РЕШЕНИЕ
№260045
21.10.2020
г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Славка
Атанасова, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 501 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.М. срещу Решение №
26/13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 857/2018 г. от Районен съд К., с
което първоинстанционният съд е отхвърлил иска на М.М. срещу М.Р.Ф. за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000, 00 лева за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото и
накърняване на доброто му име, причиняване на тежък стрес с разстройство в
адаптацията и протрахирана депресивна реакция.
Съдебният акт се атакува с доводи за неправилност
поради нарушение на материалния закон.
Въззивникът не е съгласен с изводите на съда. Счита,
че по делото е безспорно установено неоснователното сезиране на различни органи
от страна на ответника. Сочи, че в сигналите са изложени твърдения за неизвършени
от ищеца нарушения на обществения ред. От показанията на свидетелите А. и А.
извежда, че посредством сезирането на държавните органи за извършени нарушения
от ищеца, ответникът не е защитавал свои права. Целил е да накърни правната
сфера на М.М..
Изразява несъгласие с извода на съда, че в
производството е необходимо да бъдат ангажирани доказателства за наличието на
специална цел за увреждане у ответника.
Прави искане за отмяна на съдебния акт и постановяване
на нов, с който искът да бъде уважен. Претендира и разноски.
В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си
- адвокат О.Б.. В хода на устните състезания последният потвърждава оплакванията
от жалбата.
Ответникът е подал отговор, в който се противопоставя
на изложеното в жалбата. Поддържа тезата, застъпена и в първоинстанционното
производство, че действията по подаване на жалби и сигнали срещу ищеца не са
противоправни. Същите представляват упражняване на законоустановено право.
В условията на евентуалност, ако не бъдат възприети
представените аргументи, заявява, че не е доказано и наличието на другите
елементи от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД.
Иска решението да бъде потвърдено и да му бъдат
присъдени разноски.
Пред въззивния съд се представлява от адвокат Н.Д.. В
пледоарията си по същество последната заявява, че поддържа изложеното в отговора.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от представения
нотариален акт № 031, том IV,
рег.
№ 1784, дело № 450 от 2014 г. (л. 60) се установява, че М.Ф. е придобил правото
на собственост върху недвижим имот в с. Н. от Е.Ц.. Не е спорно също, че един
от имотите, съседен на този, е собственост на Т.С.(баща на ищеца). М.М. често е
посещавал имота на баща си.
На 13.08.2018 г. М.Ф. е подал жалба до
Регионална здравна инспекция – гр. Добрич (л. 47). Оплакал се е, че ищецът
пуска силна музика от две тонколони, разположени в двора му, всеки ден от 08,
00 часа до 21, 00 часа. Заявил е,
че силната музика не му позволява да почива. Освен това е получил заболяване на
ушите, за което се е снабдил с амбулаторен лист. В жалбата е посочил също, че
многократно е молил ищеца да намали музиката, обръщал се е за помощ и към
кметския наместник в с. Н., но от тези му действия е нямало резултат. От
приложения амбулаторен лист към жалбата се установява, че на 11.09.2017 г. е
бил диагностициран с „шум в ушите“ (л. 8).
На следващия ден - 14.08.2018 г., ответникът
е депозирал жалба с ПЖ-36/14.08.2018 г. с идентично съдържание и до кмета на
Община К. (л. 6). В същата е разяснил, че е подал жалба и
до Регионална здравна инспекция – гр. Добрич.
С постановление на Районна прокуратура К.
от 10.10.2018 г. по преписка № 792/2018 г. е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство по жалбата на ответника до Регионална здравна инспекция
– гр. Добрич, препратен от последната по компетентност до държавното обвинение.
Община К. е изпратила отговор на
ответника, с който го е уведомила, че въз основа на негова жалба до РЗИ Добрич,
препратена по компетентност, е извършена проверка на 12.09.2018 г. в имота на Т.С.(баща
на ищеца). Не е констатиран шум или музика в разрез с допустимите норми, както
и наличието на аудио техника.
В приложеното медицинско удостоверение от
20.11.2018 г. (л. 11) е отразено, че вследствие подаваните от ответника жалби М.М.
е получил тежък стрес с разстройство в адаптацията (протрахирана депресивна
реакция). След извършен преглед на 18.12.2018 г. е издаден амбулаторен лист (л.
58), от който става ясно, че на М.М. е поставена диагноза – хипертонично сърце
без сърдечна недостатъчност.
Изготвена е и комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза. От заключението се извежда, че
констатираната протрахирана депресивна реакция е отзвучала, но емоционалният
заряд става актуален при възпроизвеждане на момента на инцидента. Няма клинични
симптоми на поставената диагноза.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства. Разпитани са свидетелите М.А. (кметски наместник в с.
Н.); М. А. (служител в Главна Дирекция „Гранична полиция“); А.Ч.; Е.Ц.
(предишен собственик на имота на М.Ф.).
Свидетелката А. твърди, че познава ищеца
от двадесет години, а ответника от няколко години. Отрича лично да е получавала
оплаквания от ответника или предишния собственик на имота – Е.Ц., за силна
музика в двора на М.М.. Други съседи също не са се оплаквали от ищеца. И тя не
е чувала силна музика. Обяснява, че последният не живее постоянно в имота,
собственост на родителите му, а го посещава няколко дни в седмицата, за да се
грижи за пчелните си кошери. Сочи, че във връзка с жалбата на ответника до
Община К. е посетила имота на Т.С.със служители на МВР. Там са установили
наличието на малка тонколона, която е била поставена на голямо разстояние от
дома на ответника.
От показанията на свидетеля А. става
ясно, че познава ищеца от петнадесет години. Двамата са служители в Главна
дирекция „Гранична полиция.“ Заявява, че съпругата на М.М. е починала при
инцидент. Това се е отразило негативно на психическото му състояние, но с
времето е преодолял травмата. След това е разбрал, че ищецът има проблеми със
съсед заради висока музика. В тази връзка са разпитвали ищеца от Национална
полиция и от Главна дирекция „Гранична полиция“. От този момент се е затворил в
себе си, престанал е да говори, да излиза с колегите си. Когато били
командировани заедно, забелязал, че М. взима хапчета за кръвно, сън и
успокоителни. Последният му е споделил, че го притесняват привикванията в
полицията.
Свидетелката Чолакова заявява, че
познава страните, тъй като притежава имот в село Н., който посещава всяко лято.
Когато се е запознала с М.Ф. през 2017 г., последният ѝ се е оплакал, че
ищецът слуша силно музика и го притеснява. Сближили се, защото тя говори немски
език. След това многократно ѝ е споделял за същия проблем. Тя също често
е чувала силната музика, независимо, че живее на около 700 метра от имота на
ищеца. Разказва за случай, в който е посетила имота на ответника и е видяла, че
звукът идва от голяма и малка тонколона, разположени в двора на ищеца. Заявява,
че във връзка със силната музика няколко пъти е говорила с кметския наместник,
но без резултат. Споделя също, че е превела на български език жалбите на М.Ф.,
след което заедно са ги подали до Община К. и РЗИ Добрич.
При разпита си свидетелката Цочева твърди,
че е живяла постоянно в имота в село Н. от 2004 г. до 2006 г. След това го е
продала на ответника около 2012 г., 2013 г. Докато е пребивавала там е била в
добри отношения с ищеца и родителите му, но до момента, в който М.М. е закачил
голяма тонколона в двора си. Последният е започнал да слуша силна музика и да я
притеснява. Поради тази причина е продала имота.
Съдът намира показанията на свидетелката
А. за недостоверни в частта, в която заявява, че никой от живущите в селото не
ѝ се е оплаквал от силна музика от двора на ищеца. Изложеното се
опровергава от показанията на свидетелката Чолакова. Освен това, при
извършването на очна ставка между двете, самата А. промени показанията си като
заяви, че си спомня за случай, в който Чолакова ѝ се е оплакала от
силната музика от имота на М.М.. Поради тази причина показанията на
свидетелката А. не следва да бъдат ползвани от съда при формиране на
фактическите си изводи.
В останалата част показанията на
свидетелите са ясни и безпротиворечиви, поради което съдът ги приема за достоверни.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Предявен
е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е подавал жалби срещу него единствено с цел да му навреди; наличието
на настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото,
накърняване на доброто име и авторитет, тежък стрес; както и причинно-следствената
връзка между действията на ответника и настъпилите вреди.
По делото бе
установено, че ответникът е подал две жалби срещу ищеца, съдържащи идентични
оплаквания за силна музика, съответно на 13.08.2018 г. до РЗИ Добрич и на
14.08.2018 г. до Община К.. Ищецът е счел, че с тези свои действия ответникът
му е причинил неимуществени вреди. В тази връзка следва да бъде изтъкнато, че жалбата
е средство за упражняване на конституционноустановеното право на жалба – чл. 45
от Конституцията на Република България, а последното е елемент от правото на
защита, прогласено в чл. 56 от Конституцията. Поради тази причина подаването на
жалба до държавните органи, като действие по упражняване на правото на защита, по
правило е правомерно. Правомерно е, дори обстоятелствата в жалбата да не бъдат
установени. Изключение е случаят, в който посредством подаване на множество
неоснователни жалби, макар и да знае, че твърденията му са неверни,
жалбоподателят цели да навреди другиму. В тази хипотеза е налице злоупотреба с
правото на жалба. Санкцията за подобно противоправно поведение се явява
възстановяването на причинените от недобросъвестния жалбоподател вреди. Тук, в
отговор на оплакванията на въззивника, трябва да бъде посочено, че
отговорността при злоупотребата с права е деликтна и вината на дееца се
предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е
субективното отношение на дееца към деянието, а по същността си се изразява в неполагане
на дължимата грижа. Затова, в тежест на М.М. е да установи, че с депозирането
на жалбите си ответникът е целял увреждането му. В този смисъл са Решение № 758
от 11.02.2011 г. по гр.д. № 1243/2009 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 245 от 05.11.2014
г. по гр.д. № 1734/2014 г. на ВКС, III г.о.
При изследване на
въпроса за целта на подаване на жалбите от ответника от значение са различни
обстоятелства, като: брой на жалбите; продължителността на периода, в който са
подадени; кои са сезираните органи; брой на извършените проверки; истинност на
твърденията в сезиращите документи.
Съвкупния анализ на
тези обстоятелства сочи, че настоящият случай не е такъв на злоупотреба с права.
В рамките на два дни са подадени две жалби до различни органи, но поради
незнанието на ответника чия е компетентността за разглеждането им – на РЗИ или на
Община К., а не защото същият е искал да инициира извършването на проверки и от
двата органа. Впоследствие жалбата до РЗИ Добрич е била препратена по
инициатива на органа до Прокуратурата на Република България, а не по воля на М.Ф..
Следователно, разширяването на кръга от органи, натоварени с разглеждане на
жалбите, не е предизвикано единствено и само от действията на ответника. Освен
това, не всички сезирани органи са извършили проверки на твърденията на
ответника. Извършена е само една проверка, изводимо от приложеното писмо на
Община К. до М.Ф.. Показателно за намеренията на ответника е и това, че след
този момент е преустановил подаването на жалби срещу ищеца. Приел е, че с писмото,
обективиращо резултатите от проверката, действията му са намерили своя
официален завършек. Именно на този извод навежда последващото му бездействие. Едно
такова поведение противоречи и е несъвместимо с желание за иницииране на
неоснователни проверки срещу конкретно лице, което обикновено намира външен
израз в упорито и непрекъснато депозиране на жалби до институциите. Отделно от
това, показанията на свидетелките Чолакова и Цочева, които са възприели
непосредствено силната музика от двора на ищеца, правят твърденията на
ответника, изложени в жалбите му, вероятно основателни.
При това положение не
може да бъде направен извод за превратно упражняване на правото на защита от
ответника. Същият не е целял да предизвика множество неоснователни проверки
срещу ответника и така да го увреди. Действията на М.Ф., изразяващи се в
подаване на жалби до Община К. и РЗИ Добрич срещу ищеца, са правомерни.
Доколкото, противоправността на деянията, като елемент от състава на чл. 45 от ЗЗД, не се установи, то искът за неимуществени вреди трябва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Поради съвпадане на
изводите на двете инстанции Решение № 26/13.03.2020 г., постановено по гр. д. №
857/2018 г. от Районен съд К., следва да бъде потвърдено изцяло.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.
Въззиваемият своевременно е направил
искане за присъждане на разноски в размер на 850, 00 лева. Приложил е договор
за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатил тази сума
на пълномощника си адвокат Н.Д. за процесуално представителство пред Окръжен
съд Добрич.
Следователно, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на М.Р.Ф. направените пред въззивната инстанция разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 850, 00 лева.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 26/13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 857/2018 г. от Районен съд К..
ОСЪЖДА М.Т.М., с
ЕГН **********,***, да заплати на М.Р.Ф., гражданин на Федерална република
Германия, роден на *** г., с адрес в Република България: с. Н., община К., ул.
„**” № 13, сумата от 850, 00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д № 501/2020 г. на
Окръжен съд Добрич.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.