Решение по дело №558/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 147
Дата: 9 октомври 2023 г. (в сила от 17 октомври 2023 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20232200200558
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Сливен, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело
№ 20232200200558 по описа за 2023 година

На основание чл.16, ал.7, т.1, вр. чл.14 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции, настоящият съдебен състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА наказателна присъда № 7/2023 от 17.01.2023 год.,
произнесена от Съд Панчу, Република Румъния, по дело № 1764/275/2023
год., влязла в сила на 26.06.2023 год., с която на българският гражданин Д. М.
К., роден на *** г. в гр. К., с постоянен и настоящ адрес с. Я., общ. К., обл.
Сливен, ул. ***, ЕГН ********** е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието
изпълнение е отложено условно с продължителност на срока за отлагане ДВЕ
ГОДИНИ, през който срок е постановено осъденият да търпи следните
посочени в присъдата пробационни мерки:
По реда на чл.93, ал.1 от НК на Република Румъния:
да се представя в Пробационна служба Вранча на датите, определени
от нея;
да приема посещенията на пробационния съветник, назначен за
наблюдението му;
1
да уведоми предварително смяната на жилището и всяко пътуване,
надвишаващо 5 дни;
да съобщи за смяната на работното си място;
да съобщава информация и документи, които позволяват контрол над
средствата му за препитание.
По реда на чл.93, ал.2, б.“б“ от НК на Република Румъния:
по време на надзорния период да посещава програма за социална
реинтеграция.
По реда на чл.93, ал.3 от НК на Република Румъния:
по време на надзорния период да полага общественополезен труд за
срок от 60 дни в рамките на звено, установено от Пробационна служба
Дъмбовица.
ПОСТАНОВЯВА изпълнението на наказателна присъда № 7/2023 от
17.01.2023 год., произнесена от Съд Панчу, Република Румъния, по дело №
1764/275/2023 год., влязла в сила на 26.06.2023 год., като АДАПТИРА
съдържанието на наложените пробационни мерки на българския гражданин Д.
М. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Я., общ. К., обл.
Сливен, ул. *** както следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата
– 26.06.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в 5-
дневен срок от днес.
На основание чл.16, ал.8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС препис от
решението след влизането му в сила незабавно да се изпрати на компетентния
орган в издаващата държава.
На основание чл.19 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС препис от решението
му след влизане в сила незабавно да се изпрати на компетентния съгласно
българското законодателство орган – „Пробационна служба“ - звено Сливен.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Решение № 147 от 09.10.2023г. по ЧНД № 558/2023г. на Окръжен съд – ...
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
(ЗПИИСРРПОУНВПМАС), за признаване и изпълнение на присъда №7/2023г. от
17.01.2023 год., произнесена от Съд ...., Р.Р., по дело № 1764/275/2023 год., влязла в
сила на 26.06.2023 г., с която на българският гражданин Д.М.К. е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на една година и четири месеца, чието изпълнение е
отложено условно с продължителност на срока за отлагане две години, през който срок
е постановено осъденият да търпи посочените в присъдата пробационни мерки.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура ... изразява
становище за признаване на решението за налагане на пробационни мерки, чрез
тяхното адаптиране спрямо българския наказателен закон, при съобразяване
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК. Счита за най – адекватна пробационна мярка, която
да се наложи на осъденото лице тази, по чл. 42а, ал. 1, т. 2 от НК – срещи с
пробационен служител за срок, равен на изпитателния срок, определен с наказателната
присъда на съд ...., Р.Р..
Осъденият Д.М.К. редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник,
който моли съда да постанови решение, с което да признае румънската присъда и да
остави без прилагане на територията на Р.Б. наложените с нея пробационни мерки.
Осъденият К. изразява съгласие с казаното от защитника си.
Настоящият съдебен състав в рамките на своята компетентност по чл. 16
ЗПИИСРРПОУНВПМАС, след като се запозна с приложените по делото
доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представеното от издаващата държава удостоверение по чл. 6 от Рамково
решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. (чл. 6 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции) и
съдебно решение по наказателно дело по смисъла на чл. 2, т. 1 от
ЗПИИСРРПОУНВПМАС се установява следното:
С присъда № 7/2023 от 17.01.2023 год., произнесена от Съд ...., Р.Р., по дело №
1764/275/2023 год., изменена с наказателно решение № 831/А/26.06.2023 г. на
Апелативен съд - Г., Р.Р., влязла в сила на 26.06.2023 год., е осъден българският
гражданин Д.М.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. Я., общ. К., обл.
..., ул. ..... за това, че на 28.10.2020г. докато управлявал автомобилна композиция,
съставена от камион марка . с рег. № ..... и полуремарке марка .... с номер . по
национален път DN2 Е85, от посока А. към Ф., поради нарушение на правилата за
движение на превозни средства по платната за движение (чл. 100, ал. 1 от Наредбата за
прилагане на ИПН 195/2002г., одобрена с Решение № 1391/2006 актуализирана, чл. 43,
ал.1, б. „е“ от Наредба на правителството № 43/1997 преизд.) и тези относно пътната
маркировка (чл. 31, б. „е“ от ИПН 195/2002г. относно движението по обществени
пътища), както и разпоредбите на чл. 35, ал. 1 от ИПН 195/2002 относно движението
по обществени пътища, навлиза в обратна посока на движение и се сблъсква с
микробус Д.Д., с рег. № В 150 DPD, управляван правомерно по платното за движение
от лицето К.К., в резултат на което настъпва смъртта на последния. Това деяние е
квалифицирано по закона на издаващата държава като престъпление по чл. 192, ал. 2
1
от Наказателния кодекс на Р.Р.. За извършеното престъпление по закона на издаващата
държава българският гражданин Д.М.К. е осъден на „Лишаване от свобода" за срок от
една година и четири месеца, чието изпълнение е отложено условно за срок от две
години, считано от влизане в сила на присъдата, като през този срок са постановени
следните мерки за наблюдение:
-По реда на чл.93, ал.1 от НК на Р.Р.:
да се представя в Пробационна служба В. на датите, определени от нея;
да приема посещенията на пробационния съветник, назначен за наблюдението
му;
да уведоми предварително смяната на жилището и всяко пътуване, надвишаващо
5 дни;
да съобщи за смяната на работното си място;
да съобщава информация и документи, които позволяват контрол над средствата
му за препитание.
-По реда на чл.93, ал.2, б.“б“ от НК на Р.Р.:
по време на надзорния период да посещава програма за социална реинтеграция,
провеждана от пробационна служба или организирана в сътрудничество с институции
от общността.
-По реда на чл.93, ал.3 от НК на Р.Р.:
по време на надзорния период да положи неплатен труд за срок от 60 дни в
рамките на звено, установено от Пробационна служба Д..
Осъденият български гражданин е предупреден за последиците от неспазването
на постановените пробационни мерки и задължения, а така също и за задължението му
да не извършва нови престъпления по време на надзорния срок. В удостоверението е
посочено, че Д.М.К. е бил призован лично на 10.06.2022г. за насрочения съдебен
процес и е упълномощил адвокат да го защитава; постановеното съдебно решение му
било връчено лично на 30.01.2023г. и той изрично заявил, че не го оспорва.
С влязла в сила на 12.09.2023г. наказателна присъда № 84/2023г. от 25.08.2023г.
на съд ...., Р.Р., на основание чл.220 от румънския Закон № 302/2004г. е допуснато
искането на К. за признаване от компетентните власти в Р.Б. на наказателна присъда
№7/2023г. от 17.01.2023 г., произнесена от Съд ...., Р.Р., по дело № 1764/275/2023 г.,
влязла в сила на 26.06.2023 г. с наказателно решение № 831/А/26.06.2023г. и на
изпълнението на пробационните мерки, установени в негово задължение на
територията на Р.Б..
При така установеното се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По силата на чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27
ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни
решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и
алтернативните санкции, Р.Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството
по признаване на влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, постановено от
съд в друга държава – членка на ЕС и за изпълнение на наложените с този акт
пробационни мерки. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение №
1 към чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г., в
писмена форма, постъпило е в превод на български език, от компетентен орган и
отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от
2
ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Изпратеното удостоверение в превод на български език
съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен
акт - присъда, чието признаване се иска. Касае се за съдебно решение-присъда по
наказателно дело по смисъла на чл. 3, т. 1, б. „б" ЗПИИСРРПОУНВПМАС, с което е
наложено наказание „Лишаване от свобода", чието изпълнението е отложено изцяло за
срок от две години с постановяване на пробационни мерки през определения
изпитателен срок.
В удостоверението и присъдата се съдържа описание на деянието, за което е
осъден българският гражданин, а именно причиняване на смърт по непредпазливост на
едно лице в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата при
управление на МПС. Това деяние е квалифицирано по закона на издаващата държава
като престъпление по чл. 192, ал. 2 от Наказателния кодекс на Р.Р.. Деянието, за което
е осъден българския гражданин, съставлява престъпление и по българския Наказателен
кодекс – по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода
от две до шест години, с което се удовлетворява изискването за двойна наказуемост по
чл. 14, ал. 1 ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Осъденото лице е български гражданин с местоживеене на територията на Р.Б.,
който се намира на територията на страната.
Не се релевират основания по смисъла на чл. 15, т. 1 - 9 от
ЗПИИСРРПОУНВПМАС за отказ от признаване и изпълнение.
Признаването не е в противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй като от
данните от изпратената за признаване присъда е видно, че К. е лице "без наказателно
минало", поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от
накърняване на посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде
наказвано два пъти за едно и също деяние.
Изпълнението на наложеното със съдебния акт наказание "Лишаване от
свобода" не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като
срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, който е петгодишен и започва да тече от влизане в сила
на присъдата – 26.06.2023 г. не е изтекъл.
Осъденото лице е на 42 години и не е лице, което се ползва с имунитет по
българското законодателство.
Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с
гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, т.е. не са налице основания
за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Видно от описанието на
процедурата и редът за постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение,
осъденото лице Д.М.К. след като е било уведомено за нарочения съдебен процес е
упълномощило адвокат, който да го защитава на съдебния процес и защита
действително оказана.
Липсват и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т.
13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, свързани с продължителността на пробационните
мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на
инкриминираните действия, същите са извършени изцяло на територията на
издаващата държава и определената обща продължителност на надзорните
пробационни мерки, не е по-малка от шест месеца.
Не са налице основания за отлагане признаването на съдебния акт по смисъла на
чл. 16, ал. 5 ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Удостоверението по чл. 6 от Рамковото
3
решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език.
Предвид изложеното са налице основанията за признаване на съдебното
решение по наказателно дело, постановено в друга държава – членка на ЕС и следва да
бъде постановено неговото изпълнение, като се определи, включително и чрез
адаптиране, съдържанието на пробационните мерки, които следва да се изпълняват
през определения в решението надзорен срок.
По естеството си наложените пробационни мерки в установения изпитателен
срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“, не съставляват наказанието „Пробация" по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 НК,
представляващо, съгласно чл. 42а, ал. 1 НК „съвкупност от мерки за контрол и
въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно", а са
наложени в хипотеза, съответна на предвидената в чл. 67, ал. 3 НК. Адаптирането на
наложените пробационните мерки в съответствие с националния ни регламент по НК
изисква съобразяване с правните рамки на чл.67 ал.3 от НК, които императивно
ограничават съда до определяне само на една пробационна мярка измежду посочените
в чл.42а, ал.2, т.1-4 от НК. Съблюдавайки в този смисъл нормата на чл.5 от
ЗПИИСРРПОУНВПМАС, недопустимо се явява утежняване на правното положение на
осъденото лице с налагане на повече от една пробационна мярка в рамките на
изпитателния срок на условното осъждане. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от
НК на Р.Б., когато отложеното наказание „Лишаване от свобода" е не по-малко от шест
месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4
през изпитателния срок. В конкретния случай се касае за наказание с отложено
изпълнение, чийто аналог според българското наказателно право е условното
освобождаване по чл. 66, ал. 1 от НК. В този смисъл съдът намира, че следва да
адаптира една от наложените мерки на румънския съд, доколкото съдът е обвързан с
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК, а именно „Задължителна регистрация по настоящ
адрес" с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години, считано от влизане в сила
на присъдата – 26.06.2023 г.
По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1, вр. чл. 14 от
ЗПИИСРРПОУНВПМАС, съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:

4
Съобщи за изтекли лични данни