СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на първи февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 5436 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 98226 от 21.04.2017 г., постановено по
гр.д. № 37758/2012 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, е отхвърлен иска,
предявен от П.В.А. – встъпила в правата на М.М.Т.против УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”
ЕАД за сумата от 20 000 лв., представляваща претърпени от М.М.Т.неимуществени
вреди, претърпени от загубата на съпруга й – В.Т. и е отхвърлен иска, предявен
от П.В.А. против УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД за сумата от 20 000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, претърпени от загубата на баща й
– В.Т. и 5528 лв. имуществени вреди, от които 1700 лв. за комплект
ортопедични импланти (за първата операция на Т.), 828.00 лева за комплект
винтове от титан (за втората операция на Т.) и 3000.00 лева такси за хоспис.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищцата П.А. в лично качество и
като встъпила в правата на първоначалната ищца М.Т.. Във въззивната жалба се
излагат доводи за неправилност, нарушение на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди
се, че СРС неправилно е изградил решението си върху съдебно-медицинската
експертиза, която е изготвена въз основа на медицинска документация, изготвена
от хирурга, извършил несполучливата операция. Аргументира се, че вещото лице
дава заключение, че недоброто фиксиране при операциятаще се види както по време
на операцията, така и на контролна рентгенография при изписване, но същата не е
запазена от болницата ответник при изписване. Позовава се на свидетелските
показания на разпитаните свидетели, от които се установява, че В.Т. не е имал
повторна травма и изобщо не е можел да става. Обръща внимание на показанията на
А.А., чепри контролен преглед след първата операция лекарят им е казал, че
същата не е била успешна и се налага втора, като е показал на свидетеля
рентгенова снимка, от която се е виждало, че пиронът е забит дълбоко в таза.
В
законоустановения срок ответникът по
жалбата УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов” ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач Д.Д.Т. изразява
становище по въззивната жалба за нейната неоснователност.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Предявени са за
разглеждане субективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В исковата молба се твърди,
че на
04.02.2012г. при падане по стълби, В.Т. на 85 год. е получил фрактура на десен
долен крайник, което е наложило да бъде приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, където на
06.02.2012 г. е опериран. Релевират доводи, че след операцията е изпитвал силни
болки, като при извършен контролен прегледна 19.03.2012 г. се установило, че
костите са разположени накриво, което наложило извършването на втора операция
на 26.03.2012 г. Сочи се, че на 09.05.2012 г. В.Т. е починал. Ищците
аргументират, че смъртта му е причинена в следствие от лекарска грешка при
извършването на първата операция. Ищците – съпруга и дъщеря на починалия
твърдят, че са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и имуществени такива, представляващи разходи за операциите и лечението.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, с който не се оспорват
фактите на настъпилата травма и извършените операции в болницата, но се оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между първта операция и смъртта на В.Т..
Обръща се внимание на съпътстващите заболявание на пациента. Твърди се, че са
спазени нормативните изисквания и добрите медицински практики при извършване на
операцията. Оспорва се и размерът. В условия на евентуалност ответникът
предявява обратен иск срещу д-р Д.Д.Т., заемащ длъжността ортопед-травматалог в I-ва
Травматолигична клиника, който е извършил първата операция на В.Т..
В законоустановения срок е депозиран
отговор на обратния иск от Д.Д.Т., с който се твърди, че д-р Д. е поставил правилна диагноза и е
предприел навременни и достатъчни мерки залечението на В.Т.. Заявява се, че
операцията и лечението са извършени при спазване на добрите медицински
практики. Сочи се, че при контролен преглед на 30 ден след операцията се
установява компрометиране на металната остеосинтеза, присъщо за ранно стъпване
на оперирания крайник. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
извършената операция и смъртта на пациента. Аргументира се, че въпреки
спазването на добрите медицински практики и стандарти може да се стигне до
смърт, като проявление на терапевтичен риск или поради преклонна възраст, както
е в конкретния случай. В условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, както и възражение за съпричиняване с оглед здравословното състояние на Т.,
извършената му втора операция и действията по отношение на него, извършени в
хосписа, в който е бил настанен след операцията.
Безспорно е и се установява от
доказателствата по делото, че В.Т. на 04.02.2012г. при падане по стълби е
получил фрактура на десен долен крайник, след което е приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, където на 06.02.2012
г. е опериран от д-р Д.Д.Т., на когото ответникът е работодател. Не се спори,
че на 26.03.2012 г. на В.Т. е извършена втора операция от друг лекар в същата
болница, както и че на 09.05.2012 г. В.Т. е починал.
От приетите писмени доказателства по
делото е видно, че В.Т. е страдал от множество съпътстващи заболявания -
исхемична болест, абсолютна аритмия, хронично предсърдно мъждене, сърдечна
недостатъчност, генерализирана атеросклероза, травми на гръбначен стълб, шийна
остеохондроза, миелопатия, квадропареза.
От
разпита на свидетеля Н.Г., първи братовчед на съпругата на В.Т., че е посетил В.Тодорв
в деня след операцията, ато дава показания, че е бил в много тежко състояние,
стенел е, охкал и е бил неадекватен, не е могъл да отговаря на въпросите, които
свидетелят му е задавал. Посещавал го е всеки ден от едноседмичния престой в
болницата, като свидетелства, че през това време Т. не е могъл да стане или
дори да се обръща. Дава показания, че след престоя в болницата са го закарали в
хоспис, тъй като не е могъл да става. Заявява, че не е ставал и стъпвал на
крака. Свидетелства, че преди травмата Т. е бил жизнен, живял е в къща с двор,
където се е грижел за зеленчукова градина и лозе, въпреки че е имал някакви
заболявания, което е нормално за тази възраст. След втората операция посочва,
че Т. не е имал болка и е бил адекватен, дори се е хранел и пак са го закарали
в същия хоспис. Дава показания, че съпругата е изживяла много тежко смъртта на Т.
и е починала пет месеца след него. Категоричен е че след първата операция Т. не
е ставал, не е падал от легло и не е имал други травми. Посочва, че е бил ан 85
години и не е бил в състояние да става.
От показанията на свидетеля А.А., син на
едната ищца и внук на другата, се установява, че В.Т. е бил жизнен човек и със
съпругата му сами са се грижили за себе си, за къщата и градината, където е
имало лозе и домати. Дава показания, че е посещавал дядо си в лечебното
заведение няколко пъти, като си спомня, че е изпитвал силни болки след
операцията, което са им казвали, че е нормално. Не помни дали при изписването
са му направили рентгенова снимка. Свидетелства, че след като са го изписали от
болницата са го закарали в хоспис. Дава показания, че Т. е можел да става,
продължавал е да изпитва силни болки и даже е пил лекарства за разреждане на
кръвта, тъй като лежи. Заявява, че в болницата не му е известно да е ставал и
че тъй като в хосписа не е ставал не е възможно и преди това да е ставал.
Свидетелства, че не му е известно дядо му да е падал от легло или да е имал
друга травма по време на престоя в хосписа. Дава показания, че са го завели
един месец след операията на контролен преглед, като са го предвижили с линейка
и носилка. Сочи, че на дядо му му се е виело свят, което са им казали, че е
нормално. Направили са му рентгенова снимка и при прегледа са им казали, че
първата операция не е била успешна и се налага втора. Свидетелства, че лекарят
му е показал рентгеновата снимка, на която се е виждало, че пиронът е забит
дълбоко в таза, което обездвижва дядо му. Съгласили са се за втора операция,
която е била извършена от друг херург и знае от майка си, че е била успешна.
Свидетелства, че след втората операция не е изпитвал толкова силни болки, даже
е започнал да се храни, като пак са го закарали в същия хоспис. Заявява, че
дядо му много е бил отслабнал и не е могъл да става и след втората операция.
След нея не са го водили на контролен преглед, тъй като дядо му е починал. Дава
показания, че баба му се е сринала психически от смъртта на дядо му, спряла е
да се храни, отслабнала е, разболяла се е и е починала по-малко от година след
дядо му, както и че майка му много тежко е понесла смъртта на дядо му.
Пред СРС е приета комплексна
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че няма данни за
извършени пропуски, както в индикациите за приемане на болнично лечение, в
преценката за провеждане на оперативна интервенция, в извършването на самото
оперативно лечение, както и постоперативно такова. Налице е правилен
постоперативен режим. Вещите лица сочат, че в хода на извършения контролен преглед
на 19.03.2012 г. при В.Т. са установени данни за изместване /прорязване/ на
поставени при първата операция остеосинтезиращи винтове, фиксиращи счупените
кости на шийката на бедрената кост, като заявяват, че най-честа причина за това
постоперативно усложнение е осево натоварване на крайника – стъпване върху
опорен крак. Този вид усложнение може да настъпи при неспазване на
препоръчителния двигателен режим с натоварване на крайника и при безгрешна
оперативна намеса. Вещите лица са установили, че В.Т. е страдал от множество
съпътстващи заболявания – хронични и травматични, съгласно приложена медицинска
документация и експертно решение, а в
резултат на залежаване след първата оперативна интервенция и декубитални
/пролежни/ рани. От приложената по делото медицинска документация при
постъпване и провеждане на лечението, вещите лица не са установявили нарушение
на добрата медицинска практика и медицински стандарт по ортопедия и
травматология. Посочено е още, че и при двете интервенции е използвана спинална
анестезия, след което пациентът не е имал оплаквания. По отношение на механизма
и причината за настъпване на смъртта, вещите лица сочат, че сред приложените по
делото материали, липсва документация от момента на изписване и известие за
смърт, съответно данните са недостатъчни, за да се прецени каква е точната
причина за смъртта и дали същата е в причинно следствена връзка с лечението. В
заключение, според специалистите вещи лица, напълно възможно е причината за
смъртта да е болестно обусловена и без връзка с проведеното лечение.
Пред въззивния съд е приета съдебно
медицинска експертиза, от която е видно, че вещото лице е посетило на място
болницата и хосписа, където се е лекувал Т., но документацията и на двете места
е била доста оскъдна и не е имало запазени рентгенови изследвания и снимки.
Вещото лице посочва, че тази документация би трябвало да е налична в болницата
и без нея не би могло категорично да се отговори дали има пропуски при
извършването на първата операция. Свидетелските показания не са достатъчни, за
да се даде експертно заключение, тъй като свидетелите имат субективно отношение
и какво им е казал специалиста и те как са го възприели не може да докаже
наличието на пропуск при извършената операция. Вещото лице заявява, че при
такива болни особено важно е режимът на натоварване в тази зона, който се
разрешава два-три месеца след операцията и то леко, с помощта на помощни
средства. Сочи, че е трудно да се отговори до колко това е съблюдавано в
хосписа, тъй като там персоналът не е толкова добре обучен. Вещото лице дава
заключение, че за да се наложи втора операция се е видяло, че има някакво
разместване, което може да се дължи на всякакви причини. Сочи, че при хора след
80 години се получават патологични промени на костните структури, известни като
остеопороза, в резултат на която и навлизането на метален пирон и фактическата
липса на костна субстанция е дала възможност да стане разместването, от една
страна – възрастовия фактор и от друга – някакво натоварване без да може да се
каже кое е първопричината.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
СРС,
е бил сезиран с субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за
безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност.
За уважаване на иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД ищците следва при условията на пълно и главно доказване да установят
следните юридически факти: 1. противоправно поведение 2. претърпени неимуществени
и имуществени вреди и техните размери 3. причинно – следствена връзка между
противоправното деяние и вредите 4. вредите да са настъпили в резултат на
противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил някаква работа
5. вредите да са настъпили при или по повод изпълнение на работата. Вината се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД и е в доказателсвтена тежест на
ответника да обори презумпцията.
От така установените факти, въззивният съд не може да
направи правен извод за наличието на противоправно поведение на д-р Д. както в
хода на диагностиката, така и при провеждане не лечението и извършване на операцията.
От свидетелските показания на двамата свидетели, които
съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, не се
установява противоправно поведение на лекаря, а единствено, че след операцията
е имало болка и се е наложила втора операция.
От заключението на вещото лице, дадено пред въззивния
съд, което СГС кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
повтроната операция може да се е наложила заради заболявания на костите, които
се получават при пациенти над 80-годишна възраст, а по делото е безспорно
установено, че В.Т. е получил травмата и е опериран на възраст от 85 години,
както и на преждевременно натоварване. Следователно дори да се приеме, че
свидетелските показания са достатъчни да установят, че Т. не е натоварил
трявмарания крак след първата операция, повторната манипулация може да се е
наложила поради неговата висока възраст и промяна в костите. Съгласно чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД вината е единственият юридически факт от фактическия състав на
деликта, за който законодателят е предвидил презумпция. Няма как съдът да
приеме, при липсата на достатъчно документация и рентгенови снимки, от които
категорично да се установява пропуск при лечението на Т., че е налице
противоправно поведение на д-р Д.. Този факт следва да бъде доказан от ищците
при пълно и главно доказаване, за да са основателни предявените от тях искове.
При всяка медицинска манипулация
съществува риск, както се установява от медицинското заключение на вещото лице
– в случая той е 5-9 %. Болката, за
която свидетелстват свидетелите и нуждата от повторна операция не установяват
лекарят да не е спазил добрите лекарски практики и нормативни изисквания.
Не се установява и наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на лекаря при постъпване на
пациента и извършване на манипулацията и последващата смърт на В.Т.. Следва да
се отчете възсрастта на лицето и установените съпътстващи заболявания. Смъртта
може да се дължи на много обективни и субективни фактори. Не са доказа тя да е
ресултат от поведението на д-р Д..
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
По
разноските
При този изход на правния спор, право на
разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, но тъй като такива
не се претендират, те не следва и да се присъждат.
С оглед на цената на иска въззивното
решение подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98226
от 21.04.2017 г., постановено по гр.д. № 37758/2012 г. по описа на СРС, ГО, 50
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с касационна жалба по правилата на 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.