РЕШЕНИЕ  

 

№                              20.01.2020 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти граждански състав

На  двадесети декември , две хиляди и  деветнадесета година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №2542  по описа за   2019  година.

 

 

 

Депозирана е искова молба с правно основание  чл.344, ал.1,т.1  и  т.4  от КТ във вр. с чл.224,ал.1 от КТ  от  В.К.П., ЕГН- ********** ***, против  „К.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Любен Каравелов“№2В общ. С., обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й..

Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът твърди, че е работил в  ответното дружество на длъжността "Шлосер" с място на работа -Пътнически Вагони по трудово правоотношение " .

Твърди се, че на 11 януари 2018 г. е  получил силни болки в епигаструма и дясното подбедрие и постъпил за болнично лечение в ВМА-МБАЛ П.. След проведено лечение на 16 януари бил изписан от болницата. На 29 януари 2018 година вечерта получил силни болки в гръдния кош, дишането му се утежнило и зачестило, поради което потърсил лекарска помощ. Бил откаран в болница и прегледан, при което била установена „Двуклонова коронарна болест“ (общ масивен инфаркт) и спешно му било проведено лекарствено болнично лечение в продължение на няколко дни. След което на 2 февруари бил изписан. На 4 февруари 2018 г. рано сутринта отново получил силни болки в гръдния кош и отново бил приет за болнично лечение в МБАЛ Пазарджик. След преглед и проведено лекарствено лечение бил изписан от болницата. За тези заболявания представил на работодателя си съответните документи за неговото отсъствие от работа.

Твърди, че на 10 С. 2018 г., след болки в дясно подбедрие отново постъпил в болница ВМА - МБАЛ П., където след направени изследвания му бил открит рецидивиращ панкреатит. След проведено лечение бил изписан на 15 С. 2018 г.

Твърди, че на 12 октомври 2018 г. отново постъпил с болки в хирургичното отделение на УМБАЛ „Е." гр.П. където му била поставена диагноза „псевдокиста на панкреаса" и му било проведено болнично лечение, след което на 17 октомври 2018 г. бил изписан от болницата.Окончателната диагноза на заболяването му била поставена в УМБАЛ „Е." гр.П. като диабет.

Сочи, че междувременно подал документи за пенсиониране по болест, като всички свързани с това медицински документи били приложени към преписката му в НОИ. Доколкото към момента на подаване на документите за пенсиониране бил изчерпал възможността за отпуск поради заболяване, поради достигане на максимално позволения от закона срок, уведомил за това работодателя си, като изрично му казал, че всички относими документи са приложени към преписката му в НОИ, която ще се разглежда за пенсионирането му по болест. Сочи, че междувременно работодателят му е изпращал писма до него, част от които са получавани от съседи на ищеца, които поради заболяванията му и постоянното му болнично лечение не са успели да се свържат с него и да му ги предадат.

Така със заповед № 152/31.10.2018 г. изп. директорът на „К.” АД гр. С. му било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, с която заповед ищецът не бил съгласен, като наложеното му дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ той счита за незаконно, предвид на множеството му заболявания, изискващи болнично лечение, което било проведено за всяко едно от тях.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед №152 от 21 октомври 2018 год. с която му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” и да отмени със съдебен акт наложеното наказание и уволнение; да осъди ответната страна „К.“ АД гр.С. да направи съответната поправка на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение; да осъди ответното дружество „К." АД, гр. С. да му заплати неизползван платен годишен отпуск за 2018 година в размер на 600 лева.

Претендират се направените съдебно- деловодни разноски.Сочи, че не желае възстановяване на работа, тъй като очаква всеки момент пенсиониране по болест. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявените от ищеца В.П. искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ за недопустими и неоснователни. Сочи исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ за недопустими, тъй като същите са предявени след изтичане на давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ.

В случай, че съдът счете, че исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ са допустими, то същите са неоснователни. Изложени са съображения в тази насока.

Сочи, че не е вярно твърдението на ищеца В.П., че на 11.01.2018г. е постъпил във ВМА-МБАЛ П. и на 16.01.2018г. е бил изписан от болницата, тъй като в този период лице е било на работа в ответното дружество, съгласно присъствената форма за отчитане явяването и неявяването на работа. Не се оспорва твърдението на ищеца, че считано от 29.01.2018г. до 27.07.2018г. същият е бил в отпуск, поради временна неработоспособност.

 

 

 

Твърди, че считано от 28.07.2018 г. до 31.10.2018 г., когато е издадена процесната Заповед № 152/31.10.2018г. ищецът не се явява на работа и не е представил оправдателен документ за отсъствията си.

Оспорва се твърдението на ищеца, че работодателят е изпращал писма до него, част от които са били получавани от неговите съседи. Единствените писма на работодателя до ищеца били свързани с дисциплинарната процедура по изпращане на Заповед №262/05.09.2018г. за даване на обяснение, която е получена лично от ищец на 10.09.2018г., както и оспорваната Заповед № 152/31.10.2018г. за налагане на дисциплинарно уволнение. Сочи, че не е вярно твърдението на ищеца, че на 10.09.2018г. е постъпил в болница ВМА - МБАЛ П., тъй като на този ден лицето лично е подписало обратната разписка за връчване на Заповед № 262/05.09.2018г. за даване на обяснение и този факт е описан в Заповед № 152/31.10.2018г. за налагане на дисциплинарно уволнение.

Оспорва се претенцията на ищеца за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 600 лв. - неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. Това искане е неоснователно, тъй като ищецът не е навел твърдение в обстоятелствената част на исковата молба, че работодателят-ответник му дължи такова обезщетение.Сочат се доказателства.

По делото е постъпила молба от ищеца В.П., с която се моли съдът на основание чл. 65 от ГПК да възстанови срока по реда на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като ищецът твърди, че в настоящия момент не е бил в състояние да упражни това си право, поради възникнали непредвидени обстоятелства.

Ответникът в производството „К.“ АД, гр. С. е взел становище по така предявената молба с отговора на молба с вх. № 17035/05.07.2019 г., като счита същата молба за неоснователна и недоказана.

Съдът счита, че срокът, който е регламентиран в разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е давностен по своя характер, а не преклузивен, поради което съдът е уведомил  страните, че ще се произнесе по този въпрос и по възражението на ответника с решението си по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

В хода на делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът П.  е работил в ответното дружество  на длъжност „шлосер“ на основание трудов договор №200 от 14.12.2017г.

В периода от 27.07.2018г. до 05.09.2018г. ищецът П. не е изпълнявал служебните си задължения, предвид което е била издадена Заповед №262 от 05.09.2018г. на основание чл.193,ал.1 от КТ от работодателя, връчена на работника на 10.09.2018г.

Трудовото правоотношение е  било прекратено със Заповед №152 от 31.10.2018г. на основание чл.188,т.3 във вр. с чл.187,ал.1,т.1 от КТ , връчена на ищеца П.  на 02.11.2018г..

 По делото са представени писмени доказателства от страните, касаещи здравословното състояние на ищеца П., вкл. Епикриза от проведено болнично лечение от 16.01.2018г.; Епикриза от 01.02.2018г. за проведено болнично лечение в МБАЛ- Пазарджик; катеризационен протокол  от 03.02.2018г.; епикриза от 04.02.2018г.; фиброгастроентерологично изследване от ВМА- П. и др., от които се установява, че П. е диагностициран с исхемична болест на сърцето, псевдокиста на панкреас и др. заболявания. На 12.10.2018г.  П. е постъпил с болки в хирургичното отделение на УМБАЛ „Е.“- гр. П., където му  е била поставена диагноза  „псевдокиста на панкреаса“ и му било проведено болнично лечение, след което на 17.10.2018г. бил изписан от болничното заведение.

С Разпореждане №**********, издадено през месец август,2018г. /приложено по делото/, на ищеца била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

 Видно от представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ- ПАЗАРДЖИК №3257 от 02.08.2019г. , вид на експертизата – преосвидетелстване, е установена 80 % трайно намалена работоспособност.

Видно от Епикриза от УМБАЛ „Е.“ от 17.01.2019г., ищецът П. е постъпил за лечение в болничното заведение на 14.01.2019г. с диагноза „псевдокиста на задстомашна жлеза“ и е бил изписан на 17.01.2019г.

  В хода на делото е била допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по която, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния месец, в който същият има повече от половината отработени дни в месеца е 1296.34лв. Размерът на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ / за неползван отпуск от 13 работни дни/ е 741.57лв. Обезщетение от работодателя по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.2 от КТ не се дължат, тъй като ищецът е дисциплинарно уволнен. Не са налице неизплатени трудови възнаграждения от страна на работодателя. За периода от 28.07.2018г. до 31.10.2018г.  ищецът не се е явявал на работа.

По делото е била разпитана в качеството си на свидетел А. К. П. /съпруга на ищеца/, видно от показанията на която се установяват твърдените от ищеца здравословни проблеми. Съгласно показанията на св.П., в периода от 03.11.2018г. до 03.01.2019г. ищецът е лежал няколко пъти в болница, но свидетелят не конкретизира в кое лечебно заведение е бил приет ищецът и точният период на престоя му там.

           Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

          Съдът е  бил сезиран с предявени от В.К.П., ЕГН- ********** ***, против  „К.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Любен Каравелов“№2В общ. С., обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за извършване на поправка на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение и за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018г.   с правно основание  чл.344, ал.1,ал.1  и  т.4  от КТ във вр. с чл.224,ал.1 КТ.

         Според настоящия състав исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.4  от КТ са погасени по давност, поради което се явяват неоснователни.

 

 

         Съгласно разпоредбата на  чл. 358, ал.1, т.2 от КТ искът по спор за прекратяване на трудовото правоотношение се предявява в двумесечен срок, а съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.2, т.1 от КТ, срокът започва да тече от деня на прекратяването. Срокът, съгласно посочената разпоредба е давностен и води до неоснователност на предявените искове. Моментът на прекратяване на трудовия договор е определен от законодателя в разпоредбите на чл. 335 от КТ, като зависи от вида на прекратяването.

Трудовото правоотношение между страните  е  било прекратено със Заповед №152 от 31.10.2018г. на основание чл.188,т.3 във вр. с чл.187,ал.1,т.1 от КТ , връчена на ищеца П.  на 02.11.2018г. От 03.11.2018г. е  започнал да тече предвидения в чл. 358, ал.2, т.1 от КТ двумесечен давностен  срок за предявяване на исковете  и същият е изтекъл на 03.01.2019 г., съгласно правилото за броене на сроковете по месеци.

Към момента на предявяването на исковете на 18.06.2019 г.  този срок е бил изтекъл и исковете се явяват погасени по давност. Тъй като е налице своевременно направено с отговора на исковата молба възражение от страна на работодателя, съдът следва да констатира погасяването по давност на исковете, като същите следва да се отхвърлят като неоснователни. Не са били налице основания за спиране или прекъсване на давността.

Здравословните проблеми, които ищецът е имал,  не съставляват такова основание и не създават пречка на работника и служителя да си предяви исковете в рамките на двумесечния давностен срок. Безспорно, от приетите по делото писмени доказателства, се установява наличието на определени здравословни проблеми и заболявания, от които ищецът страда, вкл. исхемична болест на сърцето, псевдокиста на панкреас и др. Установява се също така, че на 12.10.2018г.  П. е постъпил с болки в хирургичното отделение на УМБАЛ „Е.“- гр. П., където му  е била поставена диагноза  „псевдокиста на панкреаса“ и му било проведено болнично лечение, след което на 17.10.2018г. бил изписан от болничното заведение. Впоследствие, видно от Епикриза от УМБАЛ „Е.“ от 17.01.2019г., ищецът П. е постъпил за лечение в болничното заведение на 14.01.2019г. с диагноза „псевдокиста на задстомашна жлеза“ и е бил изписан на 17.01.2019г., което не се оспорва от ответната страна.

 Следва да се има предвид обаче, че представените от ищеца писмени доказателства касателно здравословното му състояние и хоспитализациите му, не са относими към периода, в който ищецът е следвало да предяви исковете си /03.11.2018г. – 03.01.2019г./. За този период от време не са били представени и приети каквито и да е доказателства от страните, от които би могло да се направи обоснован извод, че ищецът е бил в обективна невъзможност да упражни правото си на иск поради престой в лечебно заведение или други непредвидени обстоятелства по смисъла на закона. В тази насока са единствено показанията на св. П. /съпруга на ищеца/, която твърди,че в периода от 03.11.2018г. до 03.01.2019г. ищецът е лежал няколко пъти в болница, но свидетелят не конкретизира в кое лечебно заведение е бил приет ищецът и точният период на престоя му там. Показанията на свидетелят в тази им част не кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът не кредитира същите. Показанията на св. П. следва да се преценят от съда и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК- с оглед на всички други данни по делото,като се има предвид заинтересоваността на свидетеля.

Предвид изложеното, съдът намира,че не са налице каквито и да е непредвидени обстоятелства /не са ангажирани доказателства за наличието на такива/, които да са от естество да възпрепятстват упражняването на правата на ищеца по чл.358,ал.1,т.2 от КТ, поради което и подадената от ищцовата страна молба за възстановяване на срока по посочената разпоредба следва да се остави без уважение. Не представлява такова непредвидено обстоятелство и подаването на заявление от страна на ищеца  за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като с  Разпореждане №**********, издадено през месец август,2018г. /приложено по делото/, на ищеца била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, т.е преди периода от 03.11.2018г. до 03.01.2019г.

Неоснователността на главния иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна обуславя и неоснователността на иска за извършването на поправка на вписаното основание за прекратяването на трудовото правоотношение с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 от КТ, поради което същите следва да се отхвърлят  като неоснователни и недоказани.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното: Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя.  Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните, поради което законодателят е предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177, ал.1 от КТ. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния месец, в който същият има повече от половината отработени дни в месеца - 1296.34лв. Размерът на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ / за неползван отпуск от 13 работни дни/ е 741.57лв. През месец октомври е било начислено обезщетение на ищеца за неползван отпуск в размер на 741.57лв.

Обстоятелството, че  работодателят дължи на работника  13 дни неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224,ал.1 от КТ е посочено и в самата Заповед №152 от 31.10.2018г. на основание чл.188,т.3 във вр. с чл.187,ал.1,т.1 от КТ , връчена на ищеца П.  на 02.11.2018г. Същевременно, на основание чл.221, ал.2 от КТ , при дисциплинарно уволнение /какъвто е конкретният случай/  работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Видно от приетите по делото писмени доказателства, вкл. от приетото по делото експертно заключение и разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, се установява, че е било извършено прихващане от ответното дружество на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ с обезщетението по чл.221,ал.2 от КТ, което се дължи от ищеца. След извършеното прихващане, за ищецът П. е останало   да  дължи на работодателя сума в размер на 728.14 лв., която е била платена от ищеца по банкова сметка ***.01.2019г.

Ето защо предявеният от  В.К.П., ЕГН- ********** ***, против  „К.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Любен Каравелов“№2В общ. С., обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., иск с правно основание  чл.224, ал.1 от КТ също  следва да се отхвърли , като неоснователен.

По разноските: Съгласно практиката на съдилищата , производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78, ал.3 ГПК/.

В конкретният случай, ответникът  претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. и разноски за платен депозит за вещо лице по допуснатата експертиза в размер на 100.00лв., които разноски следва да му се присъдят.

           Предвид отхвърляне на исковете на ищеца и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса за разглеждане на същият  в настоящия случай не следва да се определя.

            Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявените от ищеца В.К.П., ЕГН- ********** ***, срещу   „К.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Любен Каравелов“№2В общ. С., обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1  и  т.4  от КТ и по чл.224,ал.1 от КТ – за признаване на уволнението, наложено със Заповед №152 от 31.10.2018г., за незаконно и неговата отмяна; за осъждането на ответника  „К.“ АД, ЕИК – ********* да направи поправка на основанието за уволнение, вписано  в трудовата книжка на ищеца; и за осъждането на  ответното дружество „К.“ АД, ЕИК – ********* да  заплати на ищеца В.К.П., ЕГН- **********  обезщетение за  неизползван платен годишен отпуск за 2018 година в размер на 600.00 лева. , като неоснователни и недоказани.

 

         ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН- ********** *** да заплати на К.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Любен Каравелов“№2В общ. С., обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., сумата от 400.00лв.  /четиристотин  лева/ за сторените от ответника разноски по  гр.дело №2542/2019г. , по описа на РС-Пазарджик , на основание чл.78,ал.3 ГПК

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.        

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: