките за използвана топлинна енергия за изминал период от датата на предходната проверка, отразена с
протокол, но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно
и/или неправилно измерване може да бъде
точно определено. Твърди се, че клаузата на чл.20, ал.4 ЗЗП би била
равноправна, ако след думите „за период не по-дълъг от 45 дни” се добавят
думите „освен ако времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде
точно определено”.
На следващо
място се твърди, че клаузата на чл.21, ал.2 от ОУ, предвиждаща при повреда на
топломера, продавачът да определя количество топлинна енергия по реда на ал.1
за период не по-дълъг от 45 дни, противоречи на разпоредбите на чл.47 от
Наредбата за топлоснабдяване и е неравноправна по смисъла на чл.143, т.18 от
ЗЗП.
Съгласно
чл.47, ал.1, т. 2, във връзка с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване, в случай
на нарушения в целостта и функционалността на средствата за измерване за
търговско плащане, разрушени знаци от извършен метрологичен контрол, установени
при проверка на топлопреносното предприятие
с констативен протокол, предприятието коригира сметките за използвана
топлинна енергия за изминал период от датата на предходната проверка, отразена
с протокол, но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно и/или
неправилно измерване може да бъде точно определено. Твърди се, че клаузата на
чл.20, ал.4 ЗЗП би била равноправна, ако след думите „за период не по-дълъг от
45 дни” се добавят думите „освен ако времето на неточно и/или неправилно
измерване може да бъде точно определено”.
Твърди се, че
е неравноправна и клаузата на чл.34, ал.4 от ОУ, предвиждаща, че подаването на
възражения на купувача по ал.3 (за начислената сума за топлинната енергия) не
го освобождават от задължението за заплащане на сума за топлинна енергия и сума
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по издадената фактура. Твърди
се, че тази клауза не отговаря на изискването за добросъвестност, води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, тъй като задължава потребителя да заплати фактурираната сума,
въпреки че е възможно да липсва основание за нейното начисление (напр. при
погрешно отчитане на потреблението).
В исковата
молба се сочи, че с Писмо с изх. No *** от ***. КЗП на
основание чл.148 ЗЗП е дала препоръки на ответното дружество да отстрани
посочените неравноправни клаузи от Общите условия, на което е било отговорено,
че тези клаузи не са неравноправни и че има подготвен проект за нови Общи
Условия, който не е бил приложен към отговора. Твърди се, че КЗП е приела
посочените клаузи за неравноправни по смисъла на 143 ЗЗП, а съгласно чл.146,
ал.1 ЗЗП като неравноправни –същите са и нищожни. Сочи се, че с Решение от протокол от заседание на КЗП No ** от ***. КЗП е решила
да предяви колективен иск, за което е уведомила ответното дружество. Твърди се, че до момента на предявяването му
няма становище от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, гр. Пловдив, нито има
предприети действия по отстраняване на неравноправните клаузи от Общите
условия.
Въз основа на
изложеното от Съда се иска да постанови решение, с което:
1/ да прогласи нищожността на разпоредбите
на чл. 20, ал.4, чл.21, ал.2 и чл.34, ал.4 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив” ЕАД („ЕВН България
Топлофикация ЕАД) на потребители в град П.;
2/ да осъди ответника да преустанови
нарушението на колективните интереси на потребителите като преустанови
прилагането и отстрани посочените по-горе неравноправни клаузи от Общите
условия;
3/ да осъди ответника да огласи по
подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него. Претендира
разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на
исковете.
Изложено е, че
твърдението на ищеца, че клаузата на чл.20, ал.4 от ОУ е неравноправна по
смисъла на чл.143 ЗЗП, е неоснователно. Твърди се, че разпоредбата на ОУ е
по-благоприятна от разпоредбите на
чл.47, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, които биха
били приложими при евентуално прогласяване на нищожност на горепосочената
клауза. Това е така, защото в случай, че е доказан по-дълъг от 45-дневния
период на неточно и/или неправилно измерване, на основание разпоредбата на чл.47, ал.2 от Наредбата за
топлоснабдяването, топлофикационното дружество има право да преизчисли сметката на клиента за този по-дълъг период.
В тази връзка се сочи, че в интерес на битовите клиенти на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД в ОУ този срок е
ограничен до 45 дни, независимо дали е доказан по-дълъг период на неточно и/или
неправилно измерване, т.е. че клаузата на чл.20, ал.4 от ОУ е уговорена в
интерес на потребителите и създава за тях по-благоприятни условия от тези,
предвидени в Наредбата.
По същия начин
е аргументирано и становището на ответното дружество за неоснователност на твърдението
на ищеца, че клаузата на чл.21, ал.2 от ОУ е неравноправна. Отново се сочи, че
тя е в интерес на потребителите, тъй като ограничава времето на начисляване на
топлинната енергия по изчислителен път до 45 дни, независимо дали времето на
неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено, за разлика от
предвиденото в чл.47, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от Наредбата за
топлоснабдяването.
На следващо
място се твърди, че клаузата на чл.34, ал.4 от ОУ е договорена
с цел гарантиране сигурността и непрекъснатостта на доставката на топлинна
енергия, което освен задължение по закон е и в интерес на всички клиенти.
Изложено е, че твърдението за неравнопоставеност на клаузата е немотивирано,
като същата не застрашава интересите на потребителите, нито ги поставя в
неравностойно положение. Освен това, се
твърди, че „ЕВН България Топлофикация” ЕАД като енергийно предприятие извършва
услуга и в обществен интерес, а съгласно чл.130 от Закона за енергетиката на
дружеството са вменени задължения да снабдява с топлинна енергия клиентите,
присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия,
да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с
техническите изисквания и изискванията за безопасност при работа, да развива
топлопреносна мрежа в съответствие с плановете за развитие на територията, за
която има издадена лицензия, да изкупува договорените количества топлинна
енергия от производители, разположени на територията, за която има лицензия.
Твърди се, че изпълнението на посочените задължения е пряко обусловено от
финансовата стабилност на дружеството, която зависи от своевременното и в пълен
размер реализиране на вземанията на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
произтичащи от доставката на топлинна енергия. В тази връзка се сочи, че
посочената разпоредба от ОУ служи за гарантиране сигурността и непрекъснатостта
на доставките.
Твърди се, че
интересите на потребителите са защитени, тъй като в клаузата на чл.34, ал.5 от
ОУ се предвижда, че в случай, че се констатира, че възраженията на купувача са
основателни, начислените суми се преизчисляват, като в чл.35, ал.3 от
ОУ е
предвидена отговорността на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, когато по-негова
вина клиентът е платил в повече от дължимите суми за доставена топлинна енергия - дружеството да дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на постъпване на надвнесените
суми, до окончателното им възстановяване .
На следващо
място, съгласно клаузите на ОУ в случай, че претенцията на потребител, подал
възражение, се окаже неоснователна и при неплащане в срок на
фактурираната сума, той би бил натоварен със заплащане на обезщетение за
времето на забава, съгласно чл.35, ал.1 от ОУ. Освен това, в случай, че
купувачът счита, че начислената сума за топлинна енергия е недължима и не я заплати и ответното дружество пристъпи
към събиране на задължението по реда на чл.410 ГПК, при възражение от страна на
потребителя, в исково производство дружеството следва да установи основанието и
размера на претендираната сума.
С оглед изложените аргументи ответникът счита, че
правата и интересите на клиентите на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД са
защитени и гарантирани, както от Закона, така и от ОУ, като
същите се третират равноправно и в съответствие с добросъвестността, поради
което счита, че атакуваните клаузи не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП
и не следва да бъдат обявени за нищожни.
Въз основа на
изложеното ответникът иска предявените срещу него искове да се отхвърлят като
неоснователни. Претендира направените по делото разноски.
В
срока по чл.382,ал.2 от ГПК увредени лица са заявили искане за участие в
процеса – Л.Б.К., ЕГН **********,***, Е.А.С., ЕГН **********,*** и К.А.Д., ЕГН **********,***.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените колективни искове, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди становищата на страните
съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложените
„Общи условия за проджаба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
Пловдив” АД на потребители в гр.П., одобрени с Решение на
ДКЕВР № ***от *** г., е видно, че в чл.20, ал.4
е предвидено, при установени при проверката грешки в измерването, по-големи от
допустимите по стандарта, продавачът да преизчислява продаденото количество
топлинна енергия за периода след последното отчитане на топломера, но за не
повече от 45 дни; в чл.21, ал.2 от ОУ е предвидено при повреда на топломера,
продавачът да определя количество топлинна енергия по реда на ал.1 за период не
по-дълъг от 45 дни и в чл.34, ал.4 от ОУ е предвидено, че подаването на
възражения на купувача по ал.3 (за начислената сума за топлинната енергия) не
го освобождават от задължението за заплащане на сума за топлинна енергия и сума
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по издадената фактура;
Същевременно в
чл.47, ал.1, т.1 във връзка с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, се предвижда
в случай на отклонения извън допустимите граници на метрологични и технически
характеристики на средствата за измерване за търговско плащане, установени с
протокол по реда на Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен
контрол по Закона за измерванията, топлопреносното предприятие коригира
сметките за използвана топлинна енергия за изминал период от датата на предходната проверка, отразена с
протокол, но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно
и/или неправилно измерване може да бъде
точно определено, както и в чл. чл.47, ал.1, т. 2, във връзка с ал.2 от
Наредбата за топлоснабдяване, в случай на нарушения в целостта и
функционалността на средствата за измерване за търговско плащане, разрушени
знаци от извършен метрологичен контрол, установени при проверка на
топлопреносното предприятие с
констативен протокол, предприятието коригира сметките за използвана топлинна
енергия за изминал период от датата на предходната проверка, отразена с
протокол, но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно и/или
неправилно измерване може да бъде точно определено.
Посочените
клаузи КЗП е преценила като неравноправни и с
Протокол № ***г. е взела решение да се препоръча на дружеството
да ги отстрани от Общите условия. В тази връзка КЗП е изпратила на ответника
нарочно писмо изх.№ *** г. с 30-дневен срок за изпълнение.
При така
установените фактически обстоятелства Съдът направи следните изводи от правна
страна:
Колективните искове за установяване
на факти и за защита на колективен интерес по смисъла на чл.379, ал.2 и ал.3 ГПК, вр. чл.186, ал.1 ЗЗП са предявени с редовна
искова молба, от надлежна страна по смисъла на чл.186, ал.3 ЗЗП –
Комисията за защита на потребителите, и са процесуално
допустими, разгледани по същество са основателни по следните
причини:
Иска се
прогласяване нищожността на чл.20, ал.4 и чл.21, ал.2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
Пловдив” АД на потребители в гр.П., тъй като посочените клаузи са неравноправни.
Съгласно
действуваща съдебна практика на ВКС, поначало е допустим установителен иск за
прогласяване нищожността на неравноправни клаузи от потребителски договор, като
преценката относно валидността на атакуваните клаузи е част от произнасянето на
Съда
по предявен иск по чл.186 ЗЗП. Това обаче не изключва правния интерес
от предявяването и на самостоятелен установителен иск за прогласяване
нищожността на неравноправните клаузи, като допустимостта на такъв иск произтича
и от разпоредбата на чл. 379, ал.2 ГПК, в която изрично е предвидена
възможността да бъде предявен установителен иск срещу нарушителя, с който се
цели да бъдат установени увреждащото действие или бездействие, неговата
противоправност и вината на нарушителя. Този въпрос е разрешен
вече и по законодателен път с въвеждането на т.4 от чл. 148 от ЗЗП (ДВ, бр.
18/2011 г.), която предвижда изрично предявяването на такъв иск.
Съгласно
чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма, като изброяването не е лимитативно.
В чл. 20, ал.4 от
ОУ
е предвидено при установени при проверката грешки в измерването, по-големи от
допустимите по стандарта, продавачът да преизчислява продаденото количество
топлинна енергия за периода след последното отчитане на топломера, но за не
повече от 45 дни; в чл.21, ал.2 от ОУ е предвидено при повреда на топломера
продавачът да определя количество топлинна енергия по реда на ал.1 за период не
по-дълъг от 45 дни , т.е. предвижда се изчисляване на количество топлинна енергия
след последното отчитане, но за не повече от 45 дни назад. Клаузите
представляват уговорка във вреда на потребителя, тъй като водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и
обосновава несъответствие с изискването за добросъвестност; правилното
изчисляване на консумираната топлоенергия е процес, който
изцяло зависи от поведението на доставчика и последствията от неправилно или
погрешно отчитане на консумираната топлинна енергия от негова страна не може да
бъде в ущърб и за сметка на потребителя, като подобно положение е напълно
несъвместимо с изискванията за добросъвестност, установени в разпоредбите на
чл.63 и чл.81, ал.1 ЗЗД. Посочените клаузи предполагат остойностяване на
топлинна енергия, без да се отчита конкретно потребеното
количество топлоенергия за точно определен период от време и по
този начин позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и
неизползвана от потребителя топлинна енергия.
Иска се също
прогласяване нищожността на чл.34, ал.4 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив” АД на потребители в
гр.П., тъй като тази клауза е неравноправна.
В чл.34, ал.4
от ОУ е предвидено, че подаването на възражения на купувача по ал.3 (за начислената
сума за топлинната енергия) не го освобождават от задължението за заплащане на
сума за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по издадената фактура;
Издаването на
фактурата и точното определяне на продажната цена засягат критериите за
изпълняемост на договорните задължения на страните, чиято ликвидност и
изискуемост е отложена за в бъдеще. Възможността за грешка в стойностите на
консумираната топлоенергия, допусната от доставчика при съставяне на
фактурата, поставят потребителя в по-неблагоприятно положение, тъй като
правилното изчисляване на консумираната топлоенергия е процес, който
изцяло зависи от поведението на доставчика. Ето защо последствията от всяка
неизправност или неточно изпълнение от негова страна не може да бъде в ущърб и
за сметка на потребителя, като подобно положение е напълно несъвместимо с
изискванията за добросъвестност, установени в разпоредбите на чл.63 и чл.81,
ал.1 ЗЗД. Приложението на атакуваната клауза води до несъвместимост с основния принцип
на договорното право, че всяка страна по договора следва да понесе последиците
от собствената си неизправност, в резултат на която е възпрепятствано точното
изпълнение на задълженията на потребителя.
Предвид
гореизложеното Съдът намира, че атакуваните клаузи на чл. 20, ал.4,
чл.21, ал.2 и чл.34, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Пловдив” АД на потребители в гр.П. са неравноправни по смисъла на
чл. 143, т. 18 ЗПП, тъй като представляват уговорки във вреда на
потребителя, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и на потребителя. С посочените клаузи се нарушават
колективните интереси на потребителите, тъй като те ги увреждат и противоречат на
разпоредбите на Глава Шеста "Неравноправни
клаузи в потребителски договори” от ЗЗП съгласно чл. 186, ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Според чл.
146, ал.1 ЗЗП, вр. с Директива 93/13/ЕИО на СЕ от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая, тъй като
се касае за Общи условия при сключване на договори с потребителите, явно
естеството на самите клаузи предполага, че те не са индивидуално
уговорени, поради което те, като неравноправни, следва да бъдат прогласени за нищожни.
Предвид изложеното
ответното дружество следва да бъде осъдено да преустановяви прилагането
на неравноправните клаузи на чл. 20, ал.4,
чл.21, ал.2 и чл.34, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Пловдив” АД на потребители в гр.П., като се разпореди на
ответника на основание чл. 187, т. 2 ЗЗП да отстрани същите от текста на Общите
условия в 1-месечен срок от влизане на
решението в сила, както и да огласи по подходящ начин за своя сметка съдебното
решение в същия срок, съгласно чл. 187, т. 1 ЗЗП, чрез 5 броя съобщения,
поместени в официалния сайт на дружеството, както и в един национален
всекидневник - в. „Новинар”.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния
съдебни разноски в размер на 150
лв /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
Пловдивския Окръжен съд държавна такса за производството в размер на 240 лв
/двеста и четиридесет лева/.
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА
НИЩОЖНИ като неравноправни на основание чл. 146, ал.
1, вр. чл. 143, т. 18 ЗЗП клаузите:
- чл. 20, ал.4 от Общите
условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив” АД на потребители в
гр.П., предвиждаща при установени при проверката грешки в
измерването, по-големи от допустимите по стандарта, продавачът да преизчислява
продаденото количество топлинна енергия за периода след последното отчитане на
топломера, но за не повече от 45 дни;
-
чл.21, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Пловдив” АД на потребители в гр.П., предвиждаща при повреда на
топломера, продавачът да определя количество топлинна енергия по реда на ал.1
за период не по-дълъг от 45 дни;
-
чл.34, ал.3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Пловдив” АД на потребители в гр.П., предвиждаща подаването
на възражения на купувача по ал.3 (за начислената сума за топлинната енергия) да не го
освобождават от задължението за заплащане на сума за топлинна енергия и сума за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по издадената фактура;
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД , гр.
Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, ЕИК ********* да преустанови прилагането на нищожните
и неравноправни клаузи на чл. 20, ал.4,
чл.21, ал.2 и чл.34, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Пловдив” АД на потребители в гр.Пловдив
РАЗПОРЕЖДА на
„ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД , гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, ЕИК ********* на основание чл. 187, т. 2 ЗЗП ДА ОТСТРАНИ
клаузите на чл. 20, ал.4,
чл.21, ал.2 и чл.34, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Пловдив” АД на потребители в гр.П. в 1-месечен срок от
влизане на решението в сила.
ЗАДЪЛЖАВА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД , гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, ЕИК ********* на основание чл. 187, т. 1 ЗЗП ДА ОГЛАСИ за
негова сметка диспозитива на съдебното решение чрез 5 броя съобщения,
поместени в официалния сайт на дружеството, както и в един национален
всекидневник - в. „Новинар”, в 1-месечен срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД , гр.
Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, ЕИК ********* да заплати
на Комисия за защита на потребителите (КЗП) - гр. София, пл. „Славейков” 4-а, ЕИК
*********, общо сумата 150 лв /сто
и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД , гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, ЕИК ********* да заплати на Пловдивския Окръжен съд
сумата 240 лв /двеста и четиридесет лева/ държавна такса за производството
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му
СЪДИЯ: