Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,
04.09.2023.Г..
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на осми февруари през
две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
С участието на секретар ВЕСЕЛА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 2388 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 145
вр. чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ от „
Т.9.“ ЕООД ЕИК ******срещу Н.И.В. ЕГН ********** .
ИЩЕЦЪТ с исковата молба и уточнителна такава твърди, че ответникът,
в качеството си на управител на
ищцовото дружество му е нанесъл вреди
в общ размер от 773 904 лв., която сума
ищецът е загубил поради продадени на публична продан
негови имоти, докато ответникът е бил управител на
ищеца. До публичната продан се е стигнало поради
два симулативни договори за извършване
на СМР между ищцовото дружество, един от управителите на които е ответникът
и дружеството Т.К.ЕООД отново
с управител ответникът, протокол за спогодба
относно задължения по договорите
и проведено арбитражно дело с участие като представител на двете страни
ответника, по което е налице присъждане на сумите
представляващи цени по двата договора,
и направените разноски. Въз основа на арбитражното решение е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело. Твърди, че няма изпълнение
по договорите за СМР, за които
да се дължи
плащане и процесът също е симулативен. В рамките на изпълнението
за събиране на задълженията по арбитражното решение, имотите са закупени от
фирмата Т.К.ЕООД, която е
собственост и чийто управител е ответника. Твърди, че с поведението
си ответникът е увредил ищцовото дружество в размер на твърдяната сума,
стойност на продадените му собствени имоти .
Наред с това твърди, че на дружеството са нанесени вреди и с учредена върху
неговото имущество ипотека. В тази част обаче исковата молба не е уточнена с
допълнителната молба и не се уточнява какви са претърпените вреди по размер и
последици като резултат от учредената ипотека. Не е формулиран самостоятелен петитум във връзка с тези вреди.
Претендира обезщетение за претърпени
вреди в размер на тяхната стойност от 773 904
лв, като предявява претенцията в частичен размер от 80 000 лв..
ОТВЕТНИКЪТ оспорва изцяло исковата молба, като твърди, че
не е налице отделно решение на общото събрание
на дружеството ищец за завеждане
на съдебен процес за търсене
отговорност от него по чл.145 от ТЗ, а по решението
на ОС от 2018 г. вече има заведено
съдебно производство пред VІ- 8 св. на СГС. Предвид на това намира, че така предявения иск е недопустим и моли производството по делото да
бъде прекратено.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и събраните по делото доказателства намира следното:
Между страните няма спор по
фактите, а именно, че от 1994г. ответника е съдружник и управител в „Т.И.**“
ООД , заедно със Г. Г., както и че през 2000г. е учредил собствено дружество „Т.К.„
ЕООД. Не се спори, че по искане на ответника е заличен като съдружник и
управител, след обжалване отказа на АВ – ТР на 13.12.2017г.
Спорен момент е
налице ли е взето решение на ОС на Т.-И.**ООД за търсене на отговорност от
ответника Н.В. в качеството му на управител, след като е напуснал дружеството и
е заличен като управител.Съответно допустим ли е така предявения иск по което е
образувано настоящото дело.
Съдебната практика е
категорична, че за да се води дело за ангажиране отговорността на управител на
едно дружество за вреди и да се ангажира имуществената
му отговорност по чл.145 от ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за един такъв
иск се явява изрично взето решение за това на ОС на дружеството – чл.137, ал.1,
т.8 от ТЗ. / Така Реш.
№ 129 от 02.09.2016г. по т.д.100 от 2015г. на ВКС , І т.о. и Реш. № 188 от 20.12.16г. по т.д.1525/ 15 на ВКС, ІІ т.о.8. По делото е представено официално заверено
копие представяно по преюдициалното дело на VІ-8 св.
СГС – т.д.1622 от 2018г. от Протокол от ОС от 17.07.2018г.,на ОС на вече
едноличното ООД Т.И.ООД с взето решение
, че управителя В. след напускането му не се освобождава от отговорност и се
взема решение за предявяване иск на дружеството срещу управителя Н.В.. Това
решение е прието за налично и е било основание да се приеме допустимост на иска
по чл.145 ТЗ срещу Н.В. по преюдициалния спор по
горепосоченото дело пред VІ-8 св.. Макар и по делото пред настоящия състав това
решение да е оспорено и оригинала да не е представен, то съдът намира, че след
като това е основен факт определящ правото на ищеца да води този иск, който е
приет за установен, включително и при обжалването пред САС – Решение № 12543 от
23.12.2020г. , срещу което касационната жалба не е допусната с изрично определение на ВКС до
разглеждане по същество, то настоящия състав е обвързан от силата на присъдено
нещо на решението на VІ-8св, преюдициално за
настоящия спор, и влязло в сила на 1.02.22г. Независимо от оспорването и
непредставяне на оригинала на Решението от 17.07.18г. на ОС на дружеството
ищец, съдът намира, че и по настоящото
дело следва да се приеме наличие на валидно взето решение от страна на
дружеството за търсене на имуществена отговорност от управителя Н.В., което не
е обвързано с размер и период. От приетата по делото СГЕ, макар и работила по
копие от решението се установява, че то е подписано от едноличния собственик и
управител на ищеца Г.Г.. Съгласно ТР № 3 от
22.04.2019г. на ВКС ОС на ГТК – т.2 „Решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. „ В тази връзка и стъпвайки на приетото разрешение
с ТР съдът приема, че е налице валидно взето решение на ОС на дружеството ищец
за търсене и ангажиране имуществената отговорност на ответната страна, поради
което настоящия иск, като частично предявен за сумата от 80 000 лв. се
явява допустим.
Искът предявен по
настоящото дело е допустим и доколкото претендирания
по настоящото дело размер попада в рамките на приетия размер на вредата, приета
за установена по т.д. 1622/2018г., по което е постановено влязло в сила решение
№ 311 от 13.02.2020г.. Твърдяната сума на вредата по
това дело е същата като настоящото – 773 904 лв. от същите вредоносни
действия – сключени договори за СМР с едноличната фирма на ответника, незаплатена по тях цена, две
спогодби и арбитражно решение, за което се твърди симулативност
на процеса, но е влязло в сила и по него е издаден изп.лист за
вземанията в общ размер на 773 904 лв. и провеждане на изп.дело,
по което за изпълнение на арбитражното решение по издадения изп.-лист
двата имота на ищеца са продадени и придобити от едноличното дружество на
ответника. По проведения преюдициален спор по цитираното т.д. на VІ-8 състав е
прието, че тези действия са вредоносни и са довели до загуба на ищцовото дружество в размер на 745 487.12 лв., като за
разликата до пълния твърдян размер от 773 904 лв. искът е приет за неоснователен,
предвид че разликата т.е. сумата от
28 416.88 лв. е преведена от ЧСИ Г.Тарльовски на
ищцовото дружество. По това дело и въз основа на тези
факти и приета по размер вреда е уважена частична претенция на ищеца в размер
на 25 100 лв. Съгласно посоченото ТР № 3 от 2019г. на ОС на ГТК на ВКС
съдът е обвързан от установеното по преюдициалното
решение относно правопораждащите факти като тук това
са фактите относно вредоносните действия на ответника спрямо ищеца и размера на
установената вреда . Действията твърдяни в исковата
молба по настоящото дело, с изключение на твърдяните
наложени ипотеки, са същите като установените правопораждащи
факти – извършени действия и причинена вреда установени по преюдициалното
дело на VІ-11 св.. По настоящото дело са представени договора от 06.03.2006г.,
спогодбата по него от 11.12012г., арбитражното решение на Арбитражен съд София
по арб.д.№ 1074 по описа за 2014г. по двата договора
за СМР и издадения изпълнителен лист въз основа на арб.решение
за следните суми : 275 397.65 лв. по договор за СМР от 09.02.09г.,
283 768.23 лв. по договора от 06.03.2006г., разноски в размер общо на
32118 лв. или обшо за сумата от 591 283.88 лв.. Няма представени
доказателства за проведеното изпълнително производство, но както съдът е посочил,
то и извършените продажби на двата имота на ищцовото
дружество са обсъдени подробно в постановеното решение по преюдициалното
дело и реализираните от проданите чрез разпределение
суми , както и претърпяната в резултат на това вреда в размер на 745 487.12
лв. са правопораждащи факти, от които настоящия
състав е обвързан. Предвид на това и настоящия състав доколкото е обвързан от
решението на VІ-8 състав и при липса на нови възражения, които да не са
погасени при предходното разглеждане на спора приема, че поведението на
ответника като управител на ищцовото дружество е
вредоносно в периода 2006 – 2017г. и в резултат на това на ищеца е нанесена в
размер на 745 487.12 лв.. При този размер на изп.лист
за настоящия състав не става ясно от къде идва разликата от 154 203.24
лв., които следва да са изплатени на ответника като взискател,
но предвид,че същият не излага конкретни възражения във връзка с това по
настоящото дело, а и би следвало такива да са преклудирани,
тъй като е следвало да се направят по преюдициалното
дело на VІ-8 състав, то настоящия състав не следва да се произнася в тази част,
а да приеме установената по размер вреда.
В рамките на този размер на
вредата, представляваща правопораждащ факт установен
с влязло в сила съдебно решение, вече е
присъдена сумата от 25 100 лв., но претендирания
размер от 80 000 лв. не надхвърля пълния размер на вредата установен по преюдициалния
спор, поради което съдът следва да уважи искът и присъди частичната претенция
изцяло. Сумата се дължи със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане.
Претенцията за вреди
от учредени две ипотеки върху имоти на ищцовото
дружество от 200 000 лв. и от 400 000 евро не е конкретизирана като
отделен самостоятелен иск. Не са и представени годни доказателства за учредяване
на ипотеките. Същите не се установява да са част от размера на вредата приета
за установена и като размер по
предходното преюдициално дело на VІ-8 състав – д.1622
от 2018г.. Този размер е по-голям от размера на вредата приет по цитираното
дело на VІ – 8 съм , който е правопоржадащ факт и
обвързващ настоящия състав, а и не е включен във претендирания
като дължим пълен размер на претенцията от 773 904 лв., поради което съдът
намира, че не следва да разглежда и се
произнася относно тези твърдения, тъй като относно тях не е формиран
самостоятелен петитум, нито в исковата, нито в
молбата уточнение . Ако тези ипотеки са повлияли при провеждане на публичната
продан на двата имота на ищцовото дружество върху
които са били наложени, то това следва да
е станало в значително по-малък размер относно стойността на кредитите
за която са учредени и този размер следва да е в общата цена получена за двата
продадени на публична продан имоти, която е в основата на приетия размер на
вредата, както се изложи по-горе.
Лихви върху главницата не се
претендират.
Разноски за настоящото съдебно
производство не се претендират.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на осн.чл.145 от ТЗ вр.чл.137,ал.1,т.8
от ТЗ Н.И.В. ЕГН**********, с адрес ***
а да заплати на „Т.-И.**„ ЕООД ЕИК *******, гр.Пазарджик, ул.******, съд.адрес ***, офис 1, адв. Х.
сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ частична претенция , част от
сумата за претърпяна вреда в размер на 745 487.12лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: