Определение по дело №379/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 490
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 20 юли 2019 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20195600500379
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 490

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

                                                                       ИРЕНА АВРАМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. ч. гр. д. № 379 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 577, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

          Образувано е по частна жалба на „Солар Хасково“ ЕООД срещу Определение № 3/ 13.03.2019 г. на съдията по вписванията в РС - Хасково, с което е оставена без уважение Молба вх. № 1254/ 13.03.2019 г. за вписване залог върху търговско предприятие.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържа, че са налице изискуемите от закона предпоставки за заличаване на вписаната възбрана.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, приема за установено следното:

„Солар Хасково“ ЕООД е подало Заявление вх. № 1254/ 13.03.2019 г. в Служба по вписванията Хасково за вписване на Удостоверение изх. № 20190313122724/ 13.03.2019 г. на Агенция по вписванията за вписване залог на търговското предприятие в търговския регистър.

За да остави без уважение заявлението за вписване на учредения залог на търговското предприятие, съдията по вписванията е приел, че не са изпълнени изискванията на закона, тъй като не е представена писмена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на публични задължения, налице е разминаване между датата на представения договор за залог на търговско предприятие – 13.02.2019 г. и вписаната в удостоверението дата – 14.12.2018 г., както и че не са представени удостоверения за данъчна оценка на намиращите се в поземлените имоти сгради.

Жалбата срещу така постановеното определение е подадена в срока по чл. 538, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Отказът на съдията по вписванията да впише учреденият залог на търговското предприятие на молителя почива на три основания: непредставяне на писмена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на публични задължения, разминаване между датата на представения договор за залог на търговско предприятие и вписаната в удостоверението дата, както и липса на удостоверения за данъчна оценка относно намиращите се в поземлените имоти сгради.

Настоящият съдебен състав споделя напълно съображенията на съдията по вписванията да остави без уважение молбата за вписване на учредения залог върху търговското предприятие поради непредставяне на писмена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на публични задължения. В тази връзка следва да се отбележи, че вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ) се извършва при условията и правилата на чл. 22а Правилника за вписванията. Съгласно дадените в т. 6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г. разяснения предметният обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ на съдията по вписванията включва спазени ли са изискванията на чл. 6 от ПВ, внесена ли дължимата за вписването такса, представена ли е скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, представени ли са доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. От горното следва, че когато констатира липсата на всяка една от посочените предпоставки, относими за съответното вписване, съдията по вписванията трябва да откаже вписването, с което е сезиран. За да бъдат извършени посочените в чл. 264, ал. 1 ДОПК правни сделки и действия (вписване на особен залог), прехвърлителят, учредителят, ипотекарния длъжник или залогодателят трябва да представят декларация, че нямат непогасена подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни здравни осигуровки, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчна оценка. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК не следва да се тълкува стеснително, доколкото законодателят не е ограничил задължението за представяне на документи за удостоверяване на задължения само до вписване на особения залог в един регистър. В този смисъл е Определение № 333 от 7.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 668/2017 г., I т. о., с което се е произнесъл по аналогичен правен спор – отказ на съдията по вписванията да впише удостоверение за вписан в ТР особен залог на търговско предприятие поради непредставяне на писмена декларация за липса на публични задължения по чл. 264, ал. 1 ДОПК. В този ред на мисли постановеният от съдията по вписванията отказ за вписване на учреденият залог на търговското предприятие на заявителя „Солар Хасково“ ЕООД е съобразен със закона и следва да се потвърди.

За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя останалите две съображенията на съдията по вписванията да откаже вписване на учредения особен залог. Съгласно чл. 22а, ал. 1, изр. 2 от Правилника за вписванията, когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог. В случая договорът за залог на търговското предприятие е представен със заявлението, като разликата между датата на сключването му – 13.02.2019 г. и посочената в удостоверението дата – 14.12.2018 г., се дължи на обстоятелството, че в издаденото от АВп удостоверение се вписва датата на основанието на обезпеченото вземане, т. е. датата на договора за заем. 

Неправилен, на следващо място, е изводът на съдията по вписванията, че следва да се представят удостоверения за данъчни оценки и по отношение на намиращите в поземлените имоти постройки, подобрения и приращения според направеното в договора за особен залог описание на недвижимите имоти. В договора за залог на търговското предприятие въпросните постройки, подобрения и приращения не са описани с конкретен идентификационен номер, поради което не може да се направи извод, че такива действително се намират в поземлените имоти, което да обоснове задължение за представяне на данъчни оценки за тях с отбелязване за липса на данъчни задължения.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение № 3/ 13.03.2019 г. на съдията по вписванията в РС - Хасково, с което е оставена без уважение Молба вх. № 1254/ 13.03.2019 г. на „Солар Хасково“ ЕООД за вписване залог върху търговско предприятие

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                             

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              2.