№ 2581
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110204868 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-013793 от 20.07.2022 г.,
началникът на Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е наложил на Т. И. В., с
ЕГН : **********, административно наказание – глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.
3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало глобеното
лице, което го обжалва с жалба, подадена чрез началник Група при ОПП-СДВР на
09.03.2023 г. В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство и поради неправилно приложение на
материалния закон. По-конкретно се посочва, че административнонаказателното
производство е следвало да бъде прекратено на осн. чл.34, ал.3 ЗАНН, тъй като НП е
издадено след повече от 6 месеца, считано от датата на съставяне на АУАН. Поддържа
се, че собственикът на управляваното от жалбоподателя МПС не е било уведомено за
прекратената регистрация на МПС и не е узнал по друг начин за този факт, като
съответно и на жалбоподателя същият не е бил известен, с оглед на което се оспорва
субективната съставомерност на деянието. С тези съображения се моли жалбата да
бъде уважена и обжалваното НП – отменено.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
представлява по пълномощие от адв. Б. Б. от АК-Видин, която поддържа жалбата и
моли за отмяна на обжалваното НП по съображенията изложени в нея. Моли за
присъждане на направените разноски в хода на производството, съобразно
представените списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна – началник Група към СДВР-ОПП, редовно призована – не
изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Т. И. В. е правоспособен водач на МПС, категория В и АМ.
По делото не се оспорва, че същият на датата, посочена в обжалваното НП –
25.05.2022 г. и на посоченото място в гр. София е управлявал лек автомобил
*******************. Не се оспорва и това, че към тази дата посоченият лек
автомобил е била със служебно прекратена регистрация, на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.”
Съгласно представеното писмо-справка от ОПП-СДВР с рег. №433200-
55805/17.05.2023 г. на началник сектор ППС към ОПП-СДВР и приложенията към
него, превозното средство – лек автомобил *******************, към 25.05.2022 г.
било регистрирано като собственост на О. Любенова В.а, която в хода на съдебното
следствие е разпитана в качеството на свидетел и се установи, че е съпруга на жалб. В..
На 15.02.2022 г. регистрацията на автомобила е била прекратена на осн. чл.143,
ал.10 от ЗДвП, въз основа на уведомление от Гаранционен фонд, получено по
електронен път, поради това, че МПС е без валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. Сочи се, че ОПП-СДВР не е уведомявало собственика на автомобила за
прекратяване на регистрацията, както и че към датата на справката не са представени
данни от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от Кодекса за застраховането за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Във връзка с установената прекратена регистрация на автомобила, при
2
извършена проверка на 25.05.2022 г. от служители на ОПП-СДВР, бил съставен АУАН,
серия GA, №459882/25.05.2022 г., с който срещу жалбоподателя Т. И. В. е повдигнато
административно-наказателно обвинение, за това че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя, му бил връчен за подпис и
запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в
рамките на срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на прокурор от СРП от 27.06.2022 г., било съставено процесното
наказателно постановление (НП) № 21-4332-013793 от 20.07.2022 г., с което
началникът на Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е наложил на Т. И. В.
административно наказание – глоба в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН,
НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач за Т. И. В.,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата
длъжност от ***************, а именно началник 01 група „Административно-
наказателна дейност” в 03 сектор „Административно обслужване” при ОПП-СДВР;
Постановление за отказ да се образува наказателно производство, копие на
свидетелство за регистрация част I на лек автомобил *******************, справка от
КАТ за регистрация на същия на името на О. Любенова В.а, писмо-справка от ОПП-
СДВР с рег. №433200-55805/17.05.2023 г. и приложения към него, както и показанията
на св. О. В.а.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани
в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на
28.02.2023 г., а жалбата против него е подадена на 09.03.2023 г./, с оглед на което е
допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши
цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя
3
е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GA ,
№459882/25.05.2022 г., който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор
при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния,
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т. 2.1., вр. т.1.3.1 от № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т.3.6. на цитираната заповед.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и
съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните
документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно
за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва
изрично да отбележи, че административно-наказателното производство е започнало
именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН. Но доколкото преписката е била изпратена на СРП за преценка наличието
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, която проверка е
приключила с постановяване на отказ да се образува наказателно производство,
именно считано от датата на отказа и в рамките на 6-месечния срок считано от тогава
законосъобразно е съставено обжалваното НП, на осн. чл.36, ал.2 ЗАНН. С оглед на
това, съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, с неприлагането на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че материалният закон е приложен неправилно в конкретния
случай, поради следните съображения:
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-013793 от 20.07.2022 г. на
началник Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" на Т. И. В. е наложено
административно наказание – глоба, в размер 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени за обществено ползване
да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са
монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на
административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС – лек автомобил
******************* е било без валидна регистрация към датат на деянието –
25.05.2022 г., с оглед служебното прекратяване на същата на 15.02.2022 г. При това,
като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и
4
уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил
правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на
жалбоподателя Т. В., което се субсимира под състава на административно нарушение
по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство, което е управлявал
не е било негова собственост, а на неговата съпруга О. В.а. Както повелява
разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП е следвало собственикът на МПС да бъде
уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на същото, след получаване
на уведомление от Гаранционния фонд. Това не е било сторено, съгласно показанията
на св. О. В.а и както е изрично посочено в писмо на началника на ОПП-СДВР /л.34 от
делото/. От страна на наказващия орган, чиято е доказателствената тежест за доказване
на административното обвинение, не се представиха доказателства, от които да се
установява, че жалбоподателят по някакъв друг начин е разбрал за служебно
прекратената регистрация на лек автомобил *******************, който е бил с
поставени на съответните места регистрационни табели.
Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на
автомобила да е уведомен собственикът на МПС или жалб.В. по някакъв друг начин да
е разбрал за този факт или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети
регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито
във вина на трето лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред.
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова
лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под
формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на
нарушението обаче, а именно – прекратяването на регистрацията на МПС по служебен
път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която
всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от
наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на
собственика, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява
регистрацията, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП. Тези факти се
потвърждават и от собственика на МПС – св. О. В.а.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. по
Тълкувателно дело №3/2022 г. на ОС на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и
Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175,
5
ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на МПС.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение от страна на Т.
В., жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
По делото жалбоподателят В. е представляван от упълномощен процесуален
представител – адв. Б. Б. от АК-Видин, на която заплатил хонорар в размер на 500.00
/петстотин/ лв., съобразно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е договорено плащане в брой, както и че сумата е платена
в брой при упълномощаването и в тази си част договорът има силата на разписка.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е ОПП-СДВР, който е
част от структурата на СДВР. С оглед на изложеното СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя В. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
500.00 лв., предвид липсата на направено възражение за прекомерност от насрещната
страна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СРС, НО, 129
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-013793 от 20.07.2022 г., на
началник Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалб. Т. И. В., с
ЕГН : ********** е наложено административно наказание – глоба, в размер 200.00
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
6
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ да
заплати на Т. И. В., с ЕГН : **********, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7