№ 5000
гр. Варна, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501881 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е частна жалба с вх. № 269112/14.10.2022г. от М. К. М. с ЕГН **********
срещу Определение № 3318 от 08.09.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 1881/2022г. по описа
на ВОС.
С Определение № 3318 от 08.09.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 1881/2022г. по
описа на ВОС въззивният съд е обезсилил разпореждане № 262604 от 18.07.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№ 8587/2020г. по описа на ВРС.
Съгласно постановките на т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 2013г, постановено на
18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. актовете, с които заповедният съд се произнася по
съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ.
разпореждането, с което се отказва издаване на такава, и заповедта за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, респ. отказ за издаване на такава.
Според изричните разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не
подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/ - обжалваем е отказът за издаване на
заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение /чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4
ГПК/, а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането
за незабавно изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/.
При преценка дали заповедното производство е двуинстанционно или
триинстанционно следва да се изхожда именно от обжалваемостта на тези актове. Законът
не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се
уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване /за сравнение -
разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно
обжалване на въззивното определение по обезпечаване на иска/. След като на това
основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274,
1
ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство
определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по
самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното
определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/.
По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните
определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със
съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е
самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно
изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно
заповедното производство не е "друго производство", свързано с исковия процес, тъй като
законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото
производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на
вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Систематичното място на Глава 22 ГПК /"Касационно обжалване"/ е в Част Втора
/"Общ исков процес"/ и следователно поначало законодателят е предвидил
триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при
които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства,
различни от исковото, това е указано изрично - чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното
производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства.
По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Формален аргумент в подкрепа на тезата за двуинстанционност на заповедното
производство е обстоятелството, че в действащия ГПК същото замести производството по
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което
беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр. д. № 1/01 г.,
ОСГК/.
Горното не се отнася до определенията на въззивния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1
ГПК /например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на
заповедния съд/, които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора
инстанция.
Обжалваното Определение № 3318 от 08.09.2022г., постановено по в.ч.гр.д. №
1881/2022г. по описа на ВОС е постановено след извършена въззивна проверка на акт,
постановен в заповедно производство. Въззивният съд е приел като допустима и се е
произнесъл по същество на частната жалба на М. К. М. срещу разпореждане № 262604 от
18.07.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 8587/2020г. по описа на ВРС, с определение, което не
подлежи на касационна проверка, доколкото не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1
ГПК.
С оглед изложеното, както е посочено в постановеното въззивно определение, то не
подлежи на касационно обжалване, поради което частната касационната жалба е
недопустима и подлежи на връщане.
2
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА частна жалба с вх. № 269112/14.10.2022г. от М. К. М. с ЕГН **********
срещу Определение № 3318 от 08.09.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 1881/2022г. по описа
на ВОС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3