№ 6136
гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110168610 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо производство”.
Образувано е по искова молба от С. Х. С. срещу „**************“ ЕАД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност при ответника; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 12651,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода от 6 месеца, считано от 13.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 12.12.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът С. Х. С. твърди, че по силата на Трудов договор № ******** г., и
допълнителни споразумения към него е бил в трудово правоотношение с ответника
„**************“ ЕАД, в рамките на което е изпълнявал длъжността „експерт, програми и
проекти“. Посочва, че с Експертно решение № ***** на ТЕЛК му била призната трайно
намалена работоспособност – 50 % пожизнено. Поддържа, че до прекратяване на трудовото
правоотношение е изпълнявал надлежно трудовите си задължения. Твърди, че в периода
09.10.-10.10.2023 г. ищецът бил посетен в кабинета си от Административния директор –
Д.У. и служител от отдел „Човешки ресурси“ на име Г., като последният му представил лист
с разпечатки от чекинг системата на работодателя. Тогава административният директор – г-
н У. обяснил на ищеца, че е подаден сигнал по негов адрес, че не спазвал работното време,
пора което изискал от него писмени обяснения в 3-дневен срок. Поддържа, че по искане на
административния директор, ищецът дал устно обяснение, вкл. показал на място на самата
бариера начина, по който се чекира при влизане в офиса на дружеството, като е посочил и
обстоятелството, че от 3 години се чекирал предимно по този начин. Ищецът твърди, че на
12.10.2023 г. отново бил посетен в своя кабинет от административния директор – г-н У.,
юрист (С. А.) и служител от отдел „Човешки ресурси“ (Г.), при което административният
директор го уведомил, че го посещават по неприятен повод. Без да му е обяснено повода на
посещението, на ищеца били подадени документи за подпис, които ищецът отказал да
1
приеме. Посочва, че ищецът се снабдил със Справка актуално съС.ие на всички трудови
договори от НАП, въз основа на което установил, че трудовото му правоотношение е
прекратено, считано от 12.10.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Поддържа, че
считано от 20.11.2023 г. ищецът е регистриран в дирекция „Бюро по труда“ към Агенцията
по заетостта. Ищецът твърди, че ответното дружество отказва да предостави екземпляр от
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 12.10.2023 г., въпреки
отправените многократни опити на ищеца да се снабди със същата, вкл. и чрез депозиране
на молба до работодателя и изпращане на Нотариална покана с искане за предоставяне на
екземпляр от същата. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение от 12.10.2023 г. е незаконосъобразна, по следните съобразения: заповедта
не съдържа мотиви, поради които работодателят счита, че е налице обективна невъзможност
за изпълнение на трудовите задължения; не е налице обективна невъзможност за
изпълнение на трудовите задължения от страна на служителя; не е спазена процедурата по
връчване на заповедта за уволнение. Отделно от горното, ищецът излага съображения, че
извършеното уволнение представлява злоупотреба с право и дискриминация от страна на
работодателя. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа. Иска се
от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението на
ищеца, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението му длъжност, и да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 12651,90 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 6 месеца, считано от 12.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2023 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„**************“ ЕАД, в който се излагат доводи за недопустимост, респ. за
неоснователност на предявените искове. Сочи се, че предявените искове са недопустими,
тъй като исковата молба е подадена след изричане на преклузивния двумесечен срок по чл.
358, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди се, че уволнителната заповед била мотивирана и отговаряла на
всички законови изисквания. Моли за отхвърляне предявените искове и присъждане на
разноски по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на
вземането на ищеца по чл. 225 КТ с насрещното вземане на ответника за изплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 326,34 лв. до размера на по-малкото.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение, както и твърденията си във връзка с възражението за
наличие на злоупотреба с право и дискриминация от страна на работодателя.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване
на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а именно: обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията по трудовия договор от страна ищеца по причини, които са външни за волята
на страните по трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
2
при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че в резултат на уволнението е останал без работа за процесния период, поради
което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на
брутното му трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението
му.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
По евентуалното възражение за прихващане в тежест на ответника е да докаже
размера на платеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване
на трудовото правоотношение.
На основание чл. 153 ГПК като ненуждаещи се от доказване по делото следва да се
отделят следните обстоятелства: че страните са били в безсрочно трудово правоотношение,
изменено с посочените в исковата молба допълнителни споразумения, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „*******“ в дирекция „********“, отдел „***********“
при ответника; че със Заповед № ***** г.на изпълнителния директор на „**************“
ЕАД трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се
приемат.
Следва да се уважи искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза със
следните, служебно формулирани от съда задачи: 1. Какъв е бил размерът на полученото от
ищеца брутно трудовово възнаграждение за последния пълен отработен месец; 2. Включена
ли е в размера на основното брутно трудово възнаграждение и сумата, която ищецът е
получавал като член на Браншов колективен договор?; 3. Какъв е размерът на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ?
Следва да се уважат направените с исковата молба и с отговора на исковата молба
доказателствени искания за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели на всяка от страните, за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба и в отговора на исковата молба, като допустими и относими към предмета
на доказване по делото. Искането за допускане на още един свидетел на всяка от страните за
установяване на същите факти следва да се отхвърли на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи лично трудово досие на служителя, в което се намират заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение от 12.10.2023 г., подадени сигнали срещу ищеца, искания за
писмени обяснения, искания до Инспекцията по труда, следва да се остави бе уважение, тъй
като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 12.10.2023 г. е представена
с отговора на исковата молба, а останалите документи – подадени сигнали срещу ищеца,
3
искания за писмени обяснения, искания до Инспекцията по труда, са неотносими към
предмета на спора.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи копие от действащия към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
Браншови колективен трудов договор, както и фиш за заплата за м. септември, следва да се
остави бе уважение, тъй като същите са представени с отговора на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното евентуално възражение
за прихващане на сумата от 12651,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за периода от 6 месеца, считано от 12.10.2023 г., със
сумата от 326,34 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок – откритото съдебно заседание да
представи копие от трудовата си книжка, както и трудовата книжка в оригинал за
констатация.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със следните, служебно
формулирани от съда задачи: 1. Какъв е бил размерът на полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец; 2. Включена ли е в размера на
основното брутно трудово възнаграждение и сумата, която ищецът е получавал като член на
Браншов колективен договор; 3. Какъв е размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. К. Й.М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лв., платим
от бюджета на съда.
Да се призове вещото лице и да се уведоми за необходимостта да работи по
поставените задачи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на
всяка от страните при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отговора на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ искането за разпит на още
един свидетел на всяка от страните за установяване на същите обстоятелства на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 190
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.04.2024 г. от
14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА,
че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5