Решение по дело №270/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  30.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на  втори септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

 

Подадена е искова молба oт  Г.Г.Я. с ЕГН ********** ***  против  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул****, в която се  твърди, че ищецът бил потребител на електроенергия /клиентски №**********/ за битов обект, находящ се в гр.Харманли, бул. *****, с ИТН ***. С писмо с изх.№ 6368120-1/25.02.2019г. на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД , получено от ищеца на 05.03.2019г. бил уведомен, че на 11.01.2017г. е бил демонтиран и предаден за експертиза и проверка в БИМ електромер с фабричен №********* от измервателна точка /ИТН/ *** в град Харманли на адрес бул***** на клиент с клиентски  № **********. В писмото  било посочено, че от служители на Българския институт по метрология /БИМ/ че е  констатирано манипулиране на електромера, поради което  същият отчитал грешка минус 73,39%. за което бил издаден констативен протокол №1721/23.10.2018г. В писмото се твърдяло, че вследствие на това ползваната от абоната ел. енергия е останала неизмерена, съответно незаплатена. След позоваване на чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия за краен снабдител и доставчик от последна инстанция, ответното дружество било коригирало сметката за ел.енергия на ищеца 87 дни - за периода от 16.10.2016г. до 11.01.2017г., като било начислено допълнително енергия на стойност 570,20 лева, представляваща съответно 73,39% от потреблението на електромера. На 25.02.2019г. е била издадена фактура №********** за горепосочената сума. Ищецът оспорва дължимостта на посочената сума пари, което обстоятелство обосновало правния му интерес да заведа в съда отрицателен установителен иск. Счита, че не били налице фактическите и правни основания ответното дружество да претендира заплащането на сумата от 570,20 лева по Фактура №********** от 25.02.2019г., представляваща коригирана сметка за ел. енергия за 87 дни - за периода от 16.10.2016г. до 11.01.2017г. Липсвала каквато и да е вина от страна на ищеца като като абонат, което било основна предпоставка за реализиране на договорна отговорност спрямо доставчика на ел. енергията. Съгласно чл. 18 от ПИКЕЕ средството за техническо измерване е защитено чрез пароли, ключове, пломби или други устройства, които не позволяват нерегламентиран достъп до тях на неоторизирани лица. Заявява, че не бил осъществил такъв достъп за осъществяване на нерегламентирани интервенции по отношение на средството за техническо измерване /СТИ/ и такива аз не съм извършил.От друга страна електромерът се намирал в пломбирано от ответника табло, находящо се в общите части на жилищния блок, достъп до което аз нямам. Ищецът оспорва дължимостта на сумата посочена във фактурата на ответника, както и обстоятелството, че същата се дължала за 87 дни потребената ел. енергия,  неправилно отчетена и начислена, за да се извършило коригиране на нейния размер съобразно цитираните в писмото правила. В действителност като абонат нито съм манипулирал СТИ, нито пък съм потребил количеството ел. енергия, остойностена с процесната фактура от 25.02.2019г. в исковата молба се сочи, че не са спазени при извършеното от ответника коригиране на сметките на разпоредбата на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ /обн. Д.в.бр.98 /12.11.2013г./, която определяла начина, по който се изчислявало времето за коригиране, а именно от датата на констатиране на не­правилното/неточното измерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната проверка на СТИ, но не за повече от 90 дни. В случая както датата на монтажа на средството за търговско измерване, така и датата на предходната проверка на СТИ, били неизвестни.Не била спазена и предвидената в общите условия процедура за подмяна на СТИ и проверка на неговата техническа изправност. При извършената на 11.01.2017г. от служители на „Електроразпределение  Юг" ЕАД проверка не бил уведомен ищецът, същият не присъствал, нито пък е подписал съставения за това констативен протокол /Дори не разполагам с копие от протокол за демонтиране на СТИ/. Моли съда да постановите Решение, с което да признае за установено, че ищеца Г.Г.Я. с ЕГН ********** с адрес: *** не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, район „Централен", ул*****, сумата от 570,20 лева. представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за 87 дни - за периода от 16.10.2016г. до 11.01.2017г., за абонат с клиентски №********** и с ИТН: **** на адрес град Харманли, бул.**** за която сума е издадена Фактура № ********** от 25.02.2019г. на „ЕВН България Електроснабдяване"  ЕАД. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който сочи, че на 11.01.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Юго­източна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромера, отчитащ дос­тавената електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се гр. Харманли, бул. *****: (ИТН: 1635949). Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които установили, че грешката на електромера била извън допустимите норми. Поради изложеното у служителите на ЕР Юг възникнали обосновани съмнения, че върху електромера било осъществено нерегламентирано въздействие (т.нар. „манипулация"), демонтирали го и го поставили в безшевна торба с цел същият да бъде изпратен за метрологична експер­тиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констати­вен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №309037/11.01.2017г. (Конс­тативния протокол). Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента с цел да присъства на проверката, същият не бил открит. На проверката присъствали двама свидетели, които подпи­сали така съставения Констативен протокол. Процесният електромер впоследствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за из­вършване на метрологична експертиза, което било сторено на 23.10.2018г., като заключението на лабораторията било, че бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Винта и капака са лепени към основата на електромера. От вътрешната страна на клеменния блок между входа и изхода на токовата верига допълнително е присъединена медна пластина / шунт/. По този начин са изменение техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него електроенергия се измерва с отклонение извън допустимото.

 С оглед на описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 3943 kWh, като дължимата сума, вследствие на установе­ното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), била 570,20 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 87 дни, като първата дата – 16.10.2016 г. - началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни, корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, а последната дата била датата на извършената техническа проверка-11.01.2017 г.

 ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/25.02.2019г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 6368120-1 изпратено на адреса на ищеца кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Писмото било изпратено с препо­ръчано писмо с обратна разписка, но се върнало като непотърсено.

 Ответникът заявява още, че КЕВР имало правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия ( чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл.51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ПИ­КЕЕ, където изрично било посочено, че „... в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилно­то/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни". Коригираните количества били изчислени при спазване на методиката, съдържаща се в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б" от ПИКЕЕ, а именно - „при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползва­не на електрическа енергия от клиента" и остойностени съгласно текста на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, който гласял, че „Операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител ... информация за дължи­мата сума от съответния клиент, вследствие на установеното ... непълно ... измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на разпредели­телната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени." Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електри­ческа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента.

 Твърди се още, че ЕВН ЕС нямало задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил това въздейс­твие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него. Въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените за­конови разпоредби, които регламентирали преизчисляването на количеството електрическа енергия, не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент. Законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерва­не, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил непри­ложим в подобен тип обществени отношения. 

 ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представ­лявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределител­ното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Кли­ента за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане."

 Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №309037, на 11.01.2017г. служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД, в присъствието на двама свидетели, са извършили проверка на средството за техническо измерване /електромер/, предназначен да отчита потребената ел.енергия за обект, собственост на ищеца, находящ се в Харманли на адрес бул. ***** на клиент с клиентски № **********. Установено било, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера и винтът  и капакът му били лепени към основата на електромера. От вътрешната страна на клемения блок  между входа и изхода на токовата верига  допълнително е присъединена медна пластина. Наред с това, било установено, че абоната е присъединен към електроразпределителната мрежа преди мерене с мостов проводник /трифазно захранване/. В съставения за случая констативен протокол е посочено, че схемата е възстановена.

От приетата по делото Справка за коригиране на сметката за електроенергия, изготвена от служител на „Електроразпределение Юг“АД, във връзка с направените констатации в горепосочения Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №309037, на 11.01.2017г. на ищеца служебно е била начислена допълнително консумирана ел.енергия за периода от 16.10.2016г. до 11.01.2017г., за абонат с клиентски № ********** и с ИТН: 1635949 в размер на общо 3943 кWh на стойност 570,20 лева.

С писмо от 25.02.2019г. ответникът уведомил ищеца, че на 11.01.2017г.  служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД извършили проверка на меренето на ел.енергия на обект с измервателна точка ИТН: 1635949 в гр.Харманли на адрес бул. **** на клиент с клиентски № **********, при което установили, че електромера не отчита консумираната ел.енергия. Във връзка с проверката бил съставен Констативен протокол №309037 на 11.01.2017г. Установено било, че неотчитането на ел.енергия от електромера се дължи на осъществен достъп до вътрешността на електромера,като винтът  и капакът му били лепени към основата на електромера и от вътрешната страна на клемения блок  между входа и изхода на токовата верига  допълнително е присъединена медна пластина. Клиентът е уведомен, че сметката му за ел.енергия за периода от 16.10.2016г. до 11.01.2017г., /за 87 дни/ ще бъде коригирана, като допълнително ще му бъдат начислена консумирана ел.енергия на стойност 570,20 лева.

Видно от приложения констативен протокол за метрологична експертиза  на средство за измерване №1721/23.10.2018г. на БИМ, установен е нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като е посочено, че винтът  и капакът на електромера  били лепени към основата му и от вътрешната страна на клемения блок  между входа и изхода на токовата верига  допълнително е присъединена медна пластина. Констатирано е още, че в резултат на тази манипулация електромерът отчитал по-малко от консумираната ел.енергия и по двете тарифи. Приложена и справка за корегиране на сметката за ел.енергия за общо 3943 kWh, на стойност 570,20 лв.

На 25.02.2019г. ответното дружество издало фактура Фактура № ********** от 25.02.2019г. на абоната Г.Г.Я., с клиентски № ********** и с ИТН: 1635949 на адрес град Харманли, бул.*****, като за периода от 16.10.2016г. до 11.01.2017г., /за 87 дни/ допълнително била начислена доставена му ел.енергия от 3943 kWh на стойност 570,20 лева.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М.А.Х.. Според това заключение, Констативен протокол от проверка и демонтаж на СТИ №309037, на 11.01.2017г.  на ЕР Юг отразява техническото състояние на електромер с фабричен №*********, което е резултат от външно неправомерно въздействие върху уреда. Описаните в Констативния протокол манипулации въздействат върху точността на електромера, като той не отчита цялото количеството консумирана ел.енергия от обекта. Тези манипулации водят до пълно неизмерване на ел.енергия, консумирана от абоната. Правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, така както е заложено в чл.48 ал.1 т.1 б.“б“ от ПИКЕЕ. Правилно е остойностено неизмереното количество ел.енергия, съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ. Началният момент на неточно отчитане на СТИ е 16.10.2016г. Процесният електромер е трифазен, с периодичност на проверките 4 години, като вторична проверка е следвало да премине през 2020г. Сроковете по Заповед №А-333 от 29.05.2014г. са спазени.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че той не дължи плащането на сумата от 570,20 лева по фактура №  ********** от 25.02.2019г. на абоната Г.Г.Я., с клиентски № ********** и с ИТН: 1635949 на адрес град Харманли, бул. ***., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за минал период от 16.10.2016 г. до 11.01.2017г.

Не се спори между страните по делото, че ищецът ползва имот на адрес град Харманли, бул. *********., с  ИТН : 1635949, както и че между него и ответното дружество са налице договорни отношения във връзка с доставянето от страна на ответника на ел.енергия до същия имот, представляващ обект с клиентски № **********. Безспорно установено е, че на 11.01.2017г. служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД са извършили проверка на електромера, отчитащ консумираната ел.енергия в обекта на ищеца. Няма спор и относно това, че СТИ не е отчитало консумираната в обекта ел.енергия, поради присъединен към електроразпределителната мрежа преди мерене, медна пластина/шунт/.  Не се спори и по отношение на обстоятелството, че ответното дружество е издало Фактура № ********** от 25.02.2019г. за сумата от 570,20 лева за периода от 16.10.2016г. до 11.01.2017г., представляваща коригирана стойност на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за обект собственост на ищеца, намиращ се в град Харманли, бул. ****** на основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия.

Доколкото настоящото производството е резултат на отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. І от ГПК, тежестта за установяване дължимостта на процесната сума и нейния размер е на ответното дружество. Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.         

 За да възникне правото на ответника по чл. 48 ал.1 /отм. с Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018г./ от ПИКЕЕ  да коригира за минал период сметката за ел.енергия на ищеца, е необходимо при извършена проверка да се установи, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В този случай, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от датата на констатиране на неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни.

В настоящия случай, ищецът-клиент не е присъствал на самата проверка на уреда, като тя е била осъществена в присъствието на двама свидетели. Видно от съставения при извършването й констативен протокол, тя е била осъществена от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД, които са констатирали, че електромера не отчита консумираната в имота ел.енергия, тъй като е осъществен достъп до вътрешността на електромера,като винтът  и капакът му били лепени към основата на електромера и от вътрешната страна на клемения блок  между входа и изхода на токовата верига  допълнително е присъединена медна пластина.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест доставчикът на ел. енергия следва да докаже дължимостта на процесната сума, като установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в данъчната фактура сума.

Спорът по делото е относно предпоставките, при които следва да се извърши корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, и по точно дали същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на потребителя при установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин осъществяването на нерегламентиран достъп до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание. В случая, съгласно  констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 309037 от 11.01.2017 г., следва да се приеме за доказано осъществяването на действия, които възпрепятстват изцяло отчитането на консумираната в обекта на ищеца ел.енергия. Присъединен е бил към електроразпределителната мрежа от вътрешната страна на клемения блок  между входа и изхода на токовата верига  допълнително медна пластина, преди мерене, в следствие на което ел.енергия е оставала неизмерена и съответно незаплатена от абоната, като е констатирано неотчитане на 73,39 %. В този смисъл електромерът съответства на техническите и метрологичните изисквания, но предвид измененета схема на свързване  не може да отчита потребената в обекта на ищеца ел.енергия. Именно вследствие на неправомерната промяна на схемата на свързване на електромера и на основание чл.48 ал.1 и чл.51/отм. с Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018г./ от ПИКЕЕ, ответникът, въз основа на представена от електроразпределителното дружество информация за дължимата сума от клиента, е коригирал сметката на ищеца за изминал период  от 16.10.2016г. до 11.01.2017г.,чрез начисляване на допълнителна сума от 570,20 лева.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до неотчитане на действителното потребление на ел.енергия от ответника, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителя е осъществил промяната в схемата на свързване на СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ и схемата му на свързване, както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя. От събраните по делото доказателства не се установи, че нерегламентирания достъп до електромера на ищеца е реализиран именно от него или от лице, действало с негово знание и съгласие. В този смисъл съдът счита, че не се събраха безспорни доказателства за наличието на причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца, а именно, че той или негов представител е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.48 /отм. с Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018г./ от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване.

За допълнение на изложението следва да се посочи, че възникване на отговорност за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, съгласно които обаче се изисква наличието на „неправомерно въздействие” върху СТИ (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС). Това допълнително подкрепя изводите на съда, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя, доколкото в цитираните ОУ е употребено понятието „неправомерно въздействие”. Подобно въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както вече се посочи, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.   Предвид изложеното, следва да се приеме за недоказано виновно поведение от страна на ищеца или негов представител за осъществения неправомерен достъп до процесното СТИ и схемата му на свързване. Изложените в отговора съображения за безвиновна, обективна отговорност на клиента са несъстоятелни, като според съда е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност, чрез едностранна корекция на сметката му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за насрещната страна вреди. Затова, след като не се установи и доказа, че именно ищецът или негов представител е осъществил неправомерния достъп до електромера, довел до неотчитане на консумираната ел.енергия, то липсва и законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция от страна на ответното дружество.

Няма спор, че влезлите в сила от 17.07.2012г. изменения на Закона за енергетиката предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ. Те са приложими в случая, доколкото се касае за извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период обаче,  не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, вкл. и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат в резултат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения, каквото е и настоящото.

Съдът не споделя изводът на ответното дружество, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което съдът счита, че остава приложима общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Нормата на чл.82 от ЗЗД остава приложима, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. В този смисъл, коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.    

Поради това и предвидената с измененията в ЗЕ възможност за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите не изключва доказването, че установеното неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическа енергия се дължи единствено на поведението на потребителя, каквото доказване в случая не бе осъществено. Приетият като доказателство констативен протокол за техническа проверка, както и събраните доказателства не установяват по несъмнен начин, че именно ищецът или друго лице, действащо с негово знание и съгласие, е осъществил неправомерния достъп до електромера и схемата на свързване, довело до неотчитане на ел.енергията, поради което и неговата отговорност за вреди не може да се реализира.

Ето защо коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, следствие на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ без да се държи сметка за авторството, както и без да се установи точния период на неотчитане на консумираната ел. енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.

Предвид изложеното съдът счита, че ответното дружество неправомерно служебно е начислило на ищеца сумата от 570,20 лева, представляваща задължение за доставена ел.енергия за периода  от 16.10.2016г. до 11.01.2017г., по партида с клиентски №  ********** за битов обект, находящ се в гр.Харманли, бул. ****, с ИТН 1635949, поради което и предявения отрицателен установителен иск, с който се иска да се признае за установено, че ищеца не дължи на ответното дружество горепосочената сума, следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Видно от представения по делото списък на разноските е, че ищецът е платил такива за държавна такса в размер на 50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на  300 лева. На основание чл.78 ал.5 от ГПК, ответното дружество прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като иска то да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира това искане за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално представителство по дела с материален интерес до 1000 лева минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. В настоящия случай претендираната сума е 570,20 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300,00 лева. Предвид това съдът счита, че размера на адвокатското възнаграждение, което претендира за плащане ищеца следва да бъде присъдено в размер на 300,00 лева в минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наред с това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски за платена държавна такса от 50 лева. 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Г.Я. с ЕГН ********** ***. НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул*****, сумата в размер на 570,20 лева, представляваща стойността на допълнително начислени по Фактура № ********** от 25.02.2019г. 3943 kWh ел.енергия за периода от 16.10.2016г. до 11.01.2017г., по партида с клиентски №**********, за ИТН 1635949, за обект в гр. Харманли, бул. *****.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул**** да заплати на Г.Г.Я. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер общо на 350,00 лева.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                                    

                                                                             СЪДИЯ: