Определение по дело №80/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано пред Благоевградски окръжен съд по жалба на подсъдимия С. С. К. против присъда № 426/15.04.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 2160/2008 г. по описа на Районен съд – Г. П., с която съдът е признал подсъдимия за виновен в извършени престъпления по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и по чл. 354в, ал. 1 от НК. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е наложил едно общо най-тежко наказание на подс. К. между определените с присъдата по това дело и наказанието с определение № 472/23.04.2010 г., с което е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 330/2010 г. по описа на РС - П., а именно – наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца и глоба в размер на 5 000 лв., като на основание чл. 25, ал. 3 НК съдът е приспаднал от общото наказание изтърпяната част от наказанието пробация за срок от 1 г. и 2 месеца, наложено с посоченото по-горе споразумение. На основание чл. 68, ал. 1 от НК с обжалваната присъда съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца, наложено му със споразумение по н.о.х.д. № 465/2006 г. по описа на ОС – Б., поради това, че деянията по н.о.х.д. № 2160/2008 г. са извършени в изпитателния срок на предходното осъждане. С присъдата е определен първоначален строг Р. за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

В жалбата на подсъдимия К. се излагат доводи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като се сочи, че приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава, алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание.

В хода на съдебните прения представителят на ОП - Г. Б. оспорва жалбата и иска потвърждаване на присъдата, постановена от РС - Г. П.. Намира, че съдът е изложил правилно фактическата обстановка, базирайки се на достатъчно доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, които сочат по безспорен начин, че подсъдимият К. е извършител на престъпленията. Показанията, дадени от свидетелите Г., Я., Й. и С. според прокурора кореспондират не само помежду си, но и с писмените доказателства по делото и установяват категорично, че именно подсъдимият е имал фактическа власт и е отглеждал наркотичните вещества, намерени П. претърсването в обитавания от него и семейството му дом. Споделя това, че първоинстанционният съд е приел като израз на защитна позиция обясненията на подс. К. и като недостоверни показанията на свидетелката С. К., които са били анализирани самостоятелно и в съвкупност с другите доказателства и са приети като израз на силния й стремеж като майка да оневини сина си. Прокурорът счита, че съдът правилно и справедливо е определил размера на наказанията, съобразявайки се с всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия – адв. Х., поддържа жалбата и иска присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че от събраните по делото множество писмени и гласни доказателства, не би могло да се направи извод, че именно К. е извършил престъпленията, за които е бил обвинен. Изразява мнение, че РС - Г. П. е действал тенденциозно П. анализирането на доказателствата, като ги е разделил на две групи – показания на полицейските служители и всички други, които не е приел за достоверни. З. твърди, че показанията на С. К. са последователни, а същите били потвърдени и от показанията на свидетелите Н. Я. и Д. К., както и от обясненията на подсъдимия, което трябва да доведе съда до извода, че именно тя е извършител на престъпленията. Смята, че съдът се е базирал единствено на косвени доказателства, а също така, че размерът на наказанието е определено, без да се отчете физическото и психическото състояние на подзащитния й.

Подсъдимият в хода на съдебните прения и в последната си дума не изразява мнение и оставя на съда да реши делото.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие по искане на З. за събиране на нови писмени доказателства.

Въззивният съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните, събраните доказателства по делото и извърши цялостна проверка на правилността на присъдата, съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е установил фактическа обстановка по делото П. верен анализ на събраните доказателства, като въззивната инстанция се съгласява с направените фактически изводи в мотивите на обжалваната присъда. Непротиворечиви са събраните по делото доказателства относно личността, семейното и материалното положение на подсъдимия, неговото съдебно минало - подсъдимият С. К. към датата на извършеното деяние е на 23 г., с постоянен и настоящ адрес в с. С., общ. П., женен, пенсионер по болест, осъждан за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК.

На 19.08.2008 г. е постъпила оперативна информация в Служба „БОП” П. ОД на М. – Г. Б., че в недвижим имот, находящ се в с. С., общ. П., собственост на С. Д. К., но стопанисван от сина й С. К., последният държал и отглеждал наркотични вещества – канабис /коноп, марихуана/. Пристигайки пред имота полицейските служители установили, че в къщата няма никой. Извикали майката на К. – св. С. К., която тогава живеела на семейни начала П. св. Н. Я. в съседна къща. Полицейските служители – свидетелите С. и А. Я., заявили на св. К., че търсят сина й, но тя им казала, че той е на почивка за няколко дни със семейството си, а тя няма ключ за къщата. През отворен прозорец на къщата полицейските служители с майката на подсъдимия и поемни лица влезли вътре и извършили действия по оглед и свързани с него претърсване и изземване. П. извършените действия в килерно помещение /мазе/ на къщата било намерено вещество, поставено в найлонова чанта – смляна суха зелена тревиста маса, която след тестване с полеви наркотест реагирала положително на канабис /коноп/ в количество 170 грама. П. проверката в двора на къщата в източната част на имота в храст бил намерен бял чувал, съдържащ зелена тревиста маса в количество 2110 грама, до белия чувал била намерена черна найлонова кесия, съдържаща суха зелена тревиста маса в количество 280 грама, в югоизточния край на градината, върху тревата, била намерена суха зелена тревиста маса в количество 61 грама, в барака, разположена в южната част на имота, под наредени дъски в изкопана дупка в земята бил намерен син найлонов чувал, съдържащ смляна зелена тревиста маса в количество 1700 грама, както и черен чувал, съдържащ зелена тревиста маса съцветия, в количество 1110 грама, в градина, в насаждения от царевица са били намерени три броя растения канабис с височина на всяко едно около 3 метра, от всяко от растенията били отделени листната маса и плодните съцветия и същите били събрани в найлонови чували с бруто тегло съответно – 910 грама, 870 грама и 730 грама. Веществата от всички посочени по-горе обекти били тестване с полеви наркотест и реагирали положително на канабис, а измерванията на обектите били направени с електронна везна, обектите са иззети като веществени доказателства в производството.

На досъдебното производство е изготвена физико-химична експертиза, вещото лице по която е изслушано в хода на съдебното следствие пред районния съд, като изводите на експерта са, че намереният и иззет растителен материал, посочен по-горе, по морфологичен състав и белези представлява канабис /коноп/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол и нето тегло преди изследването както следва за отделните обекти: иззетата от къщата найлонова чанта съдържа канабис /коноп/ с нето тегло 160 грама с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -0,72%, иззетият от градината бял найлонов чувал съдържа канабис /коноп/ с нето тегло 2067 грама с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -1,74 %, иззетата черна найлонова торбичка съдържаща канабис /коноп/ с нето тегло 249 грама с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -0,99%, намерената върху тревата в градината тревиста маса е канабис /коноп/ с нето тегло 47 грама и с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -0,71 %,в намерения и иззет син найлонов чувал от бараката се съдържа канабис /коноп/ с нето тегло 1630 грама с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -0,87 %, а в черния чувал количеството на канабиса е с нето тегло 1067 грама и с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -1,40 %. Видно от експертното заключение намерените и иззети 3 бр. растения в насаждения от царевица, разположени южно от къщата, са канабис /разпределен в три чувала/ с нето тегло съответно: 479 Г. и с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -1,99 %, 457 Г. с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -1,95 %и 305 Г. с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -1,09 %. В заключението си вещото лице е посочило, че конопът /марихуаната/ е наркотично растение и подлежи на контрол съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 г., ратифицирана от България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като в Приложение I към чл. 3, ал. 2 с.з. е включен към списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества по трафика за нуждите на съдопроизводството, стойността на държания от подсъдимия К. коноп /марихуана/ възлиза на обща стойност 20 880 лева, а на отглежданите растения канабис /коноп/ общата стойност е 4 964 лева.

Горната фактическа обстановка е приета за установена и от районния съд П. направен верен анализ на събраните гласни доказателства и противоречията, които се установяват в тях. Въззивният съд намира, че няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на полицейските служители, присъствали на извършената проверка в дома, който се стопанисва от подсъдимия и семейството му. В показанията си те еднопосочно установяват, че майката на подс. К., разбирайки, че полицейските служители искат да извършат проверка в къщата, заявила, че няма ключ, П. намирането на наркотичните вещества същата се разплакала, като заявила, че тя ще поеме вината и не искала полицаите да се занимават със сина й, който бил осъждан и инвалид, като направила изявление, че намереното било нейно и да не се занимават със сина й, който ползвал къщата със семейството си /вж. показанията на св. А. Я., който твърди, че чул изявления на майката на подсъдимия, че било нейно намереното наркотично вещество и да не се занимават със сина й; показанията на свидетелите Г., Й. и С., които са възприели изявления на К., че тя ще поеме вината/. Показанията на полицейските служители са последователни П. описването на случилото се, непротиворечиви помежду си, като няма противоречия между тях и писмените доказателства, поради което правилно районният съд ги е кредитирал изцяло. Във връзка с показанията на св. К. – в същите са налице противоречия относно съществени обстоятелства на случилото се – броя на корените канабис, които са били в градината сред царевицата, къде е живяла св. К. към датата на откриване на наркотичното вещество /П. св. Я. или в дома, където живее семейството на подсъдимия/, каква е била причината да не даде ключ на полицейските служители П. извършване на проверката /защото е нямала, тъй като е била сменена бравата или защото не е искала да даде, тъй като е знаела за веществото в къщата/. Освен че са налице противоречия в показанията на св. К., безспорно се установява от показанията на присъстващите П. намирането и изземването на наркотичните вещества полицейски служители, че св. К. е направила изявления, че тя ще поеме вината заради своя син С. К., изтъкнала е и причините за това. Макар и показанията на св. К. да се подкрепят от показанията на св. Н. Я. и от показанията на брата на подсъдимия – св. Д. К. относно обстоятелствата кой е живеел към този момент в къщата и че К. е заявила, че е нейно намереното, въззивният съд приема становището на първата инстанция относно недостоверността им, тъй като П. даването на показания от тези свидетели следва да се има предвид правото им по чл. 121 НПК, като не следва да се кредитират тези гласни доказателства за заявените обстоятелства, които изключват авторството на подсъдимия, което се установява от събраните останалите косвени гласни доказателства.

От изготвената пред районния съд съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подс. К. не страда от душевни заболявания, същият след претърпяно пътнотранспортно произшествие от дълги години е с трайни физически увреждания, като от 2006 г. започнал да получава пристъпи от напрежение, страх, безпокойство, заради които взема лекарства, като са намалели поради това оплакванията. Не е спорен експертния извод, че подсъдимият е психично здрав, установеното П. същия тревожно разстройство не нарушава психическата му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, могъл е правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения.

П. тази фактическа обстановка въззивната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд, че подсъдимият С. К. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК ипо чл. 354в, ал. 1 от НК. Същият на датата на обвинението – 19.08.2008 г., е държал и съответно е отглеждал без разрешително, издадено съгласно изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съответно в нарушения на правилата в същия закон, високорисково наркотично вещество- коноп /марихуана, канабис/, съответно растения от рода на конопа. Безспорно е установено изпълнителното деяние от състава на двете престъпления, за които е обвинен подс. К., установява се от обективна страна, че подсъдимият не е имал надлежно разрешително за извършеното от него държане /установена фактическа власт върху наркотичното вещество, намерено в дома и на различни места в двора и бараката към къщата на подсъдимия/, нито са спазени изискванията на ЗКНВП за откритите в градината грижливо отглеждания конопени 3 бр. растения. От субективна страна подсъдимият К. е извършил престъпленията П. пряк умисъл, като същият като пълнолетно и вменяемо наказателно - отговорно лице е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Безспорно от събраните по делото косвени доказателства следва да се приеме, че подсъдимият е автор и на двете престъпления – макар и с трайни физически увреждания поради претърпяно в детството му ПТП, подсъдимият е имал физическа възможност да отглежда откритите конопени растения /лично и с помощта на други лица/, подаденият оперативен сигнал е бил за държане и отглеждане на наркотични вещества именно от подсъдимия, в имота, където са намерени веществата, живее подсъдимият със семейството му /съпруга и малолетно дете/, няма гласни доказателства, които да установяват връзка на съпругата на подсъдимия с намереното, макар и имота да се посещава от майката на подсъдимия и от брата на последния в гласните доказателства не се съдържа информация св. Д. К. да е гледал конопените растения или да е имал фактическа власт върху откритата в имота на различни места марихуана, а св. К. с оглед направения по-горе анализ на доказателства следва да се приеме, че е заявила, че са нейни наркотичните вещества и растения, защото не е искала да бъде съден сина й С., а не защото тя се е занимала с отглеждане на канабис и че тя е оставяла изсушен канабис на различни места в имота й. Поради горните съображения въззивната инстанция намира, че събраните по делото косвени доказателства сочат на единствено възможния в случая извод, че именно подсъдимият е бил лицето, в чиято фактическа власт са били намерените наркотични вещества и той е отглеждал откритите в градината конопени растения.

Във връзка с определеното с обжалваната присъда наказание въззивната инстанция намира следното:

Районният съд е определил наказанието, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 54 от НК, вземайки предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия, както и наличието на здравословни проблеми, описани в заключението на съдебно-психиатричната експертиза и които се установяват от събраните по делото множество писмени доказателства. Като такива следва да се отчетат лошото материално и имотно състояние на подсъдимия, както и задълженията на същият към семейството му /съпруга и малолетно дете/. Като отегчаващи вината обстоятелства районният съд правилно е взел предвид голямото количество на наркотичните вещества, предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК, и наличието на предходно осъждане за престъпление с такъв предмет /вж. бюлетин за съдимост по н.о.х.д. № 465/2006 г. на Благоевградски ОС/. За двете извършени престъпления районният съд е определил наказания лишаване от свобода малко над предвидения в закона минимум – 2 г. лишаване от свобода и 2 000 лв. глоба за престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1, съответно 2 г. и 6 м. и 5 000 лв. глоба за престъплението по чл. 354в, ал. 1 НК. Макар и в случая здравословното състояние на подсъдимия да може да се приеме като изключително смекчаващо вината обстоятелство не са налице основания да се определят наказанията за отделните престъпления по реда на чл. 55 НК, тъй като най-лекото наказание в случая не може да се приеме за несъразмерно тежко поради следните съображения: На 16.06.2006 г. подсъдимият е постигнал споразумение, съгласно което се е признал за виновен, че на 02.10.2003 г. е държал в дома си в с. С. високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/, като се е съгласил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 г. В изпитателния срок – на 19.08.2008 г. подсъдимият е извършил две нови престъпления с предмет наркотични вещества, като количеството на марихуаната, държана от него, е значително – малко над 5 кг, на значителна стойност, в градината на дома на подсъдимия са намерени 3 конопени растения, от които след изсушаването е получена около 1 кг марихуана, които обстоятелства дават основание за извод, че е налице висока степен на обществена опасност както на деянието на подсъдимия, така и на неговата личност, тъй като се установява една упоритост П. извършване на деяния, засягащи обществените отношения, регламентиращи опазването на народното здраве, заради което не може да се приеме наличие на предпоставки за приложение на чл. 55 НК.

С постановената присъда са спазени изискванията на чл. 23-25 НК П. налагане на най-тежкото наказание на подсъдимия, като правилно е постановено и приложението на чл. 68, ал. 1 НК, законосъобразно е определен режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Налице е неяснота в присъдата на районния съд относно извършеното на основание чл. 25, ал. 3 НК приспадане на изтърпяно наказание пробация от наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода за съвкупност от престъпления, тъй като районният съд не е посочил точно какъв размер приспада. В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция е представена справка № 3170/13.09.2011 г. от началника на ОС „ИН”- Г. Б., от която се установява, че от 03.05.2010 г. до 01.07.2011 г. подсъдимият С. К. е изтърпял изцяло наказание пробация за срок от 1 /една/ г. и 2 /два/ месеца, наложено му със споразумение по н.о.х.д. № 330/2010 г. по описа на РС - Г. П.. Спазвайки изискването на чл. 25, ал. 3 НК 2 дни пробация да се зачетат за 1 ден лишаване от свобода въззивният съд намира, че П. изпълнението на най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца следва да се приспадне изцяло изтърпяното наказание пробация, като се зачете П. изпълнение на наказанието лишаване от свобода срок от 7 месеца, в който смисъл следва да се измени присъдата на районния съд.

Изложените по горе съображения дават основание Благоевградски окръжен съд да измени присъдата на първата инстанция относно приложението на чл. 25, ал. 3 НК, а в останалата част същата следва да се потвърди, тъй като липсват основания за нейната отмяна или изменение.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 и 6 и чл. 338 от НПК Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА присъда № 426/ 15.04. 2011 г. по н.о.х.д. № 2160/2008 г. по описа на РС - Г. П. в частта за приложението на чл. 25, ал. 3 НК, като приспада срок от 7 /седем/ месеца от наказанието лишаване от свобода за срок от 2 г. и 6 месеца, наложено с посочената по-горе присъда като най-тежко наказание кумулативно с глоба в размер на 5 000 лв. за извършена съвкупност от престъпления по н.о.х.д. № 330/2010 г. и н.о.х.д. № 2160/2008 г., двете по описа на РС – П., който срок от 7 /седем/ месеца е зачетено като лишаване от свобода изцяло изтърпяно наказание пробация за срок от 1 г. /една година/ и 2 м. /два месеца/, наложено на подсъдимия С. С. К. по н.о.х.д. № 330/2010 г. на РС – П.. В останалата част ПОТВЪРЖДАВА посочената по-горе присъда.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или протест на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: