Р Е Ш Е Н И Е***, 13.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 06.10.2015 г. в състав:
Окръжен съдия: Павел Ханджиев
при секретаря Т.М., като разгледа т.д. № 446/2014 г., съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на ”Ай парк съни бийч” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, партер, представлявано от управителя Чавдар Янев, с адрес за призоваване: гр. София, ул. Ангел Кънчев № 18А, ет. 1, ап. 1, Адвокатско дружество “Манджукова, Шопова, П.”, чрез адв. Р.П., против ”Слънчев бряг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8200, т.к. Слънчев бряг, представлявано от изпълнителния директор Златко Димитров.
Ищецът “Ай парк съни бийч” ООД твърди в исковата си молба, че на 22.06.2011 г., като изпълнител, сключил с ответника “Слънчев бряг” АД, като възложител, Договор № И-53-00И-445 с предмет “внедряване, организиране, разработване и експлоатиране на система за мобилно платено паркиране”.
Ищецът-изпълнител се задължил по договора да достави необходимата техника за оборудването и да изгради цялостна система за управление, контрол и отчитане на платеното паркиране в к.к. Слънчев бряг за срок от пет години. Редовната експлоатация на системата следвало да стартира най-късно на 01.07.2011 г., но при условие, че ответникът-възложител е изпълнил задълженията си за осигуряване на безпрепятствено функциониране на системата, както и възможността за управление и използване на всички места за паркиране, които съгласно договора не могат да бъдат по-малко от 691 на брой. Страните постигнали съгласие приходите, заплатени от крайните клиенти за такси за паркиране в платената зона, наречена “Синя зона”, да бъдат получавани директно от изпълнителя, който от своя страна се задължил да изплати възнаграждение на възложителя за първата година от договора в размер на 30000 без ДДС.
Възложителят се задължил с договора да представи на изпълнителя не по-късно от датата на подписване на договора изискванията си и техническите спецификации на зоната за платено паркиране. Те следвало да бъдат обособени в отделни приложения, които да са неразделна част от договора: Приложение № 1 - “Техническо задание”, което да определи развитието и оптимизирането на зоната; Приложение № 2 - “Транспортна схема”, което да определи обхвата на зоната, организацията на движението, пътните знаци, маркировката и пр., като съгласно схемата ответникът бил длъжен да обозначи зоната за платено паркиране не по-късно от 01.07.2011 г. със съответните знаци и маркировка и Приложение № 3, което да съдържа цените, които ще плащат крайните потребители, специалните ценови условия, местата за абонаментно паркиране и преференциалните цени, предоставени от ответника на специален кръг клиенти, както и издадените разрешения за безплатно паркиране. Въз основа цените по Приложение № 3 следвало да се определя и възнаграждението на възложителя за всяка следваща година.
При подписването на договора приложенията не били предоставени на ищеца, което представлявало неизпълнение на договора от страна на възложителя. Въпреки това ищецът изпълнил поетите задължения и внедрената от него система за мобилно платено паркиране започнала ефективно функциониране на 01.07.2011 г.
Фактът, че възложителят не предоставил приложенията по договора, довел до невъзможност договорът да се изпълнява. Първо, за к.к. Слънчев бряг не съществувала изградена и функционираща транпортна схема, която да е свързана със зоната за платено паркиране. не били предвидени паркоместа за туристическите автобуси и влакчета. Те паркирали на места, попадащи в платената зона, без да плащат такса. В еднопосочни улици, попадащи в зоната, паркоместа били използвани като платно за насрещно движение. Паркоместа се използвали за начални спирки на туристически влакчета и таксите. Второ, Липсата на Приложение № 3 и на ценови условия попречило да се вземат адекватни мерки срещу нарушителите. Често клиенти на ответника представяли разрешения за безплатно паркиране в Синята зона, които не били рагламентирани с липсващото Приложение. Трето, възложителят бил длъжен да координира дейността по експлоатацията на Синята зона с местните органи на МВР. Поради липсата на активно поведение от възложителя нарушителите не били санкционирани. Зелени площи и градинки в близост до Синята зона били превърнати в нерагламентирани паркинги за туристите. Контрол върху напривилно паркиращите не бил упражняван. Четвърто, не било изпълнено задължението на възложителя по чл. 6 от договора да предостави на изпълнителя преписи от всички гласувани и влезли в сила решения и наредби за движението на ППС на територията на комплекса, техния престой и паркиране, устройството и организацията на зоната за платено паркиране, както и преписи на договори на възложителя с туроператори, хотелиери, хотели и др., отнасящи се до привилегии и отстъпки за паркиране, до отредени места за престой и паркиране на автобуси и други превозни средства за превоз на пътници и товари. Пето, възложителят не спазил и задължението си за осигуряване на минимален брой паркоместа. На 01.09.2011 г. бил съставен констативен протокол на нотариус Л. Чуткина, Несебър, според който реално използваеми били 348 места вместо уговорените 691 броя места. Било невъзможно паркиране върху паркоместа, разположени пред търговски обекти, сергии, заведения за бързо хранене, зони за отдих и др.
Описаните неуредици довели до сериозни затруднения и невъзможност за ищеца да изпълнява задълженията си по договора и до ежедневни финансови загуби от неправомерното поведение на ответника-възложител. Въпреки проведените срещи, инициирани от ищеца, възложителят не предприел никакви действия. С писмо вх. № В94-00-1279/28.07.2011 г. ищецът уведомил възложителя за всички неизпълнени от него задължения по договора и го поканил в седемдневен срок да отстрани неизпълнението и да предостави приложенията по договора. С писмо изх. № 94-00-502/08.08.2011 г. възложителят признал неизпълнението си и уверил за намерението си в кратки срокове да предаде липсващите приложения. С писмо вх. № В94-00-1314/12.08.2011 г. ищецът отново уведомил ответника за множеството проблеми по експлоатацията на зоната и предоставил списък на проблемните паркоместа, което не можело да се ползват. С ново писмо вх. № В94-00-1322/22.08.2011 г. на осн. чл. 20, ал. 1, т. 3 от договора ищецът отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на същия, в случай че в 10-дневен срок поетите по договора задължения не бъдат изпълнени. В предоставения срок ответникът не предприел действия и договорът бил прекратен с изтичането на 30-дневното предизвестие.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от договора при прекратяването му не по вина на изпълнителя възложителят е длъжен да му възстанови всички направени във връзка с или по повод на изпълнението на договора разходи заедно с неустойка, представляваща тройния размер на цената за текущата година, която неустойка е дължима за всяка година от оставащия към датата на прекратяване на договора срок. При цена за 2011 г. от 30000 лв неустойката е равна на 360000 лв ( 30000 лв х 3 х 4 години).
Част от вземането си за неустойка ищецът предявил в предходно производство. С влязло в сила решение по гр.д. № 558/2012 г. на Районен съд Несебър частичният иск бил уважен и ответникът бил осъден да плати на ищеца сумата 19900 лв, представляваща част от вземане за общо 360000 лв, представляващо неустойка по чл. 20, ал. 3 от договора.
Въз основа на тези фактически твърдения ищецът отправя следните искания:
(1) да бъде осъден ответника да му заплати сумата 340100 лв, представляваща остатък от общо дължима неустойка в размер на общо 360000 лв по чл. 20, ал. 3 от Договор № И-53-00И-445 от 22.06.2011 г. и
(2) да бъде осъден ответника да му заплати разноските по делото.
Ответникът “Слънчев бряг” АД с писмения си отговор е оспорил основателността на иска. Повдигнал е следните възражения:
Договорът между страните от 22.06.2011 г. бил нищожен поради противоречие със закона, без мандат за подписването му от страна на изпълнителния директор, както и без дадено разрешение от страна на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол съобразно с изискването на чл. 28, ал. 1 ЗПСК. С протокол № 09/2011 г. на СД на ответното дружество било взето решение да се извърши договаряне с “i-Cel” относно организирането на дейностите по събиране на приходи от мероприятие “Синя зона” на територията на к.к. Слънчев бряг - изток във варианти: възлагане на дейността на подизпълнител срещу възнаграждение на дружеството или осъществяване на съвместна дейност. Решено било да се изиска разрешение от АПСК. Не била взимано решение за сключване на договор с ищцовото дружество. Не било взимано решение за сключване на договор с този предмет и срок. Уговореният петгодишен срок излиза извън действията по обикновено управление, които са в правомощията на изпълнителния директор. Със сключения договор всъщност се отдавала под наем част от транспортната инфраструктура, притежавана от ответника - неотворени за обществено ползване пътища в комплекса. Аргументи за това ответникът намира в уговорките за за това, че изпълнителят ще получава приходите от такси като дължи на възложителя възнаграждение за експлоатирането на Синята зона, както и в уговорката за определяне на размера на неустойката с оглед текущата цена. В действителност договорът имал за предмет възмездно ползване на имоти на ответника, което било в нарушение на закона поради липсващо разрешение на АСПК.
Възложителят изпълнил точно задълженията си по договора. В преддоговорния период той предоставил на ищеца предварително цялата необходима информация. Ищецът бил запознат детайлно с транспортната схема на комплекса. Направил проверка при инженера по пътно строителство, който я разработил през 2011 г. Провеждани били множество срещи, разговори и огледи. Ищецът имал пълна и цялостна представа за обема на работата, организацията й, съобразен с регламента на комплекса. До започването на изпълнението ищецът не имал претенции. В хода на изпълнението ищецът предявявал неоснователни и неочаквани претенции към обема на работата и начина на осъществяването й. Искал подписване на приложения към договора, но не подписвал и не получавал същите. В последствие такива приложения му били изпратени подписани едностранно от възложителя, но не били върнати, подписани от изпълнителя.
Ищецът не изпълнил точно задълженията си за плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора. Вместо да плати сумата 9000 лв на 22.06.2011 г. той платил сумата 4500 лв на 19.07.2011 г. Втората вноска вместо на 01.08.2011 г. била платена на 08.08.2011 г. Третата вноска, представляваща 50 % от уговореното възнаграждение, не била платена изобщо. След като ищецът не бил изправна страна по договора, той нямал право на обезщетение за вреди настъпили от неизпълнение от ответника.
Повдига възражение за прихващане. Заявява, че има вземане против ищеца за сумата 18000 лв с ДДС, представляваща трета неплатена от ищеца вноска по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, заедно с лихва за забава върху същата сума за периода от 31.08.2011 г. до датата на възражението (24.11.2014 г.)
Оспорва фактическите твърдения на ищеца. Твърди, че ищецът е искал осигуряване на повече места за паркиране в синя зона; че по време на изпълнението на договора служители на ответника извършвали репатриране на неправилно паркирани автомобили; че не съществували нерагламентирани паркинги; че определените паркоместа били предварително известни на ищеца и били маркирани в съответствие с договора и закона; че ищецът не претърпял никакви загуби; че ищецът уведомил за извършен грабеж на технически устройства, без които не бил в състояние да изпълнява дейността; че след 27.08.2011 г. ищецът преустановил изпълнението на задълженията си по експлоатация на Синята зона. Ищецът не бил изготвял варианти за предложения за приложения към договора и не бил представял такива за съгласуване. Договорът не бил прекратен едностранно по вина на ответника, тъй като ищецът-изпълнител не бил изправен по договора.
Ищецът в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е депозирал в съда допълнителна искова молба, с която е оспорил възраженията на ответника и развил допълнително правните си доводи.
Уточнява, че дори възложителят да е изготвил някакви приложения към договора, те не били доведени до знанието на изпълнителя. Представените от ответника обратни разписки показвали, че пратките не са били изпратени на точния адрес на ищцовото дружество, така както е обявен в Търговския регистър. Поради това не можело да се приеме, че те са редовно връчени.
Представените с отговора приложения, за които ответникът твърди, че е изпратил на изпълнителя, били твърде общи, неконкретни, неясни. Те не съдържали минимално необходимата информация, посочена като необходимо съдържание в договора. Те представлявали частни документи, непротивопоставими на ищеца поради това, че са бланкетни, без достоверна дата и без подпис на представител на ищеца.
Оспорва вземането на ответника за сумата 18000 лв заедно с лихва за забава и възражението за прихващане. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 10970/2011 г. на РС Бургас е отхвърлен иск на ответника за съществуване на тези вземания.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:
На 22.06.2011 г. страните сключили Договор № И-53-00И-445 с предмет “внедряване, организиране, разработване и експлоатиране на система за мобилно платено паркиране”. Ищецът-изпълнител се задължил по договора да достави техника и да изгради цялостна система за управление, контрол и отчитане на платеното паркиране в к.к. Слънчев бряг за срок от пет години. Уговорено е приходите, заплатени от крайните клиенти за такси за паркиране в платената зона, наречена “Синя зона”, да бъдат получавани директно от изпълнителя, който от своя страна се задължил да изплати възнаграждение на възложителя за първата година от договора в размер на 30000 без ДДС.
Възложителят поел задължение да предостави на изпълнителя не по-късно от датата на подписване на договора изискванията си и техническите спецификации на зоната за платено паркиране. Те следвало да бъдат обособени в отделни приложения. Въз основа цените по Приложение № 3 следвало да се определя и възнаграждението на възложителя за всяка следваща година.
С писмо вх. № В94-00-1322/22.08.2011 г. на осн. чл. 20, ал. 1, т. 3 от договора ищецът отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на същия, в случай че в 10-дневен срок поетите по договора задължения не бъдат изпълнени. Мотивирал се с неизпълнение на договора от страна на възложителя, изразяващо се в непредоставяне на приложения №№ 1-3, неосигуряване на минимума перкоместа, уговорен с договора, неосигуряване на съдействие от органите на МВР. В предоставения срок ответникът не предприел действия.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от договора при прекратяването му не по вина на изпълнителя възложителят е длъжен да му възстанови всички направени във връзка с или по повод на изпълнението на договора разходи заедно с неустойка, представляваща тройния размер на цената за текущата година, която неустойка е дължима за всяка година от оставащия към датата на прекратяване на договора срок. При цена за 2011 г. от 30000 лв неустойката е равна на 360000 лв ( 30000 лв х 3 х 4 години).
С влязло в сила решение № 116 от 05.07.2013 г. по гр.д. № 558/2012 г. по описа Районен съд Несебър ответникът “Слънчев бряг” АД е осъден да заплати на “Ай парк съни бийч” ООД сумата 19990 лв, частично предявена от пълния размер от 360000 лв, представляваща неустойка по чл. 20, ал. 3 от Договор № И-53-00И от 22.06.2011 г. Съдът е приел в мотивите на решението, че изпълнителя е изправна страна по договора, докато възложителят не е изпълнил задълженията си. Прието е, че е настъпило прекратяване на договора не по вина на изпълнителя, заради което се дължи от възложителя-ответник уговорената в чл. 20, ал. 3 неустойка. С решение по в.гр.д. № 2138/2013 г. Бургаският окръжен потвърдил решението, а на въззивното решение не било допуснато касационно обжалване (т.д. № 1837/2014 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО).
Няма спор, че към момента от страна на ищеца не е извършено плащане на остатъка от неустойката (360000 лв - 19990 лв).
При така установените факти с правно значение следват правни изводи:
С решението по гр.д. № 558/2012 г. на НРС, с което е уважен частичния иск на ищеца, са установени общи правопораждащи факти на спорното право, които се ползват със сила на пресъдено нещо: между страните е бил сключен действителен договор № И-53-00И-445, по който ответникът-възложител е в неизпълнение; вследствие на неговото неизпълнение ищецът-изпълнител е развалил едностранно договора; страните са обвързани от действителна уговорка за неустойка. (В този смисъл относно силата на пресъдено нещо на установените общи правопораждащи факти е Решение № 89/11.07.2011 г. по т.д. № 716/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО.)
Обвързан от силата на пресъдено нещо, съдът не може да пререшава въпросите, свързани с валидността на договора между страните, изправността на ищеца, неизпълнението на ответника и развалянето на договора. Въз основа на тези факти следва извод, че съгласно чл. 20, ал. 3 от договора и на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца договорената неустойка от 360000 лв, намалена със сумата 19990 лв, която е присъдена с решението по частичния иск, или сумата 340010 лв.
Възражението на ответника за частично погасяване на задължението чрез прихващане със сумата 18000 лв с ДДС, представляваща трета неплатена от ищеца вноска по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, заедно с лихва за забава върху същата сума за периода от 31.08.2011 г. до датата на възражението (24.11.2014 г.), е неоснователно. С решение по гр.д. № 10979/2011 г. по описа на Районен съд Бургас претенцията на ответника-възложител против изпълнителя за установяване съществуването на негово вземане за сумата 18000 лв - неизплатело възнаглаждение по договор № И53-00И-445 от 22.06.2011 г. е била отхвърлена. Несъществуването на вземането на ответника е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно не са налице за прихващане, тъй като липсва насрещно парично вземане на ответника.
В заключение предявеният иск е основателен до размера от 340010 лв. В тежест на ответника е възникнало задължение за неустойка в общ размер от 360000 лв. След като 19990 лв са присъдени с решението по частичния иск и след като няма данни остатъкът да е платен от ответника, на ищеца се дължи сумата 340010 лв. До претендирания размер от 340100 лв претенцията ще се отхвърли като неоснователна.
Поради изхода на делото ищецът има право на разноски - 28300 лв съобразно уважената част от претенцията и с представения списък и доказателствата.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”Слънчев бряг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8200, т.к. Слънчев бряг, представлявано от изпълнителния директор Златко Димитров. да заплати на ”Ай парк съни бийч” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, партер, представлявано от управителя Чавдар Янев, с адрес за призоваване: гр. София, ул. Ангел Кънчев № 18А, ет. 1, ап. 1, Адвокатско дружество “Манджукова, Шопова, П.”, чрез адв. Р.П., сумата 340010 лв, представляваща остатък от общо дължима неустойка в размер на общо 360000 лв по чл. 20, ал. 3 от Договор № И-53-00И-445 от 22.06.2011 г., както и сумата 28300 лв - разноски по делото, като до претендирания размер от 340100 лв ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: