Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,16.12.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на втори юни през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 9862 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 17.12.2018 г. СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 13503/18
г. е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД против С.К.С. искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1 176,31
лв.-главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г. до топлоснабден имот с адрес: гр.София, ул. „**********,
с аб.№ 14930, включително и сума за дялово разпределение за същия период със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-29.11.2017 г. до окончателното й погасяване, като е отхвърлил
исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
за горницата до пълния предявен размер, а исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД изцяло.Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба ищеца-„Т.С.“
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете за сумата от 157,18 лв.-мораторна
лихва за периода 15.10.2015 г.-20.11.2017 г. върху главницата за доставена
топлинна енергия и за сумата от 19,53 лв.-обезщетение за забава върху
задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от
15.10.2015 г. до 20.11.2017 г.Въззивникът излага оплаквания, че в посочената
част решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон.Твърди,
че спрямо ответника са влезли в сила Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ АД в
сила от 2002 г., 2006 г. и 2008 г.Твърди, че в р-л VII, чл.32, ал.1 от
ОУ е определен срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия-30 дни след изтичане на периода, за който се
отнасят.С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за
посочената сума.Излага оплаквания, че има издадени констативни протоколи на
основание чл.593 ГПК на съответните дати, които са в негово държане, но съдът
не му е указал да ги представи, и че общата фактура за отоплителен сезон
2014-2015 г. е публикувана на 15.09.2015 г. във връзка с което също има
издадени констативни протоколи по чл.593 ГПК.Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избрания от тях търговец.Част от претендираната сума, представляваща
стойността на услугата „дялово разпределение“, е дължима по издадени фактури от
ищеца във връзка с потреблението на топлинна енергия през процесния период и е
включена в заявлението.Излага твърдения, че върху сумата за дялово
разпределение е начислена лихва до датата на изготвяне на извлечението от
сметки.Твърди, че сумата е фактурирана в съответствие с договорните задължения
между „Т.С.“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение, и че съдът не е отчел
обстоятелството, че самото издаване на фактура за предоставената услуга и
качването й в сайта на дружеството представлява покана до длъжниците за
заплащане на задължението.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба на ищеца-С.К.С. оспорва
същата като неоснователна, като излага доводи, че разпоредбите, на които се
позовава ищецът, са в противоречие със законодателството на ЕС.Твърди, че е
само формален собственик на имота, не е живял в него и не е ползвал топлинна
енергия.Изразява становище, че разпоредбите на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.38а от
ЗЕ изискват сключване на писмен договор за доставка на топлинна
енергия.Поддържа, че представените извлечения от сметки са частни документи,
обективиращи изгодни за издателя факти.Изразява становище, че изготвените експертизи
се позовават на методика, която е отменена от ВАС с решение № 4777/13.04.2018
г.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника- С.К.С. срещу
решението на СРС в частта, с която са уважени исковете срещу него, както и
насрещна въззивна жалба, която има характер на допълнение към въззивната жалба.Въззивникът
излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените от него
възражения и изложените доводи за приоритет на правото на ЕС, и че решението
противоречи на чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП, като му се начисляват суми по
изравнителни сметки по непоръчана доставка.Излага твърдения, че не е консумирал
топлинна енергия, че за доставка на топлинна енергия е необходимо сключване на писмен
договор, и че съдът е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.150 ЗЕ.Твърди, че
представените извлечения не са доказателство за удостоверените в тях
обстоятелства, че методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС, и че са
допуснати нарушения на директива 93/13, 97/7 ЕО и 2011/83.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Въззивникът-ищец-„Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач-„Т.С.“
ЕООД не взема становище по въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.”
АД твърди, че на 29.11.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.К.С. за сумата от 1 104,54 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., отразена в общи фактури
№ **********/31.08.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и №
**********/31.07.2017 г.; 157,18
лв.-лихва за забава от 15.10.2015 г. до 20.11.2017 г.; 109,55 лв.-главница за дялово разпределение и 19,53 лв.-лихва върху главницата за
дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Ищецът
твърди, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед
по ч.гр.д.№ 83846/17 г. на СРС, 151 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот-
апартамент № 7 в гр.София, ул. „***********, аб.№ 014930 за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР, с които се регламентират търговските отношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът
не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
в. „Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 14.01.2008 г. и ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.В
чл.33, р-л VIII от ОУ от 2008 г., съответно чл.33, раздел ХI от ОУ /2014 г./, са определени реда
и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми- в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, съответно в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача /ОУ от 2014 г./.Съгласно ОУ от 2014 г. „Т.С.“ ЕАД
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по съответните изравнителни сметки.Сградата, в която се намира
имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „В. Е.С.“ ЕООД, чийто правоприемник е „Т.С.”
ЕООД.Съгласно чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот
са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение за топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1 104,54 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2017 г., отразена в общи фактури № **********/31.08.2015 г., №
**********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г.; 157,18 лв.-лихва за забава от 15.10.2015 г. до 20.11.2017 г.; 109,55 лв.-главница за дялово
разпределение и 19,53 лв.-лихва
върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3091308/29.11.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.К.С. за
процесните суми.На 03.01.2018 г. СРС, 151 с-в, по ч.гр.д.№ 83846/17 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
връчено на ищеца на 31.01.2018 г.Исковата молба е подадена на 27.02.18 г. /в
срока по чл.415 ГПК/.
На 08.10.2001 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, ул. „********е взело решение за сключване на договор с „В. Е.С.“
ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.Видно от списъка с
етажни собственици срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на Л.Д.И..
На 12.10.2001 г. е подписан договор № 491 между ЕС на ул.
„********и „В. Е.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”.
Със заявление-декларация
вх.№ 243/19.01.2010 г. С.К.С. е поискал от ищцовото дружество да му бъде
открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ АД на потребители в гр.София.
С нотариален акт за
дарение № 102 по н.д.№ 125/2000 г. е оформен договор, с който Л.Д.И. е дарил на
С.К.С. собствената си ¼ ид.ч. от апартамент ********в гр.София, ул. „********,
като дарителят си е запазил безвъзмездно правото на ползване върху дарявания
имот до края на живота си.
Представено е саморъчно
завещание и протокол за обявяването му от 30.12.2008 г. по н.д.№ 1/2008 г., с
което Л.Д.И.е завещала на С.К.С.- съсобственик заедно с нея на апартамент № 7,
ул. „********, ет.2 останалата притежавана от нея идеална част от апартамента.
Видно от удостоверение за наследници № 58/13.01.2009 г.
на СО-район „Триадица“ Л.Д.И.е починала на 15.05.2009 г., а Л.Д.И. е починал на 12.05.2005 г.
С нотариален акт № 41 по
н.д.№ 35/2009 г. С.К.С. е признат за собственик на ¼ ид.част от
процесния апартамент на основание дарение и на ¾ ид.част на основание
завет.
Видно от нотариален акт №
174 по н.д.№ 158/10 г. е учредил в полза на „Банка ДСК“ ЕАД ипотека върху процесния
имот за обезпечаване на вземанията на кредитора по договор за кредит от
18.11.2010 г., предоставен на В.В.А.в размер на 90 000 евро.
Представени са и формуляри за главен отчет за процесния
апартамент с посочено име на клиент-С.К.С. и подписани от него, които не са
оспорени.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 60535/18 г. СРС, 51 с-в на длъжника С.К.С. е разпоредено да
заплати на „Т.С.“ ЕАД суми за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, ул. „********с аб.№ 014931.
От заключението на техническата експертиза на в.л.Д.С. е
установено, че за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. в процесния имот е имало
седем броя отоплителни тела и два водомера за топла вода, като на отоплителните
тела не са поставени ИРРО.Дяловото разпределение е извършвано от „Т.с.“ ЕООД на
база реален /нулев/ отчет на разпределителите по т.6.4 от Приложението към
Наредба № 16-334.Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно
в подробните изравнителни сметки.Топлата вода е изчислявана по формула-т.6.1.1
от Приложението към Наредба № 16-334 на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода.Заложената в подробните изравнителни
сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената по
общия топломер.Начислените суми за топлинна енергия за процесния имот по
фактури са 1 073,70 лв., а след съобразяване на изравнителните сметки размерът
на потребената топлинна енергия възлиза на 1 104,52 лв. /за сградна
инсталация/.В сумите не са включени предишни неплатени и просрочени суми и
лихви по тях.Разпределението е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби.Технологичните разходи на
абонатната станция са отчислявани за сметка на ищеца.Общият топломер е преминал
метрологични проверки през 2013 г., 2015 г. и 2017 г. със заключение:
съответства.В съдебно заседание вещото лице е заявило, че не е имало консумация
на топлинна енергия от радиатори и не е ползвана топла вода, начислявана е само
сградна инсталация.Съдейки по кубатурата, на която е начислявана сградната
инсталация, се касае за апартамент № 7 с пълна отопляема кубатура по проект
317,68 куб.м.Сградната инсталация е начислявана само за този апартамент.
Останалите представени при първоинстанционното
разглеждане на делото доказателства не установяват релевантни към предмета на
спора обстоятелства, а представените главни отчети пред настоящата инстанция не
касаят исковия период.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за
отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е в облигационно
правоотношение с ищеца, тъй като е
собственик на процесния имот като се е позовал на легалната дефиниция за
потребител на & 2а от ДР на ЗЕ и на липсата на упражнено право по чл.150,
ал.3 ЗЕ.Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника за
доставка на непоискана услуга, за неприложимост на Методиката към Наредба №
16-334 и за липса на отделна партида за процесния имот.По отношение на лихвата
за забава исковете са отхвърлени с мотиви, че ищецът не е представил
доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на
дружеството.Искът за главница за дялово разпределение е уважен с оглед клаузата
на чл.22, ал.2 от ОУ.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно
наличие на облигационно правоотношение между страните по делото и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е бил собственик през
исковия период на процесния топлоснабден имот, същият е подал и
молба-декларация за откриване на партида на имота.Липсват данни същият да е
възразил срещу клаузите в ОУ в предвидения срок.Поради изложеното възражението,
че няма качеството на потребител, и че не е доказано наличието на облигационно
отношение с ищеца, е неоснователно.Ирелевантно е обстоятелството дали
ответникът е ползвал имота.
Първоинстанционният съд е отговорил на всички релевантни
възражения на ответника.Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия за сградна инсталация и изчислен при
спазване на действащата нормативна уредба и е определен от техническата експертиза,
като са съобразени изравнителните сметки за исковия период.
Размерът на реалното доставено количество топлинна енергия за сградна инсталация/, изчислен при спазване на действащата нормативна уредба, е
определен от техническата експертиза и възлиза на 1 104,52 лв. /без цената на услугата за „дялово
разпределение“/.Заключението е изготвено въз основа на показанията на измервателните
уреди и изравнителните сметки.Липсват данни за извършени плащания
за погасяване на задълженията.
Възражението, че
начислението на топлинна енергия е било незаконно, тъй като методиката за дялово
разпределение е отменена, е неоснователно.Отмяната на методиката за
разпределение с решение на ВАС № 4777/13.04.2018 г. по адм.д.№ 1372/16 г. няма
обратно действие и до отмяната му подзаконовият акт намира приложение /по
аргумент от разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК/.Следва да се добави, че
цитираното решение е обезсилено с решение № 2187/11.02.2020 г. по адм.д.№
1318/19 г. на ВАС, 5-чл. с-в/.
За топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост не се
изисква съгласието на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата
към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на ОС на етажната
собственост.В ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д.№ 2/16 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с & 1 ДР на ЗЗП, и че двата
закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.Поради изложеното неоснователно е оплакването на
въззивника, че е налице непоискана доставка.
С решение на СЕС /четвърти състав/ от 5 декември 2019
година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики
от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент /EО/ № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /„Директива за нелоялни
търговски практики“/, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда-етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.Поради изложеното оплакванията на
въззивника за допуснати нарушения на посочените директиви е неоснователно.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.36 от ОУ в сила от 2014 г. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, както и в чл.61 от Наредба №
16-334/2007 г., като стойността е посочена в представеното извлечение /общо
71,99 лв./.Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от
потребителя е да е извършена такава услуга.От приетата техническа експертиза се
установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като
изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
Наредба за топлоснабдяването.
Съгласно чл.33
ал.1 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.Поради изложеното съдът намира,
че за вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за исковия период ответникът
не е изпаднал в забава, тъй като липсва уговорен срок за изпълнение на главното
задължение, нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и искът за мораторна лихва върху задължението
за главница за доставена топлинна енергия е неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника-ищец,
че първоинстанционният съд не му е указал да представи находящи се у него
констативни протоколи.С доклада по делото по чл.140 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова
тежест е да докаже изпадането на ответника в забава за изпълнение на паричното
задължение /настъпил падеж/, вкл. че фактурите са публикувани в интернет
страницата на ищцовото дружество, за което изрично съдът му е указал на
основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи никакви доказателства.Ищецът не е
ангажирал доказателства за установяване на това обстоятелство включително и
пред настоящата инстанция.Във въззивната му жалба не се излагат оплаквания за
неправилно приложение на ОУ в сила от 2016 г., поради което с оглед
разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд не следва да се произнася по отношение
тяхното приложение.
Ответникът не дължи мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена.
Сумите по общите фактури са начислени за предоставена
топлинна енергия през процесния период и датата на издаване на фактурата и
посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху дължимостта на
ползваната услуга и върху момента на изискуемостта на вземанията.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноските следва да
останат върху страните така, както са направени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
17.12.2018 г. на СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 13503/18 г.
Решението е постановено при участието на „Т.с. ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.