О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№............
Гр. София, 04.07.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова ч. гр. д. 8475 /2019 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 –
437 ГПК.
Образувано е жалба
на Н.П.Н. Ко 02 ЕООД, с вх.№ 3546/10.05.2019 г. на ЧСИ Р.А.по изпълнително дело
20178480401756 срещу разпореждане с рег.№ 3043/21.03.2019 г. на съдебния
изпълнител по същото дело, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за
вдигане на наложена възбрана върху негов недвижим имот.
Доводите в жалбата са, че възбраната
е наложена незаконосъобразно, тъй като длъжникът по изпълнителното дело е
осъден да предаде на взискателя движими вещи, а не да
плати парична сума, като в нарушение на закона съдебният изпълнител е пристъпил
към събиране на равностойността на вещите. На следващо място се поддържа, че обжалваният
акт е незаконосъобразен, тъй като стойността на възбранения
имот значително надвишава стойността на подлежащите на предаване движими вещи,
а са наложени и запори върху вземания и движими вещи на длъжника, поради
което е нарушена нормата на чл.442 а ГПК. Длъжникът счита, че правото му на
обжалване произтича от принципа за равнопоставеност
на страните и е корелативно на правото на взискателя
да обжалва отказа за извършване на изпълнително действие. Евентуално поддържа,
че по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.435 ал.2, т.2 ГПК и в случаите, в които
освен срещу несеквестируемо имущество изпълнението е
насочено и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение.
Взискателят
по делото М.2. ЕООД взема становище за неоснователност по съображения, че
длъжникът не е изпълнил задължението си по изпълнителния лист за предаване на
движими вещи, не е в състояние да ги изпълни, а и се установява невъзможност за
принудително изпълнение, тъй като едната от вещите по признание на длъжника не
се намира на територията на страната, ако изобщо съществува, а другите
предложени вещи били несъответни на уговореното и към тях е насочено
принудително изпълнение за публични задължения, което изключва правото на взискателя да ги получи.
Частният съдебен изпълнител в
мотивите си излага доводи за неоснователност на жалбата по съображения, че
възбраната е наложена във връзка с производство по събиране на равностойността
на движимите вещи, за чието предаване е осъден длъжника и относно
законосъобразността на тази процедура.
Съдът като взе предвид оплакванията
в жалбата, доводите на взискателя и изложените от
частния съдебен изпълнител мотиви, намира следното:
Производството по изпълнително дело 20178480401756
на ЧСИ Р.А.е образувано по молба на М.2. ЕООД въз основа на изпълнителен лист ,
издаден на 05.12.2017 г. по т.д.№ 3603/2017 г.на САС, с който длъжникът Н.П.Н.
Ко 02 ЕООД е осъден да предаде на Е.ООД мобилен бетонов възел тип „Мобил Тех“ и инфраред оборудване
, съобразно сключения между страните договор от 30.01.2006 г., като с молбата
за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за прехвърляне на
вземането по изпълнителни лист от Е.ООД на взискателя
М.2. ЕООД.
По искане на взискателя
за събиране на равностойността на движимите вещи, които не са предадени в срока
за доброволно изпълнение, е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост
на длъжника., като възбраната е вписана на 11.01.2018 г.
По искане на длъжника от 08.03.2019
г. за вдигане на наложена възбрана, със съобщение изх.03043/21.03.2019 г.
съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че не са налице основанията по
чл.433, ал.3 ГПК.
Жалбата е недопустима по следните
съображения:
Съгласно
чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице
за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по
чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да
приключи принудителното изпълнение, както и акта на съдебния изпълнител, с
който се определят дължими по делото разноски. Следователно допустимостта на
жалбата на длъжника е ограничена с оглед предмета на обжалваното действие и
оплакванията за незаконосъобразност на същото, като обжалване се допуска по
отношение на посочените от закона действия и основания.
Нито едно от оплакванията в жалбата не
попада в предметния обхват на допустимия съдебен контрол, поради което и тя
следва да се остави без разглеждане и никаква аналогия с правата на взискателя и с несеквестируемостта
не могат да обосноват допустимост на обжалването при изричните разпоредби на
закона. На първо място аналогия е допустима само при наличие на празнота,
каквато в случая не е налице, тъй като концепцията на законодателя е да
ограничи правото на обжалване на страните по изпълнителното производство и
третите лица, която концепция е ясно установима при
изследване на измененията на разпоредбата на чл.435 ГПК. На следващо място дори
и празнота в правото по аналогия се прилагат правни норми и институти със
сходни характеристики и последици, докато с оглед интереса им правата на взискателя и длъжника в изпълнителното производство са
напълно противоположни, а що се отнася до несеквестируемостта
и изискването съразмерност , то те преследват различни цели и са установени в
защита на различни права на длъжника, поради което и аналогия също е неуместна.
По изложените съображения СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ „жалба на
Н.П.Н. Ко 02 ЕООД, с вх.№ 3546/10.05.2019 г. на ЧСИ Р.А.по изпълнително дело
20178480401756 срещу разпореждане с рег.№ 3043/21.03.2019 г. на съдебния
изпълнител по същото дело, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за
вдигане на наложена възбрана върху негов недвижим имот.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.