Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 27.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2468 oт 2019 год.
по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
иска на М.А.К. ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
З. „Д.Ж.и З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от директори Б.И.и Ж.К., с правно основание чл.
432 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в следните увреждания: травматични отоци,
разкъсно контузна рана, ожулвания по лицето, ожулвания в областта на шията,
кръвонасядания в областта на гръдния кош, контузия на гръдния кош, причинени в
резултат на реализирано на 30.06.2018г. ПТП в гр.Варна, по вина на водача на
л.а. “Хонда Акорд”, с ДК № *****, застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
дължимата лихва считано от 18.10.2018г. – датата, на която изтича срокът за
произнасяне на застрахователя по доброволната претенция по застраховка
Гражданска отговорност до окончателното изплащане.
Претендират се и
разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба ищцата твърди, че управлявайки личния си автомобил “Опел
Корса”, с рег. №*****, по *****” е била блъсната от л.а. “Хонда
Акорд”, с рег. №*****, управляван от Д.А.А..
ПТП настъпило при следните обстоятелства: На
30.06.2018г., в гр. Варна, около 12:25 часа на *****” е настъпило ПТП, при което
виновен за настъпилото ПТП е водачът на автомобил “Хонда Акорд”, с рег.
№***** – Д.А.А., вследствие на неправилно предприета маневра завой наляво, като
не е пропуснал движещият се с предимство автомобил “Опел Корса” с рег.
№*****, което е довело до удар между двата автомобила. Към настоящия момент има
образувано досъдебно производство срещу виновния водач.
Лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № BG/30/118000660169 от застрахователна компания З. „Д.Ж.и З." АД,
валидна към датата на ПТП.
За настъпилото ПТП със заявление вх. № 1806/17.07.18
г. ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение от ответника.
На ищцата са причинени следните увреждания, установени след извършени прегледи
и изследвания в МБАЛ „*****“, където ищцата е била приета по спешност след ПТП:
травматични отоци, разкъсно контузна рана, ожулвания по лицето, ожулвания в
областта на шията, кръвонасядания в областта на гръдния кош, контузия на
гръдния кош. Във връзка с претърпените неимуществени вреди се претендира сумата
в размер на 6000 лв.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по
чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че
искът е допустим, но неоснователен.
Не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на
действие, обхващаш датата на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие между ответното застрахователно дружество и собственика на лек
автомобил „Хонда Акорд", с per. № *****.
Оспорва се иска по
основание и размер.
Оспорва се механизма
на ПТП, механизма на осъществяване на твърдените неимуществени вреди, както и
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди
и механизма на ПТП.
Твърди се, че
механизма на ПТП не отговаря на описания в исковата молба и представения с нея
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Сочи се, че протоколът макар и
да е официален удостоверителен документ, не се ползва с материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не
е присъствал на самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на
страната.
Оспорва се вината на
водача на лек автомобил „Хонда Акорд", с per. № ***** за настъпването на
ПТП, доколкото същият е бил „блъснат“ от М.А.К.. Правят се разсъждения за
субективните параметри на вината по смисъла на наказателното право. В условията
на евентуалност се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Твърди се, че М.А.К., като водач на лек автомобил “Опел Корса” с рег. №*****,
не е успяла правилно да съобрази заобикалящата я обективна пътна обстановка,
както и обстоятелството, че е навлизала в изключително натоварено кръстовище по
време на интензивен пътен трафик, поради което е нарушила императивните правни
норми на на ЗДвП, по-конкретно чл. 20, ал. 1 и 2, и по този начин е допринесла
за реализиране на процесното ПТП. Сочи се и нарушение на нормата на чл. 15 ал.
1 от ЗДвП, като ищцата не е изпълнила задължението си да се движи в най-дясната
пътна лента, когато същата е била свободна. Твърди се съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, а именно не е била с поставен обезопасителен колан.
Твърди се, че
посочените травматични увреждания не се намират в пряка връзка с ПТП и с
поведението на водача А., т.к. видно от описания от ищцата механизъм на ПТП,
такива травматични увреждания обективно няма как да се получат при
съприкосновение на тялото на ищцата с повърхностите в купето на въпросното МПС
вследствие на породените от ПТП инерционни сили.
Оспорва се наличието
на сочените от ищцата травматични увреждания, както и причинно-следствената им
връзка с ПТП. Оспорва се, че приложената по делото медицинска документация
доказва сочените от ищцата увреждания. Оспорва, че са налице болки и страдания,
които подлежат на компенсиране в посочения размер.
Оспорва се изцяло иска
за присъждане на лихва като неоснователен и недоказан, доколкото е с акцесорен
характер.
В с.з. ищецът поддържа иска си, а ответникът –
отговора си. В с.з. от 28.02.2020г., никоя от страните не се явява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила
от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно чл. 380 ал. 1 от КЗ, lицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. От
представеното по делото Искане за заплащане на застрахователно обезщетение,
отправено от ищеца до ответника, с вх. при ответника № 1806/17.07.2018г. е
видно, че са изпълнени всички изисквания на чл. 380 ал. 1 от КЗ, поради което
предявеният иск се явява допустим.
С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл.
429 ал. 1 т. 1 от ЗК/. По застраховка "Гражданска отговорност", която
е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато
застрахованият го е увредил умишлено - чл. 429 ал. 3 от ЗК
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
със срок на действие, обхващаш датата на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие между ответното застрахователно дружество и
собственика на лек автомобил „Хонда Акорд", с per. № *****.
Оспорва се механизма на ПТП, механизма на
осъществяване на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на ПТП. Оспорва се и вината на
водача на лек автомобил „Хонда Акорд", с peг. № ***** за настъпването на
ПТП.
Относно механизма на ПТП и вината на водача на ПТП:
От Протокол за ПТП с пострадали лица № 1425, се
установява, че на 30.06.2018г., в гр. Варна, около 12:25 часа на *****” в
кръстовището с бул. ****, е настъпило ПТП, при което водачът на автомобил
“Хонда Акорд”, с рег. №***** – Д.А.А., при предприета маневра завой наляво, не
е пропуснал движещият се направо лек автомобил “Опел Корса” с рег. №*****,
което е довело до удар между двата автомобила.
По делото е разпитан като свидетел Д.А.А. – водач на автомобил
“Хонда Акорд”, с рег. №*****, който повтаря показанията си от досъдебното
производство, използвани от вещото лице при изготвяне на САТЕ, като излага
собствените си възприятия за ПТП-то.
В заключението на вещото лице по изготвената и приета
по делото САТЕ /изключително подробно и изчерпателно отговорила на всички
въпроси/ се установява на първо място, че хоризонталната маркировка и пътни знаци
в района на произшествието, съгласно предоставена скица от ОП
„ТАСРУД"-Варна, не е актуална, тъй като не е отразена реконструкцията на ****
- липсват разделителните ивици, означени на фиг. 7, липсва и корекцията на
локалното отклонение, отразено в протокола за ПТП. Освен това лявата лента на ****,
в която се е движил „Опел Корса", непосредствено преди кръстовището според
фиг. 6 е предназначена само за движение наляво, а според фиг. 7 - за движение
наляво и на-право. Това е наложило вещото лице да посети кръстовището и да
фотографира хоризонталната маркировка на лентите. Установило е съвпадение на
собствените си наблюдения с отразеното в протокола за ПТП.
В тази част САТЕ /съответно и протокола на ПТП/ е
оспорена от ответника, като са изискани актуални данни от Община Варна за
хоризонталната пътна маркировка и знаци. От приложения отговор и скици към него
е видно, че представените скици са одобрени със заповед № 1424 от 17.04.2018г.,
но дирекция „И . И.и Б.“ не се ангажира с точна справка дали към 30.06.2018г.
хоризонталната маркировка е била същата, както по посочената извадка от
Генералния план.
Представеният протокол за ПТП в частта, в която
длъжностното лице е възприело лично и удостоверило факти и обстоятелства е официален
свидетелстващ документ по отношение на тези факти, поради което и в тази част,
протоколът има обвързваща материална доказателствена сила. Същата задължава
съда да приеме за установени фактите, за които се отнася. В случая механизма на
ПТП, доколкото не е осъществен пред длъжностното лице в реално време, не може
да бъде доказан единствено и само от протокола за ПТП с обвързваща съда сила.
Но възприетите от длъжностното лице факти /разположението на автомобилите след
сблъсъка, видимите вреди по автомобила, вкл. и данните за хоризонталната и
вертикална пътна маркировка/ са факти, които са били възприети лично от
длъжностното лице, отразени са в официалния свидетелстващ документ и същият
задължава съда да ги приеме за истинни, до доказване на противното.
Материалната доказателствена сила може да бъде оборена, но доказателствената
тежест за това е на страната, която я оспорва.
От ангажираните от ответника доказателства не се
доказва оспорването. Доколкото Дирекция „И . И.и Б.“ към Община Варна, не се
ангажира с точна справка дали към 30.06.2018г. хоризонталната маркировка е била
същата, както по посочената извадка от Генералния план, то не може да бъде
приета за оборена материалната доказателствена сила на протокола за ПТП,
доколкото в частта за хоризонталната пътна маркировка, длъжностното лице,
съставило протокола за ПТП, е отразило свои лични възприятия за факти. Поради
това съдът приема, че пътната маркировка към датата на ПТП е била такава,
каквато е отразена в протокола за ПТП, а вещото лице е възприело при огледа си
на място същата маркировка към датата на изготвяне на заключението си. Следва
да се приеме, че и към настоящия момент действащата формално скица, одобрена
със заповед № 1424 от 17.04.2018г., извадка от Генералния план, не отразява
актуалните данни за регулацията на кръстовището. Поради това съдът кредитира
заключението на вещото лице изцяло в оспорената от ответника част.
От заключението на вещото лице, изготвено на база
организацията на движението към датата на ПТП, се установява, че водачът на
„Опел Корса" е имал право в кръстовището да се движи направо и наляво, следователно
водачът на „Опел Корса" М. - Е.К. е навлязла в кръстовището без нарушение
на правилата за движение по отношение на разрешените посоки на движение.
Водачът на „Хонда Акорд" е имал право в кръстовището да се движи само
направо, следователно водачът на „Хонда Акорд" Д.А. е навлязла в
кръстовището с нарушение на правилата за движение по отношение на
разрешената посока на движение.
От САТЕ се установява още, че от разположението на
автомобилите (установени факти, съгласно протокола за ПТП, ползващ се с материална
доказателствена сила за сочените факти) се вижда, че ако „Хонда Акорд" е
бил неподвижен, след удара би се завъртял в посока обратна на часовата стрелка
и би се придвижил успоредно на оста на пътя. „Опел Корса" също би се
завъртял в посока обратна на часовата стрелка и би се придвижил успоредно на
оста на пътя, като задният му край би бил по-близо до десния край на ****, а не
обратното. В действителност „Опел Корса" се е завъртял по посоката на
часовата стрелка и се е отклонил надясно по посоката на движението му, което
може да стане само от тласъка на движещ се в момента на удара „Хонда
Акорд". По същата причина, „Хонда Акорд" се е отклонил наляво по
посоката на движението му. Горните обстоятелства, произтичащи от законите на
механиката, водят до извода, че в момента на удара, „Хонда Акорд" се е движел.
Вещото лице сочи, че скоростта на „Хонда Акорд" в
момента на удара е била около 31,50 км/ч. Такава скорост е обичайна при
извършване на ляв завой за влизане в напречно отклонение под ъгъл 90°. Скоростта
на „Опел Корса" в момента на удара е била около 62,53 км/ч.
Съгласно вещото лице по САТЕ, от показанията на Д.А. и
М.К., в които няма противоречие относно режима на светофара, се стига до
извода, че „Хонда Акорд" и „Опел Корса" са навлезли в кръстовището на
зелен сигнал на светофара и преди удара между тях е светнал жълт сигнал на
светофара. Опасната ситуация за водача на „Опел Корса" е възникнала,
когато „Хонда Акорд" е започнал да преминава през линията, свързваща
средите на разделителните ивици на ****. В същия момент е възникнала и опасната
ситуация и за водача на „Хонда Акорд", тъй като е видял, че „Опел
Корса" не спира.
И двамата водачи не са имали техническа възможност да
предотвратят ПТП, след възникване на опасната ситуация.
Ако водачът на „Хонда Акорд" беше спазил
изискването на хоризонталната маркировка на лентата, в която се е движел, и не
беше предприел не разрешения завой наляво, ударът не би настъпил.
Ако водачът на „Опел Корса" беше се движил с
разрешената скорост от 50 км/ч, ударът пак би настъпил, но „Опел Корса"
щеше да удари „Хонда Акорд" в лявата предна част.
Въз основа на всички доказателства съдът приема
следния механизъм на произшествието: Лекият автомобил „Опел Корса" се
движел по **** в посока от центъра на града към кв. „****". Приближавайки
кръстовището с бул. „****" автомобилът се движел в лявата пътна лента със
скорост около 62,53 км/ч. За движещите се в тази лента автомобили
хоризонталната маркировка е разрешавала движение направо и наляво. Автомобилът
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара и е продължил направо.
След навлизането му в кръстовището е светнал жълт сигнал на светофара. Лекият
автомобил „Хонда Акорд" се движел по **** в посока от кв. „****" към
центъра на града. Приближавайки кръстовището с бул. „****" автомобилът се
движел в лявата пътна лента. За движещите се в тази лента автомобили
хоризонталната маркировка е разрешавала движение само направо. Автомобилът
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара със скорост около 31,50
км/ч, като водачът предприел завой наляво за навлизане в локално отклонение.
Докато бил в кръстовището, сигналът на светофара станал жълт. След светването
на жълтия сигнал и двата автомобила продължили движението си и се сблъскали в
положението, показано на фиг. 10. След удара автомобилите са спрели в
положението, показано на фиг. 10 /и протокола на ПТП/.
Въз основа на приетия механизъм на произшествието
съдът намира, че вина за ПТП се носи от водача на лекия автомобил „Хонда
Акорд", който при несъобразяване с хоризонталната пътна маркировка, разрешаваща
движение само направо, предприема забранена маневра наляво и става причина за
сблъсък с движещият се направо /правомерно/ лек автомобил „Опел Корса".
Съдът намира, че не е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Макар
лек автомобил „Опел Корса“ да се е движел според изчисленията на вещото лице с
малко над разрешената скорост от 50 км/ч., а именно 62 км/ч, то дори и се е
движел с разрешената скорост, то удар би настъпил и вреди по автомобилите биха
били причинени. Удар обаче не би настъпил при спазване на правилата за движение
от водача на лек автомобил „Хонда Акорд". Поради това вина за
произшествието носи изцяло водачът на лек автомобил „Хонда Акорд".
Относно неимуществените вреди и причинно-следствената връзка между
вредите и механизма на ПТП:
От приложената медицинска документация се установява, че след инцидента
ищцата е приета в Спешен център при МБАЛ „****"АД с диагноза: Контузия на
лицето след ПТП. Не е губила съзнание. Контактна, адекватна. Съобщава за
тръпнене на горните крайници.
От Медицинско удостоверение № 611/02.07.2018год., издадено от Отделение
Съдебна медицина при МБАЛ „****"АД, на името на М. - Е.А.К., по повод
претърпяното на 30.06.2018год. към 12.00часа ПТП се установява, че към датата
на освидетелстването клепачите на дясното око са отекли, като отокът ангажира и
областта на дясната скула. В областта на дясната буза се установяват изразен
оток, палпаторна болезненост, червеникави дъговидни ожулвания с дъга отворена
нагоре, на площ с диаметър около 5-6см., които ангажират и областта на горната
устна в дясно, брадата. По лигавицата на горната устна в дясната половина се
установява хоризонтално разположена рана с неравни ръбове, дължина 1см.,
покрита с белезникав налеп. В областта над дясната гърда, на площ с диаметър
около 6-8см., се установяват кръвонасядане с морав цвят, значителна палпаторна
болезненост засилваща се при дишане. По предновътрешната повърхност на лявата
гърда личи мораво кръвонасядане с диаметър 10-12см. В основата на шията, в
лявата половина, личат хоризонтално разположени, дъговидни ожулвания, с дължина
по около 8-10см. Не се установяват други травматични увреждания.
Касае се за травматични отоци, разкъсно контузна рана, ожулвания по
лицето, ожулвания в областта на шията, кръвонасядания в областта на гръдния
кош, контузия на гръдния кош.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.
В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
От заключението на вещото лице по СМЕ се установява още, че всички
описани травматични увреждания отзвучават в рамките на 2-3 седмици. Няма данни
какво лечение е извършила и дали е провеждала контролни прегледи М.А.К.. Описаните
травматични увреждания отговарят добре
да са получени при процесното ПТП, като вещото лице счита, че същите могат да
бъдат получени както с поставен, така и без поставен предпазен обезопасителен
колан. Установените увреждания в областта на шията и лявата гръдна половина
говорят, че най-вероятно към момента на
произшествието е била с поставен обезопасителен колан. Следва да се има
предвид, че установените травматични увреждания не са само в дясната половина
на лицето и дясната гърда, а са установени травматични увреждания в областта на
шията в лявата й половина и лявата гърда.
По делото е разпитан св. на ищцата. Същият не е очевидец на инцидента,
но е пристигнал на мястото на ПТП непосредствено след него. Бил извикан от
водача на л.а. Хонда, от телефона на М.. Като пристигнал, видял, че двете коли
са ударени, а в линейка качвали бабата на М.. М. казала, че имала болки от
страната, където се закопчава коланът. Еърбегът се бил отворил. От дясната
страна на кръста отпред, на коремната област, където се закопчава колана имала
болки и кръв по лицето и зъбите. Била надута, повече от лявата страна на главата,
точно около носа, очите и устата, повече от едната страна. После, след като
излязла от Спешното, видял синините й,
които били по главата й и от колана. Синини имала около месец. След инцидента я
било страх да шофира и не искала да кара вече кола. Няколко седмици след
катастрофата ходила няколко пъти на психолог или психиатър – при доктор К.. Били
й изписани някакви хапчета, за да превъзмогне стреса. Към настоящия момент не я
е виждал да шофира. В момента тя няма автомобил.
От събраните по делото доказателства се установяват
както вида на претърпените неимуществени вреди, така и пряката
причинно-следствена връзка с ПТП.
Относно размера на вредите:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като
се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на
самото ПТП такива, а продължават и след това.
В процесния случай, за да определи размера на
дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци, разкъсно
контузна рана, ожулвания по лицето, ожулвания в областта на шията,
кръвонасядания в областта на гръдния кош, чийто възстановителен период е 2-3
седмици. Съобрази и, че след инцидента, ищцата е имала и период на психологична
адаптация към случилото се като е посещавала психолог и е приемала лекарства,
както и че към настоящия момент не желае да шофира.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на претърпените болки и страдания
и тяхната продължителност, както и възрастта на пострадалата, намира, че
адекватен и справедлив размер на обезщетението за всички вреди е 2 000лв.
Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноските за производството, които са в размер на 370лв., адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА във в. с 7 ал. 2
т. 2 от Наредба № 1/2004г., платимо в полза на процесуалния представител.
В полза на ответника също се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно сумата от 463.33лв.,
съобразно списъка на разноските и доказателствата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З." АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от директори Б.И.и Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в следните увреждания: травматични
отоци, разкъсно контузна рана, ожулвания по лицето, ожулвания в областта на
шията, кръвонасядания в областта на гръдния кош, контузия на гръдния кош,
причинени в резултат на реализирано на 30.06.2018г. ПТП в гр.Варна, по вина на
водача на л.а. “Хонда Акорд”, с ДК №
*****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със дължимата лихва считано от 18.10.2018г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4000лв.,
представляваща разликата между първоначално предявената претенция от 6000лв. и
уважената от 2000лв., на основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директори Б.И.и Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат Н.В. ***, ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 370лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА във в. с 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г.
ОСЪЖДА М.А.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. „Д.Ж.и З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директори Б.И.и Ж.К., сумата от 463.33лв.
/четиристотин шестдесет и три лева и 33ст./, представляваща разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: