№ 16924
гр. С, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110111675 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 121716/07.04.2025 г., с
която от името на Т, ЕИК *** против наследниците на В. М. П., ЕГН ********** са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е постъпила молба вх. № 122673/07.04.2025 г., подадена от името
на Т, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с разпореждане №
35987/27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 11675/2025 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, като е посочил като ответници по делото А. А. П., ЕГН **********, Ф.
В. П. ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН **********, и е направено искане съдът да
осъди ответниците да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 4574,55 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к.
„О“, ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 27.02.2025 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 573,55 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 19.02.2025 г. върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 64,01 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „О“, ***, аб. № ***
1
за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 27.02.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 13,34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 17.07.2022 г. – 19.02.2025 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
От А. А. П., ЕГН ********** се претендират 4/6 части от горепосочените
суми.
От Ф. В. П. ЕГН ********** се претендират 1/6 част от горепосочените
суми.
От М. В. П., ЕГН ********** се претендират 1/6 част от горепосочените
суми.
В исковата си молба ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че ответниците
/респективно техния наследодател/ са били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „ДЕ” ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците /респективно техния наследодател/ са използвали
доставяна топлинна енергия и не са погасили задължението си в уговорения срок,
поради което са изпаднали и в забава по отношение на последното и дължат лихва
за тази си забава.
Незаплатено останало и задължение за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, както и акцесорно вземане за лихва за забава
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия
Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответниците да
заплатят в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4574,55 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „О“, ***, аб. № ***
за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху
2
горепосочената сума, считано от 27.02.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 573,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 19.02.2025 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 64,01 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „О“, ***, аб. № *** за периода
01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 27.02.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 13,34 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
17.07.2022 г. – 19.02.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
От А. А. П., ЕГН ********** се претендират 4/6 части от горепосочените
суми.
От Ф. В. П. ЕГН ********** се претендират 1/6 част от горепосочените
суми.
От М. В. П., ЕГН ********** се претендират 1/6 част от горепосочените
суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника Ф. В. П. ЕГН **********, чрез назначен му от съда,
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител, с който се оспорват исковете,
предявени срещу този ответник. Оспорва се наличието на облигационна връзка, с
предмет продажба и доставка на топлинна енергия, която да е обвързвала страните
през процесния период. Оспорва се доставката на топлинна енергия до процесния
имот. Оспорва с, че ответникът Ф. В. П. да има качеството на лице, приело
наследство от В. М. П. и да е материалноправно легитимиран да отговаря за
задълженията на наследството.
Оспорва се твърдението, че ответникът Ф. В. П. е собственик или
съсобственик в топлоснабдяван имот с административен адрес в гр.С, ж.к.”О”, ***.
Оспорвам и твърдението, че качество на собственик или ползвател е имал и бащата
на ответника В. М. П..
Оспорва се размера на начислените суми за ползвани топлофикационни
услуги в обекта, като считам, че начисленията не отговарят на реалното
индивидуално потребление за процесния период, за които се претендира плащане.
Размери на такова индивидуално потребление ищецът не е и посочил. Твърдя, че
консумация на топлоенергия, орговаряща на сумите, посочени от ищеца, не е
3
осъществявана. В тази връзка оспорвам автентичността, датата и съдържанието на
посочените.
Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника Ф. В. П. ЕГН
********** обективно кумулативно съединени искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответниците А. А. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН
**********.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия; обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период; че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за
ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, които
обстоятелства не са спорни в производството.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
4
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
5
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т С" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
6
От представения и приобщен по делото договор Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на
03.10.1989 г., се установява в производството, че на 03.10.1989 г. А. А. П., ЕГН
********** е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ **,
находящ се в гр. С, ж. к. „О“, ***.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се приеме за
установено в производството, че към датата на придобиване собствеността върху
горепосочения имот, А. А. П., ЕГН ********** е била в граждански брак с В. М.
П., нито за режима на имуществени отношения избран между А. А. П., ЕГН
********** и В. М. П., ЕГН **********, поради което, следва единствен възможен
извод /основан на събрания по делото доказателствен материал/, а именно, че
процесният недвижим имот е придоби от А. А. П., ЕГН ********** по силата на
обсъдения по-горе Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти и същият е бил лична собственост на това лице,
включително през процесния период /доколкото доказателства за нещо различно не
са ангажирани в производството, нито са направени доказателствени искания за
установяване на такива различни обстоятелства/.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че се
установява в производството, при условията на пълно и главно доказване, че през
процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ответникът А. А. П., ЕГН
********** е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот, в което си качество е следвало да отговаря за заплащане на
стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия в
пълен обем /в качеството си на единствен собственик на процесния недвижим
имот.
В тази връзка се налага извод, че предявените срещу Ф. В. П. ЕГН
********** и М. В. П., ЕГН ********** обективно и субективно кумулативно
съединени искове, следва да бъдат отхвърлени.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
7
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2022 г. – м. 04.2024 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството ДЕ ЕООД /с предишно търговско
наименование МХ Е/. Установява се, че през процесния период в посочения в
исковата молба недвижим имот е имало монтирани два броя радиатори с
монтирани на тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. Установява
се още, че за отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване е
имало монтирани и узаконени два броя водомери за топла вода, както и че за
отчетните период, включени в процесния период, абонатът е осъществявал достъп
за отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия.
Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот; 2/ топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 214,00 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, начислена по реален отчет на показанията на монтираните и
8
узаконени в имота два броя водомери.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 1231,18
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 2851,73
лева.
Установява се също, че през процесния период служители на дружеството
ДЕ ЕООД /с предишно търговско наименование МХ Е/ редовно и на конкретна
дата са изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното количество
топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно
топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за
процесния период е налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на 410,00 лева,
която следва да бъде добавена към общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден
имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане
и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери,
както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 4574,89 лева, за заплащането
на която е следвало да отговаря единствено ответницата А. А. П., ЕГН **********.
Доколкото от ответницата П. се претендира сума в по-малък размер и при
спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, предявеният срещу тази ответница иск за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, следва да бъде
уважен в цялост.
9
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /27.02.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2023 г. – 19.02.2025 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т С“ ЕАД на клиенти в гр. С, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т С” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за заплащане на сумата от
4574,89 лева и дължи лихва за тази забава за периода от 16.07.2022 г. до 16.02.2025
г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно
15.09.2023 г. – 25.02.2025 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответницата П. дължи
10
лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът
определя в размер на общо 900,00 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор на НАП/.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът А. А. П., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2023 г. – 19.02.2025 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, се явява основателен и доказан за пълните заявени период и
размер и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С,
ж. к. „О“, ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 64,01 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс Д-0-74/09.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между Т и
ДЕ ЕООД /с предишно търговско наименование МХ Е/, и представляващия
Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите, включени в минималния
пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
11
Искът, следва да се уважи в цялост.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /27.02.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 17.02.2022 г. – 19.02.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Същевременно по делото не е спорно /изрично се признава от ищеца с
молбата му от 15.09.2025 г./, че след завеждане на делото в съда от страна на
ответниците е извършено плащане, с което изцяло са погасени вземания за
топлинна енергия и дялово разпределение, лихвите за забава върху тези главници,
законните лихви върху главниците, считано от завеждане на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумите за главници и сторените по делото
разноски с изключение на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение.
Следователно предявените искове, следва да се отхвърлят в цялост, предвид
изложените по-горе съображения.
В полза на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева, но същото не следва да бъде присъждано,
доколкото с оглед формираните по-горе от съда мотиви, с извършените от
ответниците плащания, са погасени и сумите за юрисконсултско възнаграждение
/доколкото съдът формира воля за частична недоказаност на исковите претенции.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С,ул. Я против А. А. П., ЕГН ********** с адрес: гр. С, гр. С, ж. к. „О“, ***, **,
12
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на А. А. П., ЕГН ********** да заплати в полза на Т, ЕИК *** суми,
както следва: 1/ сумата от 3049,70 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в
гр. С, ж. к. „О“, ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.02.2025 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 382,37 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. –
19.02.2025 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 42,67 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к.
„О“, ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 27.02.2025 г. до окончателното й
изплащане; 4/ сумата от 8,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 17.07.2022 г. – 19.02.2025 г., върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение.
ОТХЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С,ул. Я против Ф. В. П. ЕГН ********** с адрес: гр. С, гр. С, ж. к. „О“, ***, **,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149
и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждането на Ф. В. П. ЕГН ********** да заплати в полза на Т, ЕИК ***
суми, както следва: 1/ сумата от 762,42 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ **,
находящ се в гр. С, ж. к. „О“, ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.02.2025 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 95,59 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 19.02.2025 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 10,67 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „О“, ***, аб. № ***
за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 27.02.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 2,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 17.07.2022 г. – 19.02.2025 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
13
ОТХЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С,ул. Я против М. В. П., ЕГН ********** с адрес: гр. С, гр. С, ж. к. „О“, ***, **,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149
и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждането на М. В. П., ЕГН ********** да заплати в полза на Т, ЕИК ***
суми, както следва: 1/ сумата от 762,42 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ **,
находящ се в гр. С, ж. к. „О“, ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.02.2025 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 95,59 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 19.02.2025 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 10,67 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „О“, ***, аб. № ***
за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 27.02.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 2,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 17.07.2022 г. – 19.02.2025 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - ДЕ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14