Номер 17523.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 19.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000177 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение № 173 от 30.10.2019г. по т.д. № 32/ 2019г. по описа на
ОС-Плевен е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД-гр.София да заплати на Д. Й. М. от гр.Искър сумата 30 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-физически и
психически болки и страдания, претърпени от него вследствие на ПТП,
причинено по непредпазливост на 17.06.2018г. от В. В. И. като водач на л.а.
„Форд Фиеста“ с ДК№ СА 73****, със застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
18.02.2019г., като искът за разликата до претендираните 120000лв., и за
законната лихва, претендирана за времето от 15.02.2019г. до 18.02.2019г. е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Осъден е М. да заплати на
ответното дружество разноски за първата инстанция за депозити за
възнаграждения на вещи лица, свидетели и юрисконсултско възнаграждение
в размер на общо 103,75 лв.
С решението е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр.София да заплати на Н. П. А. от
1
гр.Плевен сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания,
претърпени от нея вследствие на ПТП, причинено по непредпазливост на
17.06.2018г. от В. В. И. като водач на л.а. „Форд Фиеста“ с ДК№ СА 73****,
със застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 18.02.2019г., като искът за разликата до
претендираните 40000лв., и за законната лихва, претендирана за времето от
15.02.2019г. до 18.02.2019г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Осъдена е А. да заплати на ответното дружество разноски за първата
инстанция за депозити за възнаграждения на вещи лица, свидетели и
юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 103,75 лв.
Против този съдебен акт в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
30000лв. до 120000лв., и в частта, с която е осъден да заплати на ответното
дружество разноски за първата инстанция за депозити за възнаграждения на
вещи лица, свидетели и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо
103,75 лв., в законовия срок е депозирана въззивна жалба от Д. М. чрез
пълномощника адв.Н.Ц.. Счита решението на първоинстанционния съд в тази
част за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита,
че неправилно съдът е присъдил обезщетението в този занижен размер, като
не е взел предвид всички установени обстоятелства досежно получените от
ищеца травми и претърпените от него болки и страдания и в непълна степен е
преценил степента, характера и последствията от причинените на М. телесни
увреждания и физически и емоционални болки и страдания.Моли същото да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да
бъде уважен предявеният иск в размер на 120000лв., като му бъдат присъдени
още 90000лв., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019г. Претендира
разноски за двете инстанции.
Против този съдебен акт в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
30000лв. до 120000лв., и в частта, с която е осъдена да заплати на ответното
дружество разноски за първата инстанция за депозити за възнаграждения на
вещи лица, свидетели и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо
103,75 лв., в законовия срок е депозирана въззивна жалба от Н. А. чрез
2
пълномощника адв.Н.Ц.. Счита решението на първоинстанционния съд в тази
част за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита,
че неправилно съдът е присъдил обезщетението в този занижен размер, като
не е взел предвид всички установени обстоятелства досежно получените от
ищцата травми и претърпените от нея болки и страдания и в непълна степен е
преценил степента, характера и последствията от причинените на А. телесни
увреждания и физически и емоционални болки и страдания.Моли същото да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да
бъде уважен предявеният иск в размер на 40000лв., като й бъдат присъдени
още 30000лв., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019г. Претендира
разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на двете въззивни
жалби от ответника по тях ЗЕАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД-
гр.София, в който се заема становище за неоснователност на същите по
изложени за това доводи.Моли да бъде потвърдено решението на ОС-Плевен
в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира разноски
за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на двете въззивни
жалби от третото лице-помагач по тях ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД-
гр.София, в който се заема становище за неоснователност на същите по
изложени за това доводи.Моли да бъде потвърдено решението на ОС-Плевен
в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира разноски
за двете инстанции.
Против решението на ОС-Плевен в частта, с която са уважени
частично предявените срещу застрахователното дружество искове на М. и А.,
в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от ЗЕАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД-гр.София. Счита, че присъдените
обезщетения на двамата ищци са прекомерно завишени с оглед претърпените
от тях травми. Освен това, счита за неправилен изводът на ОС-Плевен, че
водачът на л.а., в който са пътували ищците, няма принос за настъпване на
процесното ПТП. Сочи, че след като от експертизата е установено, че той е
управлявал автомобила със скорост над разрешената за този пътен участък, то
той е допринесъл за настъпването на ПТП и по-тежките вредоносни
3
последици от него, като е имал и възможност да предотврати настъпването м
като навлезе в банкета вдясно на пътното платно, за който се установило, че
бил равен, затревен, без денивелация, канавки и висока растителност. Счита,
че ОС-Плевен избирателно е кредитирал изводите на експерта по САОТЕ,
като е коментирал само доводите за липса на вина на водача на л.а. „Тойота“,
без да обсъди тези, които сочат на възможност, макар и хипотетична, от
негова страна да предотврати настъпването на ПТП.
В законоустановения срок е постъпил отговор на тази въззивна
жалба от адв.Н.Ц., пълномощник на ищците Д.М. и Н.А., в който се заема
становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи.Молят
да бъде потвърдено решението на ОС-Плевен в обжалваната част като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции.
ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата
на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за
установено следното:
По делото е безспорно установено от събраните по делото
доказателства-констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
92/17.06.2018 г., издаден от РУ на МВР Търговище, протокол от 15.01.2019г.
по НОХД № 28/ 2019г. по описа на РС-Търговище, съдържащ определение на
съда, с което е одобрено споразумение, съгласно което В. В. И. се признава за
виновен в това, че на 17.06.2019г. при управление на МПС-л.а. „Форд
Фиеста“ с рег.№ СА 73**** по ВП II-74 около км 36+900, до разклона за
с.Подгорица, община Търговище, нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на Д. М. две средни телесни
повреди, подробно описана, и на Н. А.-една средна телесна повреда, също
подробно описана, както и на Георги Ангелов-също средна телесна повреда.
Видно от приложената по делото медицинска документация,
както и от заключението на комплексната СМАТЕ, е, че Д. М. е получил
следните травми: съчетана механична травма: корем-разкъсване на
чреводържателя с кръвозагуба в коремната кухина и десерозиране на сегмент
от дебелото черво, последващи травматично-хеморагичен шок и
девитализация /умъртвяване/ на сегмент от тънкото черво-около 40 см.;
крайници-счупване на първа дясна дланна кост. Заради коремната травма М. е
4
опериран по спешност, с престой в интензивно отделение до преодоляване на
непосредствената опасност за живота му, след кожето е преведен в
хирургично отделение за наблюдение и последващо лечение. Счупването на
дланната кост е установено впоследствие и лекувано оперативно два пъти-за
фиксация на фрагментите с метални игли и премахване на тази фиксация.
Вещото лице посочва, че най-интензивни са били болките в острия период на
травмата, като възстановяване на работоспособността е около три месеца.
Видно от експертизата е, че Н. А. е получила следните травми: съчетана
механична травма: черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение без загуба
на съзнанието/ и гръдна-счупване на три леви ребра /3-5/ с малък плеврален
излив. Същата е била приета за наблюдение непосредствено след инцидента в
хирургично отделение и изписана след три дни. Вещото лице посочва, че
болките й са били най-интензивни непосредствено след получаване на
уврежданията, като възстановяването на работоспособността е настъпило
след около 1,5-2 месеца. В с.з. вещото лице Костадинов е посочил, че
коремната травма на М. е довела до временна опасност за живота му заради
масивната кръвозагуба в коремната кухина и тази опасност е преодоляна
единствено благодарение на високоспециализираната и навременна
медицинска помощ, като без нея резултатът е щял да е друг. Експертът сочи,
че общата травматична картина е била много тежка, и затова впоследствие е
открито счупването на дланната кост. Сочи и че болките и отокът са намалели
след проведеното лечение на дланната кост, но не са преминали изцяло, като
болки заради фрактурата може да има, но най-вече при промяна на времето.
Експертите излагат, че получените от двамата пострадали травми са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
От заключението на вещите лица се налага безспорният извод, че и
двамата ищци са били с поставени предпазни колани към момента на
настъпване на ПТП, предвид характера, вида и интензитета на травмите им.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.
Веселин Главев, живеещ на семейни начала с пострадалата А., се установява,
че тя имала множество охлузвания, силни болки, не можела да става от
леглото заради счупените ребра, започнала да вдига температура. Главев
излага, че около месец тя била като един статист вкъщи, не можела да се
5
грижи за двете им деца заради болките, които изпитвала при всяко движение,
било много стресирана и все още не се била възстановила психически от
травмата при ПТП. Страхувала се да пътува, няколко пъти посещавала
психолог в местоработата си. А. работела като главен ембриолог в ин витро
клиника и била доста притеснена от това, че не може да си върши работата,
защото получавала и замайване на главата от травмата, като й се налагало да
остава и след работното време.От показанията на св.П. Ч., колега на двамата
пострадали и съквартирант на М., се установява, че и двамата изпитвали
силни болки, били много уплашени. Д. се възстановявал около два-три
месеца, за него се грижел той и неговата майка. През цялото време бил на
легло, трудно му било да се става самостоятелно, да се обслужва сам. След
като му свалили катетъра, който бил поставен при лечението на коремната
травма, той получил усложнения-болки при уриниране в резултат на
възпаление заради поставения катетър. Свидетелят посочва и че повече от два
месеца Д. носел специален колан, който да укрепва коремната стена. Излага и
че травмата на дланта му пречела да извършва обичайните си дейности, и
дори и към момента той не можел да извършва същите неща, които
извършвал преди, тъй като нямал тази сила на ръката си. Сочи и че, тъй като
Д. работи като биолог в ин витро клиника, травмата донякъде нарушила и
процеса на неговата работа, защото вследствие на ограничените движения на
палеца не можел да оперира добре и достатъчно бързо с брояча, с който
оперирал при броенето на сперматозоидите при извършването на
спермограми в клиниката. Налагало се да оперира с другата ръка, или само с
четири пръста, да му помагат колеги или да извършват дейността вместо него,
което му създавало много неудобства. Св.Чакъров излага и че колегата му
ползвал консултации с психолог, работещ при тях в клиниката, тъй като бил
много стресиран и депресиран след инцидента, страхувал се да се вози в
автомобил, станал по-затворен човек.
Безспорно е по делото, че е налице сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" за процесния автомобил, управляван от В. И., със
„Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, видно от приложената по делото застрахователна полица, с дата на
валидност, обхващаща датата на застрахователното събитие-процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
6
следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове за обезщетения за
неимуществени вреди-от Д.М.-в размер на 120000лв., частично уважен от
първата инстанция в размер на 30000лв., и от Н.А.-в размер на 40000лв.,
частично уважен от първата инстанция в размер на 10000лв.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения
текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за
това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със
застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията
по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по
чл.432 ал.1 от КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите
предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, като установяването на
отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по
отношение на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил марка
„Форд Фиеста" с посочения по-горе рег.№, управляван от В.И., в резултат на
чиито действия е настъпило ПТП, и ответното застрахователно
дружество.Налице е валидно сключен застрахователен договор, предвид на
което следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор
„гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва ответника по
отношение отговорността на В.И. и ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.Налице са и елементите на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност
на водача И., а именно-противоправно, виновно поведение на И., в резултат
на което е настъпило описаното ПТП, което поведение е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-настъпилите телесни
увреждания на М. и А..
Предвид изложеното, следва в случая да се ангажира отговорността
7
на застрахователя на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, обезпечаващ гражданската
отговорност на виновния водач В.И..
Предмет на разглеждане в настоящото производство, предвид
наведените от тримата жалбоподатели-двамата ищци и ответника, във
въззивните им жалби оплаквания, е дължимостта и размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. В случая ищецът М. е предявил иск в
размер на 120000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, като
първоинстанционният съд е уважил иска в размер на 30000лв., а ищцата А. е
предявила иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000лв.,
уважен от първоинстанционния съд в размер на 10000лв., като е прието, че
това е дължимото на всеки от пострадалите обезщетение, и е отхвърлил
предявеният иск от М. за разликата до 120000лв. /за 90000лв./ и за А. за
разликата до 40000лв. /за 30000 лв./. Така постановеното от ОС-Плевен
решение в отхвърлителната част, която се атакува с двете въззивни жалби на
ищците, е частично неправилно. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД сочи, че обезщетението за
неимуществени вреди, каквото е претендирано, се определя от съда по
справедливост. Размерът на обезщетението трябва да съответства на
обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с
икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като по
справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение,
но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване.
В случая от събраните по делото доказателства-свидетелските показания и
заключението на КСМАТЕ, обсъдени по-горе, се установява, че М. е
претърпял силни болки и страдания от получените травми, подробно описани
по-горе, като едната травма-коремната е била животозастрашаваща и
придружена с много силни и интанзивини болки и страдания, макари
възстановителният период да е около три месеца. Това състояние на М. е
довело до значителни неудобства от физическо и емоционално естество,
отразили се негативно на психиката му. Спецификата на служебните
задължения на същия като биолог в ин витро клиника изискват бързина и
прецизност при извършване на ежедневните му дейности с дясната ръка, като
получената травма-счупване на дланната кост дълго време /и след
8
възстановителния период от три месеца/ е затруднявала извършването на тези
дейности от М., при което му е причиняван дискомфорт и неудобство, тъй
като негови колеги е трябвало да го заместват или да му помагат.Предвид на
това, настоящата инстанция счита, че справедливият размер на обезщетението
за претърпените от М. душевни и физически болки и страдания възлиза на
50000лв., което обезщетение съдът намира, че ще възмезди изцяло в най-
пълна степен понесените болки и страдания от него. От събраните по делото
доказателства-свидетелските показания и заключението на КСМАТЕ,
обсъдени по-горе, се установява, че А. е претърпяла също значителни болки
и страдания от получените травми, подробно описани по-горе, като едната
травма-счупването на три ребра я е поставила в невъзможност да се грижи за
децата и семейството си около месец, заради болките, които изпитвала при
движение, а замайването на главата й, което изпитвала в резултат на черепно-
мозъчната травма й пречело да извършва и работните си задължения като
главен ембриолог в ин витро клиниката, където работела заедно с другия
пострадал. Това състояние на А. е предизвикало значителни неудобства от
физическо и емоционално естество, отразили се негативно на психиката й,
дълго време и след възстановителния период. Предвид на това, настоящата
инстанция счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
от А. душевни и физически болки и страдания възлиза на 20000лв., което
обезщетение съдът намира, че ще възмезди изцяло в най-пълна степен
понесените болки и страдания от нея.
Досежно жалбата на застрахователното дружество: същата е
неоснователна. Предвид изложеното по-горе, на двамата ищци се дължат
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото
по вина на водача В.И. ПТП, в размерите, определени от настоящата
инстанция. Неоснователно е оплакването на този жалбоподател, че размерите
на присъдените от ОС-Плевен обезщетения са прекомерно завишени с оглед
претърпените от тях травми, напротив, както вече бе обсъдено по-горе,
предвид вида, характера и интензитета на получените травматични
увреждания, размерите на същите са занижени. Оплакването, че е неправилен
изводът на първоинстанционния съд, че водачът на л.а., в който са пътували
ищците, няма принос за настъпване на процесното ПТП, е неоснователно.
Вещите лица, изготвили КСМАТЕ, са категорични, че дори водачът на лекия
9
автомобил, в който са пътували пострадалите ищци, да се е движил с
разрешената за този пътен участък скорост от 50 км/ч, а не с 85 км/ч, то
ударът е бил непредотвратим, тъй като той и с тази скорост не би имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Същият не е имал и
хипотетична възможност, както сочи жалбоподателят, да предотврати
настъпването на ПТП като навлезе в банкета вдясно на пътното платно-
установено е от експертизата, че мястото на удара е крайно вдясно на
платното за движение, тъй като водачът на л.а. „Тойота“ се е опитал да
избегне удара, като отклони автомобила крайно вдясно. Както вече бе
посочено обаче, този удар е бил непредотвратим от техническа гледна точка,
дори и при движение на л.а. „Тойота“ с разрешената за този участък скорост.
Предвид изложеното, следва решението на ОС-Плевен в частта, с
която е отхвърлен предявеният от М. иск за разликата от 30000лв. до
120000лв., да бъде отменено само за разликата от 30000лв. до 50000лв., като
вместо него бъде постановено застрахователното дружество да заплати на М.
обезщетение за неимуществени вреди още 20000лв. /освен присъдените от
ОС-Плевен 30000лв./; в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. иск за
разликата от 10000лв. до 40000лв., да бъде отменено само за разликата от
10000лв. до 20000лв., като вместо него бъде постановено застрахователното
дружество да заплати на А. обезщетение за неимуществени вреди още
10000лв. /освен присъдените от ОС-Плевен 10000лв/. В останалата обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото ответникът по жалба ще следва да заплати и
държавна такса върху уважения размер на иска в полза на бюджета на
съдебната власт-още 1200лв., и разноски за възнаграждение за вещи лица в
полза на бюджета на съдебната власт-още 65,63 лв., а на адв.Щ.-
адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за двете инстанции за
проц.представителство на Д.М., с вкл. ДДС /освен присъдените от ОС-
Плевен/-още 3792 лв. /1356 лв. за въззивната инстанция съразмерно на
уважената част от жалбата, още 720 лв. за първата инстанция съразмерно на
уважената част от иска и жалбата, и 1716 лв. за защита срещу въззивната
жалба на застрахователното дружество/; и адв.възнаграждение по чл.38 ал.2
ЗА за двете инстанции за проц.представителство на Н.А., с вкл.ДДС /освен
присъдените от ОС-Плевен/-още 2352 лв. /996 лв. за въззивната инстанция
10
съразмерно на уважената част от жалбата, още 360 лв. за първата инстанция
съразмерно на уважената част от иска и жалбата, и 996 лв. за защита срещу
въззивната жалба на застрахователното дружество/. Разноските на ответника
по жалбите на М. и А. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция съдът определя на по 150 лв. за защита срещу всяка една от
жалбите. При това положение жалбоподателят М. ще следва да заплати на
ответника по жалбата си разноски за втората инстанция за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата-116,67 лв., а
жалбоподателката А. ще следва да заплати на ответника по жалбата си
разноски за втората инстанция за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от жалбата-100 лв. Жалбоподателите М. и
А. са направили искане за отмяна на решението в частта, с която са осъдени
да заплатят на ответното дружество разноски за първата инстанция за
депозити за възнаграждения на вещи лица, свидетели и юрисконсултско
възнаграждение, което е определено от ОС-Плевен на по 150 лв. за защита
срещу всеки един от исковете, в размер на по 103,75 лв. Тъй като обаче
дължимите на ответното дружество от всеки един от ищците съразмерно на
отхвърлената част от исковете разноски са в размер по-висок от
постановените от ОС-Плевен, настоящата инстанция счита, че не следва да
бъде отменяно решението на първоинстанционния съд в тази му част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 173 от 30.10.2019г. по т.д. № 32/ 2019г. по описа на
ОС-Плевен, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Й. М., с ЕГН:
**********, от гр.Искър, против „Застрахователно акционерно дружество
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр.София иск с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
30000лв. до 120000лв., само за разликата над сумата 30000 лв. до 50000 лв.,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. П. А. , с ЕГН: ***********,
от гр.Плевен, против „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр.София иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10000лв. до
40000лв., само за разликата над сумата 10000 лв. до 20000 лв., вместо което
11
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София, жк
„Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да заплати на Д.
Й. М., с ЕГН: **********, от гр.Искър,************ сумата още 20000лв.
/двадесет хиляди/ лева /освен присъдените му 30000лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически
болки и страдания, претърпени от М. в резултат на настъпило на 17.06.2018г.
ПТП, причинено по непредпазливост от водача на л.а. „Форд Фиеста“ с рег.
№ СА 73**** В. В. И., дължимо по застраховка „гражданска отговорност”
по полица № BG/30/117002552701, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София, жк
„Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да заплати на Н.
П. А. , с ЕГН: ***********, от *************6, сумата още 10000лв. /десет
хиляди/ лева /освен присъдените й 10000лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и
страдания, претърпени от А. в резултат на настъпило на 17.06.2018г. ПТП,
причинено по непредпазливост от водача на л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ СА
73**** В. В. И., дължимо по застраховка „гражданска отговорност” по
полица № BG/30/117002552701, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София, жк
„Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса
върху уважения размер на исковете-1200лв., както и възнаграждение за вещи
лица-65,63 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София, жк
„Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да заплати на
адвокат Щ. Щ. от АК-ХАСКОВО сумата общо 6144 лв., представляваща
12
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за процесуално
представителство пред двете инстанции на Д.М.-3792 лв. и Н.А.-2352 лв.
ОСЪЖДА Д. Й. М., с ЕГН: **********, от гр.Искър,************
ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София, жк
„Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, разноски за
втората инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 116,67 лв.
ОСЪЖДА Н. П. А. , с ЕГН: ***********, от *************6, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София, жк „Дианабад“,
бул.“Д-р Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, разноски за втората инстанция
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173 от 30.10.2019г. по т.д. № 32/
2019г. по описа на ОС-гр.Плевен в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13