Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1410 14.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16424 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
********* против Т.М.Т., с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7,
т.11, т.17 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.09.2016 г. между ответника и трето лице –
кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен
договор за кредит №*******. Била предоставена сумата от 200 лева, която
следвало да бъде върната в срок от 30 дни –19.10.2016 г., ведно с договорна
лихва и такса за експресно разглеждане на документи – изрично заявена от
кредитополучателя, макар и незадължителна, допълнителна услуга.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на
отношенията, ответникът не погасил. На осн. т.13.2 ОУ, кредиторът начислил
наказателна лихва.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане
на сумите от общо: 200 лева –
главница; 214,20 лева - наказателна
лихва за периода 20.10.2016 г. – 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на ИМ в съда – 11.10.2019 г. до окончателното
погасяване и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетия договор за кредит №*******
от 19.09.2016 г. между ответника и „4финанс” ЕООД, се установява наличието на
съглашение за предоставяне на парична сума в размер на 200 лева. Представено е
искане за отпускане на кредита, Общи условия, разписка за изплатена сума в
сочения размер. Всички описани документи – съдържат
подписи за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния
за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/, а е налице и изрично
негово изявление, че е получил сумата. Уговорено е погасяване на една вноска с
конкретен падеж, посочени са размери на лихвата, ГПР и общо дължимата сума.
Следователно,
доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорената парична сума.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, такова не беше проведено. Вземането за главница е изискуемо на
краен падеж – 19.10.2016 г., до когато е следвало да бъде погасена.
От представените
доказателства - договор за прехвърляне
на вземания от 23.11.2018 г. и
приложение №1 към него /л.17, в което фигурират вземанията към ответника под №
1716/ се установява, че между „4финанс” ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД е
сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу
ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава възможност е предвидена изрично
в чл. 13.2 б. „б“ от Общите условия, за което е налице изрично съгласие на
насрещната страна, дадено с подписване на контракта. Ищецът е кредитор на ответника
относно непогасените задължения по договора за кредит.
По делото е прието уведомително
писмо от цедента „4финанс” ЕООД, съгл.
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.20/ за
извършената цесия /л. 21/, адресирано до длъжника, което е получено от съпругата
му – л.22, преди процеса. Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването
й, тъй като е узнал за цесията преди образуване на делото, а и принципно – в хода
на процеса, т.к.:
Изходящото от
упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с нея /а в случая – и преди
нея/, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи
цесионера - Решение № 156/30.11.2015
г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното
право, извършеното и по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. С оглед горното, ищецът
е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието
на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена паричната
сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на
който цесионерът-ищец е придобил изискуемото процесно вземане за главница,
както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
Претендира
се пълната предоставена сума, като погашения не се установяват. Поради това и
главният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се присъди сумата от
200 лева, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното
погасяване, като последица.
Относно
наказателната лихва:
Дължимостта
й е предвидена в т.13.2, б.“а“ ОУ – при забава се дължи надбавка за наказателна
лихва, прибавена към договорения лихвен процент /в сл. – 40,94 %/, в размер на
законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, като към
датата на сключване на договора, нак. лихвен процент възлизал на 10 %.
Тази уговорка
пряко противоречи на чл. 33, ал.2 ЗПК /приложим/, според която при забава -
кредиторът има право единствено на обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Нак. лихва в случая е над 50 %, като надвишава както размера на
дължимата главница, така и - многократно законната лихва за исковия период /42,46
лева, изчислена чрез он-лайн калкулатор/.
Клаузата
е неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция
преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, защото задължава потребителя при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение
под формата на нак. лихва. Чрез нея се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя - чл. 143 ЗЗП, в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.
Ето
защо, акцесорният иск за наказателна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Не може да се присъди обезщетение в размер на законната лихва, т.к.
искът е предявен на конкретно основание, чрез позоваване на съответни
предпоставки за дължимост именно на търсената сума като нак. лихва, като в
противен случай, би се излязло извън диспозитивното начало в процеса.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане на – 100 лева – ДТ.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия с оглед защита интересите на
ищеца и неявяването в о.с.з., съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на минимума от 100 лева. По съразмерност се дължат общо 96,57 лева /200лв.*200лв./414,20лв./.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните
суми: 200 лева /двеста лева/ -
главница, дължима по договор за кредит №******* от 19.09.2016 г., сключен с
„4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредитреформ България” ЕООД с договор за
цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда –
11.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и общо 96,57 лева /деветдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ - разноски
по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на сумата от 214,20 лева – наказателна лихва за периода
20.10.2016 г. – 22.11.2018 г., като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:
IBAN: *** – „Банка ДСК“ ЕАД
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ