№ 246
гр. Плевен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500124 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба, озаглавена
„Обжалване“, подадена от Д. П. А. срещу решение № 129 от 03.02.2022 г. по
гр.д. № 3749/2021 г., по описа на Районен съд – Плевен, с което са отхвърлени
като неоснователни предявените от същата против Й. Т. Р., от с. ***, искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в лишаване на ищцата от наследството на Ц. Т. Х., б.ж. на с. ***, починал
на *** г., и направени разходи за детективски услуги и за заплащане на
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания. Във
въззивната жалба са изложени оплаквания, които смислово не обосновават
основания за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Жалбоподателката е депозирала и множество писмени становища, съдържащи
искания за събиране на нови доказателства, включително и ексхумация на
починалия Ц. Х., които с протоколно определение от проведеното съдебно
1
заседание са оставени без уважение като преклудирани и неотносими към
предмета на правния спор. В хода на въззивното производство е допусната
правна помощ на въззивната жалбоподателка, изразяваща се в процесуално
представителство. В съдебно заседание назначеният процесуален
представител адв. П. поддържа така подадената въззивна жалба и пледира за
нейното уважаване.
Ответницата по въззивната жалба Й.Т. Р. счита жалбата за
неоснователна и моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение чрез
назначения й особен представител по делото адв. Р.М.. Становището е
обосновано в представения писмен отговор на въззивната жалба.
Като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането
на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за
неоснователна, предвид следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Д. П.
А., с посочен адрес в гр. София, срещу Й. Т. Р., от с.***. От изложените в
исковата молба фактически твърдения и заявени искания не може да се изведе
предмета на правния спор, с оглед на което съдът е дал указания на ищцата да
уточни в какво се състои искането й до съда.
Постъпила е уточняваща молба, от съдържанието на която може да се
направи извод, който се предпоставя и от съдържанието на първоначално
подадената искова молба, че целта на ищцата е да се установи „фамилна
анамнеза“ на биологичния й баща, от каквато счита, че е била лишена от
страна на ответницата.
Първоинстанционният съд е счел, че депозираната искова молба е
недопустима, като с определение от 18.06.2021 г. е върнал същата и е
прекратил производството по делото. Първоинстанционното прекратително
определение е отменено с определение на Плевенски окръжен съд от
16.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 549/2021 г. и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по него, като въззивната инстанция е указала,
че заявената претенция от ищцата е за получаване на обезщетение.
След връщането на делото в районния съд исковата молба отново е
оставена без движение и на ищцата е указано да посочи обстоятелствата, на
които основава иска си за обезщетение срещу ответницата Й.Р., както и да
2
конкретизира размера на претендираното обезщетение. Ищцата е подала
уточняваща молба, съдържаща фактически твърдения, че ответницата, която
е нейна биологична майка, е излъгала в подадена от нея декларация, че
бащата на ищцата е неизвестен, като по този начин пречи на ищцата да се
сдобие с фамилна анамнеза, която й е необходима, тъй като от дете постоянно
боледува. Твърди още, че това подлага на риск живота й, защото и двамата й
осиновители се оказали шизофреници и са я откраднали от дома за сираци.
Ищцата е уточнила, че претендира обезщетение от ответницата в размер на
сумата от 20 000 лв.
Едва в проведеното в първоинстанционното производство съдебно
заседание от 26.01.2022 г. назначеният процесуален представител на ищцата
адв. А. е направила уточнение, че е предявена претенция за сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от заболявания, които са унаследени от рожденните й
родители, но поради факта, че ответницата е скрила данни за биологичния й
баща, тя не е могла да се снабди своевременно с документи и анамнеза за
неговото състояние и болестите, от които е боледувал, поради което в
продължение на годините се е влошавало и нейното здравословно състояние,
защото не е получавала адекватно лечение. Уточнено е също така, че е
предявена и претенция за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на това, че е била
лишена от наследството на биологичния й баща и че е направила разходи за
детективска агенция.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответницата Й.Р. е подала декларация, с която е дала съгласие малолетното й
дете И. Й. Р., родена на *** г., да бъде осиновена от родителите, които Дом
„Майка и дете“ намира за подходящи и не оспорва техния избор. С решение
на Софийски районен съд от 24.12.1979 г. по гр.д. № *** г. е допуснато
осиновяване при условията на чл. 54 от СК на И. Й. Р., родена на *** г. от
майка Й. Т. Р. и баща неизвестен, от П.И.А. и П. П. А., от гр. София. По
делото са приложени също така акт за предаване на детето И. Й. Р. на
осиновителите, осъществено на 22.11.1979 г., както и молба от осиновителите
за допускане на осиновяване на основание чл. 54 от СК и съставяне на нов акт
за раждане на осиновеното дете, в който да бъдат вписани като негови
родители, а детето да бъде вписано с имената Д. П. А..
3
По искане на ищцата в първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства. Разпитаният свидетел И. Т. е дал показания, че е живял
на съпружески начала със сестрата на ответницата, но не е знаел, че Й. има
дете, нито че е имала връзка с Ц.. Самата ищца му се обадила миналата
година и му казала, че е дъщеря на Й..
По делото е приложен акт за смъртта на Ц. Т. Х., роден на *** г. в гр.
Септември, починал на *** г. в гр. Плевен, с отразено в акта семейно
положение „женен“.
С оглед на гореизложените фактически констатации, основани на
релевантния за предмета на правния спор доказателствен материал,
въззивният съд приема от правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 45
от ЗЗД, както правилно същите са квалифицирани и от първоинстанционния
съд.
Сложният фактически състав на непозволеното увреждане включва
няколко кумулативно свързани елемента, като липсата на който и да е от тях
изключва приложението на института, респективно не води до ангажирането
на деликтната отговорност на причинителя. Тези елементи са: виновно и
противоправно деяние /действие или бездействие/, вреди, причинна връзка
между деянието и вредите.
От събраните по делото доказателства в настоящия случай по никакъв
начин не се установяват твърденията на ищцата за виновно противоправно
поведение на ответницата, изразяващо се в укриване на данни при даденото
от нейна страна съгласие за осиновяване на роденото от нея дете относно
бащата на детето. В исковата молба се твърди, че ищцата е дъщеря на
починалия на *** г. Ц. Т. Т.. По делото обаче не са събрани доказателства,
установяващи произхода й по предвидения в закона ред - нито с оглед на
презумпцията за бащинство /чл. 61 СК/, нито чрез припознаване по реда на
чл. 64 СК, нито по съдебен ред, както е предвидено в чл. 69 СК. В акта за
смъртта на Ц. Т. е посочено, че семейният му статус е „женен“, но по делото
не са налице данни, а липсват и твърдения от страна на ищцата, че негова
съпруга към момента на раждането на ищцата е била ответницата Й.Р.. Не са
налице също така данни за извършено по надлежния ред припознаване на
4
ищцата от страна биологичния й баща. При това положение съгласието за
осиновяване на ищцата е дадено от родителя, по отношение на когото
произходът е установен – жената, която я е родила, като липсва законово
основание да бъде посочен в подадената от майката декларация биологичния
баща на детето.
В този смисъл не е налице първата кумулативна законова предпоставка
от сложния фактически състав, за да се приложи в случая института на
непозволеното увреждане.
Независимо от това, следва да бъде посочено, че при условията на
пълно и главно доказване в случая ищцата не е доказала твърденията си за
търпени от нея неимуществени и имуществени вреди, поради липсата на
документи, установяващи фамилната анамнеза на починалия Ц. Т., и поради
лишаването й от наследството на същия.
В тази връзка следва да се има предвид, че здравословното състояние
на ищцата зависи изцяло от нейната инициатива да се подложи на
необходимите прегледи и изследвания с оглед профилактика и лечение на
здравословни проблеми и без да разполага с документи за фамилна
обремененост по отношение на определени заболявания.
Що се касае до твърденията на ищцата, че е била лишена от
наследството на Ц. Т., то при наличието на доказателства за осъществено
пълно осиновяване по реда на чл. 54 от СК /от 1968г./ и при липсата на данни,
а и на твърдения за прекратяване на същото, наследствените правоотношения
се развиват между осиновената и нейните осиновители и техните роднини,
но тези отношения се прекратяват по отношение на рождените родители. В
този смисъл за ищцата липсва законова възможност за наследяване на
биологичните й родители, а оттам и да претендира имуществени вреди във
връзка с лишаването й от такава възможност.
В контекста на тези съображения, въззивният съд приема, че
предявените осъдителни искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно,
допустимо и правилно и като такова подлежи на потвърждаване.
Въззивната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд в обжалваното решение и на основание чл. 272
5
ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 от 03.02.2022 г. на Районен съд –
Плевен, постановено по гр.д. № 3749/2021 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6