Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр. Враца, 18.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви
състав, в публично заседание на двадесет и осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Б.
Стефанова
като разгледа докладваното от
съдията
н.а.х.д. №486/2019 г. по описа на
ВрРС
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от К.Х.Д.,***-1795-000033 от 15.04.2019 г., издаден от началник
група към ОДМВР Враца, РУ Враца, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП,
на основание чл.178Д ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200,00 лв.
В
жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
е издадено при липсата на извършено нарушение и се моли за неговата отмяна.
В
с.з. жалбоподателят, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е
изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява
становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на
атакувания санкционен акт.
Като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански
районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
28.02.2019 г., преди 10:30 часа, жалбоподателят паркирал собствения си лек автомобил
Мазда 6 с рег. №***** в гр. Враца, на ул. Оборище №12, на паркинга на магазин
Кауфланд. Тъй като попадал в категорията хора с увреждания и притежавал карта
за паркиране на хора с трайни увреждания, той паркирал на място, предвидено за
хора с увреждания. Около 10:30 часа паркираният автомобилът бил проверен от св.
П. П. ***, който не видял поставена на видно място в автомобила карта за паркиране
на лица с трайни увреждания. Затова той съставил фиш в отсъствието на водача и
прикрепил уведомлението за същия на предното панорамно стъкло на автомобила. В
рамките на деня, жалбоподателят се явил в РУ Враца за да оспори съставения му
фиш и представил на св. П. П. притежаваната от него карта за паркиране на хора
с трайни увреждания.
На
01.04.2019 г., св. П. П. съставил на жалбоподателя АУАН №35/2019 г., в който
посочил, че като на 28.02.2019 г., около 10:30 часа, на паркинга на магазин
Кауфланд е паркирал на място предвидено за хора с увреждания, въведено с пъте
знак Д21, без да има поставен стикер /карта за паркиране на хора с трайни
увреждания/, същият е извършил нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и същият в графа възражения е отразил, че
ще обжалва НП.
На
15.04.2019 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание
на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, е
издадено НП, с което на основание чл.178Д ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията наа св. П. П., от
приложената по делото карта за пракиране на хора с трайни увреждания, както и
от останалите приложени по делото писмени материали. От доказателствената маса
по категоричен начин се установява датата на която е прието, че е извършено
нарушението, обстоятелствата при които същото е възприето, че е извършено и
съответно обстоятелствата около констатирането му и съставянето на АУАН. Доколкото
обаче доказателствената маса е безпротиворечива по отношение на релевантните за
доказване факти, съдът намира по-подробното й обсъждане за ненеобходимо и
обременяващо съдебния акт.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен
срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, като в тях
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е
извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е
описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е счетено, че
е нарушен. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на НП, съдът възприе, че от доказателствено
обезпечената фактология не се установява да е осъществен от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 ЗдвП. Съгласно
цитираната разпоредба „Освен в посочените
в ал.1 случаи паркирането е забранено: т.4. на места, определени за
хора с трайни увреждания.“ В конкретният случай процесният лек автомобил е
собственост на жалбоподателя. Установява се и това, че жалбоподателят е лице с увреждания
и е притежавал издадена по надлежния ред и в изискуемата форма карта по
чл.99а, ал.1 ЗДвП за паркиране за хора с трайни увреждания, която дава право на
притежателя й да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи
хора с трайни увреждания на обозначените за това места. Установи се още, че на
датата, посочена в АУАН и в НП, автомобилът е бил управляван от жалбоподателя,
поради което когато е бил паркиран на мястото, определено за хора с трайни
увреждания, автомобилът е обслужвал лице с трайни увреждания. Нещо повече,
самият актосъставител в показанията си сочи, че след явяването на жалбоподателя
в РУ Враца е установил, че същият притежава карта за паркиране на хора с
увреждания. Всичко така изложено опровергава констатацията на административно-наказващия
орган, че жалбоподател е нарушил чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП. Действително, св. П. П.
твърди, че не е видял картата за паркиране на хора с увреждания да е поставена
на видно място в автомобила. С нормата на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, обаче, се урежда
забрана за паркиране на местата предвидени за хора с увреждания, от лица, които
не са с увреждания, а не се предвижда санкционна последица за това, че е
извършено паркиране без да е поставен стикер за паркиране на хора с увреждания
на видимо място в автомобила. Ето защо, доколкото жалбоподателят е притежавал
карта за паркиране на лица с увреждания, съдът приема, че същият е имал правото
да паркира на обозначеното за такива лица място и независимо дали автомобилът
му е бил обозначен или не, не е налице нарушение по чл.98, ал.2 т.4 ЗдвП.
Предвид изложеното, въз основа на което настоящият
състав на съда приема, че не са налице признаците от състава на нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 ЗДвП и неправилно жалбоподателят е наказан за нарушение, което не
може да му бъде вменено във вина, съдът счита, че НП като неправилно следва да
се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-1795-000033 от 15.04.2019 г., издаден от началник група към
ОДМВР Враца, РУ Враца, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, на
основание чл.178Д ЗДвП, на К.Х.Д.,***, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: