Присъда по дело №1763/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 1
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20213630201763
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Ш. 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш. VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
СъдебниЕ. Ст. И.

заседатели:М.Д.Б.
при участието на секретаря Й.Р.К.
и прокурора В. Цв. КОЛЕВ.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Наказателно дело от
общ характер № 20213630201763 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА С. Т. С. с ЕГН ********** , родена на ******* в гр.Ш. настоящ
адрес: гр.В.,български гражданин, висше образование, вдовица, работеща, неосъждана, ЗА
ВИНОВНА В ТОВА, че в периода от 03.02.2017г. до 19.12.2017г., на неустановено място,
сама или чрез другиго съставила неистински частен документ - саморъчно завещание, на
което е придаден вид, че е написано и подписано от В.Н.Г. /бивш жител на гр.Ш. починал на
08.11.2017г./, и на 19.12.2017г. в гр.Шумен го употребила пред С. С. - нотариус peг. № 024 с
район на действие Районен съд Ш. като го представила за обявяване, за да докаже, че
съществува правоотношение, завещателно разпореждане от В.Н.Г. с недвижимото си
имущество в нейна полза, поради което и на основание чл. 309, ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК
я ОСЪЖДА на 3 месеца «лишаване от свобода».
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание за
срок от 3 години.
ПРИЗНАВА С. Т. С. с ЕГН ********** , родена на ******* в гр.Ш. настоящ адрес:
гр.В.,български гражданин, висше образование, вдовица, работеща, неосъждана, ЗА
ВИНОВНА В ТОВА, че на 27.04.2018г. и на 20.06.2018г., в гр. Ш. при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на нотариално заверен препис от неистински
документ -саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от
В.Н.Г. и в което е посочено, че същият й завещава недвижимото си имущество,
легитимирайки се като собственик и продавач на 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 83510.663.325 с площ 1066кв.м. в землището на гр. Шумен местност
“Смесе“, получила от Ж. М. Н. /купувач/ без правно основание чуждо движимо имущество -
1
продажната цена от 5500 лева по Нотариален акт № 138, том. II, peг. № 3862, дело №
235/2018г. от 27.04.2018г., сключен пред М. А. - нотариус с peг. № 709 в регистъра на
Нотариалната камара на Република България, с намерение да го присвои; и легитимирайки
се като собственик и продавач на апартамент № 13 на адрес: ул. „Македония“ № 24 Б, бл.
ЕЖБ-1, вх. 2, ет.1, с площ 63,11 кв.м., заедно с избено помещение, получила от Р. М. А.
/купувач/ без правно основание чуждо движимо имущество - продажната цена от 33 000
лева по Нотариален акт № 159, том. III, peг. № 3140, дело № 404/2018г. от 20.06.2018г.,
сключен пред А. А. - нотариус с peг. № 019 в регистъра на НК на Р. България, с намерение
да го присвои, като полученото имущество е в големи размери, общо в размер на 38 500лв.,
поради което и на основание чл. 212, ал. 4 от НК във вр. с чл. 212, ал. 1 от НК във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на 3 години „Лишаване от
свобода“.
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание за
срок от 5 /пет/ години.
На основание чл. 23 ал.1 от НК определя общо наказание между наложените с
настояща присъда, до размера на най-тежкото, а именно общо наказание в размер на 3
години „Лишаване от свобода“
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на общото наказание за
срок от 5 /пет/ години.
ОСЪЖДА С. Т. С. ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. А. сумата от 33 000лв., представляваща
уважен граждански иск за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
считано 20.06.2018г.
ОСЪЖДА С. Т. С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ШРС, държавна такса в общ размер на 1320лв. за уважения граждански иск по чл.2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. С. ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. А. сумата от 1600лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Т. С. на основание чл.189, ал.3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ направените
разноски по делото в размер на 984,47лв ., в полза на държавата, по сметка на ШРС.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



Мотиви към присъда по НОХД № 1763 по описа за 2021 год. на ШРС

От Ш.ска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Ш. обвинителен акт по
досъдебно производство №945/2018год. по описа на РУ гр.Ш., вх. №
629/2018г. по описа на ШРП, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу СТ. Т. СТ., с ЕГН **********, родена на *********** в
гр.Ш., с настоящ адрес гр.В., бул.****************“ №**, ателие *,
българска гражданка, с висше образование, вдовица, работеща, неосъждана,
за извършени от нея престъпления от общ характер, както следва: по чл.309,
ал.1 от НК и по чл.212, ал.4 от НК, вр. чл. 212, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от
НК .
В диспозитивната част на внесения по делото обвинителния акт е
посочено, че подсъдимата, в периода 08.11.2017г. - 19.12.2017г ., на
неустановено място, сама или чрез другиго съставила неистински частен
документ - саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и
подписано от В.Н.Г. /бивш жител на гр.Ш., починал на 08.11.2017г./ и на
19.12.2017г. в гр.Ш. го употребила пред С.С. - нотариус peг. № 024 с район на
действие Районен съд Ш., като го представила за обявяване, за да докаже, че
съществува правоотношение /завещателно разпореждане от В.Н.Г. с
недвижимото си имущество в нейна полза/ - престъпление по чл. 309, ал. 1
от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години;
и за това, че на 27.04.2018г. и на 20.06.2018г., в гр. Ш., при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на нотариално заверен препис
от неистински документ /саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е
написано и подписано от В.Н.Г. и в което е посочено, че същият й завещава
недвижимото си имущество/: легитимирайки се като собственик и продавач
на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 83510.663.325 с площ
1066 кв.м. в землището на гр. Ш. местност “С.“, получила от Ж. М. Н.
/купувач/ без правно основание, чуждо движимо имущество - продажната
цена от 5500 лева по Нотариален акт № 138, том. II, peг. № 3862, дело №
235/2018г. от 27.04.2018г., сключен пред М.А. - нотариус с peг. № 709 в
регистъра на Нотариалната камара на Република България, с намерение да го
присвои ; Легитимирайки се като собственик и продавач на апартамент № 13
на адрес: ул. „М.“ № 24 Б, бл. ЕЖБ-1, вх. 2, ет.1 с площ 63,11 кв.м., заедно с
избено помещение, получила от Р. М. АЛ. /купувач/ без правно основание
чуждо движимо имущество - продажната цена от 33 000 лева по Нотариален
акт № 159, том. III, peг. № 3140, дело № 404/2018г. от 20.06.2018г., сключен
пред А.А. - нотариус с peг. № 019 в регистъра на Нотариалната камара на
Република България, с намерение да го присвои - като полученото имущество
е в размер на общо 38 500 лева и е в големи размери - престъпление по чл.
212, ал. 4 от НК, във вр. с чл. 212, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до
петнадесет години.
В проведеното по делото разпоредително с.з. е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия Р. М. АЛ., чрез адв. Г.
при ШАК, срещу подсъдимата СТ. Т. СТ., за сумата от 33 000лв.,
1
представляваща причинени имуществени вреди от престъпленията по НОХД
№ 1763/2021г. по описа на ШРС.
Пострадалият е конституиран като граждански ищец по делото.
Подсъдимата, в съдебно заседание, се явява лично и с упълномощен
защитник – адв.С. при ВАК.
В хода на съдебното следствие по искане на държавното обвинение е
допуснато изменение на обвинението по отношение деянието по чл. 309,
ал.1 от НК , като същото е изменено по следния начин:
За това, че в периода от 03.02.2017г. до 19.12.2017г. , на неустановено
място, сама или чрез другиго, съставила неистински частен документ -
саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от
В.Н.Г. (бивш жител на гр. Ш., починал на 08.11.2017г.) и на 19.12.2017г. в гр.
Ш. го употребила пред С.С. - нотариус рег. № 024, с район на действие
Районен съд - Ш., като го представила за обявяване, за да докаже, че
съществува правоотношение (завещателно разпореждане от В.Н.Г. с
недвижимото си имущество в нейна полза) - престъпление по чл. 309, ал. 1 от
НК“.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа двете обвинения
и предлага на съда да определи на подсъдимата съответно: за деянието по чл.
309, ал.1 от НК наказание 1 година „лишаване от свобода“, което да се
изтърпи ефективно, при общ режим; за деянието по чл. 212, ал. 4 от НК, във
вр. с чл. 212, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, предлага наказание от 3
години и 6 месеца, което да се изтърпи ефективно, при общ режим.
На основание чл. 23 ал.1 от НК предлага да се наложи общо наказание в
размера на по тежкото от 3 години и 6 месеца което да се изтърпи
ефективна, при общ режим.
Защитникът на подсъдимата заявява, че не са налице доказателства,
обосноваващи вината й и факта, че същата е извършила деянията, в които е
обвинен.
Пледира за оправдателна присъда, като алтернативно предлага да се
приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимата и да й бъдат наложени наказания за всяко от деянията при
условията на чл.55 от НК, като се приложи разпоредбата на чл.66 от НК -
условно осъждане.
Подсъдимата не се признава за виновна по двете обвинения.В съдебно
заседание дава обяснения в своя защита. В последната си дума заявява, че е
съгласна с казаното от адвоката й.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата С.С. познавала В.Н.Г. от гр.Ш..
Преди години, докато работела в Ш., двамата имали връзка
/продължила няколко години/, като имало и период, в който живеели заедно.
През 2006г. двамата се разделили, защото подсъдимата започнала връзка с
друг мъж, а по-късно заминала за гр.В. и се омъжила.
След 2010г., когато съпругът й бил вече починал, подсъдимата
подновила контактите с В.Н.Г., който имал проблеми със здравето, страдал
2
от диабет и други придружаващи го заболявания. Подсъдимата знаела за
здравословните проблеми на В. от преди, както и че живее сам в собствен
апартамент /****, находящ се в гр.Ш., ул.“М.“ №*** /вх.*, ЕТАЖ*, бл. ЕЖБ-
1/, че няма деца и родителите му са починали.
Знаела, че освен жилището, в което живее, В., притежава и други
имоти- включително и ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
83510.663.325 с площ 1066 кв.м., находящ се в землището на гр.Ш., местност
„С.“. Наследник по закон на В. бил св.В. В. Г. от гр.Ш. - негов вуйчо.
От началото на 2017г. здравословното състояние на В.Н.Г. се влошило
рязко, не можел да ходи, ръцете му треперели и много трудно виждал.
През 2017г. св.В. В. Г. и дъщеря му св.П.В. Г.а осигурили на В.Н.Г.
личен асистент по европейска програма - св.Г. Р. ЦВ., която го посещавала в
дома му четири пъти седмично през делничните дни. Помощ на Г. била
оказвана също от един от съседите му. В събота и неделя за него се грижели
св.В. В. Г.-негов вуйчо и дъщеря му св.П. В.. Вуйчо му ходел и за рецепти
при личния лекар, необходими за лекарствата на В., както и го водел на
лекар, когато има нужда.
Подс. С. посещавала рядко В.Н.Г.. По-често го посещавал синът й
св.ВЛ. Д. Н., който бил студент в ШУ „Епископ Константин Преславски“.
Преценявайки лошото здравословно състояние на В., подсъдимата
решила да извлече имотна облага от връзката си с него, като изготви
завещание в своя полза от името на В.. В периода 03.02.2017г. до 19.12.2017г.,
на неустановено място сама или чрез другиго съставила неистински частен
документ - саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и
подписано от В.Н.Г. (бивш жител на гр. Ш., починал на 08.11.2017г.
В началото на месец ноември 2017г. Г. бил приет в МБАЛ – Ш., поради
влошено здравословно състояние и на 08.11.2017г. починал.
Подсъдимата, въпреки че разбрала за смъртта на В., не присъствала на
погребението му и не намерила за необходимо да уведоми неговия единствен
наследник- вуйчо му, за „завещанието“.
На 19.12.2017г. подсъдимата, заедно с адвокат- св. С., отишла в
кантората на нотариус с рег.№024 в регистъра на Нотариалната камара
св.С.С., находяща се в гр.Ш., ул.“Добри Войников“ №9-13 и поискала да бъде
обявено изготвеното от нея неистинското саморъчно завещание.
По този начин на 19.12.2017г. подсъдимата употребила пред С.С. -
нотариус рег. № 024, с район на действие Районен съд - Ш., неистинския
частен документ, като го представила за обявяване, за да докаже, че
съществува правоотношение завещателно разпореждане от В.Н.Г. с
недвижимото си имущество в нейна полза.
Същия ден нотариусът издал протокол за обявяване на саморъчно
завещание и нотариално заверен препис от завещанието.
Впоследствие завереният препис бил представен в Службата по
вписванията гр.Ш. и завещанието било вписано.
След обявяване и вписване на порочния документ, подсъдимата
потърсила услугите на ключар - пострадалия Р. М. АЛ., който поставил
катинар в къщата, намираща се на ул.“Б.П.“ 9А, съобразно искането на
подсъдимата.
3
На 16.03.2018г. подсъдимата организирала смяна на патрона от
входната врата на апартамента на В.Н.Г. на ул.“М.“.
Съседите веднага уведомили вуйчото на починалия В. св.В. В. Г., за
това обстоятелство.
Същия ден адресът бил посетен от органите на РУ - Ш. /докладна
записка от 16.03.2018г. стр. 75 том I ДП / по повод възникналия спор за
собственост между св.В. В. Г. и подсъдимата.
На 20.03.2018г. св.В. В. Г. подал и жалба до ШРП, в която посочил, че
като единствен наследник на починалия си племенник е установил, че
подсъдимата е сменила патрона на жилището, в което е живял племенникът
му и поискал съдействие ./ стр. 74 от том I ДП/.
Била образувана преписка № 172900-4581 / 2018г по описа на РУ - Ш.,
в хода на която на 11.04.2018г. подсъдимата била изрично предупредена по
ЗМВР, да не предприема нищо със спорните имоти до изясняване на спора за
собствеността им./ стр. 91 от том I ДП/.
Независимо от горното обстоятелство, подсъдимата предприела
действия по продажба на част от недвижимите имоти, използвайки заверен
препис от изготвеното от нея саморъчно завещание, на което е придаден вид,
че е изготвено от В.Н.Г. в полза на подсъдимата, въпреки, че била наясно, че
не поражда правни последици.
Подс. се свързала с пострадалата Ж. М. Н., собственик на другата 1/2
идеална част от поземления имот с идентификатор 83510.663.325 с площ 1066
кв.м., находящ се в землището на гр.Ш., местност „С.“, заявила, че е
собственик по завещание на половината от имота и й предложила да го
закупи. Св.Н. разговаряла с баща си св.М.Н.М. и решила да закупи имота.
*На 27.04.2018г. двамата посетили кантората на Нотариус с рег.№709 в
регистъра на Нотариалната камара св.М.И.А., находяща се в гр.Ш.,
ул.“Съединение“ №76, където подс. представила нотариално заверен препис
от неистинското саморъчно завещание и така се легитимирала като
собственик на 1/2 ид.ч. от имота. За сделката бил издаден Нотариален акт №
138, том. II, peг. № 3862, дело № 235/2018г. от 27.04.2018г.,в който
подсъдимата е продавач, а св. Ж.Н. купувач и подсъдимата получила
сумата от 5 500 лева от продажбата.
Още докато използвала услугите на ключаря св. А., след вписване на
завещанието Службата по вписванията гр.Ш., подсъдимата му заявила, че
желае да продаде апартамента ул.“М.“. Уверила го, че е собственик на имота,
заявявайки, че й е завещан от В.Н.Г..
Св. А. проявил интерес да го закупи и се уговорили за цена от 33 000
лева.
*На 20.06.2018г. двамата посетили кантората на нотариуса с рег.№019 -
св. А.Н.А. в гр.Ш., пл.“Освобождение“ №12. Подсъдимата представила на
нотариуса нотариално заверен препис от неистинското саморъчно завещание
и така се легитимирала като собственик на апартамента. Бил изготвен
Нотариален акт № 159, том. III, peг. № 3140, дело № 404/2018г. от
20.06.2018г., според който подсъдимата като продавач, а св. А. като
купувач, като от „продажбата“ на апартамента подс.С. получила сумата от
33 000 лева.
4
Продажбите на двата имота от подсъдимата довели до завеждане и на
граждански дела от страна на св.В.Г. срещу купувачите по двете сделки.
С решения по гр.д. № 3544/2019г., взс на 05.11.2020г. и по гр. д. №
3562/2019г. по описа на ШРС, взс на 05.03.2021 г., съдът признал за
собственик на процесните имоти св.В.Г., като постановил купувачите Ж. М.
Н. и Р. М. АЛ. да предадат владението на имотите на собственика.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз
основа на: показанията на св. С. св. М.А., св. А. А. св.Р.А., Г.Ц., св.В. В.Г.,
включително и прочетените на осн. чл. 281 ал.4 вр. чл. 281 ал.1 т.2 от НПК
показания на този свидетел, на св.П.В., от показанията на св. М.М., св.С., св.
В. Ж. / личен лекар на В.Н.Г. /и св. А. А./ лекар извършил преглед на В.Н.Г. в
Спешно приемно на 25.07.2017г. /, частично от показания на св. В.Н. /син на
подсъдимата/, от прочетените на основание разпоредбата на чл.281, ал.5 от
НПК, показания на св. Н. Г.С.- починала, от показанията на св. М. В. К. / стр.
271 от делото/, на св.Ж.Н., от показанията на св. К.Д. – сестра на
подсъдимата, частично от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на
съдебното производство, от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
заключенията на изготвените в хода на делото експертизи:
1/съдебно - графическа експертиза за която е съставен Протокол № 5;
2/ тройна съдебно –графическа експертиза за която е съставен
Протокол № 44/25.02.2019г.;
3/ петорна съдебно-графическа експертиза за която е съставен
Протокол №280/13.12019г.;
4/. петорна съдебно - графическа експертиза за която е съставен
Протокол № 36-Ш. /40 –В..
В заключението на съдебно - графическа експертиза, за която е
съставен Протокол № 5, експерта посочва, че почеркът, с който е изпълнен
ръкописния текст от обстоятелствената част на саморъчно завещание от
В.Н. Г. с дата 03.02.2017г. не принадлежи на лицето В.Н.Г. ЕГН
**********. Не се установили съвпадения в графическите признаци на
почерците достатъчни за извод, че някое от лицата С. Т.С.–С. или ВЛ. Д. Н.
е автор на текста от завещанието.
В същата експертиза, в т.2 експертът посочва, че почеркът, с който е
положен подписа срещу „подпис“ в завещанието, принадлежи на лицето
В.Н.Г., ЕГН **********.
В заключението си по изготвената тройна съдебно –графическа
експертиза, за която е съставен Протокол № 44/25.02.2019г., експертите
посочват, че ръкописният текст е изписан със стремеж за имитация на тремор,
което да му придаде вид, че е изпълнен от лице с увреждания на нервната
система и опорно двигателния апарат и допускат, че е възможно някое от
лицата С. Т.С. –С. или ВЛ. Д. Н. да е автор на ръкописния текст в
завещанието - обект на експертизата. Заявяват, че по–категоричен отговор би
бил възможен при наличие на допълнителен сравнителен материал от тези
две лица иззет в присъствието на експерт.
В заключението си по изготвената петорна съдебно-графическа
експертиза, за която е съставен Протокол №280/13.12019г., експертите
5
посочват, че почеркът, с който е изписан ръкописният текст на
завещанието принадлежи на С. Т.С.–С.. Визуалните разлики между
ръкописния текст от завещанието и тези, представени като сравнителен
материал от това лице, явно се дължат на стремеж за имитация на тремор /
включително и ползване на неудобната /лява / ръка /, което да му придаде
вид, че е изпълнен от лице с увреждания на нервната система и опорно -
двигателния апарат.
В заключението си по изготвената петорна съдебно- графическа
експертиза, за която е съставен Протокол № 36-Ш. /40–В., експертите
посочват, че подписът, положен срещу „подпис“ в саморъчното завещание
не е изпълнен от В.Н. Г., а е имитиран от друго лице. Експертите посочват,
че не са установени съвпадения на графически признаци, достатъчни за
извод, че някое от лицата С. Т.С.–С. или ВЛ. Д. Н. е автор на подписа,
положен срещу „подпис“ в саморъчното завещание, като се има предвид, че
в случая същият е изпълнен със стремеж за имитирането му.
Съобразявайки заключенията на изготвените експертизи, съдът не
кредитира единствено заключението в т.2 от съдебно- графическа експертиза
по Протокол № 5, доколкото този извод на експерта / че почеркът, с който е
положен подписът срещу „подпис“ в завещанието, принадлежи на лицето
В.Н.Г. ЕГН **********/, е в противоречие със заключението на петорна
съдебно - графическа експертиза, с Протокол № 36-Ш. /40–В., която се
кредитира изцяло от съда.
Заключенията на останалите експертизи- тройна съдебно графическа
експертиза, за която е съставен Протокол № 44/ 25.02.2019г.; петорна
съдебно-графическа експертиза, за която е съставен Протокол
№280/13.12019г.; петорна съдебно – графическа експертиза, за която е
съставен Протокол № 36-Ш. /40–В., съдът кредитира, като намира, че
обосновават изводите на съда за авторството на подсъдимата касателно
обвинението по чл. 309, ал.1 от НК.
Показанията на св.А., В.Г., Г.Ц., П.В. се кредитират изцяло, като съдът
намира, че същите са последователни, обективни, непротиворечиви и
същевременно кореспондират, както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира показанията на разпитаните нотариуси - св. С. св.
М.А., св. А. А. относно обстоятелствата, свързани със съответните действия,
извършени от тях и пред тях, съобразно служебните им функции.
Кредитират се и показанията на граждански ищец и пострадал - св. А..
Показанията на св. С., съдът кредитира съобразно разпоредбата на чл.
121, ал.2 от НПК и на нормата на чл. 45, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В
тази връзка съдът съобрази константата съдебна практика /Решение № 244 от
15.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1139/2018 г., III н. о., НК /, съобразно която
свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му
били поверени като защитник или повереник или са му станали известни като
преводач при срещите на обвиняемия със защитника, а според чл. 45, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатът няма право като свидетел да разкрива
обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от
негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Адвокатската тайна се
простира върху съдържанието и насоката на дадената консултация, но не и
върху самия факт, че едно лице се е обърнало към адвокат за правен съвет и
6
съдействие.
Показанията на св. Вл.Н., син на подсъдимата, се кредитират частично,
относно обстоятелствата, отнасящи се за връзката между подсъдимата и
лицето В.Н.Г., както и за посещенията му в дома на Г..
Част от твърденията на този свидетел:
“ …………….През 2016 - 2017г., когато се влоши състоянието му,
ходих при него възможно по - често - почти през цялото време бях край него,
лично аз. Той изпитваше все по - голяма нужда да сме край него. По - точно
аз, защото имах повече свободно време. В дома по - често засичах вуйчо му и
дъщеря му с племенника си, въпреки нежеланието му. Той не желаеше
тяхното посещение и присъствие. Посрещаше ги с неприязън и отвращение.
Те се натрисаха с най - голямата си наглост и присмехулност, но въпреки
това, те са си роднини и си ги приемаше. Дразнеха го …“, съдът намира, че
представляват лично становище и отношение на свидетеля към близките на
Г., което не отразява истинно обстоятелствата и същевременно настоящата
инстанция счита, че са в противоречие с показанията на св. В.Г., св.Г.Ц. и
св.П.В..
Показанията на св. М.М. се кредитират относно обстоятелствата,
свързани с покупката на имота от неговата дъщеря Ж. Н.. В тази връзка се
кредитират и показанията на св. Ж. Н. .
Показанията на св. В.Ж. и А.А. се кредитират относно обстоятелствата,
които са им били известни за здравословното състояние на В.Н.Г..
Показанията на св. Г.Ц.- социален работник, посещавала В.Н.Г. четири
пъти седмично, съдът също кредитира изцяло, като намира, че са логични и
безпристрастни.
Свидетелката Г.Ц. заяви в с.з., проведено на 11.01.2022г. по делото, стр.
168:
“Познавам лицето В. Г.. Бях тогава на работа към Общината -
Програма за гледане на болни, възрастни хора — 2017- 2018г. Грижех се за
него. Като социален работник ходих по три, четири пъти седмично при него,
в дома му. От лятото на 2018г. здравословното му състояние се влоши.
Викахме Бърза помощ. Взеха го в болницата, там го възстановиха. През
ноември не искаше да влиза в болница. Личната му лекарка го увещаваше да
влезе в болница. Той, най - накрая се съгласи. Имаше диабет и единият му
крак се наду, потъмня и стана тъмно син. В последния момент се реши да
влезе в болница. Чупил си е крак. Счупеният му крак се наду. Вкъщи стоеше
постоянно на дивана. До кухнята го видях един път да се придвижва в
седнало положение.
Освен аз, за обикновените неща му помагаше един съсед - Б., който
днес разбрах, че е починал. Той много му помагаше, когато мен ме нямаше.
Той го викаше да му купува цигари, хляб. Вуйчо му видях един път и есента,
вече като му се влоши положението, го видях още един път. Два пъти съм го
виждала. Работих с В. година и половина. Ходих четири пъти седмично. В
събота и неделя беше самичък. Не знам кой се е грижил тогава за него.
Веднъж бях заварила едно момче - на С. (сочи подсъдимата) сина. Не
познавам С.. Днес я видях за първи път. Синът на С. беше студент. В. ми
каза, че С. му била приятелка и тя имала син. С. не съм я засичала в дома на
В.. Веднъж В. ми разказа, без да го разпитвам, че имал имоти. Говореше за
7
тези имоти. Попитах го на кого ще остави всичко това, което има. Той
замълча, погледна надолу и не ми отговори. За завещания или разпореждания
с имоти не ми е казвал. Посещавах го четири пъти в седмицата - от
понеделник до петък, в четири дни. В събота и неделя не съм го посещавала.
Не си спомням как е станало кандидатстването за жена, която да се
грижи за болен. Присъствах, когато е идвал лекар. Лично съм викала на два
пъти - веднъж Бърза помощ и лекар през ноември, когато той беше зле. Не
съм виждала В. да подписва някакви документи. Лекарката го увещаваше да
се подпише да влезе в болница, но той не пожела. Накрая се съгласи, но
почина. Не съм го виждала да подписва документи. Отказът му беше за
втория път…………..“
Показанията на тази свидетелка се подкрепят и от показанията на св.
В. Г. и св. Г.В..
Приобщените чрез прочитане показания на св. Н. Г.С.- починала и
показанията на св. М. В. К., дадени в с.з. се кредитират относно
обстоятелството, че са били съседи на В.Н.Г., както и че подсъдимата рядко
го е посещавала.
Показанията на св. К.Д. – сестра на подсъдимата, се кредитират
касателно твърденията, че подсъдимата и В.Н.Г. са имали връзка назад във
времето и, че синът на подсъдимата е посещавал Г. след раздялата им .
По отношение на обясненията на подсъдимата дадени в с.з. и
насочени към пълното й оневиняване, чрез изтъкване на обстоятелства,
обуславящи моралното й право да получи имотите на починалия Г.,
твърденията й за липса на съпричастие изцяло към деянието по чл. 309, ал.1
от НК, съдът намира, че противоречат на установените в хода на съдебното
следствие, относими към предмета на доказване обстоятелства.
Съдът отчете безусловно гарантираното от закона право на
подсъдимата да дава обяснения по обвиненията, каквито желае. За разлика от
задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното
производство (предвид възможната наказателна отговорност по чл. 290 НК),
"обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са негово основно
средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност,
така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал"
(в т.см. р.№ 685/11.12.2003 г. по н.д.№ 537/03 г. І н.о.).
Съобразявайки приобщения по делото безпротиворечив доказателствен
материал, съдът прие, че обясненията на подс. са неубедителни и
недостоверни, поради което ги намери като негодни, за да бъдат ценени.
Следва да се посочи, че не се оспорва съществувалата, назад във
времето, връзка между подсъдимата и В.Н.Г., но този факт не опровергава
заключенията на изготвените и приети по делото експертизи, въз основа на
които се прави извод, че саморъчното завещание не е изписано и подписано
от В.Н.Г., а почеркът, с който е изписан ръкописният текст на завещанието,
принадлежи на С. Т.С. –С..
Освен горното, в подкрепа на извода на съда и в противоречие с тезата
на подсъдимата, е и представеното от нея писмено доказателство – акт за
раждане, в който Г. е записан, така както се установява и в хода на
настоящото производство – с името В. /видно от представеното писмо от
ОДМВР – Ш., находящо се на стр. 209 от делото/.
8
Не се доказва, според съда, твърдението на подсъдимата, че В.Н.Г. се е
представял по двата начина /и като В./, както е отразено в саморъчното
завещание, доколкото в официалните документи името му е В..
Фактът, че в епикризата, приложена по делото, името на Г. грешно е
изписано като - В., не обосновава твърденията на подсъдимата.
В случая съдът приема, че доколкото подсъдимата е имала достъп до
медицинските документи /епикризи и др./, където името на Г. е изписано
грешно, всъщност не е знаела правилното име на Г., поради което и в
завещанието го е изписала като В., като приема, че и това обстоятелство
подкрепя извода на съда за авторството на деянието по чл. 309, ал.1 от НК .
Представените от подсъдимата останали писмени доказателства по
делото – снимка и разпечатка от изпратено съобщение, съдът не кредитира,
доколкото същите са ирелевантни за предмета на делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по–горе доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горните
деяния подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпленията от общ характер, наказуеми по чл.309, ал.1 от НК и по
чл. 212, ал. 4 от НК във вр. с чл. 212, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, поради следните правни съображения:
Обект на престъплението по чл.309, ал.1 от НК, са обществените
отношения, свързани с престъпното съставяне на неистински частен
документ, или преправяне съдържанието на частен документ и неговата
употреба с конкретна цел, даваща отражение върху правоотношенията, които
съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани от
гледна точка изявленията в документа и неговото правно значение. Родов
обект на това престъпление са обществените отношения, свързани със
съставянето, ползването и съхраняването на документите, накърняващи реда
и правната сигурност на документирането и затрудняващи дейността на
държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и
гражданите /Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС/.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в съставяне
на неистински частен документ, в случая саморъчно завещание и
използването му - в периода 03.02.2017г. до 19.12.2017г., на неустановено
място, сама или чрез другиго, съставила неистински частен документ -
саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от
В.Н.Г. /бивш жител на гр.Ш., починал на 08.11.2017г./ и на 19.12.2017г. в
гр.Ш. го употребила пред С.С. - нотариус peг. № 024 с район на действие
Районен съд Ш., като го представила за обявяване, за да докаже, че
съществува правоотношение /завещателно разпореждане от В.Н.Г. с
недвижимото си имущество в нейна полза/.
Съдът, като съобрази събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, както и кредитираните заключения на изготвените по
делото съдебно - графически експертизи, намира, че от същите може да се
9
направи категоричен извод, че именно подсъдимата в периода от 03.02.2017г.
до 19.12.2017г. / измененотото в с.з. обвинение/, на неустановено място, сама
или чрез другиго е съставила неистински частен документ - саморъчно
завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от В.Н.Г.
/бивш жител на гр.Ш., починал на 08.11.2017г./ и на 19.12.2017г. в гр.Ш. го
употребила пред С.С. - нотариус peг. № 024, с район на действие Районен съд
Ш., като го представила за обявяване, за да докаже, че съществува
правоотношение /завещателно разпореждане от В.Н.Г. с недвижимото му
имущество в нейна полза/, с което е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.309, ал.1 от
НК.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под
формата на пряк умисъл, като деецът съзнава, че съставя неистински частен
документ - саморъчно завещание, както и че съзнава, че употребява този
неистински частен документ пред - нотариус, като го представя за обявяване,
за да докаже, че съществува правоотношение в негова полза.
В подкрепа на извода на съда, са действията, извършени от
подсъдимата след смъртта на В. Г..
Престъплението по чл. 309 от НК е двуактно, като за съставомерността
на деянието по посочения текст на наказателния закон е необходимо
наличието и на двата акта, а именно съставяне на неистински частен документ
или преправяне съдържанието на частен документ и употребата му.
В конкретния случай изпълнителното деяние се е изразило в
съставянето на неистински частен документ, тъй като на саморъчното
завещание подсъдимата е придала вид, че документът изхожда от посоченото
в него лице- В.Н.Г., като негов автор и е осъществила втория елемент от
изпълнителното деяние - ползването на неистинския документ, тъй като
лично е представила завещанието пред нотариуса за обявяването му.
Авторството на подсъдимата се установява по категоричен начин, въз
основа най-вече на кредитираните заключения по изготвените по делото
графически експертизи, поддържани от вещите лица в с.з. и приети от съда .

По отношение престъплението по чл.212, ал.4 от НК, във вр. с чл.
212, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
нормалните условия за упражняване на правото на собственост и
разпореждане с движимо или недвижимо имущество.
От обективна страна изпълнителното деяние, чрез използване на
нотариално заверен препис от неистински документ /саморъчно завещание,
на което е придаден вид, че е написано и подписано от В.Н.Г. и в което е
посочено, че същият й завещава недвижимото си имущество/:
легитимирайки се като собственик и продавач на 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 83510.663.325 с площ 1066 кв.м. в землището
на гр. Ш. местност “С.“, получила от Ж. М. Н. /купувач/ без правно основание
чуждо движимо имущество - продажната цена от 5500 лева по Нотариален
акт № 138, том. II, peг. № 3862, дело № 235/2018г. от 27.04.2018г., сключен
пред М.А. - нотариус с peг. № 709 в регистъра на Нотариалната камара на
Република България, с намерение да го присвои;
10
легитимирайки се като собственик и продавач на апартамент № 13 на
адрес: ул. „М.“ № 24 Б, бл. ЕЖБ-1, вх. 2, ет.1 с площ 63,11 кв.м., заедно с
избено помещение, получила от Р. М. АЛ. /купувач/ без правно основание
чуждо движимо имущество - продажната цена от 33 000 лева по Нотариален
акт № 159, том. III, peг. № 3140, дело № 404/2018г. от 20.06.2018г., сключен
пред А.А. - нотариус с peг. № 019 в регистъра на Нотариалната камара на
Република България, с намерение да го присвои - като полученото общо
имущество е в размер на общо 38 500 лева и е в големи размери.
Субект на престъплението в случая е пълнолетно вменяемо физическо
лице. Субект на престъплението по чл. 212 от НК може да бъде всяко
наказателно отговорно лице. За деянието по този текст, освен пряк умисъл, е
необходимо деецът да действа с намерение за присвояване на полученото от
него чуждо движимо имущество. Съобразно съдебната практика, това
означава да се получи чуждо движимо имущество без правно основание, като
се използва неистински, преправен или документ с невярно съдържание без
намерение от страна на дееца за връщане или заместването му (Решение №
237/25.IV.1995 г. на II н. о. на ВС), както в конкретния случай.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под
формата на пряк умисъл, като подсъдимата съзнава, че използва нотариално
заверен препис от неистински документ /саморъчно завещание/, на което е
придала вид, че е написано и подписано от В.Н.Г. и съзнава, че се легитимира
се като собственик и продавач на процесните имоти, именно чрез процесния
неистински документ /саморъчно завещание/, и по този начин получава от
купувачите без правно основание чуждо движимо имущество -продажната
цена на процесните два имота, в общ размер от 38,500лв., с намерението да
го присвои.
Съгласно чл. 93, т.6 от НК, неистински документ е този, на който е
придаден вид, че изхожда от друго лице, т. е. действителният му автор не е
лицето, посочено като такъв. Следва да се посочи, че според правната
доктрина и съдебната практика е възможно съставянето на документ, на който
привидно да е посочен определен автор, а действителният му да не е той. В
тези случаи е налице осъществено действие, при което се създава привидна
невярна представа у третите лица по отношение на автора на документа. Тя
може да бъде съставена чрез изписването на имената или други
индивидуализиращи белези на привидния автор или чрез поставяне на
фалшив негов подпис. Тогава, чрез непозволена манипулация, се съставя
документ от автор, различен от посочения в него. В тези случаи е налице
неистински документ по смисъла на легалната дефиниция по чл. 93, т. 6 от
НК.
Във всички случаи, когато авторът на съответния текст не е лицето,
което е посочено като негов съставител, е налице неистински документ /в
този смисъл Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС, Решение №
39/1977 г. на ВКС, ІІ н. о., Решение № 637/1974 г. на ВКС, І н. о., Решение №
209/1969 г. на ВКС, І н. о., Решение № 579/1986 г. на ВКС, ІІ н. о., Решение
№ 97/1984 г. на ВКС, ОСНК/. За определянето на един документ като
неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК не е от значение валидността на
документираната информация или нейната истинност. Важно е единствено
дали отразения автор съвпада с действителния, като при разминаване е
налице неистински документ.
При документната измама, неистинският документ трябва да доказва
11
основанието за плащане или предаване на чуждо имущество и се използва
като средство за въвеждане, поддържане или използване на заблуждение в
длъжностните или други лица, които упражняват фактическа власт върху
общественото имущество, или пък за използване на тяхната неопитност или
неосведоменост, за да извършат действия на юридическо или фактическо
разпореждане с това имущество.
Съобразно правната доктрина и съдебната практика престъпление по
чл. 212, ал. 1 от НК е налице, както когато деецът сам е съставил неистински
документ и после лично или посредствено го е използвал, така и когато само
е използван такъв документ, съставен от другиго /стр. 146 от „Помагало за
кандидати за младши съдии по наказателно материаелно право“/.
Следователно, съгласно правната доктрина и съдебната практика,
документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е съставно престъпление. То
включва в себе си два акта. Първият е осъществен, когато деецът лично
използва неистинския документ. Той представя по някакъв начин средството
на престъплението пред едно или повече лица, в чиято фактическа власт се
намира имуществото, предмет на посегателството. Вторият акт е получаване
лично от извършителя на чуждото имуществото.

*Квалификацията на престъплението следва да се приложи във
връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като продажбите на имотите са извършени на
датите- 27.04.2018г. и на 20.06.2018г. в гр. Ш., за различни имоти,
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при идентична
обстановка и еднородност на вината, при което следващото деяние се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния / две в
конкретния случай/, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни
периоди от време /на 27.04.2018г. и на 20.06.2018г./ при една и съща
обстановка и при еднородност на вината /виновно – с пряк умисъл/, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Налице е особена форма на усложнена престъпна дейност,
при която деецът оказва множество отрицателни въздействия върху
непосредствения обект на даден вид престъпление /обществените отношения,
осигуряващи нормалните условия за упражняване на правото на собственост
и разпореждане с движимо или недвижимо имущество/, като по този начин се
стига до едно общо засягане. В конкретния случай са налице всички
изисквания да се счете, че има продължавано престъпление по смисъла на чл.
26 от НК.
*Квалификацията по чл.212, ал.4 от НК „ големи размери" е
налице в настоящия случай.
Съобразно ТР №1/1998г. на ОСНК на ВКС на РБ, измерител на
понятията „големи размери" и "особено големи размери" са съответно 70 и
140 пъти МРЗ за страната към момента на извършване на деянието.
Към инкриминирания период на извършване на деянията 2018г.
минималната работна заплата е 510 лв., съгласно Постановление на МС №
316820.12.2017г., т.е в случая общата сума 38 500 лв., получена от
подсъдимата надвишава сумата от 35700лв., която е 70 пъти МРЗ за
12
страната и е налице квалификацията големи размери .

При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от
нея престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, съдът взе предвид всички
обстоятелства, имащи значение за степента на нейната отговорност:
Степента на обществена опасност на конкретното деяние, съдът
преценява като висока, доколкото сме изправени пред противоправно
съставяне на неистински частен документ, саморъчно завещание, на което е
придаден вид, че е написано и подписано от В.Н.Г. /бивш жител на гр.Ш.,
починал на 08.11.2017г./, както и че на 19.12.2017г. в гр.Ш. същото е
употребено пред нотариус, като е представено за обявяване, за да се докаже,
че съществува правоотношение, завещателно разпореждане от В.Н.Г. с
недвижимото му имущество в полза на подсъдимата.
Степента на обществена опасност на подсъдимата, съдът преценява
като сравнително висока, като същевременно съобрази и данните за
личността й, които сочат, че същата е неосъждана.
Съдът намира, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства
спрямо подсъдимата, каквото бе твърдението на защитата в пледоарията .
Не се споделят като смекчаващи вината обстоятелства изложените от
защитата твърдения, а именно, че подсъдимата работи, има добри
характеристични данни, като освен син, има и дъщеря- тийнейджър.
Напротив, съдът намира, че тези обстоятелства не омаловажават извършеното
от подсъдимата, а водят до извод за укоримост в по-силен морален аспект,
предвид факта, че с извършеното подсъдимата дава изключително лош
пример за децата си. Не се споделя становището за наличие на смекчаващи
вината обстоятелства и предвид факта, че подсъдимата изцяло не се признава
за виновна по двете обвинения.
Освен горното, съдът не споделя заявеното от защитата в пледоарията
за вещото лице К.М.К.
Този експерт е изготвил самостоятелно съдебно - графическа
експертиза по Протокол № 5, където е отговорил на поставения втори въпрос,
заключавайки, че почеркът, с който е положен подписът срещу „подпис“ в
завещанието, принадлежи на лицето В.Н.Г., ЕГН **********.
Същевременно вещото лице не е участвало в последващата комплексна
експертиза, за която е изготвен Протокол № 36-Ш./40–В. в който експертите
/пет на брой/ заключават, че подписът, положен срещу „подпис“ в
саморъчното завещание, не е изпълнен от В.Н.Г., а е имитиран от друго лице.
В с.з. експертът К. заяви:
“ Във всяка от експертизите казвам, че почеркът, с който е изписан
текстът, не е на В., като в тази казвам, че не са ми достатъчни
съвпаденията да кажа, че някое от другите две лица го е написал. Отиваме
после на тройната и там казвам същото - че не е на В. почеркът, но не ми
стига материал да кажа кое от другите лица евентуално е автор. Тогава
вземаме достатъчно нов сравнителен материал, отиваме на петорна
експертиза, където вече успяваме да установим кой точно го е писал.
Относно подписа, тук се различавам от колегите си и по съвест и
задължение съм дал заключение, че подписът е положен от В. и си
поддържам това мнение. На база на сравнителния материал, който съм
13
наблюдавал, лично аз съм стигнал до извода, че подписът е на В.. Говоря
само за подписа. В последваща експертиза, която да засяга подписа, аз не
съм участвал.“
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимата, като предвидено в разпоредбата на чл.309, ал.1 от
НК наказание бъде наложено при условията на чл. 54 от НК, в неговия
минимален размер, а именно 3 месеца „лишаване от свобода” .
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието.
Подсъдимата е неосъждана и определеното наказание е под три години
лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода. Освен това, условното осъждане в
процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична
превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. В
настоящия случай извод, че и с условното наказание “лишаване от свобода”
може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото, би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е
възможно постигане целите на генералната и специална превенция на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и без ефективно изтърпяване на
наказанието, при изпитателен срок, в минимален размер, предвиден в
посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години . /в т.см. константната
практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на
ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др. /. Така определеният размер на
наказанието съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и
ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от
нея престъпление по чл.212, ал.4 от НК, във вр. с чл. 212, ал. 1 от НК, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието съдът преценява като
висока. Степента на обществена опасност на подсъдимата се преценява също
като висока, като се съобразиха данните за личността й –факта, че е
неосъждана.
Не са налице смекчаващи вината обстоятелства с мотивите, изложени
по-горе по този въпрос, поради което не са налице данни, мотивиращи съда
да приложи чл.55 от НК.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати, като
14
наказанието, предвидено в разпоредбата на чл.212, ал.4 от НК, във вр. с чл.
212, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, бъде наложено при условията на
чл. 54 от НК , в неговия минимален размер, а именно 3 години „лишаване
от свобода”.
Съдът не споделя извода на представителя на държавното обвинение за
необходимостта в процесния казус от ефективно изтърпяване на наказанието
от подсъдимата.
Приема, че в случая са налице предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК. Съдът може да отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не
е наложително да изтърпи наказанието.
Подсъдимата е неосъждана и определеното наказание за това деяние е
три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
Освен това, условното осъждане в процесния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на
двете цели на наказанието. В настоящия случай извод, че и с условното
наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото, би могъл да бъде
направен.
Същевременно съдът прецени, че е възможно постигане целите на
генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
без ефективно изтърпяване на наказанието, но при определяне на
изпитателен срок, в максимално предвидения размер, а именно 5 години . /в
т.см. р константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС,
Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др. /. Така
определеният размер на наказанието съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това,
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
На основание чл. 23 , ал.1 от НК, съдът определи общо наказание
между наложените с настояща присъда, до размера на най-тежкото, а именно
наказание 3 години „Лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изтърпяването на общото наказание за срок от 5 /пет/ години.
По гражданския иск.
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
деянието по чл.212, ал.4 от НК, във вр. с чл. 212, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица, свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи
от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се
вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните имуществени вреди
влизат всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение
15
е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимата, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието в размер на 33 000лв. и тези вреди са в
причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява,
поради което предявеният гр. иск бе уважен изцяло.
Подсъдимата бе осъдена да заплати на Р. М. АЛ. сумата от 1600лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да заплати
направените разноски по делото в размер на 984,47лв., в полза на държавата,
по сметка на ШРС.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.











16
Съобщи за изтекли лични данни