Протокол по дело №52318/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3807
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20211110152318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 3807
гр. София, 14.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Г.В.К.
Сложи за разглеждане докладваното от Г.В.К. Гражданско дело №
20211110152318 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
На именно повикване в 10:30 часа се явиха:

След изпълнение разпоредбите на чл. 142 от ГПК

ИЩЦАТА Г. ИВ. П. – редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Х., с
пълномощно към исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ СО – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., с
пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид, че страните са редовно призовани, намира, че не съществува
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО съгласно определението на съда от 12.11.2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от Г.И. П.-С., ЕГН **********,против
СО, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от кмета
1
Й.Ф., за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
вземането. Ищцата твърди, че на 10.09.2020 г. се разхождала заедно със съпруга си по
пешеходната зона на бул.“Витоша“ в посока към НДК, като в района между номера 49 и 51
се спънала в ръждясала ламарина, от което получила дълбока прорезна рана на десния крак.
Ищцата сочи, че се обадила на тел.112 и на мястото на инцидента пристигнали медицински
екип и служители на МВР. Ищцата сочи, че раната й била почистена и обработена, била
поставена ваксина срещу тетанус. Ищцата поддържа, че изпитвала сериозни болки и
страдания,а възстановителният период продължил около един месец. В исковата молба са
изложени съображения, че шахтата е тип отводнителна, но вместо да изпълнява функциите
си при дъжд, шахтата е покрита с материали, които създават опасност за минувачите.
Твърди се, че ответникът отговаря за поддържането на общинските пътища и на тротоарите,
а е допуснал неизпълнение на свои задължения, с което не е осигурена безопасността на
пешеходците. В исковата молба се поддържа, че въпреки подадена до ответника покана за
плащане, отговор не е получен, поради което ищцата предявява исковата претенция. С
исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати,
защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна. С исковата молба са
формулирани искания за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели относно неимуществените вреди, претърпени от ищцата и относно наличието на
метална ламарина върху отводнителните шахти, които искания се явяват допустими и
основателни, като следва да бъдат допуснати по двама свидетели.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответната страна СО със
становище за неоснователност на иска – твърди се, че не е доказано ответната община да
отговаря за настъпилите вреди, а ако искът бъде възприет като основателен формулирано е
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорено е твърдението за
наличието на необезопасена отводнителна шахта, формулирано е възражение за
съпричиняване.

СЪДЪТ счита, че представените писмени доказателства спомагат за изясняване на
делото от фактическа страна и са относими към предмета на доказване, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същите.
СЪДЪТ УКАЗВА на основание чл.154 от ГПК на ищеца, че следва да проведе
доказване,че са й причинени вреди, да установи вредите, да докаже, че вредите са пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия,за които ответната страна отговаря.
В тежест на ответника е възложено да установи, че са налице обстоятелства,
изключващи отговорността му, както и да докаже, че ищцата с поведението си е допринесла
за настъпване на вредоносния резултат.

2
Адв. Х. – Поддържам исковата молба и заявените доказателствени искания и в частно
на тези, за които все още няма произнасяне, с оглед установяване на истинността на
свидетелските показания. Водим двама свидетели за неимуществени вреди и един за
механизма. В частта, в която сме поискали двама свидетели за механизма водим един
свидетел, като се отказваме от втория поискан свидетел и се отказваме от втория допуснат
свидетел.

Юрисконсулт Д. – Поддържам обстоятелствата изложени в писмения отговор. Има
направено доказателствено искане за техническа експертиза и в зависимост как ще се
произнесе съдът имам доказателствено искане, а именно да представя становище,
констативен протокол от СО, район „Средец“ за състоянието на процесната шахта. Ако се
допусне техническа експертиза считам, че тя има по-голяма тежест.

СЪДЪТ счита, че искането за изискване от тел. 112 на запис, с който е съобщено за
инцидент с ищцата не би допринесло за изсняване на подлежащите на доказване фактги,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на запис от тел. 112.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.

САМОЛИЧНОСТ на същите:
С.С.А.-С. – 31 г., българка, българска гражданка, от гр. София, неосъждана, без дела,
родство и служебни правоотношения със страните.
ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 290 от НК, свидетелката обеща да говори
истината.

И.П.С. – 20 г., българка, българска гражданка, от гр. София, неосъждана, дъщеря съм
на ищцата. Желая да бъда свидетел.
ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 290 от НК, свидетелката обеща да говори
истината.

П.П.С. – 52 г., българин, български гражданин, от гр. София, неосъждан, съпруг съм на
ищцата. Желая да бъда свидетел.
ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 от НК, свидетелят обеща да говори
истината.
3

СВИДЕТЕЛИТЕ А.С. и С. се изведоха от съдебната зала.

Разпит на СВ. С. – Знам за инцидент с моята майка, който настъпи 5 дни преди
началото на учебната година. Научих за инцидента от баща ми, който ми се обади да ми
съобщи, че ще закъснее заедно с майка ми от разходката, на която бяха тръгнали. Каза ми, че
майка ми е пострадала и си е наранила крака. Каза ми, че е наранена от вътрешната страна
на ходилото. Каза, че се е случило на бул. Витоша. Точно тогава по време на обаждането не
изпадна в подробности. За първи път я видях на следващата сутрин и изглеждаше доста
унила и потресена. Беше потресена, защото едва ли не, не очакваше, че на такова централно
място може да се случи нещо такова. Беше превързана с бинтове и лепенки на дясното
ходило. Беше извикана линейка при случая. Не съм сигурна за нищо друго освен
превързването. Беше на домашно лечение около две седмици. Тя имаше често нужда от
сестра ми, от мен, от баща ми за готвене, за чистене – готвихме със сестра ми, чистехме –за
неща, които майка ми обикновено извършва. Няколко пъти се налагаше да превързвам крака
с найлон за да може да се къпе. Не можеше да стъпва, едвам се предвижваше – трябваше
да помагам, например от леглото до дивана. Постепенно след двете седмици, в които беше
в къщи, започна да ходи на работа, но не всеки ден както преди. Аз държах душа в банята,
когато се къпеше. Докато си беше в къщи приемаше обезболяващи, мисля, че аналгин, и
други обезболяващи, за които не си спомням. Не си спомням колко време е пила
обезболяващи. В къщи идваха да я посещават нейни колеги и приятели. Тя не можеше да
отваря входната врата, трябваше ние да отваряме. Със сигурност на нея и се отрази
емоционално – преди беше по енергична. След това започна да работи по-малко, беше доста
по-напрегната, защото работата я потискаше, а нямаше възможност сама да ходи на
съдебни заседания. Трябваше да и помагаме с папките за да ги пренасяме. Помагахме и за
съдебни заседания около месец и половина, два. Тя и до ден днешен изпитва болка в десния
крак когато ходим на разходи по-дълго време. Сега не ходим на разходки по същия начин
както преди. Тя бързо се изморява и крака започва да я боли много бързо. Все още изпитва
болка, когато ходим на разходки. Преди инцидента майка ми не е вземала хапчета и
алкохол. Тя беше се отказала за един период от време. Знам за други инциденти с нея преди,
но те са във връзка с Ковид-19, беше болна. Имаше инцидент, беше си счупила крака, но не
помня дали беше преди това или след. Не мога да кажа дали е на същия крак, или не.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме повече въпроси към свидетеля.

В залата се извика втория свидетел.
Първият свидетел се освободи от съдебната зала.

Разпит на СВ. А.С. – Познавам Г. С. от 7 години, като аз бях юрисконсулт в
управляваното от нея адвокатско дружество около година. След като се вписах като адвокат
4
аз продължих да упражнявам дейността си на същия адрес. Ежедневно контактувам с
ищцата по няколко пъти. Обсъждаме юридически казуси, както и обсъждаме и лични неща,
и мога да кажа, че с течение на времето станахме много близки. Тя с цялото си семейство
беше поканена на моята сватба. Гостуваме си по повод на рождени дни. Знам, че е
претърпяла инцидент на бул. Витоша. Това, което знам за инцидента знам от неин разказ, аз
не съм присъствала. Тя ми обясни, че ден през седмицата заедно със съпруга си се е
разхождала по бул.Витоша от Съдебна палата към НДК, като е срязала десния си крак на
ламарина. Каза ми, че на място е пристигнала Бърза помощ, медицински служители, кракът
е бил превързан и след това се е наложило да отиде до Пирогов, доколкото си спомням е
трябвало да отиде там за ваксина. Нейният съпруг е трябвало да обикаля да търси ваксина.
По спомен, мисля, че беше за тетанус. На следващия ден звъннах по телефона, тъй като
трябваше да обсъдя личен казус с нея и тя ми разказа накратко за инцидента. Разбрахме се
през уйкенда да отида до дома за да видя какво е състоянието . Тя беше на легло, крака
беше бинтован. През цялото време, докато бях при нея, тя беше на легло. Вратата ми отвори
една от дъщерите . Това, което тя ми каза е, че изпитва болки и не следва да стъпва на
десния си крак. Каза ми, че има и болки в ръката заради битата ваксина. Два часа бях при
нея и докато бях там дъщерите идваха до нейната стая и носеха неща, от които се
нуждае. В къщи си беше приблизително две седмици. Знам, че пиеше обезболяващи. През
идната седмица след инцидента ходих два пъти при нея за да нося документи. Тя започна
да идва на работа след около две седмици. Преди инцидента работеше от сутрин до вечер в
кантората. След инцидента тя идваше за кратък период от време на работа, дори е имало
случаи, в които тя ме е молила за услуга да отида до съда за да свърша някаква работа. Това
продължи може би около месец след като се върна. Емоционално забелязах промяна в нея,
когато я видях още първия път у тях. Видът беше изморен и ми изглеждаше гневна заради
самия инцидент, който се е случил на такъв оживен столичен булевард и имаше недоумение
в нея как може да се случи точно там това. Тя имаше доста неща, които следваше да
свърши във връзка със служебните си ангажименти, и се притесняваше, че не може да ги
свърши. Тя се притесняваше, че е в тежест на нейното семейство, и затова, че трябваше да
бъде обгрижвана от семейството си. Знам, че нейното семейство е помагала във всякакви
ежедневни нужди. Това, което аз съм видяла лично когато я посетих, че тя искаше да отиде
до тоалетна и трябваше някоя от дъщерите да помогне. Тя не беше възстановена и затова
тя идваше на непълен работен ден, и ме молеше за услуги. Аз забелязах, че има малък белег
на мястото на срязването, че когато се върна на работа се оплакваше, че не може да върви
продължително време или да стои на крака дълго време. Към днешна дата на мен лично не
ми е споделяла за болки, но често говорим за инцидента и това възмущение го има все още.
Знам за инцидент, при който ищцата си е счупила същия крак, доколкото си спомням. Това е
може би около половин година преди това. Тогава увреждането беше доста по-сериозно и
отсъства повече от месец.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме повече въпроси към свидетеля.

5
Втория свидетел се освободи от съдебната зала.

Адв. Х. – Моля, на осн. чл. 159 ГПК да допуснете още един свидетел за неимуществени
вреди, така както сме поискали в исковата молба. Отказахме се от механизма, за механизма
ни бяха допуснати двама. С оглед обстоятелството, че сме поискали трима свидетели за
доказване на неимуществените вреди, моля, съда да допусне още един свидетел от по-
близкия и приятелки кръг на ищцата, тъй като считам, че по този начин още в по-пълна
мяра ще успее да докаже претърпените неимуществени вреди и страданията, които е
преживяла ищцата.
Юрисконсулт Д. – Считам, че след като ще разпитвам съпруга , с който те живеят
заедно, той също ще установи в пълен размер неимуществените вреди.

СЪДЪТ намира, че доколкото със исковата молба е поискано събиране на гласни
доказателства за едни и същи обстоятелства на трима свидетели и съдът е допуснал двама
свидетели, при режим на довеждане, както и като бъде съобразено, че в днешното съдебно
заседание свидетелите депозираха показания относно доказателствата, за които са
допуснати, не е налице основание по смисъла на чл. 159, ал. 2 ГПК да бъде допуснат трети
свидетел за установяване на неимуществените вреди, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел за установяване
на неимуществените вреди.

В залата се извика третия свидетел.

Разпит на СВ. С. - Спомням си за инцидент. Ние бяхме на работа в офиса на 10.09.2020
г. и някъде след 18 ч. по мое предложение решихме да се разходим по бул. Витоша. Офисът
ни е на Позитано, минахме покрай съдебната палата и тръгнахме по бул. Витоша към НДК.
Ходехме бавно и си говорихме. Пресякохме Солунска и от лявата страна в посока на нашето
движение, и помня, че бяхме пред № 49-51 на бул. Витоша. Аз ходех малко по-напред, а Г.
вървеше вляво от мен. По едно време изохка и аз подадох ръка, и в този момент видях, че
се е спънала в една ламарина. Беше обута в сандали на бос крак. От десния крак шурна
кръв. На пръв поглед беше наранила петатата си. Имаше кръв и аз я поканих да седне на
една пейка в близост. Обадих се на тел. 112 за да изпратят помощ. Те ме увериха, че
незабавно ще се обадят на Бърза помощ и на полицията, че е станал инцидент. За да не тече
кръв аз извадих носна кърпичка и я превързах. Говорихме си какво да правим. Минаха 15-20
минути в чакане. Аз повторно се обадих на тел. 112 и казах, че чакаме по техен съвет. Те ме
увериха, че са се обадили и колата пътува. Обадих се и трети и четвърти път, защото Бърза
помощ не идваше. Дойде може би час и половина, два след случката. От колата слезе една
6
сестра, медицински работник, обработи раната на място и поиска да кажем какво е
станало. Аз обясних случая, като и показах ламарината, която беше на 2-3 метра от
пейката, където бяхме седнали. Медицинското лице каза, че е задължително да се удари
инжекция против тетанус. Аз казах да прави каквото е необходимо. Медицинската сестра ме
изпрати за да търся по аптеките за да инжектира на място инжекция за тетанус и да не
ходим по болници. Аз обиколих поне три аптеки, дори се върнах назад към Съдебната
палата, спомням си, че ходих и на Солунска, но никъде нямаше инжекция за тетатус.
Върнах се и казах, че няма и тогава медицинския екип ни каза, че задължително отиваме с
тях за да се постави инжекция. Когато се върнах видях и двама полицаи, които си тръгваха в
момента, в който аз се върнах и седнах на пейката. Попитах Г. дали са направили протокол.
Тя каза, че са поискали личната карта и са я попитали дали я е блъснал някой. Спомням си,
че това са едни решетки, представлява един канал, на който са сложени едни метални
решетки, а ламарината, в която се спъна Г. представлява един правоъгълник с дължина
около метър и широчина между 20-30 см., аз така възприех тази ламарина. Каналът, който
върви между номера 49 и 51 е на около метър, метър и половина пред входа на заведенията,
там има множество заведения, и според мен това е отводнителна шахта, и целта е като вали
дъжд да се стича водата. Ламарината е върху тази решетка и е плътна ръждясала ламарина, и
моето обяснение е, да пази шахтата да не се задръсти от шума и боклуци. Тази ламарина не
беше по никакъв начин закрепена. Когато Г. се спъна я измести малко диагонално и аз
видях шахтата, която ламарината беше покрита. Видях и съседната ламарина, която се
припокриваше в някаква част. Мисля, че тя беше приблизително със същата големина.
Видях, че ламарината припокрива шахтата за да не влизат боклуци. Тази беше най-
последната. Г. беше със сандали и се спъна в ламарината и я измести. После дойде
собственика или наемателя на заведението и пак намести ламарината с краката си, т.е. пак я
върна върху шахтата. Ние се качихме с Г. в линейката и ни закараха до Пирогов, където
също почакахме и в крайна сметка сложи инжекция против тетанус. Тя се оплакваше, че я
боли мястото, където и сложиха инжекцията и много се страхуваше да не направи
инфекция. Тя започна да чете много за инфекцията следващите три, четири дни, и се
страхуваше какво може да се случи, даже и смъртен случай, ако инфекцията не се овладее.
Някакви обезболяващи и предписаха, но не помня какви. Болеше я крака, трудно стъпваше,
но не ползваше патерици. Трудно се движеше в апартамента, защото раната беше на
ходилото. Аз и казах да опита един път на пръсти, но така опъва крака и я боли, и се
налагаше да помагаме включително да отиде и до тоалетната. Тя си беше извън строя
около две седмици. Най-вече голямата ни дъщеря и помагаше. Аз започнах да пазарувам и
да готвя. За тези две седмици не ходеше на работа. След като се върна на работа не можеше
да работи пълноценно. Ходеше за по няколко часа и се прибираше за да си полегне. Мисля,
че когато се върна на работа нямаше превръзка, но я наболяваше крака. Не може да стъпва
на цяло стъпало и изцяло на крака си, тъй като я болеше крака заради травмата. Аз мисля, че
към настоящия момент е напълно е възстановена, но винаги си купува обувки с ортопедични
подметки. Избягва да носи сандали освен когато е на море, ходи с чехли. Принципно след
тази случка не желае да се разхождаме по бул. Витоша. През тези дни, когато не ходеше на
7
работа не е спирала да работи и да се вижда с хора. Колеги от офиса, включително и аз, съм
носил папки от офиса и тя поработваше по малко и от вкъщи, но не желаеше да излиза от
дома ни през тези две седмици. Положението беше драматично, защото ние се канехме през
уйкенда да пазаруваме чанта, тетрадки за малката ни дъщеря и освен болката, Г. се беше
депресирала, че цялата тежест трябва да падне върху мен и според мен това я потискаше
психически, защото аз трябваше да пазарувам не само продукти за дома, а и за децата, за
училище. Тя не можа да отиде на откриването на учебната година на 15.09. 20 г. и това беше
първото отсъствие, тъй като винаги е присъствала на откриването на учебната година на
децата. Аз определям като депресивно състоянието през тези две седмици. След като се
върна на работа постепенно започна да възстановява социалните контакти. Декември месец
вече се събирахме с приятели. Имаше период от около месец и половина, два, идваше до
офиса за да свърши някаква работа, но не се срещаше с никакви хора. През този период моя
спомен беше, че Г. беше на легло – или в хола, или в спалнята. Когато искаше да отиде до
тоалетна децата помагаха, когато трябваше да се пазарува, аз пазарувах. Научи децата да
пускат пералнята. Не можеше да глади и въобще, нито миене на чинии, нито пране, нито
гладене, не беше в състояние да върши през този период, а след това около месец, месец и
половина, защото не можеше да стои на крака. Сега като цяло е добре. Казва,че в момента
не я боли мястото. Обработката на раната стана на мястото на пейката. Раната не беше чак
толкова дълбока, че да се наложи шиене. Според мен се получи някакво залепване. Мисля,
че сложиха нещо жълто, реванол или нещо такова. После ходеше за смяна на превръзките
през ден или през два. След това сама си правеше превръзките по указания на медицинското
лице. Малката ни дъщеря тогава е била 10 клас.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи свидетеля от съдебната зала.

Адв. Х. - Поддържаме искането си за съдебна експертиза, тъй като ние сме ищец и
следва да докажем пълно и гласно нашия иск, а път ответника оспорва на мястото да са
налични такива ламарини, които са неукрепени и доколкото изцяло оспорва механизма и
обстоятелствата, считам, че за установяване на обективната истина следва да бъде назначена
такава експертиза, която да установи на място. По отношение на обаждането на екипа,
който е дошъл на място, считам, че това също следва да бъде допуснато, закото е минал не
малък период от време, и считам, че записът, който е запазен ще установи по най-обективен
начин действителността и фактите, така както са се случили, защото тези ламарини могат
във всеки един момент СО пред заплбаха от решение в полза на ищцата да премахне, и в
тази връзка считам, че записът следва да бъде допуснат , и моля да преразгледате
определението си.

Юрисконсулт Д. – Нямам възражение.
8

СЪДЪТ намира, че не са налице каквито и да е предпоставки за преразглеждане на
определението си, с което е оставено без уважение искането за изискване на запис от тел.
112, като счита, че същото не би допринесло за изясняване подлежащите на доказване
факти.
СЪДЪТ счита, че искането за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да
извърши оглед на място и даде отговор на формулирани въпроси към момента на огледа
следва да бъде оставено без уважение, тъй като приема, че формулирането на задачи за
изясняване на състоянието към момента на огледа не би допринесло за изясняване на делото
от фактическа страна, при отчитане, че инцидентът е настъпил през м. 09.2020 г., при което
състоянието на отводнителната шахта към момента на огледа се явява ирелевантно, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на СТЕ.

Адв. Х. – На осн. чл. 214 от ГПК заявявам увеличение по размер по предявения иск,
като същия се счита предявен за сумата в размер на 5 000 лева, като представям
доказатества за довнесена държавна такса в размер на 16 лева.

Юрисконсулт Д. – Нямам възражения. Считам, че е допустимо.

СЪДЪТ, като съобрази обстоятелството,че ищцовата страна изменя исковата претенция
единствено и само досежно размера на същата, както и като бъде съобразено, че е
довнесена изискуемата държавна такса за увеличената част, намира, че искането за
увеличение на исковата претенция е направено надлежно и следва да бъде допуснато,
поради което и на осн. чл. 214 от ГПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на предявения иск по размер чрез увеличение на същия от 1 000
лева на 5 000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДЪТ като взе предвид ,че не се правят доказателствени искания
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Х. – Моля, след като съобразите всички доказателства по делото- писмени и
9
гласни такива, да постановите решение, с което да уважите в цялост, ведно с направеното
днес увеличение на предявения иск решение, ведно със законата лихва и всички законни
последици от това. Считам, че от събрания материал по делото се установи в пълна мяра
отговорността на СО, която следва да бъде ангажирана. Моля, да ни бъдат присъдени
направените разноски, за което представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Моля, за
срок за писмени бележки. Моля, за незаверен препис от протоскола, който да ми бъде
изпратен на имейл, посочен в исковата молба.

Юрисконсулт Д. – Формулирам възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата. Моля, да отхвърлите изцяло иска като неоснователен и
недоказан. Моля, за препис от протокола от днешното съдебно заседание и срок за писмени
бележки. Претендирам юрисконсултско възнаграждение. Моля, препис от прококола да
бъде изпратен на имейл адрес: ***********@************.***.


СЪДЪТ, намира, че следва да бъдат изпратени по имейл протоколи от днешното
съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА БЪДЕ изпратен препис от протокола на всяка от страните на посочен от нея имейл
адрес.

СЪДЪТ счете делото за изяснено и
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.

ПРЕДОСТАВЯ на страните срок за писмени бележки до 21.12.2021 г., които да бъдат
депозирани с препис за насрещната страна.

Протоколът се изготви в открито с.з., което приключи в 11:49 часа.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10