Решение по дело №41011/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12757
Дата: 21 юли 2023 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20221110141011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12757
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110141011 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София”ЕАД срещу Д. Б. Г. и В. В. Б. , обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД ,при условията на солидарна отговорност, за заплащане на сумата от
672,74лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019год. – 30.04.2021год. ,ведно със законната лихва от 29.07.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 89,37лв.,законна лихва от 15.09.2020год. до
24.06.2022год.,сумата в размер на 46,15лв.,стойността на услугата дялово разпределение за
периода 01.06.2019год. – 30.04.2021год. , ведно със законната лихва от 29.07.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 9,05лв.,законна лихва за периода
31.07.2019год. до 24.09.2022год.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
като собственици на топлоснабден имот , в сграда – етажна собственост, присъединен към
абонатна станция по смисъла на чл.153 от ЗЕ.Сочи,че е доставил топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода
01.05.2019год. – 30.04.2021год.. Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена
топлинна енергия и цена за услуга дялово разпределение , ведно с обезщетение за забава,за
които същите носели солидарна отговорност .
Ответниците Д. Б. Г. и В. В. Б. ,в срок са представили писмен отговор ,с който
представят доказателства ,че са заплатили претендираните суми в общ размер на 817,31лв.
С определение 14.02.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната“ООД ,което не взема
отношение по предявените искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Съгласно НА за покупко-продажба от 17.11.2006год. Д. Б. Г. е придобил правото на
собственост на недвижим имот : Ателие в гр.София,ул.Владайска ,№16,ет.5.Съгласно
Договор за ипотека ,обективиран в НА от 03.06.2008год., Д. Б. Г. и В. В. Б. са учредили
договорна ипотека върху придобитият по време на брака им в режим на СИО недвижим
1
имот,а именно Ателие в гр.София,ул.Владайска ,№16,ет.5.
Със Заявление –декларация от 04.04.2012 год. Д. Б. Г. е поискал да му бъде открита
партида на адреса .
Видно от протокол Общото събрание на етажните собственици с адрес:гр.София,
ул.Владайска № 16, е взело решение да се сключи Договор за услугата „топлинно
счетоводство” с „Бруната България” ООД. Договорът е сключен на 18.10.2000г.
За процесния период „Топлофикация София“EАД е издала ОФ от 31.07.2020год. за
сумата от 690,96лв.,платима до 14.09.2020год. и ОФ от 31.07.2021год. за сумата от
319,44лв.,платима до 14.09.2021год.
Съгласно справка за издадени фактури ,за периода м.6.2019год – 30.04.2021год. са
издадени фактури за услуга дялово разпределение на стойност 46,15лв.
От третото лице –помагач са представени писмени документи ,от които се
установява ,че реално услугата дялово разпределение е била извършена за абонатен №
296213 ,с титуляр Д. Б. Г. ,а именно –справки за отопление и топла вода и документи за
главен отчет за 2019год. , 2021год.,подписани от клиент.
Съгласно платежно нареждане от 28.12.2022год. ответниците са заплатили по
банковата сметка на "Топлофикация София"ЕАД сумата в размер на 817,32лв.
В с.з. процесуалния представител на ищеца признава плащането ,което било
отразено в счетоводството като претендира само деловодни разноски.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Ответниците са придобили процесния топлоснабден имот по време на брака
си,което не е оспорено,поради което съгласно чл.32 от СК , разходите за задоволяване на
нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. При солидарна отговорност
съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът има възможността да насочи иска си срещу всеки
един от длъжниците или и срещу двамата длъжника, както е сторил в случая.
Предвид разпоредбата на чл. 150 ЗЕ същите са обвързани по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до техния имот ТЕ, без да е
необходимо нарочно изявление, че желаят да закупят доставяната в имота от ищеца ТЕ.
Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е налице константна практика.Собственикът или титулярът на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на
сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото
решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата ТЕ. Това разрешение се възприема и в Тълкувателно решение № 6/2016 г. на ОСГК
на ВКС. По делото не е спорно и се установява,че съгласно Протокол от 2000год. е взето
2
решение на общото събрание на ЕС,с административен адрес ул.”Владайска”,16 ,ползващи
топлинна енергия от „Топлофикация София“ЕАД , да се сключи договор за извършване на
индивидуално измерване на потребеното количество топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите с „Бруната“ООД.
С оглед на изложеното и предвид цитираните разпоредби, между главните страни за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от
10.08.2016год.и съдът приема, че ответниците имат качеството потребители на топлинна
енергия по отношение на описания в исковата молба апартамент.
Страните не спорят, че през исковия период сградата, по местонахождение на
процесния имот е била топлоснабдена, за имота е открита партида с аб. № 296213 за
отчитане на количеството и стойността на доставената ТЕ, както и обстоятелството, че
услугата топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от „Бруната”ООД.
Количеството и стойността на доставената до имота ТЕ през исковия период не е
спорна в производството. Ответникът не оспорва, че задълженията не са били погасени в
изискуемия срок. Установява се и дължимостта на сумата за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата и към
момента и към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
отговорността за извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и
чл. 112г ЗЕЕЕ (отм.); ; – действаща нормативна уредба към момента на сключването на
договора от 2000 г. между етажните собственици на процесната сграда и „Бруната”ООД/.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
3
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата
за дялово разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на
чужди права
Не е спорно между страните ,че са заплатени в хода на делото всички дължими към
ищеца суми .
Следва да бъде присъдена на ищеца законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска до плащането ,както и съдебните разноски.
Законната лихва върху главницата за топлинне енергия в размер на 672,74лв. за
периода от 29.07.2022год. до датата на плащането й 28.12.2022год. възлиза на 28,56лв. ,а
тази върху главницата от 46,15лв. ,на сумата от 1,96лв.
Ето защо ,претенциите на ищеца за главници и мораторни лихви следва да бъдат
отхвърлени изцяло ,като погасени чрез плащане в хода да процеса.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,съобразно уважената част
от исковете и в случая,тъй като не са налице основанията на чл.78,ал.2 от ГПК следва да се
приеме ,че и ответниците са станали причина за образуване на настоящото дело.
Ето защо следва да понесат всички деловодни разноски,които в случая възлизат на
100лв. – д.т.
Тъй като ищеца е бил представляван в настоящото производство от юрисконсулт ,на
основание чл.78,ал.8 от ГПК има право на присъждане на възнаграждение,което съда
определя на сумата в размер на 100лв.
Предвид че ответниците отговарят солидарно то следва да заплатят сумата от 200лв.
– деловодни разноски на ищеца.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу Д. Б. Г. ,ЕГН : ********** и В. В. Бакърджиева –Г.а
,ЕГН : ********** и двамата с адрес в гр.София,ул.Мусогорски” № 11,ет.4,ап.12 обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД ,при условията на солидарна отговорност, за заплащане на сумата от
672,74лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019год. – 30.04.2021год.,сумата в размер на 89,37лв.,законна лихва от 15.09.2020год.
до 24.06.2022год.,сумата в размер на 46,15лв.,стойността на услугата дялово разпределение
за периода 01.06.2019год. – 30.04.2021год.,сумата в размер на 9,05лв.,законна лихва за
периода 31.07.2019год. до 24.09.2022год. като неоснователни,погасени чрез плащане в хода
на делото.
ОСЪЖДА Д. Б. Г. ,ЕГН : ********** и В. В. Бакърджиева –Г.а ,ЕГН : ********** и
двамата с адрес в гр.София,ул.Мусогорски” № 11,ет.4,ап.12 да заплатят солидарно на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата в
размер на 30,52лв. представляваща законната лихва върху платените главници ,за периода
от 29.07.2022год. до 28.12.2022год.
ОСЪЖДА Д. Б. Г. ,ЕГН : ********** и В. В. Бакърджиева –Г.а ,ЕГН : ********** и
двамата с адрес в гр.София,ул.Мусогорски” № 11,ет.4,ап.12 да заплатят солидарно на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 200лв. ,представляваща деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ООД, като трето лице,
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5