РЕ Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 10.04.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на осми
април две хиляди и двадесета година
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Йовка Казанджиева
Пламен Пенов
като разгледа докладваното от съдия Казанджиева в. гр. д.№
169 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е частна жалба вх. №
1647/25.02.2020 г. от Татяна Б.М., ЕГН **********, чрез адвокатска кантора -
адвокат С.К. - САК, срещу незаконосъобразно претендирани разноски, обективирани
в покана за доброволно изпълнение изх. № 30154/28.11.2019 г., получена на
22.01.2020 г. по изпълнително дело № 2671/2019 г. по описа на ЧСИ В. Петров, per. №
879 на КСЧИ, с район на действие Окръжен съд -гр. Ловеч с правно основание чл.
435 ал. 2 т. 7 от ГПК, представляващи главница в размер на 4.732.66лв., ведно
със законна лихва върху нея 07.11.2019г., което до момента е 27.66.лв. до
окончателното изплащане, неолихвяема сума в размер на 1969.19лв, както и всички
бъдещи разноски, включително и следващата се такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с
включва ДДС, в размер на 648, 14 лева в полза на взискателя - Община Ловеч.
Излага, че с оглед на приложените към делото книжа длъжникът е трябвало да бъде
уведомен, чрез връчване и оформяне на изпратени документи и да бъде върнат
екземпляр, чрез неговия работодател, „СЕНАТОР ГРИЛ ХАУС" ЕООД, като такива
по делото липсват. Моли настоящата инстанция да вземе под внимание факта, че по
изпълнителното дело се дължат реално направените разноски, а ЧСИ не е направило
цитираните от него и следователно същите не се дължат. В тази връзка сочи
съдебна практика -Определение № 455 от 27.07.2009 г. по ч.гр.д. № 385/2009 г.
на Върховен касационен съд, Определение № 2081 от 13.02.2013 г. по адм. д. №
1906/2013 на Върховния административен съд. Сочи, че от приложените книжа по
изпълнителното дело към 22.01.2020 г. се установява, че не са номерирани
страниците на делото, което е основание за забавяне на различни документи и
антидатирането й, като посочените в получената призовка за доброволно
изпълнение от 22.01.2020 г. суми не са индивидуализирани. Излага, че по
отношение на главницата, която е в размер на 4732, 66 лева длъжникът е подал
молба на основание чл. 173 от ДОПК за погасяване на публични задължения, чрез
погасяването им на основание настъпила погасителна давност. В тази връзка
посочва и обстоятелството, че ЧСИ не е извършил актуална справка , с която да
се установи дали задължението не е погасено изцяло или частично спрямо
длъжника. По отношение на неолихвяемата сума в размер на 1969, 19 лева посочва
,че същата не е индивидуализирана по основание, размер, за какво, от какво и
кога, тъй като взискател е Община -гр. Ловеч. В тази връзка посочва, че сумите
не са дължими, тъй като не са заплатени от взискателя. Счита, че факта, че последният
е освободен от такси, не е основание същите да се начисляват от ЧС. По
отношение на такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която е в размер на
648.14лв., счита, че такава се събира въз основа на събраното вземане от
длъжника, каквото към датата на връчване на ПДК не е налице. С оглед на това
счита, че тази такса не се дължи. Излага, че ЧСИ е издал единствено „проформа
фактура" от 28.11.2019г. на стойност 228лв. с ДДС, ведно със Сметка №24416
от 28.11.2019 г., в която е посочено, че са връчени три броя фактури и други
документи. Сочи, че след извършена справка по делото се установява, че ПДИ не е
връчена от призовкар на ЧСИ, а е трябвало да бъде връчена на длъжника, чрез
работодателя и то по пощата, препоръчано с обратна разписка, което е на стойност
2.50лв, като не са извършени три връчвания на стойност 72 лева с ДДС. Изтъква,
че възразява и по отношение на начислената сума от 60 лева с ДДС в посочената
по-горе промофактура, тъй като безспорно по делото е установено, че ЧСИ не е
извършил цялостно проучване имуществото на длъжника за което е начислена
същата, е само е направена справка за банкова сметка, ***, без да е налице
правно основание за това. Сочи, че въпреки че ЧСИ след извършена справка в БНБ
по името на длъжника е установил наличие на пет такива, които в графа
„актуални" са празни, което означава че не са активни, а за останалите три
сметки е посочено, че са били активни съответно към 27.05.2019 г., 04.05.2018
г. и 17.03.2011 г. същият е изпратил запорни съобщения до банките , като е
начислил такса от общо 90 лева. Счита, че тази такса е също незаконосъобразна
по изложените по-горе съображения. Сочи, че въпросът за разноските в
изпълнителното производство е уреден в част първа, глава осма, раздел втори -
чл. 71-84 от ГПК, като в конкретния казус ЧСИ не е осъществил фактическите
състави на чл.78, ал.1 и чл.79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ. Счита, че поради
непосочване на основанието относно начина на определяне размера на разноските
лишават длъжника от възможността да упражни правото си на защита, предвидена в
чл. 435ал. 2 от ГПК и препятстват възможността за осъществяване на съдебен
контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното изчисляване, за
преценката, дали именно длъжникът следва да отговаря за тях по правилото на чл.
79 от ГПК и в какъв размер.
Излага, че отговорността за
разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но то
зависи и от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала
причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна, като
компетентността на съдебния изпълнител във връзка с разноските не включва
правораздавателна дейност по тяхното присъждане, като единствено това право е
на съда. При горните съображения моли да не бъдат присъждани разноски в тежест
на длъжника, които не са направени и не са приложени от взискателя платежни
документи за конкретните изпълнителни способи по горното дело, тъй като е
осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК.
При горните съображения
приема, че посочените в ПДИ разноски са недължими от длъжника и моли настоящата
инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени, алтернативно да намали разноските, обективирани в Поканата за
доброволно изпълнение с изх. №30154/28.11.2019г. по описа на ЧСИ В. Петров.
Моли на основание чл. 79. ал. 1. т. 3 от ГПК да не бъдат присъждани разноски в
тежест на длъжника, които не са направени и не са приложени платежни документи
от взискателя за конкретните изпълнителни способи и разноски, които не са
индивидуализираните по основание и размер такси по ИД № 201987904002671 по
описа на ЧСИ Велислав Петров per. № 879 на КЧСИ. Счита, че
предявените разноски от взискателя, ако има такива следва да бъдат намалени
съгласно законоустановения минимум, като присъди в полза на жалбоподателит,
направените разноски по настоящото дело, включително и адвокатския хонорар.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от
ЧСИ Велислав Петров, per. № 879 с район на действие Окръжен
съд - гр. Ловеч.
Сочи, че в кантората на Частен съдебен изпълнител
ВЕЛИСЛАВ ПЕТРОВ, per. № 879, с район на действие
Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч, бул.мБългария" № 5, ет. 2,
www.velislavpetrov.com, тел.
068 699 460; 0875 308 460, по молба на Община Ловеч, адрес: Гр. Ловеч, ул.
Търговска № 22, и въз основа на акт за установяване на задължения №
16070-1/31.05.2019 г. по описа на Дирекция "Местни приходи" е
образувано изпълнително дело № 20198790402671 срещу Т.Б.К.-М. ЕГН **********.
Излага, че от приложената към изпълнителното дело обратна разписка е видно, че
ПДИ изх. № 30154/28.11.2019г. е получена на 04.12.2019г. от Николай Миленов
Маринов ЕГН ********** -съпруг на длъжника Т.Б.К. - М. ЕГН **********, а
жалбата е депозирана на 30.01.2020 г. Излага, че жалбата е подадена извън срока
посочен в чл. 436 ал. 1 от ГПК, поради което същата се явява недопустима.
Приема за неоснователно възражението направено с жалбата, че съдебния
изпълнител не е компетентен да присъжда разноски в изпълнителното производство,
като сочи в тази връзка TP 2/13 г. на ОСГТК на ВКС.
Алтернативно, ако съдът счете
жалбата за основателна посочва, че по изпълнителното дело не е постъпило искане
от взискателя за актуализация на дълга, като ЧСИ не е орган, пред който следва
да бъде направено възражение за изтекла давност, както и че същия има
правомощия да я прилага.. Изтъква, че когато публична задължения са възложени
за събиране на съдебен изпълнител събирането се извършва по реда на ГПК, поради
което същия не може да извършва действия за погасяване по давност на задължения
, както и на част от дължими суми. Сочи, че единствената давност за която
съдебния изпълнител следи е тази по чл. 433 т.8 от ГПК, като в този смисъл е
решение № 282/19.12.2018г. на Окръжен съд - Ловеч Гражданско отделение по
Гражданско дело (В) № 541/2018г.
Изтъква, че по отношение на
таксите и разноските съгласно чл. 80 от ЗЧСИ за всяко действие на частния
съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се
внася авансово, като съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя се събират от длъжника, като Общините
са освободени от заплащането на такси - чл. 84 т. 3 от ГПК. С оглед на това
счита, че таксите и разноските следва да бъдат заплатени от длъжника. По
отношение на възражението относно таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ посочва, че
същата се определя за целия дълг, но се събира част.
По изложените съображения моли настоящата инстанция да
остави жалбата без разглеждане, като неоснователна.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата приема, че
същата е подадена от лице имаща право на жалба по смисъла на чл. 436 ал. 3 от ГПК и е подадена от длъжника по изпълнителното дело на основание чл. 435 ал. 2
т. 7 от ГПК.
От приложените към делото писмени доказателства
настоящата инстанция приема за установено следното:
Изпълнително дело №2671/2019 г. по описа на ЧСИ
Велислав Петров, per. №879, с район на действие
Окръжен съд - гр. Ловеч е образувано въз основа на възлагателно писмо за
събиране на публични вземания от органи по пригодите при Община гр. Ловеч, към
което е приложен акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК №
16070-1/ 31.05.2019 г. издаден на Т.Б.К. - М.. От същия е видно, че размерът на
задълженията на последната за данъци, такси и глоби изчислени към 31.05.2019 г.
е в размер на шест хиляди и шестдесет лева и 52 стотинки, като установените за
довнасяне задължения са в размер на 4732, 66 лева. По делото е приложено
съобщение по чл. 32 от ДОПК, изходящ номер 1021/03.07.2019 г., изготвено от
Община - гр. Ловеч. Освен това към делото са приложени справка за данъчно
осигурено лице, което видно, че длъжникът по изпълнителното дело е работил до
2019 т. в „Сенатор Грил Хаус", справка от НБ „ Население", приложено
е Удостоверение за налични данъчни задължения, Покана изх. № 30154/28.11.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ГПК съобщението се
връчва лично на адресата. Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от ГПК - когато
това не може да бъде връчено лично на адресата се връчва на друго лице, което е
съгласно да го приеме, а съгласно ал. 2 това друго лице може да бъде
работодател на адресата. От приложените към делото доказателства се установява,
че Покана за доброволно изпълнение не е изпращана лично на длъжника. С оглед на
това съдът приема, че подадената жалба от длъжника е в срок и като такава се
явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК и чл. 34
от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в конкретно изброени
случаи в. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 79 от ГПК. На първо място в призовката за
доброволно изпълнение е посочена сумата от 4732,66 лева, която е посочена на
страница трета в Акта за установяване на задължения по чл.107 ал. 3 от ДОПК,
ведно със законната лихва към 07.11.2019 г. , която е 27,66 лева, неолихвяема
сума 1969,19 лева , всички бъдещи такси и разноски и пропорционалната такса от
„Тарифата за таксите и разноските" с включен ДДС в размер на 648, 14 лева
до момента. Към изпълнителното дело е приложена сметка № 24416/28.11.2019 г. за
разходи в размер на 228 лева с ДДС. От същата е видно, че са извършени
разходи по т. 1 от Тарифата за
образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лева, по т. 2 от същото за
цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни,
документи ,книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ в
размер на 50 лева, по т. 5 от Тарифата - за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба....в
размер на 60 лева и по т. 9 за налагане на запор без извършване на опис...60
лева. Видно от приложените към делото писмени доказателства и изброени по- горе
ЧСИ е набавил документи относно местоработата на длъжника, пълни данни за
същата, снабдил се е с удостоверение от НАП, следователно е извършил действия
по смисъла на т. 2 от Тарифата. Освен това същият е изготвил покана за
доброволно изпълнение, която е била връчена на неговия процесуален
представител, изпратил е и уведомление, както и четири броя запорни съобщения,
приложени от л. 17 до л. 20 от изпълнителното дело. Сумата от 1969,19 лева с
оглед на приложените към изпълнителното дело доказателства включваща сумата от
1738,19 лева представляваща лихва върху главницата, изчислена към дата
07.11.2019 г. и посочените разходи в посочената по-горе сметка в размер на 228
лева е неправилно изчислена, като същата е в размер на 1966,19 лева, следващата
се такса по чл. 26 от Тарифата е 624,42 лева. Последната се дължи съгласно
посочения текст, тъй като изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ.
Възражението направено с жалбата, че по отношение на
главницата длъжникът е подал молба на основание чл. 173 от ДОПК за погасяване
на публични задължения в това производство е ирелевантно, тъй като същото е
извън правомощията на ЧСИ. В чл. 433 от ГПК са посочени основанията, при
наличието на които същият може да прекрати изпълнителното производство.
При горните съображения съдът намира, че жалбата се
явява частично основателна и следва да бъде уважена, като размера на
неолихвяемата сума, посочена в Покана за доброволно изпълнение изх. №
30154/28.11.2019 г. е на 1966,19 лева, а следващата се такса по чл. 26 от
Тарифата е 624, 42 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акта на ЧСИ Велислав
Петров, по изпълнително дело № 2487/2019 г., обективиран в Покана за доброволно
изпълнение изх. № 30154/28.11.2019 г., с който са определени разноските по
изпълнителното дело в частта както следва: адвокатско възнаграждение в частта
над сумата от 1966,19 лева до размера от 1969,190 лева и пропорционална такса,
дължима по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата от 624,54 лева до размера
от 648,14 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.